Чувствах облекчение... чак щастие не, но определено ми падна камък от плещите.
И при мен така
- Публикувана: 21 март 2011, 08:02 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2011, 00:08 ч.
Чувствате ли се щастливи след раздялата/развода
И при мен така
Аз искам да кажа моето мнение чувствам се много спокойна както и детето ми.Не ми липсва бащата на детето и ми е по-добре без него.
И на мен не ми липсва жена ми, единствено се чудя дали на детето ни тя ще му липсва някой ден.
Аз искам да кажа моето мнение чувствам се много спокойна както и детето ми.Не ми липсва бащата на детето и ми е по-добре без него.
И на мен не ми липсва жена ми, единствено се чудя дали на детето ни тя ще му липсва някой ден.
Единственото лошо в случая е, ако не са успяли да спасят и децата. Това е.
И на мен не ми липсва жена ми, единствено се чудя дали на детето ни тя ще му липсва някой ден.
И на мен не ми липсва жена ми, единствено се чудя дали на детето ни тя ще му липсва някой ден.
Момче е. Аз затова смятам, че като му обясня какво е станало между нас с майка му ще разбере нещата какви са и няма да се чувства лошо. Момичетата обикновено са по-лабилни за такива неща според мен.
Когато се разведох преди пет години и половина, единственото ми притеснение беше как ще се
оправям финансово. Но напук на БНД, които мислеше, че ще го търся за пари, се справих и сама.
Чувствах се много спокойна и щастлива, че с тази раздяла предотвратих бъдещи проблеми и травми за мен и дъщеря ми. Сега няколко години по-късно, тя не го търси, защото той не е оставил хубави спомени за нея. И това ме радва.
оправям финансово. Но напук на БНД, които мислеше, че ще го търся за пари, се справих и сама.
Чувствах се много спокойна и щастлива, че с тази раздяла предотвратих бъдещи проблеми и травми за мен и дъщеря ми. Сега няколко години по-късно, тя не го търси, защото той не е оставил хубави спомени за нея. И това ме радва.
Щастлива и спокойна сега. В миналото- преживяла цялата палитра от емоции. След близо 10 години от развода, мога да кажа, че това е било най- доброто решение за всички ни- детето, мен, бившия . Всеки получи своя шанс . Детето обича и двама ни, вече порасна и ни разбира. И двамата полагаме грижи за него. Просто единствената пречка помежду ни е била , че не сме могли заедно да мелим брашно. Разделени сме и по- добри родители.
И аз съм разведена с бившия ми мъж от много отдавна, бих казала даже от години и се чувствам много спокойна ,не ми липсва изобщо ,макар че детето е при него .
Питам, защото ти си изключение и мен ме вълнува тази тема, тъй като доколкото знам, децата като навършат определена възраст, могат да избират при кого да живеят.
А моят син постоянно ми повтаря, че като "станел голям" щял да отиде да живее при татко си.
Как няма да съм спокойна и щастлива? Разделени сме от по-малко от месец,предстои развод по исков път,защото БНД се закучи и отказа споразумение. Кое да ми липсва? Алкохолните вечери,агресията,скандалите? Мислите как ще изнеса детето,ако запали къщата,защото пуши пиян в леглото си? Вечните подозрения,че имам най-малко трима любовника? Това ли да ми липсва? Родих се за втори път,когато си замина. В чисто женски план-ами когато те търсят като жена три-четири пъти в годината и през останалото време си намират повод да ти откажат,някак си свикваш и без това. В момента съм принудена да го търпя всяка вечер,защото идва да види детето. Но използва момента и да излива помия върху мен.Сега,четири години след раждането на детето ни,се сети да бъде баща. Сега иска да излиза с него,докато преди се е сещал броени пъти за четири години. Но понеже детето не иска да ходи никъде без мен,в момента поддържаме за пред хората илюзията за щастливо семейство,излязло на разходка в почивния ден. За мен това е цинизъм,върха на цинизма! Много се отклоних-конкретно на въпроса-да,щастлива съм!И го пожелавам на всички!
Добро утро!
Мисля ,че имаше подобна тема преди време,но както и да е.
Щастлива - в началото да.Вече не / попаднах на неправилния човек , май и тук ще има раздяла/
Чувствам се свободна и и единственото нещо за което мисля е детето.
Все по често се замислям - кой дявол ме накара да се разведа?Да , не беше идеален.
Няма да ви занимавам с моите проблеми,затова лек и усмихнат ден.
Мисля ,че имаше подобна тема преди време,но както и да е.
Щастлива - в началото да.Вече не / попаднах на неправилния човек , май и тук ще има раздяла/
Чувствам се свободна и и единственото нещо за което мисля е детето.
Все по често се замислям - кой дявол ме накара да се разведа?Да , не беше идеален.
Няма да ви занимавам с моите проблеми,затова лек и усмихнат ден.
Добро утро!
Мисля ,че имаше подобна тема преди време,но както и да е.
Щастлива - в началото да.Вече не / попаднах на неправилния човек , май и тук ще има раздяла/
Чувствам се свободна и и единственото нещо за което мисля е детето.
Все по често се замислям - кой дявол ме накара да се разведа?Да , не беше идеален.
Няма да ви занимавам с моите проблеми,затова лек и усмихнат ден.
Мисля ,че имаше подобна тема преди време,но както и да е.
Щастлива - в началото да.Вече не / попаднах на неправилния човек , май и тук ще има раздяла/
Чувствам се свободна и и единственото нещо за което мисля е детето.
Все по често се замислям - кой дявол ме накара да се разведа?Да , не беше идеален.
Няма да ви занимавам с моите проблеми,затова лек и усмихнат ден.
Добро утро!
Мисля ,че имаше подобна тема преди време,но както и да е.
Щастлива - в началото да.Вече не / попаднах на неправилния човек , май и тук ще има раздяла/
Чувствам се свободна и и единственото нещо за което мисля е детето.
Все по често се замислям - кой дявол ме накара да се разведа?Да , не беше идеален.
Няма да ви занимавам с моите проблеми,затова лек и усмихнат ден.
Мисля ,че имаше подобна тема преди време,но както и да е.
Щастлива - в началото да.Вече не / попаднах на неправилния човек , май и тук ще има раздяла/
Чувствам се свободна и и единственото нещо за което мисля е детето.
Все по често се замислям - кой дявол ме накара да се разведа?Да , не беше идеален.
Няма да ви занимавам с моите проблеми,затова лек и усмихнат ден.
Съжаляваш ,че се разведе?
По темата - в момента в който хлопнах вратата на апартамента му ,с детето на ръце, почувствах истинско облекчение...Сега, след половин година вече ми е трудно финансово , но имам свободата да живея и възпитавам дъщеря си както аз искам.Чувствам се самотна на моменти,предстои ми сериозна битка с БНД в Съда, в идните 3-4 години,но живота е хубав...харесва ми!
X
Реклама