Можем ли да социализираме бебе?

Аз мисля, че след като за майката тази ситуация е проблем, значи наистина е такъв и не го намирам за драматизъм. Както се забелязва авторката доста уравновесено гледа на нещата, просто пита дали би могла да направи нещо, за да се адаптира по-лесно детето й.
Детето разбира се е на първо място и то разбира се има нужда преди всичко от мама. Но това не изключва и присъствието на други хора в живота му.
Изобщо не допускам, че която и да е майка би оставила пищящото си бебе на друг човек ей така, за да свикне. Това се прави така, че детето да не се чувства изоставено и предадено.
Моята дъщеря плачеше от чужди хора и аз подхождах по подобен начин - ако ще идва друг човек или ние ще ходим някъде, задължително е в мен. Ако се разплаче полагам всички усилия да я успокоя и да й отвлека вниманието. Забелязах, че се дразни от интонацията на някои жени, които й говорят по типичния начин, по който се говори на бебе  Тази интонация явно много дразнеше моето мъниче, за това им забраних да говорят така, ако трябва да шепнат. След като видя, че се е успокоила и останалите хора в помещението не се опитват да й привлекат вниманието към себе си, излизах от стаята в началото за 2-3 минутки, след това за 5, но тя знаеше, че винаги се връщам и я гушвам. Малко по малко свикна и да контактува с други хора, да не се разстройва като я закачат или й говорят. Не знам дали това или просто периода премина, но вече нямаме проблем и се радвам, защото ако тя все още пищеше от други хора, когато се разболях жестоко и не можех да бъда в една стая с нея, какво остава да се грижа за нея, сигурно трябваше да реве денонощно, а и аз с нея. След това ни приеха и в болница с пневмония, а в интензивен сектор майки не се допускат (друг е въпроса защо това важи и за бебета). Слава Богу и там е била сравнително спокойна ако не й правят манипулации. Така че за мен определено би било голям проблем, ако тя продължаваше да плаче в гореописаните ситуации. 

Раничко е за социализиране,гушкайте се сега,има време за социални контакти:) Още повече,че реве.
Според мен не насилвай   

М, баш! Моите деца точно така реагират на бе(а)бешки лигавщини.
Децата са особено чуствителни, и едва ли можеш целенасочено да ги социализираш в тази възраст. Аз съм на мнението на Либи - създаваш комфортна ситуация за бебето, удобство и сигурност, и чак тогава оставаш настрана от него, с готовност веднага да го вземеш отново и да го гушкаш.
Ако плаче прекалено често и в количката навън, може би е идея да го носиш в слинг/кенгуро за известно време, да пробваш дали няма да е по-добре така 

Според мен не съществува такова нещо наречено социализиране на бебе. Чувала съм го ,но немога да си представя как едно бебе ,което опознава света и всичко около себе си би могло "да се социализира". Мойта дъщеря ревеше от всичко не само от хората ,най-вече непознатите. Не ревеше единствено от мама и тате - хората с които живее. Включително и от колите на улицата е ревала като ги види. А тя като се разреве и неможе да се успокои лесно - това ни беше и все още е пък втория проблем. Като се разреве просто се опитвах да я успокоя и да премахна причината на рева. С течение на времето,вече сме на 1 годинка ,може би опознавайки нещата около себе си , този рев изчезна в екстремния вид ,в който беше. Сега реве така да се каже "инцидентно" - ако някой не й хареса , стори и се сърдит или нещо подобно. Отдавам го да това ,че някои бебета са доста по-чувствителни от други. Сега реве на консултациите екстремно - не желае да и правят нищо и нежеланието й е толкова силно ,че неможе да се успокои в кабинета,а като излезе обаче извън болницата моментално спира да реве.

Смятам, че само ще се социалиzира с времето 
Та те се променят с дни... ще мине и ще zамине.. и дуго ще дойде