Можем ли да социализираме бебе?

Много е мъничко още .
 Моята дъщеря така ревеше от хора , които я грабват изведнъж от мен- това я плаши. И сега е така , макар че е по- голяма вече (1г. и 7м.). Но хората ,които правят така ги помни, дори да не ги е виждала с месеци и плаче още като ги види.
Всичко трябва да става бавно и постепенно особенно с хора, които не познава или вижда по-рядко.

Ами проблема е че той не реве като го "грабват", а просто като го погледнат или му говорят. От някои реве дори само като им чуе гласовете (дори да не говорят на него, просто са в другия край на стаята). От майка ми например започва да реве като им се срещнат погледите - без вземане/грабване или дори говорене. От зет ми реве като му чуе гласа, а той нито е искал да го гушка, нито пък нещо е ходел да го гледа и да му прави физиономии.
Не знам колко по бавно и постепенно може да стане контакта му с други хора. Пак казвам, че за всичките случаи, които говоря реално няма физически контакт, аз също съм там, понякога е при мен на ръце, понякога си е в шезлонга/количката/кошчето или както там дойде.

Моята щерка беше точно така до към 9-10 месечна. Имаше хора, от които буквално се разреваваше, само ако я погледнат, без дори да се доближават до нея! Мина ей така, просто от един момент нататък спря да го прави и сега е много общителна, и изобщо дори бях забравила, че е била такава, като ти видях темата и се сетих. Аз също пусках тема по случая , спокойно

Ами аз само давам пример как стоят нещата при нас. И двете ми деца , които бяха на по два -три месеца, съм ги оставяла  често с други хора - баби, дядовци ...девер, вуйчо (понеже ми се  е налагало да да работя почасово). Не съм имала точно такива проблеми като при теб.
 Детето на една моя приятелка обаче не даваше  никой друг да го докосва, освен най-близките му, но беше целодневно с майка си. Това продължи доста време. Не знаех как му се зарадвам, постоянно се криеше зад нея, докато спрях да му обръщам внимание и се поотпусна.Но аз говоря в момента за по- големи деца, а твоето е съвсем мъничко още.
 Дано да се включат майки ,които са имали притеснения като твоите. 

Направо не мога да си представя, че смяташ това за проблем. На 5 месеца дъщеря ми почти не беше виждала други хора, освен нас с баща й.
До двегодишна се криеше зад гърба ми, ако някой непознат реши нещо да й каже. В момента е хиперсоциална за моя вкус и се опитвам да я ограничавам малко. Имаше един период, в който обикаляше майките по пейките на площадката и на всяка обясняваше по нещо. "Виж, так има куче", "Колко е часът?" и от сорта.
Искам да кажа, че няма начин да прогнозираш какво ще стане детето, по поведението му на 5месечна възраст. Така че теб явно те притеснява как то се държи в момента с хората извън семейството (които дори и да са му баби, лели, вуйчовци и вие, за него за си непознати), което, честно ти казвам, нямам представа защо те вълнува.
Просто му давай това, което го кара да се смее и избягвай онова, което го кара да плаче.

Нашата бебка е пълната противоположност. Когато види непознати ококорва едни големи очи и ги гледа с интерес, до 5 мин. започва да се смее и да се закача. Проблема идва после, превъзбужда се и не иска да спи и понякога имам чувството, че ще си продъни матрака от ритана и махане на ръчички  (все пак не намирам това за кой знае какъв проблем). В единични случаи е плакала от дядо си и леля си, но бързо се успокоява и ги приема. От малка, обаче, сме я оставяли на баби, лели да я гледат, ако сме ходили на пазар, да излезем вечер и т.н, дори на скоро се наложи да я оставим за 2 дни при бабата, защото трябваше да пътуваме 
Вчера обаче бях свидетел как детето на наши близки на 4 години е тотално а-социално. Не желае да говори с никой друг освен мама, тати и баба, на лицето и не можеш да видиш никаква емоция (за усмивка и дума не може да става), не желае да ходи на детска градина и иска да празнува рожденния си ден с куклите  Майката и таткото са твърде заети с работата си, бабата не може да отказва, което в следствие е довело това дете на 4 години да тежи 25 кг, което си е потресаващо.
Понякога в желанието си да защитим децата си и мислейки си, че правим най-доброто за тях като ги държим постоянно близко до себе си, им правим лоша услуга. Не изолирайте децата си от външния свят. Колкото по-бързо свикнат с него, толкова по-лесно ще им бъде за напред

Все едно пишеш за дъщеря ми.  Някой питаше къде ни е проблема в тази ситуация?Не пожелавам на никого да не може да излезе на разходка спокоино,да не може да влезе в магазин да пазарува,да не може да иде в парка,да не говорим да седне на заведение без да стане център на внимание и всички да го гледат съжалително.Омръзнало ми е да се прибираме по бързата процедура с истеричен рев и писъци защото минувачи я заглеждат,закачат,радват й се и не се успокоява докато не се приберем.Е,кажете ми как да я социализирам в този случай?Където и да сме се повтаря същата история.Познати се нахвърлят върху мен,че трябвало да оставям детето и на други,да не е постоянно с мен,но никой не изявява желание да се пробва,а баби и дядовци наблизо нямаме.
Ще следя темата с интерес!

Проблемът е точно в това което е писала Дор@. Не ме притеснява какъв ще стане като порасне и не си вадя изводи от сега, но сегашната ситуация ме ограничава в това къде мога да отида с него (а без него не мога да мръдна никъде - стана параграф 69  ).
А и всъщност искам да знам има ли нещо, което мога да направя - да бъде по-често на обществени места или на места където има повече хора, да се вижда с други бебета или знам ли вече какво?

Как да не е проблем?! Нормално е майката да се притеснява, а дори и да се изнервя от подобна ситуация. Просто това означава, че няма никакво спокойствие нито, когато дойдат на гости нейни близки, нито ако те отидат някъде, дори и разходките и пазаруването се превръщат в проблем. На някой може и да не му пука от подобна ситуация, но аз лично се чувствах ужасно, когато дъщеря ми беше в такъв период. Доста плачеше и тя от други хора. Честно казано не знам как се промени ситуацията, но ние не сме я ограничавали. Срещахме се редовни с други хора и тя някак си свикна. Сега е доста общително бебе.
Във всеки случай наистина е добре да се оставя по мъничко на друг извън семейството - баба, леля, дядо. Ако ще и за 20 минути да е, но просто да свиква, че не е мама единствения човек, с който да се чувства сигурно и спокойно. Дано проработи...
Някои деца просто го израстват. Зависи обаче кога.
Наистина доста неприятна ситуация. 

Незнам дали ще помогне, но ще споделя моят (крайно минимален всъщност) опит.
Моят син го мъкнех (а и досега си е така де) навсякъде с мен. Магазини, пазари, градинки, МОЛ-ове, кафенета, ресторанти, абе където се сетите.
В началото изпадаше в истерия, ако някой посегне към него или го вземе - ставаше страшно просто. Това баби, дядовци, лели - няма такъв филм, рев и това си е. Бях забранила на всички да го приближават или посягат към него. Оставях го той да си прецени дали ще допусне някого на по-близо от метър и дали ще докосне или ще отиде в него. Даже  да му говорят много насреща бях забранила.  Защото като му се изпереше някой пред лицето да му говори и започваше рев. Трябваше му време да разгледа някой, да го понаблюдава и тогава да се отпусне и да се закачи или да посегне да го вземат. В интерес на истината още не обича да го докосват непознати ( аз също междувпрочем мразя да ме докосват непознати или малко познати, а не съм нито бебе, нито даже дете). Мисълта ми е че след първите случаи на "истеричен рев" аз ограничих рязко влизането в "личното му пространство". Хората си знаеха - говорят си с мен, мотаят се наколо, но не се закачат с него. След 5-10 минути (евентуално, не винаги) той сам изявяваше някакъв интерес към тях, след като щателно бяха разгледани и наблюдавани внимателно. Мисълта ми е че не го "насилвах" да се закача или общува с някой ако той не иска. Малко по-малко, стана доста уверено бебе и започна сам да се закача - сервитьорки, продавачки (в смисъл непознати за него хора) бяха удостоявани, а с уплезване, я с голяма усмивка, я с някой звук. Сега върви и където влезе казва - Здрасти, после Чао на излизане и така.
Моят съвет е да "създадеш" сигурна и "безопастна" среда. Просто го остави да се увери, че няма нито да го оставиш, нито някой да го вземе от теб. Имам чувството, че на тази възраст изпитват ужас някой да не ги вземе.  В момента в който се уверят, че мама е до тях и няма да позволи на никой "ужасно огромен непознат" да ги вземе и отдели от нея, те постепенно придобиват увереност и сами правят първата крачка. С него прекарвахме много време в една градинка в която беше пълно с деца и майки и се виждахме всеки ден. Ако щеш вярвай не бях доближила нито едно бебе на повече от метър месеци наред. Дойде време да се изправят и прохождат децата и до едно ми се изредиха да ме гушкат и да висят в мен. Постоянно някой си ме беше хареса за гушкане или носене  Отдавам го на това, че в началото стоях настрана от тях (поради наблюденията над моето дете, че не обича непознати) и те спокойно си ме бяха разгледали и бяха решили дали да се гушнат или каквото е там - т.е. не виждаха заплаха в мен - вече ме познаваха и знаеха, че не искам "да ги открадна от мама". 
Пак казвам моето мнение е да му дадеш време и да му вдъхнеш достатъчно увереност, че ще го "защитиш". На мен ми се сърдеха и ми се смееха, че не давам да му говорят и доближават, но ето че сега детето си е достатъчно уверено в себе си, да говори с всеки срещнат и да му показва и дава играчките си и пр. детски неща. 

При нас имаше подобен момент за няколко месеца, но мина.
Ето тук има няколко трика, които ми помогнаха - за който чете английски.
Успех! Много е изнервящо наистина  
http://www.ehow.com/how_4880_deal-with-stranger.html

Ще се повторя и аз, но опитай да я събираш по-често с външни хора-баби, лели, но не повече от 1 човек наведнъж. Моето дете също истерясваше като имаше повече чужди хора около него. Когато е само един човек се приема по-лесно. Включвайте го в игрите, за да види малката че няма нищо страшно.

Vasilia, благодаря за линка, и на всички за съветите. Ние не сме се спрели да ходим навсякъде заедно, но засега ще гледам да се среща с хора "отдалече", по скоро като фон. Надявам се да има развитие в положителна насока.

изобщо не го виждам като проблем   синът ми мина през същата фаза, племенникът ми беше същия. в момента и двамата са едни слънчеви зайчета. има по-чувствителни деца, но ще му мине, не драматизирайте излишно.
 Аз се справях като просто държах синът ми постоянно на ръце, когато сме навън или сме сред непознати. Т.е. навън - в кенгуру или слинг, а сред непознати вкъщи или на гости - на ръце. Никога не съм го оставяла сам със страха му (т.е. без да е гушнат) но не съм му и говорила с онзи уплашен тон, който повечето майки използват и детето още повече се шашка - "щом ме успокояват, значи има от какво да се страхувам". Говорех бодро и закачливо, отвличах му вниманието до колкото можех със странични неща.

Подканвах хората да не му обръщат внимание в началото, а да си говорят нормално с мен или с други хора, докато той свикне с тях.

не приемам за правилен съвета да се оставя на други хора, за да "свиква". детето точно в този период има нужда само и единствено от майка си и тя е единствения човек, който му дава усещане за сигурност. оставяйки го на други хора, това само засилва страховете му, "не само че има страшни непознати, ами и мама ме оставя"  

Това е напълно нормален период в израстването на детето и не виждам нищо страшно и изнервящо в него. Уважавайте детето и неговите предпочитания, не го бутайте в ръцете на други хора "За да се социализира" защото за всяко нещо си има време. Мама дава увереност че светът е сигурно място и когато тя винаги е до него и му го показва със спокойствие и увереност, детето ще се промени. Повечко търпение и разбиране, това е  

постът на v_d  много хубав и полезен, напълно съм съгласна с нея!