Публикувана: 1 фев. 2011, 10:16 ч.
Последно мнение: 4 фев. 2011, 12:32 ч.

Да поговорим за ролята на бащата

7 030
106
1

# 75 2 фев. 2011, 15:28 ч.

София
Мнения: 10 380

marianair, звучиш много тъжно. Cry

Хич не ща само да се допълваме с мъжа ми. Искам и да сме взаимнозаменяеми. Не дай си Боже един ден на някого от нас да се случи нещо лошо, не искам да грейне една огромна дупка в и без това травмираното семейство. Не искам да няма дъщеря ми един ден с кого да споделя съкровени тайни или кой да й служи за пример и да я респектира (пу-пу, да не се случва).

# 76 2 фев. 2011, 15:43 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Аз пък не ща да сме взаимозаменяеми. Ако, не дай си боже Praynig

някой ден се случи нещо с някого другият ще се научи каквото трябва. Но за сега не искам. Защото си мисля - ако мъжът ми може всичко - готви, пере, гледа децата и т.н. - може ли в един момент да си каже: "За какво ми е жена тогава?" Както каза веднъж един познат "Ако преди 20 год знаех, че ще измислят пералнята и полуфабрикатите, нямаше да се женя." Смешно, смешно, ама не съвсем. Mr. Green

# 77 2 фев. 2011, 15:47 ч.

София
Мнения: 10 380

Ами любовта? Shocked

Не сте ли заедно, защто се обичате? А не защото сте зависими един от друг?

Знаете ли колко е гадно чувството някой да е зависим от вас? Да, да, точно това имам предвид, колко задължаващо е. Мъжът на майка ми е инвалид в инвалидна количка. Чудесно са се организирали, той се оправя донякъде сам, но...ако преди това тя е подготвила разни неща. Най-малкото е да няма столове, прахосмукачки и т.н. на пътя му. Да не е заключена еди коя си врата. Телефона да му е винаги достъпен. Да му е заредена количката. Да има изпрани и изгладени дрехи на достъпно място (гардеробът не е такова място за него). Напоследък и прилошава и ми е споделяла, че най-я е страх ако припадне или умре, да не остане съпругът и блокиран без достъп до телефон и помощ. При тях валя много силен сняг и тя полуумряла от умора ринеше денонощно, ако се наложи да дойде линейка до него...според мен тя е пред психически колапс Cry

Последна редакция: ср, 02 фев 2011, 15:53 от бъръльо-бъръльо

# 78 2 фев. 2011, 15:47 ч.

Мнения: 1 615

Цитат на: savina_33 в ср, 02 фев 2011, 15:43

Аз пък не ща да сме взаимозаменяеми. Ако, не дай си боже Praynig

Убийствена философия Wink

Но аз лично клоня към тази на бъръльо-бъръльо от предходния пост. Случвало ми се е да му кажа "Ако утре пукна, ти какво ще правиш с...?", на което той (най-общо) ми отговаря "Е, ти пукни, пък ще му мисля" Wink

# 79 2 фев. 2011, 15:58 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Да, обичаме се и за това сме заедно. Но в сивото ежедневие, в честите пререкания, с всички малки и по-големи дразнещи черти, които неминуемо откриваш у другия... дали само една 10-15-20 годишна любов е достатъчна, за да ви задържи заедно? Според мен любовта е задължително, но недостатъчно условие за успешен брак. Безспорно трябва да я има, но само тя не стига.
А че е натоварващо някой да е зависим от теб - безспорно е така. И на мен понякога ми дотежава, когато мъжът ми за 2 часа гледане на децата ми се обади 14 пъти да ме пита къде е това или онова, какво да им дам да ядат, какво да им облека.... Ама никой не е казал, че бракът е лесно нещо.

# 80 2 фев. 2011, 16:00 ч.

Мнения: 7 947

Въобще не ми пука дали сме заменяеми. Не искам и да бъдем, всеки си носи негова индивидуалност. Не съм се замисляла - ако пукна - дали ще може да се изпере. Ще може, къде ще ходи. Това са неща, съвсем далеч от идеята ми за половинка и семейство.

# 81 2 фев. 2011, 16:04 ч.

София
Мнения: 10 380

Хич и не ми дреме дали моят би се изпрал, примерно. Като е пухльо да ходи кирлив. За детето ми е мисълта. Да има пълноценна подкрепа при евентуална загуба.

Да допълня. Ясно е, мисля, че става дума за принципни неща. Разбира се, че всичкое относително и ако някой не може да сменя крушки, не е болка за умиране. също и, че близостта с детето зависи от индивидуалните особености на всеки един от семейството - на родителите и на самото дете. Но поне основата да е такава - да няма особена разлика се стремим. В нашето семейство. Peace

# 82 2 фев. 2011, 16:08 ч.

Мнения: 1 615

Цитат на: viliko в ср, 02 фев 2011, 16:00

Нали говорим за ролята на БАЩАТА, а не за употребата на пералнята, все пак? Wink

Изобщо нямах предвид как би се справил с битовизмите. С тях добре-зле (според мен или някой друг, все тая) се справя и сега преди пукането Wink

Имам предвид някои по-фини емоционални нужди на детето ни, примерно... Не само, но нямам желание да изпадам в подробности от личния живот на семейството си. Знам, че тук е много модерно това, но аз съм малко ретро Wink

# 83 2 фев. 2011, 16:14 ч.

Мнения: 103

и при нас беше голяма любов, ето сега ще станат 17 год, но грешка , че никога не сме живяли заедно чак когато забременях и има толкова отицателни съвкупности че се отчуждихме мн. най-лошото е когато си недооценен; а какво правите ако сте на коренно различни мения за възпитание и отглеждане с др. родител

# 84 2 фев. 2011, 16:20 ч.

София
Мнения: 10 380

Цитат на: marianair в ср, 02 фев 2011, 16:14

а какво правите ако сте на коренно различни мения за възпитание и отглеждане с др. родител

Е, какво... говориме, може и да се скараме и накрая визмаме някакво решение. Може и след време, всеки като премисли и поохладиме страстите. Няма предпоставка за превъзходството на единия родител. Който даде по-аргументирани доводи в подкрепа на своето виждане и по-приложими.

# 85 2 фев. 2011, 16:22 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Спорим, обсъждаме и ако стигнем до съгласие добре. Ако не.... както казва бат Бойко "СъбрахМЕ се и решиХ". Mr. Green

# 86 2 фев. 2011, 16:24 ч.

Мнения: 7 947

Ами, Wilma Flintstone - щом ще успее него си да изгледа - ще успее и детето. Не търся перфектност у него. При всички случаи обаче като роля на бащата не поставям условието - аз ако умра - той да го гледа еди как си.

А какво правим - ако сме на различни мнения - ами често сме - и? Laughing