Малките войни вкъщи

А пък това с носените малко дрехи ме убива. Моя не само, че ги носи по два пъти ами ги прибира и при чистите Така преди няколко седмици отварям аз да му подредя и ме лъхва една миризма на коч. Ровя аз да видя от какво, а то носени дрехи на кълбо и завряни в домашните дрехи и естствено осмърдяли и трите рафта.

Друг любим момент ми е като го помоля нещо за детето да направи той ми се измъква с думите "Еее ти го направи, нали си му маминка, ти знаеш най-добре" А иначе акъл редовно се раздава относно възпитаването

Аааа сетих се още един спор засягащ кърпата в кухнята. Тя е наречена пачавра, защото с нея се бърше всичко - мивката, масата, разни гнусотии от уредите, прах. Абе каквото поиска да изчисти го прави с кърпата за ръце! Колкото и да обяснявам, че за тази цел има гъби и какво ли не, а в тези кърпи се бършат ръце той си знае неговото!

Нашият хладилник пиука на всеки две минути, ако вратата му е отворена. В резултат, често си имаме концерт, докато мъжо установи, че пакета с шунка който е купил е бил четвърти по ред ...отговор, нали се сещате..."Ама как да ги видя, като са прибрани така дълбоко!?"  За справка, прибрани в едно чекмедженце, прозрачно, на нивото на очите, където има картинка с шунка и сирене . По-ясно, здраве!

Моят мъж е много умен, обаче явно някаква частичка от мозъка му е дефектна и просто не успява да асимилира битовите правила, които му повтарям по хиляди пъти. Или пък ушите му имат някакъв филтър - не знам. Когато за пореден път го "обучавам" как се прави еди-кое си, ме гледа, сякаш слуша и разбира, но явно не, защото нищо от преподадения материал не прилага на практика. Защо - недоумявам.
Като ви чета, поне се успокоявам, че не е само той, направо си злорадствам.  

Нещата са много по-прости - мъжете смятат битовите неща за МАЛОважни! Повечето от тях спокойно могат да си виреят в... кочина. А и карат на принципа, че ако някоя хигиенна и поддържаща дейност откъм бит е толкова важна, ще се намери някой друг да я свърши. Ако им свършат чорапите, или ги забравят накиснати в банята, просто ще си купят нови. ще си измият чиниите едва, когато всички чисти свършат.

Да изтипосам и аз съпружието, да не останем назад. Войната се води от 14 години. Давам кратък списък на спечелените битки:
-научи се сравнително бързо да не стиска тубата с паста за зъби през средата, а отдолу нагоре
-веднага щом се прибере си събува чорапите и ги слага в коша за пране
-подсушава си банята след къпане и си простира хавлията на терасата
-винаги той прибира масата, защото яде по 2 часа, а аз само 15 минути
-поставя чиниите в миялната
-пазарува
-грижи се за децата не по-зле от мен
-поставя си вещите по местата
-готви толкова, колкото и аз
-хвърля боклука

Все още воюваме за следното:
-когато оправя леглото в повечето случаи шалтето е наобратно, дразни ме, но гледам да си затрайвам, че ще спре изобщо да го оправя
-реже си ноктите над клекалото и винаги има някой на пода
-като се бръсне все ще остави някой косъм в умивалника
-не ползва дръжките на кухненските шкафове и оставя навсякъде отпечатъци от огромните си лапи, после не бил той
-все трябва да му напомням да изхвърля празните туби от минерална вода
-мразя когато захърка пред телевизора в хола
-стои в тоалетната по сто часа, добре че имаме две

Той не успя да ме научи да затварям капака на тоалетната чиния, да не ходя гола из къщи и май друго не се е опитвал.
Ако се сетя още, ще допълвам.

Какво изтипосване, тоя човек си е направо за хвалба  Може ли да пратя моя на обучение 

 
Давай го.

 
дописвам - сега видях че сме от един град, тъй че лесно ще стане.

Чак сега разбирам Немо и Соте що толкова се чекнат на тема разлика м/у мъже и жени

За тубата на пастата още не съм се научила, не че не ми се прави забележка, но не помня ... за леглото - въобще не го и оправяме   няма да пиша повече неща, че ще скандализирам перфектната ви психика не казвам, че няма и важни неща, но 90% от прочетеното тук са ... капризи


Да. Тези, които знаят, че има кой да им ходи по г*за.

Виж мила, не само твоят е такъв! Но обичайте се и се опитай да надмогнеш дребните дрязги! Това са бели кахъри, повярвай ми. Е, и на мен ми дойдоха множко почивните дни покрай празниците със слагане и раздигане на трапези, зареждане на миялни и прочие. Но помисли, че други неща са по-важни - да сте заедно, да се обичате, децата....А и това, че иска да ти помага също е добре - по-добре ли ще е да се опне пред телевизора и само примък отмък. А за недоволството ти - аз съм същата като теб в домакинството - обичам нещата да стават по моя начин и си тегля хомота поради таз причина! Вече 20 годинки сме заедно и отдавна съм разбрала, че има неща, които не мога да променя у него, затова не се и опитвам  събирам чорапи, прибирам вестници изоставени на невъобразими места и т.н. Но скандали отдавна вече не правя - пазя си нервичките. Виж колко съм уравновесена като съм си изпила Баховите капки   Пожелавам да си изкарате прекрасно новогодишната нощ

Човече, аз съм напълно наясно, че съм капризна и дребнава. Просто човекът се поддава на обучение и аз се възползвам, това е. Често обичам да казвам, че друг не би ме изтърпял. А и манията за подреденост ме връхлетя наскоро след преместването в новото жилище, все още не съм му се нарадвала и искам да ми е по конец. Темата я възприемам откъм майтапчийската страна. Сигурна съм, че мъжете на всички ни си имат достатъчно други качества, заради които да ги обичаме, така че много важно, че някой не си прибирал чорапите.

Моят се опитваше да ме научи на това.  


А всъщност защо не опишем и нашите пороци за да стане по-весело?

Ето моите:
-не мога да готвя манджи, само някакви странни неща, които съпругът ми харесва, но не стават за деца
-не обичам да прахосмуча, защото ме дразни шумът на прахосмукачката (добре, че в лондон имаме жена, която чисти, в София и Париж сме у нашите и респективно у сквекърите)
-не мога да шофирам добре с ляв волан, тъй като съм свикнала с десен
-не обичам да си вземам душ с него, преди да съм си взела такъв сама


има и още, ще го питам утре да допълни какво друго го дразни у мен, макар че гореизброените не са точно дразнене, но все пак са си един вид недостатъци според мен.

За моя и за баща ми, двамата върху които имам задълбочени наблюдения, не е вярно:) Сигурно има значение, че и двамата са имали самостоятелен живот, а не са се пренесли от мама на жена си.
Мъжът ми е толкова педантичен за праха, че аз мога само да въздишам след него.
Абе кой си кисне чорапите в наши дни? Изобщо какво киснете? За последните 10 г не знам дали съм киснала и едно нещо.

Не ме разбирай погрешно, има важни неща, особено, ако има някой проблем с хигиената, но когато става дума за незначителни неща, за другата страна всяка стъпка вкъщи се явява голямо ограничение. Ако и двамата са маниаци е лесно, но като не е двупосочно е трудничко. Та - всяко нещо с мярка 

О_О каква темичка! Благодаря! Ще имам къде да се оплаквам и аз!  
Нашата война беше всеки ден. По цял ден... Идело ми е да го убия с ютията, да го ударя с нещо тежко, да го изритам по задника.
Сега войната я водим в седмицата по веднъж. Ако е лоша седмица - да кажем, три пъти.
- Не прибира нищо на мястото му. Като вземе нещо, повечето пъти го оставя на най-невероятни места. Най-обича да зареже нещо отгоре над секциите или шкафа в кухнята, за да мога да се скъсам нервите, докато търся същото това нещо.
- Трупа дрехи на табуретките в спалнята. Уж ще ги облече на следващия ден. Като се ядосам, бутам всичко на куп в гардероба му при чистите дрехи. Да му е гадно.
- Винаги забравя да купи нещо, което ми е необходимо, а на него- не чак толкова.
- Винаги трябва да му казвам да си преоблече дрехите, с които е ходил навън. Ако не му кажа, си стои с тях вкъщи.
- Оставя боклучета навсякъде. Опаковката от сапуна - на шкафа в банята. Целофан от цигари - на секцията в хола. Касови бележки от магазина се трупат на шкафчето в кухнята. Разни сметки и листовки от пощата - на портмантото в коридора.

Изобщо - неприбран. Но на много неща се научихме и двамата, откакто сме заедно. Той се промени доста към по-добро.
Ако говорим за положителни неща... ето някои:
- Той готви вкъщи.
- Мога да го пратя в полунощ да отиде да ми вземе шоколад. Дори да е кучи студ като сега, ще отиде. А работещите по това време магазини не са ни много близо...
- Може да е станал в 4 сутринта и да е работил здраво без да спре, но винаги има желание да остане с мен и до след полунощ. Въпреки, че му остават само три часа за сън.

Абе аз вместо да му избода очите взех, че му изписах веждите.

Пак разбрах, че съм мъж под прикритие   . Битовизмите и за мен са маловажни. Хигиената е едно, но пък всичко да е под конец.... не го умея. Между другото съпругът ми е много прибран и подреден, много повече от мен. Неговата част от гардероба определено е по-подредена /аз се оправдавам, че повече дрехи, трябва да прибера на същото по обем място и затова не ми се получава  /.
Та не се сещам за какво да го наклеветя, освен, че никога нищо не може да намери - ни в хладилника, ни в шкафовете, никъде. Гледа, гледа и все се стига до въпроса - "Еди кое си, къде е ?"
И чинията си вдига от масата, но никога не я оставя до мивката, а на масата.... /храним се в друго помещение/. Защо? Нямам представа....
Но аз си имам много повече кусури, тъй че си се търпим двамата и не воюваме.