Малките войни вкъщи

 
Ох, ще ме уморите от смях.
И моят веднага след като се върне вкъщи си изрсъва стотинките върху любимата ми старнинна секция, кочто декорима с толкова лИбоф... Не за друго, да не му били дрънкали из джоба. Инак в чекмеджетата на тази същата секция има два чистак-бърсак нови портфейла, девстени дет' са вика. Не можел да носи портфейл.
Абе...дивото зове. На моменти се шегувкам и го наричам "Белия зъб"
baibibi, на мен силата ми е в тавите. Веднъж в пристъп на безумен яд му натроших с една тава любимата вафла Боровец на малки трескички

Знам, че не ви е до смях, но на мен ми е смешно. При нас не мога да кажа, че няма такива неща, но не съм им отдавала значение. Като цяло някои неща и двамата сме се научили да ги премълчаваме. А други, които вие описвате, не са ни се случвали като това с ходенето по улицата или разсипване съдържанието на джобовете но равтовете.

Не се притеснявай. И на нас ни е смешно. То, затова е и темата.

buttinsky , и моят ми прилага номера с шкафа. Но използва тежката си връзка с ключове, че по-качествено да се надере. Въпреки, че съм му сложила една нарочна голяма дървена гаванка, в която да мята съдържанието на джобовете си.

Аз пък като прочетох за мъжа на Милинка и къпането се сетих как веднъж се намазах с крем за крака, ментов, вместо с ексфоолиант за лице

По-добре, че не си си измила зъбите с ексфолианта, че и за такива случаи се сещам

За стотинки съм сложила една саксия ( празна) и всякакви зарязани стотинки пускам там. От време на време си вземам монети, преди да ида на магазина, или когато знам че ще ми трябват за билетче, паркинг и т.н. Системата действа, хем няма попилени стотинки навсякъде, хем като ми трябват знам къде са.

  " Моля те, не ми помагай"- на внука го казвам. Навсякъде се вре пред мен, все бърза да помага , а само обърква повече нещата! Иначе ние сме наобратно, мъжът ми обича да подрежда и прибира, аз съм по-разхвърляната! Но и двамата, никога не можем да се сетим, къде сме сложили "важното нещо",което не трябва да забравяме къде е!

Като заговорихме за стотинки...
Имахме една чаша, от тия по 3 л., която любимото ми същество пълнеше от години със стотинки. Върху секцията, разбира се, че да не му развалям удоволствието.
Миналата година ме стегна шапката и премерих въпросната чаша - беше над 9 кг. Притесних се, че ще провисне плота на секцията от нея и го изюрках да носи стотинките в БНБ.
От цялата операция аз намазах, защото получих лаптоп за Коледа от въпросните стотинки.  

Рокси, от ментовото кремче не ти ли смъдеше на очите? 

Много обичам такива забавни теми  

Та относно ходенето по улицата - свекър ми е такъв, като сме с него, все едно сме с малко дете  - очите на 4. Все се притесняваме някоя кола да не го отнесе, но неотдавна от инцидент с кола пострада свекърва ми, която е много педантична в това отношение - винаги пресича на пешеходна пътека и на зелено. Слава Богу оправи се жената, но после се шегуваше как все се тревожела за мъжа си дето се шматка  по улиците, пък да вземе нея да я бутна кола.

А що се отнася до войните вкъщи, моите най-големи битки са две.
- едната е при рязането на ноктите - мъжът ми си има ритуал - взима нокторезачката, отива до перваза на прозореца и почва... Не знам защо си мисли, че всички съседи трябва да станат свидетели на това свещенодействие. Е, после събира и чисти след себе си, но винаги има нещо остро по мокета под перваза. И отгоре на това като му направя забележка, казва: А, тя котката сигурно си е острила ноктите! Да, бе да!
- другата е навикът му като се върнем от пазар, накупили съвсем обикновени неща като сирене, кашкавал, салам - да отваря всичко и да си реже по парченце - да пробва. Да беше станал един дегустатор тогава! Пък и честно не мога да разбера каква толкова фрапираща разлика може да има между партидата кашкавал от миналата седмица и от тази. Щура работа. И любимото ми - после всички продутки са оставени ей така в хладилника - разопаковни и развакуумирани (аз ги слагам в пликчета или фолио). А ножът сигурно ще познаете къде е...

Но това да са ни проблемите  

Ауу имам същите проблеми! Но да речем, че мъжете са си такива .. повечето де, да не обидя някой. Аз има същия проблем с чиниите и редовно ми се налага да изливам водата от тях и да ги изкарвам на масата за да ги измия. Да не говорим, че понякога измива нещо в тенджера и вместо да я изплакне и сложи на сушилката той трупа, че даже и накисва в мивката. Дрехите в къщи се слагат на пода или се увиват на топка и се ръгат в гардероба. Аз му подреждам фланелките в две колонки - такива, които носи често и такива, които носи рядко, блузите, пуловерите. Правя му всичко удобно, а той само ръга ли ръга и после ми разправя как моята част е супер подредена, пък неговата няма кой.   Сигурно има още сто неща, но не се сещам в момента. Общо взето по цял ден подвиквам като си е вкъщи

А случвало ли се е половинката ви да отвори хладилника и да изпадне в нямо съзерцание 10-15 минути? 

Аха. Случвало ми се и да кажа - Еди-какво си се е развалило.  - Ми що не си ми го дала?  Сякаш аз държа ключа от хладилника.
Войни вече не водя. Но се чудя коя ли снаха ще ме псува
- чорапите по земята явно е генетично заложено у нас по мъжка линия.


Това си върви към точка първа.  Същото е с гащите и чорапите.  Я неща са се скрили или преместили мястото си на 3 см.


- фанелките - винаги им трябва тази, която е най-отдолу.  При което се преобръща целия куп.


А, и много обичам, когато мъж готви. Чувстваме се някак си обгрижена, специална. Докато не видя какво е сътворил в кухнята.  


baibibi , благодаря ти за тази тема. И на всички, които се включиха.  Защото , нали, мъжът на ССФ няма кусури.  Та бях изпаднала в депресия.

Това да, но аз бях виновна и наистина си беше съзърцание. Той купил някакво сирене и излезнал, аз съм изяла сиренето и съм купила друго, той започва да готви броколи и карфиол със сирене, отваря хладилника, вади купеното то мен сирене и стои и се пули. Питам го какво има, а той отговаря, че се опитвал да се сети дали наистина той се е объркал и го е купил това "гадно" сирене или нещо друго е станало. Посмяхме се добре като му разказах. 

Оххх, точно преди малко имахме грандиозна битка по подобен повод. Моят мъж е същия като вашите, че на моменти ми се струва и по-зле. Естествено съдържанието на всички джобове се изсипва в коридора на шкафа, който съм си подредила перфектно - има ковчеже за стотинки, кутийка за ключове и ароматна свещ... е, те никога не се виждат зарити от риъкавици, шапка, кутия цигари, разни касови бележки, хартийки от дъвки и какви ли не други боклуци   Дрехите естествено се събличат и се мятат на дивана или до леглото. На въпроса "За пране ли се?" винаги следва отговор "Ама неее, аз само за малко съм ги обличал".... и на другия ден слага друго. Пробвах да му кажа, че каквото не е в коша за пране няма да бъде изпрано, но и това не помага. Трупа навсякъде и като не му останат чисти дрехи почва да мрънка и си изравя нещо от купчинката, което да става за носене   Естествено, принудена съм да ги събера и изпера. ДА не говорим, че няма и място за сядане по дивана след няколо дни от всичките му парцали   С чиниите същата работа. Трупа си ги и ако не ги измия пуфтейки си приплаква някоя вилица и си яде с нея направо от тавата.
Днес драмата беше, че го помолих да ми помогне да сложа изпраните калъфки на дивана и да гледа детето докато пусна прахосмукачка. Малкият го е страх от нея и реве като обезумял ако не е гушнат. Отговорът беше "Айде след мъничко да си почина и да погледаме филм". Легна директно върху несложените калъфки и се зазяпа във филма. След 10 минути беше заспал   И докато подремне пък дойде време на детето да си ляга и пускането на прахосмукачка стана неосъществимо днес. А тия калъфки от 4 дни го моля да ги сложим. Диванът е много голям и възглавниците са по метър и нещо, ужасно тежат. Да не говорим, че и дамаската винаги се свива много и трябва да се напъва яко за да влязат и това е мнооого трудна задача за сам човек, особено с моите физически данни. Та от 4 дни слушам "Ей сега след малко ще ги сложим".
Това е ежедневно. Толкова съм му свикнала вече, че чак ми е смешно в повечето случаи. А ако все пак ми кипне веднъж месечно и тръгна да му мрънкам си има отработен номер. Изкарва кравешкия поглед, пърхайки с огромни мигли и с безкрайно тъжен почти детски преправен глас казва "Е, защо ми се караш сегааа?..." И до там. Минава ми на момента  

тъкмо си помислих, че ще чета за военни действия,а то само оплаквания от движението на противника виждам ...