Какво бихте си помислили за мъж приел фамилията на съпругата си? Или пък я е добавил с тире? Познавате ли такива мъже и какво ви е мнението за тях? Одобрявате ли и бихте ли го приложили във вашето семейство?
- Публикувана: 23 дек. 2010, 18:28 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2011, 22:15 ч.
Фамилията след брака...
Имам такъв познат, да.
Прие изцяло нейната фамилия- без тирета итн...
Намекна ми, че има причина да не желае да продължава своята, но не съм разпитвала.
Иначе на мен ми е все едно кой как се казва...
Познавам едно момиче с малко срамна фамилия и знам, че и е причинявала неудобство, но това са изключения.
Прие изцяло нейната фамилия- без тирета итн...
Намекна ми, че има причина да не желае да продължава своята, но не съм разпитвала.
Иначе на мен ми е все едно кой как се казва...
Познавам едно момиче с малко срамна фамилия и знам, че и е причинявала неудобство, но това са изключения.
Въпросът ми е по-скоро продиктуван от консервативността, преминаваща в сарказъм на българите. Навремето, когато се омъжих и се регистрирахме в общината, служителката се изказа, че мъж,който приемал фамилията на жената какъв мъж е...тя била знаела за един случай, но и това било условието да го има този брак/ставаше дума за запазване на фамилия на богата наследница/...
Да, одобрявам. Всеки има законното и морално право да приеме фамилията на съпруга/съпругата, както има право и да си запази своята фамилия.
Не страдам от предразсъдъци, за да ме шокира такова нещо.
Познавам един мъж, направил това - турчин. Никога не съм го питала защо. Не е моя работа.
Не страдам от предразсъдъци, за да ме шокира такова нещо.
Познавам един мъж, направил това - турчин. Никога не съм го питала защо. Не е моя работа.
Както се разберат двамата - нали те се женят, те ще живеят заедно.
Аз няма какво да мисля, длъжна съм да приема решението на познатите си.
Товае по принцип.
А на практика имам подобен познат. Ожени се за дъщеря на средна номенклатура преди 1989 г. и прие нейната фамилия. Сега са някъде из Южна Африка. Бащата на момичето беше много горд, че му продължават фамилията, повечето познати замълчаха или свиваха устни, но пред тъста го играха въодушевени от жеста на младежа.
Аз няма какво да мисля, длъжна съм да приема решението на познатите си.
Товае по принцип.
А на практика имам подобен познат. Ожени се за дъщеря на средна номенклатура преди 1989 г. и прие нейната фамилия. Сега са някъде из Южна Африка. Бащата на момичето беше много горд, че му продължават фамилията, повечето познати замълчаха или свиваха устни, но пред тъста го играха въодушевени от жеста на младежа.
Освен Фредерик Жлио-Кюри, май за друг не се сещам, както и не познавам лично. Но не бих имала негативно отношение, напротив, не съм привърженик на патриархалния модел семейни отношения и особено когато мъж го пренебрегва, предизвиква в мен най-малкото добронамерено любопитство .
Сега сигурно със сто гърла ще гракнат някои, но пък мен ме втриса, когато познати и приятелки се пишат с фамилията си по мъж, без моминското си име, в профила си във фейсбук или скайп.
Чак пък толкоз "семейна идентичност"!
Сега сигурно със сто гърла ще гракнат някои, но пък мен ме втриса, когато познати и приятелки се пишат с фамилията си по мъж, без моминското си име, в профила си във фейсбук или скайп.
Чак пък толкоз "семейна идентичност"! 
Ако един ден сина ми поиска подобна глупост, ще се питам къде сбърках и ще ми е крайно неприятно.
Смешно ми стана, но си права 
Свекърва ми имаше такива намерения за моя мъж, тъй като не харесваше фамилията му (от името на дядото). Почти припаднах, като чух тази идея, определено не ми се понрави. Започнахме си наша фамилия, която не свързвам с дядото, защото нито го познавам, нито нищо. Поне детето ми е виждал веднъж. 
Аз фамилията си не давам! 
Нито чужда ще взема. Обаче бих си помислила, че е мъж под чехъл. 
Преди години един мъж се ожени за приятелката си. Беше зальохан и верен като куче, а тя все недоволна, вечно изискваща и наставляваща. И всички го наричахме с нейната фамилия. Един вид принадлежи й. После се ожениха и той взе нейната фамилия без тире.
Нито чужда ще взема. Обаче бих си помислила, че е мъж под чехъл. Преди години един мъж се ожени за приятелката си. Беше зальохан и верен като куче, а тя все недоволна, вечно изискваща и наставляваща. И всички го наричахме с нейната фамилия. Един вид принадлежи й. После се ожениха и той взе нейната фамилия без тире.
Работех с двама колеги, зет и тъст /ръководител на отдела/, младия колега беше взел фамилията на жена си за да се мазни на тъста си. Кофтито стана след развода, колегата остана с новата фамилия, защото повторна смяна би означавало проблеми.
Сега чух, че ще се жени повторно и ще си връща старата фамилия, защото новата жена не иска да носи фамилията на старата
Сега чух, че ще се жени повторно и ще си връща старата фамилия, защото новата жена не иска да носи фамилията на старата
Приемам го за странно, може би защото не е често срещано. Не познавам мъже, приели фамилията на жена си. 
Иначе не мисля,че има нещо лошо- щом така са решили. 
Аз лично в моето семейство не бих го приложила,а и би ми било криво,ако някой ден синът ми поиска да приеме друга фамилия. Но всеки с нагласите си.. 
Иначе одобравям идеята след брака фамилията на младоженците да се образува и от двете им фамилии, а не само от тази на мъжа или жената.
Иначе не мисля,че има нещо лошо- щом така са решили. Аз лично в моето семейство не бих го приложила,а и би ми било криво,ако някой ден синът ми поиска да приеме друга фамилия. Но всеки с нагласите си.. Иначе одобравям идеята след брака фамилията на младоженците да се образува и от двете им фамилии, а не само от тази на мъжа или жената.
Познавам двама, които приеха фамилиите на съпругите си. Единият не харесваше своята (Мадурков), а другият имаше тежък и властен баща (с когото окончателно прекъснаха контакт след този случай).
Първият се разведе, но запази "новата" си фамилия. Вторият все още е щастливо женен.
Мъж с фамилия с тире не познавам, това май би ме учудило (защото е нетипично като звучене).
Мисля, че спадам към хората с патриархални разбирания
но определено не се смущавам от личния избор на другите 
Първият се разведе, но запази "новата" си фамилия. Вторият все още е щастливо женен.
Мъж с фамилия с тире не познавам, това май би ме учудило (защото е нетипично като звучене).
Мисля, че спадам към хората с патриархални разбирания
но определено не се смущавам от личния избор на другите 
Обмисляхме с мъжа ми този ваирант. И двамата много харесваме моминската ми фамилия. Само че тя не е фамилното има не рода ми, а и не си пасваше с името и презимето на мъжа ми. Та за това отпадна идеята. За сметка на това неговата фамилия си върви през поколенията - дядо му, баща му, той самия, сега сина му - всички са с една фамилия и това на мен лично много ми допадна. Пък и моето име и презиме добре си пасват с тази фамилия. 
Мислехме и за нова фамилия, която да не е нито моята, нито неговата, ама така и не си харесахме нещо конкретно, та идеята остава в сферата на обсъждането само.
Честно да си кажа нямам някакво отношение по въпроса. По-скоро го намирам за интересен факт, отколкото да правя някакви заключение за семейството и конкретно за мъжа.
Между другото един от чичовците ми носи фамилията на жена си. Но не помня защо е станало така.
Забавно!
Мислехме и за нова фамилия, която да не е нито моята, нито неговата, ама така и не си харесахме нещо конкретно, та идеята остава в сферата на обсъждането само.
Честно да си кажа нямам някакво отношение по въпроса. По-скоро го намирам за интересен факт, отколкото да правя някакви заключение за семейството и конкретно за мъжа.
Между другото един от чичовците ми носи фамилията на жена си. Но не помня защо е станало така.
Работех с двама колеги, зет и тъст /ръководител на отдела/, младия колега беше взел фамилията на жена си за да се мазни на тъста си. Кофтито стана след развода, колегата остана с новата фамилия, защото повторна смяна би означавало проблеми.
Сега чух, че ще се жени повторно и ще си връща старата фамилия, защото новата жена не иска да носи фамилията на старата
Сега чух, че ще се жени повторно и ще си връща старата фамилия, защото новата жена не иска да носи фамилията на старата
Забавно!
Не познавам такива мъже, но не бих си помислила нищо особено. Стига да е едно името, лошо няма. По-странна и непрактична би ми се сторила фамилия с тире, защото какво става после с децата? Наследяват тире, и като тръгнат да се женят и не си дават фамилията, тогава какво - добавят още едно тире? И така след няколко поколения инати, името станало като от сапунен латино сериал
Само съм чувала за подобни случаи, аз лично не познавам.
Но след като жената може да си смени фамилията, защо не и мъжът й? Не виждам нищо лошо, нито нелогично.
Аз лично не харесвах никак моминското си име - рядка, трудно произносима фамилия, която в съчетание с името ми беше доста "натоварваща" - с огромна радост я смених. Сега навсякъде се пиша с фамилията по мъж.
Това, което ми е по-странно, защо хората не запазват фамилното име, а дават на децата си други фамилии, различни от техните
?
Но след като жената може да си смени фамилията, защо не и мъжът й? Не виждам нищо лошо, нито нелогично.
Аз лично не харесвах никак моминското си име - рядка, трудно произносима фамилия, която в съчетание с името ми беше доста "натоварваща" - с огромна радост я смених. Сега навсякъде се пиша с фамилията по мъж.
Това, което ми е по-странно, защо хората не запазват фамилното име, а дават на децата си други фамилии, различни от техните
? 
Сега сигурно със сто гърла ще гракнат някои, но пък мен ме втриса, когато познати и приятелки се пишат с фамилията си по мъж, без моминското си име, в профила си във фейсбук или скайп.
Чак пък толкоз "семейна идентичност"! Е защо да се пишат с моминската си фамилия след като вече не са моми и са си сменили името? Която иска да си стои с моминското име и да си го ползва да не приема фамилията на мъжа си. Ама да я приеме, а след това тук да е с едната, другаде с другата, какъв е смисъла? На всякъде се представям с името си по документи, след като съм взела решение в личната ми карта да пише име и фамилия еди какви си, няма начин да се представям с някакви други.
Малко е странно, но не защото има нещо притеснително, а защото е различно от общата практика. Същото е, като се замислиш, като желанието на жената да си запази моминската фамилия и да се представя с нея - всеки си има някакви причини за избора си, нищо лошо.
Когато мислехме име за детето, мъжът ми ме сащиса с предложението, че ако съм искала да го запишем с моята фамилия, той щял да ме разбере - т.е. бащиното име да е неговото, но фамилията да е моята. Попита ме дали няма да се чувствам ощетена, ако детето носи само неговите имена, а от моите ни едно. Идеята ми се стори ексцентрична и го успокоих, че не, никак не държа и няма да се чувствам ощетена. Явно съм по-консервативна, пък и чисто фонетично, неговата фамилия по-добре ми звучи.
Когато мислехме име за детето, мъжът ми ме сащиса с предложението, че ако съм искала да го запишем с моята фамилия, той щял да ме разбере - т.е. бащиното име да е неговото, но фамилията да е моята.
Попита ме дали няма да се чувствам ощетена, ако детето носи само неговите имена, а от моите ни едно. Идеята ми се стори ексцентрична и го успокоих, че не, никак не държа и няма да се чувствам ощетена. Явно съм по-консервативна, пък и чисто фонетично, неговата фамилия по-добре ми звучи. Сега сигурно със сто гърла ще гракнат някои, но пък мен ме втриса, когато познати и приятелки се пишат с фамилията си по мъж, без моминското си име, в профила си във фейсбук или скайп.
Чак пък толкоз "семейна идентичност"! Е защо да се пишат с моминската си фамилия след като вече не са моми и са си сменили името? Която иска да си стои с моминското име и да си го ползва да не приема фамилията на мъжа си. Ама да я приеме, а след това тук да е с едната, другаде с другата, какъв е смисъла? На всякъде се представям с името си по документи, след като съм взела решение в личната ми карта да пише име и фамилия еди какви си, няма начин да се представям с някакви други.
Такъв е френският вариант.
Имаш си и двете фамилии. От моминската не се отказваш - тя е основното ти име.
Ако искаш да ползваш тази на мъжа си, няма проблем. Но под "име" се разбира моминската ти.
Аз лично си сложих тази на мъжа ми в българските документи с тире. И си ползвам и двете.
И ако някой мъж иска да си смени фамилията - негово решение. Не би ми се сторило толкова странно
Лили - Лу , само не разбрах кое е тъжно...това е част от живота и не, че е кой знае колко важно, но е интересно например как в едно семейство/ при тази женска еманципация/, в което жената печели повече от мъжа например, тя да носи неговата фамалия...някак е по-разбираемо да е обратното...както и да е Ама ние българките май сме свикнали все да сме в подчинената роля...примерно рода на момичето да си отива след женитбата й; това че тя се пъне да ражда, а после детето и дори не носи името й...някак всичко това сякаш е несправедливо
Ама ние българките май сме свикнали все да сме в подчинената роля...примерно рода на момичето да си отива след женитбата й; това че тя се пъне да ражда, а после детето и дори не носи името й...някак всичко това сякаш е несправедливо Цитат
но е интересно например как в едно семейство/ при тази женска еманципация/, в което жената печели повече от мъжа например, тя да носи неговата фамалия...
Името по-скоро се свързва с традиция,някаква наследственост....
А не с това кой повече се трепе...
Не съм много съгласна...това да вземеш фамилията на мъжа, означава, че ставате едно семейство, на което той се води ''глава'', т.е. за мен това означава, че един мъж щом иска да има семейство и то да носи неговата фамилия, най-малкото трябва да го заслужи...Относно традициите, странно и избирателно решаваме кое е традиция и коя да спазваме и коя не...
[ в едно семейство/ при тази женска еманципация/, в което жената печели повече от мъжа например, тя да носи неговата фамалия...някак е по-разбираемо да е обратното...както и да е Ама ние българките май сме свикнали все да сме в подчинената роля...примерно рода на момичето да си отива след женитбата й; това че тя се пъне да ражда, а после детето и дори не носи името й...някак всичко това сякаш е несправедливо
Ама ние българките май сме свикнали все да сме в подчинената роля...примерно рода на момичето да си отива след женитбата й; това че тя се пъне да ражда, а после детето и дори не носи името й...някак всичко това сякаш е несправедливо Направо. В момента, в който се променят нещата, мисля и фамилиите да се обръщат. И ние , българките, толкова сме изостанали, че още се пънем да раждаме. Чудно как цивилизованите нации още не са го измислили мъжете да раждат.
Лили - Лу , само не разбрах кое е тъжно...
Не си длъжна. Аз не държа да съм разбрана от всички.
Весели празници.
Сега сигурно със сто гърла ще гракнат някои, но пък мен ме втриса, когато познати и приятелки се пишат с фамилията си по мъж, без моминското си име, в профила си във фейсбук или скайп.
Чак пък толкоз "семейна идентичност"! Е защо да се пишат с моминската си фамилия след като вече не са моми и са си сменили името? Която иска да си стои с моминското име и да си го ползва да не приема фамилията на мъжа си. Ама да я приеме, а след това тук да е с едната, другаде с другата, какъв е смисъла? На всякъде се представям с името си по документи, след като съм взела решение в личната ми карта да пише име и фамилия еди какви си, няма начин да се представям с някакви други.
Разбирам, че в Бг името ти автоматично става по мъж, затова за всякакви официални места нямам претенции, но там където си е твое "лично" пространство и където е възможно да те търсят хора, които те познават от преди, когато не си била омъжена, защо да не си ползваш старата фамилия, или поне наравно с новата? Инстинктивно сякаш нищо не трябва да остане от предишното "свободно" момиче, тряба да се вижда, че вече принадлежи на някого. А когато става дума за мъж, ето, че повечето не приемате подобна "фамилна собственост", защо за жена да е по-приемливо?
Аз лично за първи път откакто съм омъжена, реших да ползвам тази на съпруга ми, от съображения за удобство свързани с работата и си признавам, че ми е доста кофти.
Сега сигурно със сто гърла ще гракнат някои, но пък мен ме втриса, когато познати и приятелки се пишат с фамилията си по мъж, без моминското си име, в профила си във фейсбук или скайп.
Чак пък толкоз "семейна идентичност"! Е защо да се пишат с моминската си фамилия след като вече не са моми и са си сменили името? Която иска да си стои с моминското име и да си го ползва да не приема фамилията на мъжа си. Ама да я приеме, а след това тук да е с едната, другаде с другата, какъв е смисъла? На всякъде се представям с името си по документи, след като съм взела решение в личната ми карта да пише име и фамилия еди какви си, няма начин да се представям с някакви други.
Разбирам, че в Бг името ти автоматично става по мъж
Не знам от къде го разбираш, но това не е така. Нищо не става автоматично.По собствен избор е.
А защо не приемам мъжа да вземе името на жената, ами защото искам той да е глава на семейството, а не аз.
Какво бихте си помислили за мъж приел фамилията на съпругата си? Или пък я е добавил с тире? Познавате ли такива мъже и какво ви е мнението за тях? Одобрявате ли и бихте ли го приложили във вашето семейство?
Бих си помислила, че този мъж носи фамилията на жена си, какво друго да си помисля.
Да, познавам такъв мъж /дългогодишен наш семеен приятел/ - едва преди известно време разбрах, че фамилното им име е на жена му.
В нашето семейство не бих го приложила - аз си имам моята фамилия, мъжът ми си има неговата.
На мен пък са ми странни семейства, в които различните членове имат различни фамилни имена. Не можеш да кажеш "семейство еди-кои си" накуп, ами изреждаш - жената с моминското или с тире, мъжа с неговото си или с нейното, децата кой ги знае, в някои случаи с по 4-5 имена. И все някой е с различно име от останалите. Някак неединно ми се вижда (въпреки че добре знам, че едно име не прави семейство, но въпросът е в символиката и впечатлението). На мен лично най-много ми допада когато всички членове на семейството имат едно и също фамилно име, пък сега чие е то, няма значение.
На мен пък са ми странни семейства, в които различните членове имат различни фамилни имена. Не можеш да кажеш "семейство еди-кои си" накуп, ами изреждаш - жената с моминското или с тире, мъжа с неговото си или с нейното, децата кой ги знае, в някои случаи с по 4-5 имена. И все някой е с различно име от останалите. Някак неединно ми се вижда (въпреки че добре знам, че едно име не прави семейство, но въпросът е в символиката и впечатлението). На мен лично най-много ми допада когато всички членове на семейството имат едно и също фамилно име, пък сега чие е то, няма значение.
). Е, защо? Казваш семейство "еди си кои", а ако ги изброяваш по отделно, тогава всеки с неговата си фамилия. Моята фамилия е с тире. Но пък моминското ми име не е еднакво с фамилията на родителите ми (това го отчитам като голяма глупост, между другото, и затова не ми харесва децата да са с различна фамилия от тази на родителите ).
).И на мен не ми изглежда много семейно всеки да е с различна фамилия. Поне за моето семейство го изключвам като вариант.
Е, защо? Казваш семейство "еди си кои", а ако ги изброяваш по отделно, тогава всеки с неговата си фамилия. Моята фамилия е с тире. Но пък моминското ми име не е еднакво с фамилията на родителите ми (това го отчитам като голяма глупост, между другото, и затова не ми харесва децата да са с различна фамилия от тази на родителите ).
).И на мен не ми изглежда много семейно всеки да е с различна фамилия. Поне за моето семейство го изключвам като вариант.
Весели празници!
Ами най-важните години в живота ми са минали в семейството на баща ми, там съм възпитана, те са плащали за учението ми и всичките ми начинания. Обичам мъжа си...в добро и зло. Но с него сме равни. Работим наравно, грижим се за домакинството и децата наравно. Нито мога, нито искам да приемам фамилията на неговия баща. Не виждам причина за това. За мен е същото като да наричам майка му и баща му "мамо и тате". Защо? Аз мама и тате си имам, фамилия също. Това е уважение, любов и признателност към собствения ми род.
Ами най-важните години в живота ми са минали в семейството на баща ми, там съм възпитана, те са плащали за учението ми и всичките ми начинания. Обичам мъжа си...в добро и зло. Но с него сме равни. Работим наравно, грижим се за домакинството и децата наравно. Нито мога, нито искам да приемам фамилията на неговия баща. Не виждам причина за това. За мен е същото като да наричам майка му и баща му "мамо и тате". Защо? Аз мама и тате си имам, фамилия също. Това е уважение, любов и признателност към собствения ми род.
Не могат да бъдат назовани като "семейство еди-кои си" просто защото при всички случаи някой ще бъде изключен. Имам приятели, и женени и на семейни начала, където жената е с моминското си име и е единствената с различна фамилия в цялото семейство. Като им пращам коледни картички или нещо по пощата, все трябва да я добавям отделно - "семейство Мъжка фамилия + жена Моминска фамилия" - за да може да си вземе колета от пощата. Много разединяващо изглежда. Каква е тая еманципация, която те отделя от семейното име все едно си чужд човек и с децата си да имате различни фамилии. Но това е моето виждане де.
и с децата си да имате различни фамилии. Но това е моето виждане де. Не могат да бъдат назовани като "семейство еди-кои си" просто защото при всички случаи някой ще бъде изключен. Имам приятели, и женени и на семейни начала, където жената е с моминското си име и е единствената с различна фамилия в цялото семейство. Като им пращам коледни картички или нещо по пощата, все трябва да я добавям отделно - "семейство Мъжка фамилия + жена Моминска фамилия" - за да може да си вземе колета от пощата. Много разединяващо изглежда. Каква е тая еманципация, която те отделя от семейното име все едно си чужд човек и с децата си да имате различни фамилии. Но това е моето виждане де.
и с децата си да имате различни фамилии. Но това е моето виждане де. Дори мога да ти кажа, че случаите, в които трябва да ми напишат фамилията, винаги пишат или едната или другата. единствено по разни институции ми пишат и двете фамилии. Но в пощата или куриерска служба е абсурд някой да направи няколко допълнителни движения на ръката, за да ми изпише и другата фамилия Каква е тая еманципация, която те отделя от семейното име все едно си чужд човек и с децата си да имате различни фамилии. Но това е моето виждане де.
и с децата си да имате различни фамилии. Но това е моето виждане де.Ами пиленце, с това точно не мога да свикна. Семейното ми име е фамилията на моя баща. По-ми се връзва варианта като се заженя да си създадем нова фамилия, отколкото да ползвам тази на мъжа си. Не става дума за еманципация. Аз съм "за" варианта детето да носи фамилията на собствения си баща, не на рода му или на рода на майката.
Не могат да бъдат назовани като "семейство еди-кои си" просто защото при всички случаи някой ще бъде изключен. Имам приятели, и женени и на семейни начала, където жената е с моминското си име и е единствената с различна фамилия в цялото семейство. Като им пращам коледни картички или нещо по пощата, все трябва да я добавям отделно - "семейство Мъжка фамилия + жена Моминска фамилия" - за да може да си вземе колета от пощата. Много разединяващо изглежда. Каква е тая еманципация, която те отделя от семейното име все едно си чужд човек и с децата си да имате различни фамилии. Но това е моето виждане де.
и с децата си да имате различни фамилии. Но това е моето виждане де. Дори мога да ти кажа, че случаите, в които трябва да ми напишат фамилията, винаги пишат или едната или другата. единствено по разни институции ми пишат и двете фамилии. Но в пощата или куриерска служба е абсурд някой да направи няколко допълнителни движения на ръката, за да ми изпише и другата фамилия Тук в пощата дават колета само на получателя, чието име е изписано върху него. Ако подателят го адресира до семейство Х, а моята фамилия е Y, не мога да го взема. Така че в такива случаи е ненужно неудобство, и трябва да се изреждат получателите.
Бих си помислил, че пикае седнал. Не бих приел и запазване на фамилията на жената след брак.
ауааа
аз изградих име и статус бащината фамилия. така ме познават
сега , като се омъжих, значи задължително фамирията на мъжа ми - е нееееее
(за протокола това ми е втори брак, значи при вяко подписване - нова фамирия , ха-ха-ха)
с тире , за да не се сърди, но обществото си ме познава и ме пише само с бащината фамирия.
На поканата за пратката има пълномощно. Пиша просто, че упълномощявам мъжа си да вземе колета... и му го дават.
Но тази тромавост я има дори при еднакви фамилии, така че не го смятам за аргумент да приемеш нечия фамилия.
Какво бихте си помислили за мъж приел фамилията на съпругата си? Или пък я е добавил с тире? Познавате ли такива мъже и какво ви е мнението за тях? Одобрявате ли и бихте ли го приложили във вашето семейство?
УжасТ. Би ми станало леко странно и смешно. Смешни са ми и тиретата на дамите.
Това е уважение, любов и признателност към собствения ми род.
Какво тогава сте седнали да му аплодирате.
Някои изказвания тук приличат на онзи особен род родители, които дават наследство срещу име на внучето.
От уважение, любов и признателност се прави. Сигурна съм.
Бих си помислил, че пикае седнал. Не бих приел и запазване на фамилията на жената след брак.
Брей-й, че си лютив...
Ако жената не иска да приеме фамилията ти какво - няма да се ожениш, въпреки всичко друго, което ти харесва у нея и заради което си решил да жертваш прословутата мъжка свобода....Странно....И деспотично....някак....
За приемането на женската фамилия - да, и на мен не ми звучи, но запазването й.....Децата носят на татковците си фамилиите...Така че, защо не. Да не смяташ, че е проява на неуважение към теб? Защото и обратното може да се тълкува така....
Това е традиция, която няма отношение към запазването на нещо важно и ценно. Става въпрос за обикновени фамилии, които не носят аристократичен ген все пак.....
Ако жената не иска да приеме фамилията ти какво - няма да се ожениш, въпреки всичко друго, което ти харесва у нея и заради което си решил да жертваш прословутата мъжка свобода....Странно....И деспотично....някак....
Да, ще отчета предложението си като грешка, няма да се оженя за нея, и ще се разделим.
Ако жената не иска да приеме фамилията ти какво - няма да се ожениш, въпреки всичко друго, което ти харесва у нея и заради което си решил да жертваш прословутата мъжка свобода....Странно....И деспотично....някак....
Да, ще отчета предложението си като грешка, няма да се оженя за нея, и ще се разделим.
Много си краен
Ние с мъжа ми изобщо не сме коментирали с каква фамилия ще бъда. Никога не ме е питал. Когато му казах какво съм решила просто вдигна рамене и каза "Ми, хубаво. Има ли значение?". Аз самата до последно не бях наясно със себе си искам ли да си сменям фамилията или искам да взема неговата. Определено предпочитах да не съм с различна фамилия от бъдещите ни деца и затова добавих неговата с тире. Сега е доста тъпо с два реда имена като трябва да се пиша по документите, но въпреки това не съжалявам, че реших да е така Да, ще отчета предложението си като грешка, няма да се оженя за нея, и ще се разделим.
Иха! Ама ти сериозно ли? За пръв път се чувствам толкова добре, че не познавам някого.
По тази логика излиза, че мъжът, който е приел фамилията на съпругата си не уважава, признава и обича собствения си род.
Какво тогава сте седнали да му аплодирате.
Някои изказвания тук приличат на онзи особен род родители, които дават наследство срещу име на внучето.
От уважение, любов и признателност се прави. Сигурна съм.
Какво тогава сте седнали да му аплодирате.
Някои изказвания тук приличат на онзи особен род родители, които дават наследство срещу име на внучето.
От уважение, любов и признателност се прави. Сигурна съм.
Никой не съм аплодирала. Къде го прочете. Ако визираш моето усещане за собствената ми фамилия и наследствата, внучетата и кучетата традицията ни е на светлини години.
За себе си съм решила, че искам да нося фамилията на човека, който ме е отгледал и възпитал.
В Италия, която е една католическа, семейна и консервативничка страна жените от 70тте години са спечелили правото да НЕ взимат фамилиите на мъжете си и тази практика е останала в миналото.
Така че аз съм си с моята фамилия.
мисля си, че е добре и у нас да се узрее за това, за да се спести на жената смяната на фамилното име ( и в някакъв символичен смисъл и на самоличността) и най-малко да отпадне недоразумението 'тиренце'.
Така че аз съм си с моята фамилия.
мисля си, че е добре и у нас да се узрее за това, за да се спести на жената смяната на фамилното име ( и в някакъв символичен смисъл и на самоличността) и най-малко да отпадне недоразумението 'тиренце'.
Какво бихте си помислили за мъж приел фамилията на съпругата си? Или пък я е добавил с тире? Познавате ли такива мъже и какво ви е мнението за тях? Одобрявате ли и бихте ли го приложили във вашето семейство?
Не бих си помислила нищо лошо. Това е въпрос на избор. При нас не беше актуален въпрос. Тук има доста омъжени жени, които са си запазили моминската фамилия и са я предали на децата си като презиме, докато фамилното име е на бащата. Та отново - въпрос на избор.
Да, ще отчета предложението си като грешка, няма да се оженя за нея, и ще се разделим.
Иха! Ама ти сериозно ли?
А според теб какво е нормално да направи? Да отстъпи от нещо, което явно смята за важно , заради обичта си? По тази логика, ако жената го обича, защо тя да не направи компромис с нещо, което тя смята за важно и да вземе неговата фамилия, за да бъдат заедно. Не виждам нищо нелогично, ако двама души, които не могат да намерят решение, което да ги устройва взаимно да се разделят, вместо да се изнудват един друг за компромиси.
Да, ще отчета предложението си като грешка, няма да се оженя за нея, и ще се разделим.
Иха! Ама ти сериозно ли?
А според теб какво е нормално да направи? Да отстъпи от нещо, което явно смята за важно , заради обичта си? По тази логика, ако жената го обича, защо тя да не направи компромис с нещо, което тя смята за важно и да вземе неговата фамилия, за да бъдат заедно. Не виждам нищо нелогично, ако двама души, които не могат да намерят решение, което да ги устройва взаимно да се разделят, вместо да се изнудват един друг за компромиси.
Ако трябва да използвам аналогия по твоите разсъждениения, то тогава трябва да приема за компромис от моя страна факта, че разрешавам на мъжа ми да не ми се кланя всяка вечер като се прибера, защото видиш ли, е от изключителна важност за мен.
Никой не съм аплодирала. Къде го прочете. Ако визираш моето усещане за собствената ми фамилия ...
Не си единствената, писала в темата. Това, че съм цитирала казаното от теб, не означава, че имам предвид твоята ситуация.
Просто думите ти са се превърнали в клише на всяко "тире" и съм ги копирала, за да обясня как стоят нещата за мъжете, ако човек ги следва. Чувам ги постоянно тези "уважение, признателност итн" и аргументите за еманципация и "брба срещу традициите". А сред тези жени има такива, които даже не искат да чуят за родителите си или нямат пукната собствена стотинка в семейната касичка. Аз лично наблягам малко повече на действията и по-малко на този род доказателства.
Изобщо не ме и интересува кой с каква фамилия е, важно е да е доволен от решението си.
Аз лично, като съм решила да създавам семейство и свързвам живота си с моя съпруг, съм мислила за малко по-важни неща от простата фамилия.
И да, една Мария-Антоанета Иванова Стоянова-Петрова би ме накарала да се усмихна. Дружелюбно, разбира се.
П.П. И да добавя за тези, които открито се зарадваха на мъжа, сменил фамилията си. Мъжът, когото аз познавам, си е мачо отвсякъде. Жената е приела действията му като доказателство за любов, но всъщност човекът не е желал да носи своята и се е спасил от бремето. Совите не са това, което са.
П.П. И да добавя за тези, които открито се зарадваха на мъжа, сменил фамилията си. Мъжът, когото аз познавам, си е мачо отвсякъде. Жената е приела действията му като доказателство за любов, но всъщност човекът не е желал да носи своята и се е спасил от бремето. Совите не са това, което са.
Ако трябва да използвам аналогия по твоите разсъждение, то тогава трябва да приема за компромис от моя страна факта, че разрешавам на мъжа ми да не ми се кланя всяка вечер като се прибера, защото видиш ли, е от изключителна важност за мен.
Щом това е от изключителна важност за теб, значи правиш компромис.
Моят пра-пра-пра дядо е взел фамилията на жена си.Точна причина не знам,но вероятно защото е дошъл от друго село и е заживял с нейното семейство.Един вид заврян зет,без имот и т.н.
В бе ге обичайно се приема фамилията на мъжа,затова ако някой мъж приеме тази на съпругата вероятно не е просто за благозвучие.Често жените запазват фамилията си защото с нея са се утвърдили.Други варианти са редки и пораждат любопитство.
Аз взех тази на съпруга ми.На него му бе все едно,но аз я исках.Ако ще сме семейство да сме семейство с една фамилия.Но най-вече защото не харесвах моята-дълга и често я бъркаха.Който е попълвал документи с 2 пръста място за 3-те имена знае за какво говоря.
В бе ге обичайно се приема фамилията на мъжа,затова ако някой мъж приеме тази на съпругата вероятно не е просто за благозвучие.Често жените запазват фамилията си защото с нея са се утвърдили.Други варианти са редки и пораждат любопитство.
Аз взех тази на съпруга ми.На него му бе все едно,но аз я исках.Ако ще сме семейство да сме семейство с една фамилия.Но най-вече защото не харесвах моята-дълга и често я бъркаха.Който е попълвал документи с 2 пръста място за 3-те имена знае за какво говоря.
pasinet, не приемам за нормално такова крайно изказване. Значи той е щастлив с някоя жена известен брой години, създали са дом, семейство и деца и в един момент той й педлага брак (хипотетична ситуация) и тя приема, но той заявява, че условието е тя да си смени фамилията. Тя отказва, не намира смисъл... и той тръшва външната врата или й стяга куфара и кой от къде е. Ама безумие е. За мен. Точно за това съм щастлива, че не познавам човек, който би плюл на всичко заради толкова елементарно нещо. Забележи тя не настоява той да носи неговата фамилия иска просто да остане със собствената си.
Лили Лу, разбрах те.
Лили Лу, разбрах те.
pasinet, не приемам за нормално такова крайно изказване. Значи той е щастлив с някоя жена известен брой години, създали са дом, семейство и деца и в един момент той й педлага брак (хипотетична ситуация) и тя приема, но той заявява, че условието е тя да си смени фамилията. Тя отказва, не намира смисъл... и той тръшва външната врата или й стяга куфара и кой от къде е. Ама безумие е. За мен. Точно за това съм щастлива, че не познавам човек, който би плюл на всичко заради толкова елементарно нещо. Забележи тя не настоява той да носи неговата фамилия иска просто да остане със собствената си.
Първо се успокой.
Крайното за теб, може да е нещо съвсем различно за друг. И второ такъв сценарий начерта кой как е живял и как е предложил и как е реагирал, че и го изтълкува и направи свой си анализ на хората. За мен не е нито крайно, нито безумно. Всеки има правото да си живее според собственото си виждане, вяра в традиции, ако щеш, или каквито и причини да си има за тази символика според самия него.И явно за никой от двамата няма да е елементарно след като не е склонен да отстъпи. И за мен е глупост мъж да вземе фамилията на жената, ама ето че има хора, които го правят. Но пък това не ме кара да се радвам, че видиш ли не ги познавам. Такъв извод за някого от един негов възглед ми се струва по крайно, ама това според мен, а според теб е нормално, така че.
Аз не съм неспокойна. Най-малко пък форум би ме накарал да изляза от равновесие.
Хайде да се поправя, Трети, би ли споделил в конкретната ситуация пак ли ще зарежеш жената или няма да изпаднеш в подобна? Питаш жените в началото на връзката ако се стигне до брак дали ще вземат фамилията ти ли?
А, че крайното за мен е нормално за друг не се съмнявам.
Най-малко пък форум би ме накарал да изляза от равновесие.Хайде да се поправя, Трети, би ли споделил в конкретната ситуация пак ли ще зарежеш жената или няма да изпаднеш в подобна? Питаш жените в началото на връзката ако се стигне до брак дали ще вземат фамилията ти ли?
А, че крайното за мен е нормално за друг не се съмнявам.
Микеланджела, за някои изобщо подобно развитие на връзката (в обратен ред) е немислимо, ще са се разделили при този конфликт относно фамилиите много преди да се появят други усложняващи фактори като деца, дом и не знам си какво.
Предполагам, че тези, които са склонни да подредят живота си по споменатия от теб начин, не са толкова консервативни и относно фамилията.
Предполагам, че тези, които са склонни да подредят живота си по споменатия от теб начин, не са толкова консервативни и относно фамилията.
Хайде да се поправя, Трети, би ли споделил в конкретната ситуация пак ли ще зарежеш жената или няма да изпаднеш в подобна? Питаш жените в началото на връзката ако се стигне до брак дали ще вземат фамилията ти ли?
Не виждам защо ако си живея щастливо с тази жена трябва да и предлагам брак. Единствената причина, поради която бих и предложил е ако виждам, че тя го иска, но ако не приеме фамилията ми означава, че не го иска чак толкова. Смятам, че желанието на една жена да си запази фамилията е опит да доминира над мъжа си. Познавам 3 семейства в които жената категорично е пожелала да си запази фамилията. В две от тях жените командват мъжете си, а в третото тя се опита и се разделиха. Та в този ред на мисли бих казал, че няма какво да правя с жена, която се опитва да доминира над мен, освен в едни особени обстоятелства.
Е може де, ама само при особени обстоятелства.
Я да чуем
Не е за чуване, а е за гледане.
Определено ще има и за чуване в тази особена, така наречена от теб ситуация....
Но, да не пошлявим темата
Хайде да се поправя, Трети, би ли споделил в конкретната ситуация пак ли ще зарежеш жената или няма да изпаднеш в подобна? Питаш жените в началото на връзката ако се стигне до брак дали ще вземат фамилията ти ли?
Не виждам защо ако си живея щастливо с тази жена трябва да и предлагам брак. Единствената причина, поради която бих и предложил е ако виждам, че тя го иска, но ако не приеме фамилията ми означава, че не го иска чак толкова. Смятам, че желанието на една жена да си запази фамилията е опит да доминира над мъжа си. Познавам 3 семейства в които жената категорично е пожелала да си запази фамилията. В две от тях жените командват мъжете си, а в третото тя се опита и се разделиха. Та в този ред на мисли бих казал, че няма какво да правя с жена, която се опитва да доминира над мен, освен в едни особени обстоятелства.
Моминското име е един от начините за отстояване на личната идентичност и самостоятелност,
И значи, ако не си запазя моминското име, губя идентичността си? Как не знаех, че толкова съм се обезличила.
Аз пък мисля майките да почнем да протестираме, че като презиме се пише бащиното, а не майчиното, а ние се пънем да ги раждаме тия деца.
Моминското име е един от начините за отстояване на личната идентичност и самостоятелност, което май също не ти се нрави.
Не ми се нрави и затова и оставям възможността да бъде самостоятелна мома.
Моминското име е един от начините за отстояване на личната идентичност и самостоятелност,
Остави ги хората да се тупат по рамената и да си стискат ръцете, щом ги радва и има такова значение за тях едното фамилно име.
Други и в тълпата с униформи правят впечатление с характер и стил, но не на веки се отдава, какво да се лъжем... Много хора ги е страх от това да следват традиции и каквото и да е "нормално". Нужно им е нещо видимо, за да се почувстват различни. Лошото обаче е друго- като станат много тиретата, намалява и значението им. Вече не са рядкост, а правило.
Когато един мъж изрази шовинистично мнение ("не бих позволил жената да запази фамилията си") го подминавате с лека ръка, но когато една жена се опитва да се откъсне от стереотипа, в който вие сте сте в вкопчили като удавник за сламка, то това е сериозен проблем, нали?
Ти пък проблем. Просто вече няма никакъв стереотип. Срещала съм всякакви варианти..
Аз съм алергична на тема имена. Като започна от бабите и дядовците, които задължително искат внуците им да са кръстени на тях и стигна до бащите, които държат на синове, за да им се продължи семейното име.. И вие така: "моето име, та моето". Не виждам разлика.
Хора, това са си просто някакви букви. Нищо особено.
А на Трети какво да му кажа.. Ако той си е решил за себе си, че държи на това, ок.
Всеки има право да очаква и търси, каквото пожелае.
, но когато една жена се опитва да се откъсне от стереотипа, в който вие сте сте в вкопчили като удавник за сламка, то това е сериозен проблем, нали?
Е, ти с обидите си добре показваш каква си.
За мен няма никакво значение, това си е лично решение на двамата, ако искат и трета независима да си избират.
Жалко, че и това се тълкува като съревнование и надмощие, за какво са тия битки и надцакване да си над някой
П.П. Приех тази на мъжа ми, нямам тирета, просто ми харесва името.
Жалко, че и това се тълкува като съревнование и надмощие, за какво са тия битки и надцакване да си над някой
П.П. Приех тази на мъжа ми, нямам тирета, просто ми харесва името.
Аз не познавам лично. Доколкото знам обаче Йоана Левиева - Сойер прибави с тире името на мъжа си Сойер, а той е прибавил нейното към своето - Левиев. За други не съм чувала. На нашите географски ширини това не е прието и вероятно, ако стане факт би било обект на безкрайни подмятания и подигравки.
Срещала съм обаче доста хора, приели моминската фамилия на майка си!
Срещала съм обаче доста хора, приели моминската фамилия на майка си!
бих разбрал такъв мъж ако носи някоя нелицеприятна фамилия като Газурков например
( справка ето тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=330515.0 )
( справка ето тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=330515.0 )
Няма никакъв "номер".
Семеен кодекс
Фамилно име на съпрузите
Чл. 12. При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.
Семеен кодекс
Фамилно име на съпрузите
Чл. 12. При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.
, но когато една жена се опитва да се откъсне от стереотипа, в който вие сте сте в вкопчили като удавник за сламка, то това е сериозен проблем, нали?
Е, ти с обидите си добре показваш каква си.
И да, една Мария-Антоанета Иванова Стоянова-Петрова би ме накарала да се усмихна. Дружелюбно, разбира се.
- тотална манджа с грозде. Аз съм с 2 първи имена с тире Има случаи в които мъжете взимат с голямо желание фамилията на жената - ако напр. са евреи (майката е еврейка, а бащата е примерно Георгиев) - за тях това е завръщане към корените.
А я само да попитам: възможно ли е в женена двойка детето да вземе фамилията на майката? Някъде чух, че това означавало че едва ли не детето не е признато от бащата...
...
А я само да попитам: възможно ли е в женена двойка детето да вземе фамилията на майката? Някъде чух, че това означавало че едва ли не детето не е признато от бащата...
А я само да попитам: възможно ли е в женена двойка детето да вземе фамилията на майката? Някъде чух, че това означавало че едва ли не детето не е признато от бащата...
Не. В женената двойка за баща на детето се приема съпругът и се записва на неговото име.
А я само да попитам: възможно ли е в женена двойка детето да вземе фамилията на майката? Някъде чух, че това означавало че едва ли не детето не е признато от бащата...
Иначе ми е много симпатична. Просто тук се разминаваме доста...
Много ти е хубаво името!
Оказа се, че и мъжът ми има познат, приел името на съпругата си. Заради наследството.
Тя е била последната с тази фамилия от рода и бащата поставил това условие.
Аз съм обикновен човек и харесвам простичките неща. Моминска фамилия- неомъжена. Име на съпруга-омъжена.
Историята на семейтвото на баща ми е много интересна, но той е главата на семейството, което е създал с майка ми.
Главата на моето е семейство е моят съпруг...
А я само да попитам: възможно ли е в женена двойка детето да вземе фамилията на майката? Някъде чух, че това означавало че едва ли не детето не е признато от бащата...
В САЩ също може. Даже се стига до всевъзможни крайности и разделения на фамилии, особено в семейства с две и повече деца. Например, едното е с фамилията на майката, другото с на бащата, да са "по равно" и да не се карат родителите
Или пък момичетата с фамилията на майката, а момчетата - с на бащата. Или деца от различни бащи, всяко с фамилията на баща си, но живеещи в ново семейство където съпрузите са всеки със своята си фамилия, и така всеки член - с различна фамилия. Абе щуротия, но явно нестандартните фамилии са започнали да завземат и България
Във Франция също има възможност детето да носи фамилията на майката или и двете, съединени с тире (но при следващите поколения доколкото разбрах, не може да се използват всички насъбрани имена, само две трябва да се изберат). Дъщеря ми така успокоява дядо си, че нямало да му изчезне фамилията, която е рядка и съпругът ми е последният мъж от техния род с това име.
За мъжете е наистина необичайно, но не бих си направила изводи за мъжа в каквато и да е посока на общо основание.
За жените - обикновено са или практични, или харесващи едното име повече от другото или се женят след 25-30 навършени години и/или вече имат известно име, документи на него и т.н.
Тирето е практично по няколко причини, но основното е, че не сменяш купища документи и най-малкото никога не удостоверяваш, че "лицето .... е същото като лицето...." Друго предимство е "семейство ..." без тире са семейство Иванова и Петров примерно... Не е необходимо даже да се знае че си с тире, освен ако не ти е забавно да се фукаш с това
Разбира се това зависи от "лелята" в ритуалната зала, която може да реши да обяви как ще се нарича булката след брака. Но ако пропусне си остава личен момент в брака. А вероятно може и да бъде помолена да пропусне
За жените - обикновено са или практични, или харесващи едното име повече от другото или се женят след 25-30 навършени години и/или вече имат известно име, документи на него и т.н.
Тирето е практично по няколко причини, но основното е, че не сменяш купища документи и най-малкото никога не удостоверяваш, че "лицето .... е същото като лицето...." Друго предимство е "семейство ..." без тире са семейство Иванова и Петров примерно... Не е необходимо даже да се знае че си с тире, освен ако не ти е забавно да се фукаш с това
Разбира се това зависи от "лелята" в ритуалната зала, която може да реши да обяви как ще се нарича булката след брака. Но ако пропусне си остава личен момент в брака. А вероятно може и да бъде помолена да пропусне
Не е много по темата, но ако някой може да ми отговори на ЛС: има ли начин щом съм взела фамилията на съпруга си, да си я сменя впоследствие и да си върна старата ? Без развод обаче.
Сериозно ми е питането, не се бъзикам. На драго сърце му взех фамилията, но вече ми писна да ме питат "Как..?" и да спелувам и сричам абсолютно всеки път, когато се представям
Сериозно ми е питането, не се бъзикам. На драго сърце му взех фамилията, но вече ми писна да ме питат "Как..?" и да спелувам и сричам абсолютно всеки път, когато се представям
Не е много по темата, но ако някой може да ми отговори на ЛС: има ли начин щом съм взела фамилията на съпруга си, да си я сменя впоследствие и да си върна старата ? Без развод обаче.
Сериозно ми е питането, не се бъзикам. На драго сърце му взех фамилията, но вече ми писна да ме питат "Как..?" и да спелувам и сричам абсолютно всеки път, когато се представям
Сериозно ми е питането, не се бъзикам. На драго сърце му взех фамилията, но вече ми писна да ме питат "Как..?" и да спелувам и сричам абсолютно всеки път, когато се представям
по съдебен път.
Защо на ЛС? По-добре тук. Има начин, разбира се.
Не е нужен и развод В съдебно заседание по същия ред, по който се сменят имената на бълг.граждани. Е, добре би било и съпругът ти да няма нищо против, защото някои мъже като се закучат.. може и до смяна на фамилия след развод да се стигне Това в кръга на шегата.
Не е нужен и развод
В съдебно заседание по същия ред, по който се сменят имената на бълг.граждани. Е, добре би било и съпругът ти да няма нищо против, защото някои мъже като се закучат.. може и до смяна на фамилия след развод да се стигне Това в кръга на шегата.
Е, добре би било и съпругът ти да няма нищо против...
Няма против. Малко му е странно де: нали ти сама избра да я носиш ? Но няма да ми направи проблем. Сещам се за един българин, дето си смени името на Манчестър
А някой знае ли как става по съдебен път, трябва ли да си хващам адвокат, колко време отнема и колко пари струва ?
svetla, подава се молба до Районния съд, с преписи за Общината по месторождение и прокуратурата. Добре е да ти я изготви адвокат, защото промяна в името се допуска ако е позорящо, осмиващо и т.н. или други важни причини налагат това. Адвокатът ще знае какво да напише, така че максимално да се доближи до "други важни причини".
Разглежда се дело, при което се разпитват и свидетели /съпругът ти би бил най-подходящия свидетел/.
За колко време ще приключи, зависи от това в кой град се намираш - в по-малките съдилища става по -бързо, в град като София или Варна може да отнеме и 5-6 месеца.
Държавната такса е 15 лева, а адвокатския хонорар се определя от всеки колега. Минималния му размер е 200 лева по наредба, максимум - няма.
Разглежда се дело, при което се разпитват и свидетели /съпругът ти би бил най-подходящия свидетел/.
За колко време ще приключи, зависи от това в кой град се намираш - в по-малките съдилища става по -бързо, в град като София или Варна може да отнеме и 5-6 месеца.
Държавната такса е 15 лева, а адвокатския хонорар се определя от всеки колега. Минималния му размер е 200 лева по наредба, максимум - няма.
Dincho, при теб много лесно адвокат може да аргументира "други важни причини"
Защо това?
svetla, подава се молба до Районния съд, с преписи за Общината по месторождение и прокуратурата. Добре е да ти я изготви адвокат, защото промяна в името се допуска ако е позорящо, осмиващо и т.н. или други важни причини налагат това. Адвокатът ще знае какво да напише, така че максимално да се доближи до "други важни причини".
Разглежда се дело, при което се разпитват и свидетели /съпругът ти би бил най-подходящия свидетел/.
За колко време ще приключи, зависи от това в кой град се намираш - в по-малките съдилища става по -бързо, в град като София или Варна може да отнеме и 5-6 месеца.
Държавната такса е 15 лева, а адвокатския хонорар се определя от всеки колега. Минималния му размер е 200 лева по наредба, максимум - няма.
Разглежда се дело, при което се разпитват и свидетели /съпругът ти би бил най-подходящия свидетел/.
За колко време ще приключи, зависи от това в кой град се намираш - в по-малките съдилища става по -бързо, в град като София или Варна може да отнеме и 5-6 месеца.
Държавната такса е 15 лева, а адвокатския хонорар се определя от всеки колега. Минималния му размер е 200 лева по наредба, максимум - няма.
Благодаря за подробното описание! Аз също ще трябва да минавам през смяна на името, по други причини. А знаеш ли дали мога да упълномощя друго лице (майка ми) да се занимава с документите от мое име? До България мога да си идвам само веднъж годишно за седмица, така че ако процесът протича с месеци няма как да съм там постоянно...
Дидитка, можеш да упълномощиш друго лице -родител, дете, съпруг. Ако пълномощното е изготвено както трябва, майка ти сама може да ангажира адвокат, който да води делото от твое име.
Тъй като си в чужбина, имай предвид, че ако съдът допусне смяна в имената ти, имаш 30-дневен срок за подмяна на документите за самоличност. Ако не го спазиш - глобата е от 20 до 150 лева.
Тъй като си в чужбина, имай предвид, че ако съдът допусне смяна в имената ти, имаш 30-дневен срок за подмяна на документите за самоличност. Ако не го спазиш - глобата е от 20 до 150 лева.
Дидитка, можеш да упълномощиш друго лице -родител, дете, съпруг. Ако пълномощното е изготвено както трябва, майка ти сама може да ангажира адвокат, който да води делото от твое име.
Тъй като си в чужбина, имай предвид, че ако съдът допусне смяна в имената ти, имаш 30-дневен срок за подмяна на документите за самоличност. Ако не го спазиш - глобата е от 20 до 150 лева.
Тъй като си в чужбина, имай предвид, че ако съдът допусне смяна в имената ти, имаш 30-дневен срок за подмяна на документите за самоличност. Ако не го спазиш - глобата е от 20 до 150 лева.
Мерси! Ако всичко мине успешно, мога в дадения срок да си извадя нов паспорт от консулството тук (ще трябва да питам дали могат и лична карта да ми издадат).
Традиция е било когато са се женели на по 20, на 22 като раждаш си "възрастна първескиня', не притежаваш нищо, включително диплома ..
Като се жениш на 30 или 24-5 имаш и диплома, а и някоя година стаж вероятно, известна си като специалист с определено име, а може и жилище да имаш. фирма и т.н ... И започва едно почитане на традициите дето да ти изпили нервите... Та традиците са изначално погазени като се ожениш на 30
Като се жениш на 30 или 24-5 имаш и диплома, а и някоя година стаж вероятно, известна си като специалист с определено име, а може и жилище да имаш. фирма и т.н ... И започва едно почитане на традициите дето да ти изпили нервите...
Та традиците са изначално погазени като се ожениш на 30
Традиция е било когато са се женели на по 20, на 22 като раждаш си "възрастна първескиня', не притежаваш нищо, включително диплома ..
Като се жениш на 30 или 24-5 имаш и диплома, а и някоя година стаж вероятно, известна си като специалист с определено име, а може и жилище да имаш. фирма и т.н ... И започва едно почитане на традициите дето да ти изпили нервите... Та традиците са изначално погазени като се ожениш на 30
Като се жениш на 30 или 24-5 имаш и диплома, а и някоя година стаж вероятно, известна си като специалист с определено име, а може и жилище да имаш. фирма и т.н ... И започва едно почитане на традициите дето да ти изпили нервите...
Та традиците са изначално погазени като се ожениш на 30 Само да допълня, че традицията започва мнооого по-отдавна. Още от времето, когато жената не се е приемала за отделен индивид. Първо - собственост на баща си, после - на мъжа си.
П.С. До приемането на Семеен кодекс, ако не се лъжа 1947г, жената след сключване на брак приемала не само фамилията на съпруга си, но и бащиното му име.
До приемането на Семеен кодекс, ако не се лъжа 1947г, жената след сключване на брак приемала не само фамилията на съпруга си, но и бащиното му име.
Б..си ненормалните
До приемането на Семеен кодекс, ако не се лъжа 1947г, жената след сключване на брак приемала не само фамилията на съпруга си, но и бащиното му име.
Б..си ненормалните
Мисля, че се лъжеш, обаче
Аз все пак познавам хора, оженили се преди 1947, а допускам, че много от вас - също познават поне собствениет си баби и дядовци
По-скоро е било прието жената да се представя с имената на съпруга си: напр. не г-жа Мара Колева, а г-жа Никола Колева. При една многолюдна фамилия Колеви така е било по-лесно да се разбере за чия точно г-жа иде реч
В този ред на мисли, за мен е странно желанието на някой родители да избегнат -ова в бащиното име на дъщерите си (не става дума за чуждестранни татковци) - според мен така звучи като име на г-жата на еди-кой-си, а не като дъщеря му.
Лъжа се /възможно/ за годината на приемането на нов Закон за семейството, а не за факта, че са взимали и бащиното име на съпруга си.
Мисля, че е възможно да е било по избор, както е по избор образуването на фамилното от личното дядово и към днешна дата. Моите баба и дядо са се женили перз 1929г. и не съм чувала подобно нещо. Имаха по 3-4 братя и сестри - всичките женени около същото време.
Все още ли може нормално родителите да са семейство Иванови, а сина и дъщеря им да са като друго семейство, примерно Димитрови? Нищо нормално няма всъщност в това... не мога да го разбера и това е
Понеже не е по темата, накратко: да, може, а според някои ТРЯБВА
Все още ли може нормално родителите да са семейство Иванови, а сина и дъщеря им да са като друго семейство, примерно Димитрови? Нищо нормално няма всъщност в това... не мога да го разбера и това е
Все още ли може нормално родителите да са семейство Иванови, а сина и дъщеря им да са като друго семейство, примерно Димитрови? Нищо нормално няма всъщност в това... не мога да го разбера и това е
Аз метода го разбирам
Целта и мотивацитя обаче - никак! Особено при разнополови деца е почти ужасяващо. В допълнение, момиче с такива имена няма причина да иска да запазва име - то е само нейно, не на семейството й. Е и на брат/сестра, но не на семейство. 
Пример за взета от съпруга фамилия: Студент по право да кажем или медицина се залюбва със своя колежка, баща и или дядо и известен юрист или лекар.При сключването на брака що да не вземе името на жена си, което ще му помогне в бъдещата кариера.
В такива случаи повечето жени/лекари/ си запазват фамилиите, за да не влязат в сянката , ти за мъже ми говориш.
Все още ли може нормално родителите да са семейство Иванови, а сина и дъщеря им да са като друго семейство, примерно Димитрови? Нищо нормално няма всъщност в това... не мога да го разбера и това е
Аз метода го разбирам
Целта и мотивацитя обаче - никак! Особено при разбополови деца е почти ужасяващо. В допълнение, момиче с такива имена няма причина да иска да запазва име - то е само нейно, не на семейството й. Е и на брат/сестра, но не на семейство.
. Ами семейни традиции. В семейството на леля ми е така, но само за мъжки член от фамилията. По този начин брат и сестра са с различни фамилии. Явно ми е направило впечатление като малка и за това питах леля защо батко не е от тяхното семейство. Много се смяха тогава, но ми обясниха. По-скоро е било прието жената да се представя с имената на съпруга си: напр. не г-жа Мара Колева, а г-жа Никола Колева. При една многолюдна фамилия Колеви така е било по-лесно да се разбере за чия точно г-жа иде реч
И аз това никога не съм го чувала, сред всичките бабички-връстнички на моите. Наистина го има елементът с обозначаването на жената по това на чий мъж принадлежи, но е по-скоро по метода Неновица, Пешовица, Тотьовица и т.н.
Г-жа Пешо Иванов ми звучи много странно и в български контекст не съм го срещала. Звучи чуждестранно даже. В други страни съм го срещала. Даже на нашата сватба в Щатите диджеят ме шокира като ни провъзгласи семейство "двете имена на мъжа," а не семейство "фамилното име," което ни става общо Щях да го застрелям на място, хем изрично му бях казала че аз съм госпожа "мое първо име и фамилия на мъжа" а не госпожа "всичките имена на мъжа" Решил да го даде ретро, ама ме ядоса. 
Добре де ! На 10-та стр. ще взема да си призная най-после - аз съм една от тези, дето мъжът и и носи фамилията.
A де... не съм от аристокрацията, нито от богата фамилия, значи едната гола любов ще да е. 
По-интересното е защо продължава да я носи и след развода... За ужас на родата. А аз благодарение на вас се замислих, че ако се ожени пак някога, ще носи моята фамилия момата.
По-интересното е защо продължава да я носи и след развода... За ужас на родата. А аз благодарение на вас се замислих, че ако се ожени пак някога, ще носи моята фамилия момата. По-скоро е било прието жената да се представя с имената на съпруга си: напр. не г-жа Мара Колева, а г-жа Никола Колева. При една многолюдна фамилия Колеви така е било по-лесно да се разбере за чия точно г-жа иде реч
И аз това никога не съм го чувала, сред всичките бабички-връстнички на моите. Наистина го има елементът с обозначаването на жената по това на чий мъж принадлежи, но е по-скоро по метода Неновица, Пешовица, Тотьовица и т.н.
Г-жа Пешо Иванов ми звучи много странно и в български контекст не съм го срещала. Звучи чуждестранно даже. В други страни съм го срещала. Даже на нашата сватба в Щатите диджеят ме шокира като ни провъзгласи семейство "двете имена на мъжа," а не семейство "фамилното име," което ни става общо Щях да го застрелям на място, хем изрично му бях казала че аз съм госпожа "мое първо име и фамилия на мъжа" а не госпожа "всичките имена на мъжа" Решил да го даде ретро, ама ме ядоса.E, да де - то е същото, ама съответно за ежедневна и за официално употреба
Не, сериозно, съвсем едно е в някое село, дето не си знаят фамилните имена, остави да ги употребяват, друго - в някоя богата фамилия, дето са си все госпожи и господа
Едните биха се обидили, ако им пропусната титлата, другите не биха разбрали, че говорят за тях, ако ги титуловат... Хората са живели съвсееем различно.Случката от сватбата ти потвърждава моята теза, друг въпрос е къде колко е (или е било) разпространено за 'дейли юз'
......но пък мен ме втриса, когато познати и приятелки се пишат с фамилията си по мъж, без моминското си име, в профила си във фейсбук или скайп. Чак пък толкоз "семейна идентичност"!
Чак пък толкоз "семейна идентичност"! Хахах, това сега го виждам. Аз и на двете места съм с фамилията на съпруга си, ей тъй, от уважение и за компенсация, че си запазих моята, без тирета и подобни.
Всеки е свободен да си решава тези въпроси както намери за добре. За себе си зная, че не бих искала мъжът ми да вземе моята фамилия (все пак той е глава на семейството), а аз добавих неговата с тире. Не ми е странно, нито пък ми изглежда смешно тирето. От една страна все пак смятах, че ще е добре всички в семейството да имаме еднакви фамилии, и сега децата казват, че сме сем. ...., ясно им е така, че всички сме от едно семейство. От друга страна се омъжих на 31 г. и наистина имах вече 7-8 години стаж зад гърба си, колегите ме познаваха с моминската фамилия и т. н. Не исках съвсем да я сменям.
В интерес на истината и сега на работа всички ме наричат с моминската фамилия, някои дори едва ли знаят, че имам още една.
Е, наистина доста дълго става, но това пък не ми е проблем изобщо, все пак пиша всичките си имена (последният да затвори вратата) само в официални случаи.
В интерес на истината и сега на работа всички ме наричат с моминската фамилия, някои дори едва ли знаят, че имам още една.
Е, наистина доста дълго става, но това пък не ми е проблем изобщо, все пак пиша всичките си имена (последният да затвори вратата
) само в официални случаи. ... но пък мен ме втриса, когато познати и приятелки се пишат с фамилията си по мъж, без моминското си име, в профила си във фейсбук или скайп. Чак пък толкоз "семейна идентичност"!
Чак пък толкоз "семейна идентичност"! Чудно ми е с чия друга фамилия да се напиша във фейсбук и скайп, след като вече това ми е фамилията.