Малко е странно, но не защото има нещо притеснително, а защото е различно от общата практика. Същото е, като се замислиш, като желанието на жената да си запази моминската фамилия и да се представя с нея - всеки си има някакви причини за избора си, нищо лошо.
Когато мислехме име за детето, мъжът ми ме сащиса с предложението, че ако съм искала да го запишем с моята фамилия, той щял да ме разбере - т.е. бащиното име да е неговото, но фамилията да е моята.
Попита ме дали няма да се чувствам ощетена, ако детето носи само неговите имена, а от моите ни едно. Идеята ми се стори ексцентрична и го успокоих, че не, никак не държа и няма да се чувствам ощетена. Явно съм по-консервативна, пък и чисто фонетично, неговата фамилия по-добре ми звучи. 
Когато мислехме име за детето, мъжът ми ме сащиса с предложението, че ако съм искала да го запишем с моята фамилия, той щял да ме разбере - т.е. бащиното име да е неговото, но фамилията да е моята.
Попита ме дали няма да се чувствам ощетена, ако детето носи само неговите имена, а от моите ни едно. Идеята ми се стори ексцентрична и го успокоих, че не, никак не държа и няма да се чувствам ощетена. Явно съм по-консервативна, пък и чисто фонетично, неговата фамилия по-добре ми звучи. 
Чак пък толкоз "семейна идентичност"! 
