За какво се обясняваш на мен? Нито ме интересуват причините за тирето, нито ще ми промениш мнението.
- Публикувана: 23 дек. 2010, 18:28 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2011, 22:15 ч.
Фамилията след брака...
На поканата за пратката има пълномощно. Пиша просто, че упълномощявам мъжа си да вземе колета... и му го дават.
Но тази тромавост я има дори при еднакви фамилии, така че не го смятам за аргумент да приемеш нечия фамилия.
Какво бихте си помислили за мъж приел фамилията на съпругата си? Или пък я е добавил с тире? Познавате ли такива мъже и какво ви е мнението за тях? Одобрявате ли и бихте ли го приложили във вашето семейство?
УжасТ. Би ми станало леко странно и смешно. Смешни са ми и тиретата на дамите.
Това е уважение, любов и признателност към собствения ми род.
Какво тогава сте седнали да му аплодирате.
Някои изказвания тук приличат на онзи особен род родители, които дават наследство срещу име на внучето.
От уважение, любов и признателност се прави. Сигурна съм.
Бих си помислил, че пикае седнал. Не бих приел и запазване на фамилията на жената след брак.
Брей-й, че си лютив...
Ако жената не иска да приеме фамилията ти какво - няма да се ожениш, въпреки всичко друго, което ти харесва у нея и заради което си решил да жертваш прословутата мъжка свобода....Странно....И деспотично....някак....
За приемането на женската фамилия - да, и на мен не ми звучи, но запазването й.....Децата носят на татковците си фамилиите...Така че, защо не. Да не смяташ, че е проява на неуважение към теб? Защото и обратното може да се тълкува така....
Това е традиция, която няма отношение към запазването на нещо важно и ценно. Става въпрос за обикновени фамилии, които не носят аристократичен ген все пак.....
Ако жената не иска да приеме фамилията ти какво - няма да се ожениш, въпреки всичко друго, което ти харесва у нея и заради което си решил да жертваш прословутата мъжка свобода....Странно....И деспотично....някак....
Да, ще отчета предложението си като грешка, няма да се оженя за нея, и ще се разделим.
Ако жената не иска да приеме фамилията ти какво - няма да се ожениш, въпреки всичко друго, което ти харесва у нея и заради което си решил да жертваш прословутата мъжка свобода....Странно....И деспотично....някак....
Да, ще отчета предложението си като грешка, няма да се оженя за нея, и ще се разделим.
Много си краен
Ние с мъжа ми изобщо не сме коментирали с каква фамилия ще бъда. Никога не ме е питал. Когато му казах какво съм решила просто вдигна рамене и каза "Ми, хубаво. Има ли значение?". Аз самата до последно не бях наясно със себе си искам ли да си сменям фамилията или искам да взема неговата. Определено предпочитах да не съм с различна фамилия от бъдещите ни деца и затова добавих неговата с тире. Сега е доста тъпо с два реда имена като трябва да се пиша по документите, но въпреки това не съжалявам, че реших да е така Да, ще отчета предложението си като грешка, няма да се оженя за нея, и ще се разделим.
Иха! Ама ти сериозно ли? За пръв път се чувствам толкова добре, че не познавам някого.
По тази логика излиза, че мъжът, който е приел фамилията на съпругата си не уважава, признава и обича собствения си род.
Какво тогава сте седнали да му аплодирате.
Някои изказвания тук приличат на онзи особен род родители, които дават наследство срещу име на внучето.
От уважение, любов и признателност се прави. Сигурна съм.
Какво тогава сте седнали да му аплодирате.
Някои изказвания тук приличат на онзи особен род родители, които дават наследство срещу име на внучето.
От уважение, любов и признателност се прави. Сигурна съм.
Никой не съм аплодирала. Къде го прочете. Ако визираш моето усещане за собствената ми фамилия и наследствата, внучетата и кучетата традицията ни е на светлини години.
За себе си съм решила, че искам да нося фамилията на човека, който ме е отгледал и възпитал.
В Италия, която е една католическа, семейна и консервативничка страна жените от 70тте години са спечелили правото да НЕ взимат фамилиите на мъжете си и тази практика е останала в миналото.
Така че аз съм си с моята фамилия.
мисля си, че е добре и у нас да се узрее за това, за да се спести на жената смяната на фамилното име ( и в някакъв символичен смисъл и на самоличността) и най-малко да отпадне недоразумението 'тиренце'.
Така че аз съм си с моята фамилия.
мисля си, че е добре и у нас да се узрее за това, за да се спести на жената смяната на фамилното име ( и в някакъв символичен смисъл и на самоличността) и най-малко да отпадне недоразумението 'тиренце'.
Какво бихте си помислили за мъж приел фамилията на съпругата си? Или пък я е добавил с тире? Познавате ли такива мъже и какво ви е мнението за тях? Одобрявате ли и бихте ли го приложили във вашето семейство?
Не бих си помислила нищо лошо. Това е въпрос на избор. При нас не беше актуален въпрос. Тук има доста омъжени жени, които са си запазили моминската фамилия и са я предали на децата си като презиме, докато фамилното име е на бащата. Та отново - въпрос на избор.
Да, ще отчета предложението си като грешка, няма да се оженя за нея, и ще се разделим.
Иха! Ама ти сериозно ли?
А според теб какво е нормално да направи? Да отстъпи от нещо, което явно смята за важно , заради обичта си? По тази логика, ако жената го обича, защо тя да не направи компромис с нещо, което тя смята за важно и да вземе неговата фамилия, за да бъдат заедно. Не виждам нищо нелогично, ако двама души, които не могат да намерят решение, което да ги устройва взаимно да се разделят, вместо да се изнудват един друг за компромиси.