И аз съм се срамувала, и аз съм се крила..., но според мен в думите на Saule има истина. А какво празнуваме на рождени дни? То и те си идват естествено, без да ги викаме...вече. Може би се празнува празника на живота, тържеството на живота над смъртта. Ето, порасна ни момичето и т.н. И наистина уж всичко си идва съвсем естествено, ама ако не дойде (без да е бременна жената). Тогава вече почват проблемите.
- Публикувана: 25 септ. 2010, 12:56 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2010, 02:11 ч.
При първа менструация?!?
И аз съм се срамувала, и аз съм се крила..., но според мен в думите на Saule има истина. А какво празнуваме на рождени дни? То и те си идват естествено, без да ги викаме...вече. Може би се празнува празника на живота, тържеството на живота над смъртта. Ето, порасна ни момичето и т.н. И наистина уж всичко си идва съвсем естествено, ама ако не дойде (без да е бременна жената). Тогава вече почват проблемите.
Рождения ден не е физиологичен акт... не изтрещявайте, бе, хора, по тази логика трябва да си празнуваме и ходенето до тоалетна.
А още по-кофти е да има всенародни тържества, че ти е дошла менструацията и можеш да бъдеш майка, а след няколко години да започнеш да се побъркваш всеки месец, че ти е дошло и няма и този път да бъдеш майка - който разбрал, разбрал...
Аз пък недоумявам колко много жени смятат, че първата менструация е "нищо", пък ако ще и да ме скъсате после от майтап. Направо е тъжно как жени оценяват онова, което ги прави способни да дават живот като "нищо". Във всички племена има ритуали, които отбелязват преминаването от едно състояние в друго - от дете към жена, съответно към мъж, например. В повечето общества с минимално уважение и зачитане на женствеността и женското начало има някакъв вид тържествено отбелязване на първата менструация. Която, всъщност, си е доста голяма работа. За момчетата също има какви ли не екстри, в зависимост от онова, което се смята в различните общества, че ги прави вече преминали сред мъжете.
За мен, първата ми менструация беше голяма работа. Чаках я с нетърпение, боля ме доста, когато се случи, получих цветя от баща ми и разни жестове на символично приемане сред възрастните от двамата. Бих го направила "голяма работа", ако ми се случи късмет да имам и дъщеря. За да не чета после по форуми че факта, че е станала жена, е нищо. Сигурно е по-добре да се завре в някой ъгъл и да не казва на никого... или да не смее да поиска освобождаване от час по физическо, ако има болезнен цикъл
За мен, първата ми менструация беше голяма работа. Чаках я с нетърпение, боля ме доста, когато се случи, получих цветя от баща ми и разни жестове на символично приемане сред възрастните от двамата. Бих го направила "голяма работа", ако ми се случи късмет да имам и дъщеря. За да не чета после по форуми че факта, че е станала жена, е нищо. Сигурно е по-добре да се завре в някой ъгъл и да не казва на никого... или да не смее да поиска освобождаване от час по физическо, ако има болезнен цикъл
Точно такива тъжни постове илюстрират идеално какво се опитвам да кажа.
Физиологичните процеси са свързани с емоционални преживявания, целият живот на човека минава по ръба на психичното и физиологичното. Менструацията била физиологичен процес, да , вярно, като бременността, раждането, смъртта, сексът и ти там си довърши списъка. Това не означава, че не са свързани и дори определяни от психичните преживявания, свързани с тях. Тъжна история са тези опити човека (и в частност жената) да се свеждат до физиологични процеси. Но, повтарям се, културата ни е такава, при нас жените се формоват да неглижират най-естествените и същевременно едни от най-важните аспекти на женствеността си. "Кво се превзема, лошо й било, бременността не е болест", "Ти да не си в ПМС, че си толкова нервна", "Айде са, малко кръв веднъж в месеца, не си струва да се отбелязва", "Всички сме раждали, не викай толкова, а като го правехте не плака, нали" "Следродилна депресия, просто я мързи"- всички тези простотии ги чувах непрекъснато, казани от жени към жени. Тъжно, тъжно.
Но, щом те кефи да си толкова "над нещата" - твоя работа...
Поне няма да си патетична 
Нито се срамувам, че имам менструация, нито се гордея с това. А кое точно наричаш "физиологично предизвикателство" ????? Ами че те и мъжете имат бол физиологични предизвикателства... полюции разни, ерекции баш кога му не е времето, че и болка, ако не си удовлетвориш нагона, това ако не е физиологично предизвикателство, не знам кое е 
А "онези" физиологични предизвикателства, независимо дали си мъж или жена, като ти се допишка например от стреса при важна делова среща, какво ги правим? Гордеем се, срамуваме се.... или просто се извиняваме и отиваме до тоалетната? А после може би водим цялата фирма на ресторант, по случай, че не сме свършили "оная" работа в гащите.
Хей, почва да ми намирисва на някакъв физиологически фетишизъм Между другото, хич, ама хич никакви усилия като жена не полагам, за да ми дойде цикълът... просто си ми идва, нито ме предизвиква, нито го предизвиквам.
И пак ще подчертая, че точно културите, които отделят голямо значение на първата менструция на момичето, са културите, които считат жената за втора категория човек. Тя е мръсна и обсебена от зли демони по време на цикъл, детската и чистота си е отишла завинаги с първата кръв. Няма да правя културно-исторически анализ на традицията, но и днес мюсюлманките покриват косите и лицата си от деня, в който "им дойде" за първи път.
А разликата между магистратура и менструация...наистина ли си мислиш, че няма разлика???
Цъ. Не ти мирише на "физиологичен фетишизъм" (това е оксиморон, между другото
). Просто ми се случи, по неволя, да прекарам голяма част от живота си в култури, незасегнати толкова много от комунизма. (Не, че не си харесвам нашата култура, напротив, много я харесвам и ужасно ми липсва) 
Малко gender studies също помагат доста. Няма да се получи диалог, защото в твоята глава, психика и физиология са разделени, а това, което аз се опитвам да кажа, че физиологията и психиката са двете страни на една и съща монета (т.е., не аз го казвам, де, просто ти разказвам разни работи, които са писали и изследвали други хора
). В тази връзка, да, смята се, че едно от фундаменталните постижения на човешкото същество е спирането да се нааква в гащите и започването му да го прави на определените за това места. Не знам дали имаш деца, но ако ти се случи да имаш, ще разбереш какво титанично постижение е всъщност това. За родителите също... Когато детето успее да направи това, в психиката и поведението му настъпват огромни промени.Хората, които толкова роптаят срещу зачитането на телесността, обикновено имат доста сериозни затруднения да приемат тази част от функционирането си, затова я подценяват и неглижират. Личен опит. А иначе разбирам какво се опитваш да кажеш – че е тъпо жената да бъде свеждана само до детеродна функция. Това, което аз казвам пък е, че е тъпо тя да се недооценява и да не се празнува по всеки възможен начин, в широкия смисъл на думата „празнува”.
Аз пък да ви кажа,че днешните момичета изобщо не им е срам-съдя по дъщеря ми и нейните съученички.На нея като и дойде беше много щастлива и се похвали на всичките си приятелки.А има нейни съучнички,които още нямат,ама лъжат,че вече имат-как ще са по-назад
Не виждам от какво да ги е срам...това си е нещо напълно нормално, няма място за срам...
Радвам се , че се разчупват точно такива традиции - да те е срам, да се криеш.
Страшна традиция нямам думи 
Поредната "селска" изцепка.
Още не ми е дошъл момента да раздавам торта, а с големия явно съм закъсняла с баницата
.
Само да попитам много дълго ли мислите преди да пуснете такава тема
?
Поредната "селска" изцепка.
Още не ми е дошъл момента да раздавам торта, а с големия явно съм закъсняла с баницата
.Само да попитам много дълго ли мислите преди да пуснете такава тема
?Селска изцепка е точно криенето и много други - да не влизаш при бебе, че ще се изприщи.
А темата е интересна, да се запознаем с различни традиции.
За повечето момичета менархето е изключително срамен и неприятен момент и поредното нещо, което биха искали горките деца е публичност. Така че, мили майки, спомнете си с какъв акъл сте били на 11-12 години и се съобразявайте с това! Трябва да мине много време преди едно момиче да започне да приема менструацията като нещо естествено.
Защо верно някои хора си мислят, че за едно 11-12-13 годишно дете ще е голям купон да се раздуе, че му е дошъл цикъла?
Просто недоумявам?
Много ще му е приятно да му спретнат некое "ритуалче" с подхилващи се баби и дедовци!
Или, недай Боже, с връстници!
Особено ако цикъла е болезнен!
Ух, че готино!
А сигурно ще е още по-готино веднага да и се намери мъж и да забременее преди 16!
Просто недоумявам?
Много ще му е приятно да му спретнат некое "ритуалче" с подхилващи се баби и дедовци!
Или, недай Боже, с връстници!
Особено ако цикъла е болезнен!
Ух, че готино!
А сигурно ще е още по-готино веднага да и се намери мъж и да забременее преди 16!
Моята майка веднага се похвали на съседките като се събраха на кафе и се почувствах направо ужасно. С никого не исках да се коментира, беше ми изключително неприятно и никак не се радвах. Ако някога имам дъщеря съм сигурна, че никога няма да й причиня подобно нещо. Като се замисли човек, нищо радостно няма в това - напротив, това е моментът в който започват проблемите на жената. Та всякакви такива шоколади, почерпки, хвалби и подаръци ми се струват леко безсмислени. Хващаш детето, обясняваш му че отсега нататък навлиза в по-друг период от живота и това е!
Може би, ако бабите и дядовците не се подхилват, ще е друго.
За момчетата обрязването също не е особено радостно събитие, но се празнува с гордост.
Била е горда, че момиченцето й става жена. Да, не е приятно всеки месец, но ако не е това, няма да станеш майка. Природата може би не е справедлива, но е така.
От позицията на моята преклонна възраст си казвам - ех, няма ли да свърши, на много им спира по-рано. Но това е признак, че организмът ми още функционира нормално.
За момчетата обрязването също не е особено радостно събитие, но се празнува с гордост.
Моята майка веднага се похвали на съседките като се събраха на кафе и се почувствах направо ужасно. С никого не исках да се коментира, беше ми изключително неприятно и никак не се радвах. Ако някога имам дъщеря съм сигурна, че никога няма да й причиня подобно нещо. Като се замисли човек, нищо радостно няма в това - напротив, това е моментът в който започват проблемите на жената. Та всякакви такива шоколади, почерпки, хвалби и подаръци ми се струват леко безсмислени. Хващаш детето, обясняваш му че отсега нататък навлиза в по-друг период от живота и това е!
Била е горда, че момиченцето й става жена. Да, не е приятно всеки месец, но ако не е това, няма да станеш майка. Природата може би не е справедлива, но е така.
От позицията на моята преклонна възраст си казвам - ех, няма ли да свърши, на много им спира по-рано. Но това е признак, че организмът ми още функционира нормално.
Селска изцепка е точно криенето и много други - да не влизаш при бебе, че ще се изприщи.
А темата е интересна, да се запознаем с различни традиции.
А темата е интересна, да се запознаем с различни традиции.
Говоря с децата си на всякакви теми /за разлика от моите родители навремето/ и смея да твърдя, че те не се притесняват, но съм 200% сигурна, че ако направя такова нещо ще ми се разсърдят.
А по принцип всякакви поверия и суеверия има.
Нистина ли не виждаш разликата между магистърска степен и менструация?
Да речем, че второто и цял живот турски сериали да гледам, пак ще го постигна...Биологичен факт си е, независещ от никого и от нищо, но ако на някого му лиспват поводи за купон, може да си празнува и излекуването от хрема ако иска! Хора всякакви! Дано винаги да можеш да се изказваш със същата небрежна арогантност по темата.
Това го кажи на приятелката ми, която на 29 г. влезе в преждевременна менопауза, въпреки двете си магистратури. Или на всички с репродуктивни проблеми.
Истината е, че хората са адски безпомощни пред телесността си и затова предпочитат да я подценяват. Никой не може да каже тайната на добре функциониращото тяло. И много училите лекари също. Доста по-лесно е да управляваш академичните си постижения, отколкото функционирането на тялото си, понеже то се движи по закони, които познаваме много бегло или само си мислим, че познаваме.
Аз също бих изтъргувала половината си дипломи и сертификати, за да накарам тялото ми да ме слуша повече.
Може би, ако бабите и дядовците не се подхилват, ще е друго.
За момчетата обрязването също не е особено радостно събитие, но се празнува с гордост.
За момчетата обрязването също не е особено радостно събитие, но се празнува с гордост.
Не е по темата, ама и наживо съм гледала такова празненство с момченце, и филм един - аз там щастливи деца, които имат празник, не видях. Всички са с едни болезнено-уплашени или застинали физиономии.
Предполагам подобна картинка ще е и празненство на менархе.
Даже по-гадна, защото едно малко дете ще го залъжеш с подаръци и сладко, а едно голямо няма как.
Не искам да причинявам това на детето си.