При първа менструация?!?

  • 24 001
  • 159
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 378
Аз пък недоумявам колко много жени смятат, че първата менструация е "нищо", пък ако ще и да ме скъсате после от майтап. Направо е тъжно как жени оценяват онова, което ги прави способни да дават живот като "нищо". Във всички племена има ритуали, които отбелязват преминаването от едно състояние в друго - от дете към жена, съответно към мъж, например. В повечето общества с минимално уважение и зачитане на женствеността и женското начало има някакъв вид тържествено отбелязване на първата менструация. Която, всъщност, си е доста голяма работа. За момчетата също има какви ли не екстри, в зависимост от онова, което се смята в различните общества, че ги прави вече преминали сред мъжете.

За мен, първата ми менструация беше голяма работа. Чаках я с нетърпение, боля ме доста, когато се случи, получих цветя от баща ми и разни жестове на символично приемане сред възрастните от двамата. Бих го направила "голяма работа", ако ми се случи късмет да имам и дъщеря. За да не чета после по форуми че факта, че е станала жена, е нищо. Сигурно е по-добре да се завре в някой ъгъл и да не казва на никого...  или да не смее да поиска освобождаване от час по физическо, ако има болезнен цикъл ooooh!

Има ги тези традиции, да, в примитивните култури. И ако за момичетета за достатъчен се приема факта на първата менструация, то за момчетата инициацията (т.е. влизането в света на мъжете) в повечето случаи е свързана с редица жестоки ритуали, рязаници насам-натам по тялото и т.н.  Между другото, културите, които считат менструацията за "събитие", също така считат, че жената по време на цикъл е мръсна и я изолират да не общува с никой в тези си "прокълнати дни". Не считам менструацията ми за "голяма работа" и не съм я чакала с нетърпение, това е обикновен физиологичен процес. На всяко момиченце му е отредено да дава живот още с оформянето на пола му в утробата на майка му, много преди първата му менструация..."онова, което ги прави способни да дават живот" (Боже, колко патетично казано!!!) са едни хромозоми, които предопределят "способността да дават живот" още със зачеването им.

# 61
  • Мнения: 8 979
Ще купя на детето превръзки и шоколад. И на никого няма да казвам.

И аз така мисля да постъпя, когато му дойде времето.

Спомням си когато бях на 13 , отидох да уча в друг град, майка ми ми купи превръзки белана, други нямаше тогава и ми остави един комплект допълнителни чаршафи, ако се наложи. Умрях си от срам. Дойде ми две години по късно, изпитвах голям срам. Ще се постарая да говоря с дъщеря ми по-рано и когато дойде момента, тя да не се чувства неудобно да сподели с мен, но не мисля че всички е нужно да знаят. Нормално е на всяко момиче да се случи рано или късно.

Това с обичаите е глупаво - за мен и моите разбирания. Който иска, нека прави торти и каквото там усеща че е нужно.


Hug

# 62
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Аз пък недоумявам колко много жени смятат, че първата менструация е "нищо", пък ако ще и да ме скъсате после от майтап. Направо е тъжно как жени оценяват онова, което ги прави способни да дават живот като "нищо". Във всички племена има ритуали, които отбелязват преминаването от едно състояние в друго - от дете към жена, съответно към мъж, например. В повечето общества с минимално уважение и зачитане на женствеността и женското начало има някакъв вид тържествено отбелязване на първата менструация. Която, всъщност, си е доста голяма работа. За момчетата също има какви ли не екстри, в зависимост от онова, което се смята в различните общества, че ги прави вече преминали сред мъжете.

За мен, първата ми менструация беше голяма работа. Чаках я с нетърпение, боля ме доста, когато се случи, получих цветя от баща ми и разни жестове на символично приемане сред възрастните от двамата. Бих го направила "голяма работа", ако ми се случи късмет да имам и дъщеря. За да не чета после по форуми че факта, че е станала жена, е нищо. Сигурно е по-добре да се завре в някой ъгъл и да не казва на никого...  или да не смее да поиска освобождаване от час по физическо, ако има болезнен цикъл ooooh!

Има ги тези традиции, да, в примитивните култури. И ако за момичетета за достатъчен се приема факта на първата менструация, то за момчетата инициацията (т.е. влизането в света на мъжете) в повечето случаи е свързана с редица жестоки ритуали, рязаници насам-натам по тялото и т.н.  Между другото, културите, които считат менструацията за "събитие", също така считат, че жената по време на цикъл е мръсна и я изолират да не общува с никой в тези си "прокълнати дни". Не считам менструацията ми за "голяма работа" и не съм я чакала с нетърпение, това е обикновен физиологичен процес. На всяко момиченце му е отредено да дава живот още с оформянето на пола му в утробата на майка му, много преди първата му менструация..."онова, което ги прави способни да дават живот" (Боже, колко патетично казано!!!) са едни хромозоми, които предопределят "способността да дават живот" още със зачеването им.

Точно такива тъжни постове илюстрират идеално какво се опитвам да кажа.
Физиологичните процеси са свързани с емоционални преживявания, целият живот на човека минава по ръба на психичното и физиологичното. Менструацията била физиологичен процес, да , вярно, като бременността, раждането, смъртта, сексът и ти там си довърши списъка. Това не означава, че не са свързани и дори определяни от психичните преживявания, свързани с тях. Тъжна история са тези опити човека (и в частност жената) да се свеждат до физиологични процеси. Но, повтарям се, културата ни е такава, при нас жените се формоват да неглижират най-естествените и същевременно едни от най-важните аспекти на женствеността си. "Кво се превзема, лошо й било, бременността не е болест", "Ти да не си в ПМС, че си толкова нервна", "Айде са, малко кръв веднъж в месеца, не си струва да се отбелязва", "Всички сме раждали, не викай толкова, а като го правехте не плака, нали" "Следродилна депресия, просто я мързи"- всички тези простотии ги чувах непрекъснато, казани от жени към жени. Тъжно, тъжно. 

Но, щом те кефи да си толкова "над нещата" - твоя работа...  Wink Поне няма да си патетична  Laughing   

# 63
  • на морето
  • Мнения: 1 391
Аз пък да ви кажа,че днешните момичета изобщо не им е срам-съдя по дъщеря ми и нейните съученички.На нея като и дойде беше много щастлива и се похвали на всичките си приятелки.А има нейни съучнички,които още нямат,ама лъжат,че вече имат-как ще са по-назад  ooooh!

# 64
  • Мнения: 1 252
Поводи за купони се намират...
А, защо не?
Нека да се съберат , приятели , роднини , да пийнат , да хапнат
Не виждам нищо лошо

# 65
  • Мнения: 5 710
Само си представям как са се събрали приятели , роднини , да пийнат , да хапнат и идва момичето с мензис, и всички "ааа, госпоицата ли е това а? как е, как е хахаха, хохохо .... " 

# 66
  • Мнения: 22
Аз пък да ви кажа,че днешните момичета изобщо не им е срам-съдя по дъщеря ми и нейните съученички.На нея като и дойде беше много щастлива и се похвали на всичките си приятелки.А има нейни съучнички,които още нямат,ама лъжат,че вече имат-как ще са по-назад  ooooh!

Не виждам от какво да ги е срам...това си е нещо напълно нормално, няма място за срам...  Simple Smile

# 67
  • Мнения: 1 252
Само си представям как са се събрали приятели , роднини , да пийнат , да хапнат и идва момичето с мензис, и всички "ааа, госпоицата ли е това а? как е, как е хахаха, хохохо .... " 
Party Joy
И аз , пишейки

# 68
  • Мнения: 2 746
Само си представям как са се събрали приятели , роднини , да пийнат , да хапнат и идва момичето с мензис, и всички "ааа, госпоицата ли е това а? как е, как е хахаха, хохохо .... " 


 newsm62

# 69
  • Мнения: 7 001
Чела съм го в книга, но не беше българска.
После се поразтърсих по въпроса, наистина си има страни с такава традиция.
БЗ ви е дала линка, който и аз щях да покажа.
Аз лично се бях просветила от книги, а братовчедка ми мина през това 2 години преди мен, така че не бях ужасно потресена и шокирана.  Crazy
Мама само ми даде превръзки и каза, че се надява никога да не ме боли и  да минава лесно от тук нататък и така.
Казах само на най-добрата си приятелка, тя много се зарадва  Laughing

# 70
  • София
  • Мнения: 38 811
Аз пък да ви кажа,че днешните момичета изобщо не им е срам-съдя по дъщеря ми и нейните съученички.На нея като и дойде беше много щастлива и се похвали на всичките си приятелки.А има нейни съучнички,които още нямат,ама лъжат,че вече имат-как ще са по-назад  ooooh!

Не виждам от какво да ги е срам...това си е нещо напълно нормално, няма място за срам...  Simple Smile

Като чета разни писъмца в разни тийн-списания доста често срещана тема е:
На 14 съм, а още не ми е дошло.
И едва ли не ги е срам, че нямат цикъл.
Ох, милите, ако знаят какво ги чака после!
Много си ми е добре без цикъл! Mr. Green

# 71
  • Мнения: 201
Не съм чувала за подобна традиция, и да е имало, у нас каквито си бяхме пуритани и не се говореше за нищо, просто не виждам как би била спазена. Дойде ми рано, знаех смътно нещо по въпроса, подочуто от разговорите между каките, с които играех. Не се уплаших, на никого не казах, досетих се, че лигнина в шкафа трябва да става за тази цел. Не мисля, че е повод да се бие тъпан и да се разпъват трапези, ако някой беше уведомил външни хора в моя случай, бих потънала от срам. Не защото е неестествено, а защото идваше от "срамно място" .
Сега дъщеря ми е доста по-просветена, поне от 7г знае за какво са превръзките, които пазарувам, а и постоянно чете книжки за човешкото тяло и пита ли пита.  Наскоро ме попита как ще ходи на плуване, когато и се случи, отговорих и че предполагам с тампони, но ще се уведомя допълнително. Изобщо, темата не е табу, но тя сама си каза, че това са имтимни неща и някой ден ще сподели само с нас. Ако раздавам торта по повода ooooh!, сигурна съм че ще ми се обиди.  
А и някак си, тоя обичай ми е все едно всички се радат, че момичето е годна и за женене, и за разплод! Tired Това отдавна не е единствената реализация за жената!

# 72
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Не съм чувала за подобна традиция, и да е имало, у нас каквито си бяхме пуритани и не се говореше за нищо, просто не виждам как би била спазена. Дойде ми рано, знаех смътно нещо по въпроса, подочуто от разговорите между каките, с които играех. Не се уплаших, на никого не казах, досетих се, че лигнина в шкафа трябва да става за тази цел. Не мисля, че е повод да се бие тъпан и да се разпъват трапези, ако някой беше уведомил външни хора в моя случай, бих потънала от срам. Не защото е неестествено, а защото идваше от "срамно място" .
Сега дъщеря ми е доста по-просветена, поне от 7г знае за какво са превръзките, които пазарувам, а и постоянно чете книжки за човешкото тяло и пита ли пита.  Наскоро ме попита как ще ходи на плуване, когато и се случи, отговорих и че предполагам с тампони, но ще се уведомя допълнително. Изобщо, темата не е табу, но тя сама си каза, че това са имтимни неща и някой ден ще сподели само с нас. Ако раздавам торта по повода ooooh!, сигурна съм че ще ми се обиди.  
А и някак си, тоя обичай ми е все едно всички се радат, че момичето е годна и за женене, и за разплод! Tired Това отдавна не е единствената реализация за жената!

Всъщност, "разплодът" и отглеждането на децата никога не са били единствената реализация на жената. А в днешно време, жената може да бъде всичко - и кранист, и ядрен физик, и модел, и писател, всичко. Стига да има приличието да се срамува от факта, че е жена и навсякъде да изтъква, че тя може и да е жена, но това е нищо и не е голяма работа, я вижте какви други постижения е натрупала. А всъщност е голяма работа! Да преминеш по добър начин през всичките психични и физиологични предизвикателства, които фактът, че си жена, носят, изиква много мислене и осмисляне, много чувстване и преживяване. И яко бачкане. Което не пречи също да се реализираш по всякакви други начини. Това, което питам е - защо може да направиш купон по случай защита на магистърска степен или издаване на книга, или голямо повишение в работата, а не можеш да отбележиш събития, свързани със съзряване? Понеже са ни набили в главите да гледаме на тях като на нищо, като на автоматичен биологичен факт. И друго не разбирам - защо трябва да се степенуват двете страни на реализация - като жена и като професионалист? Защо първото трябва да е по-маловажно от второто? Защото се постига по-лесно? По-лесно ама друг път... CV-то ми е впечатляващо и постигнато с много труд, но този труд е нищо в сравнение с предизвикателствата, с които се справям като жена. Жалко, че приемаме тези неща "между другото".  

Последна редакция: нд, 26 сеп 2010, 16:17 от Saule

# 73
  • Мнения: 378
Аз пък недоумявам колко много жени смятат, че първата менструация е "нищо", пък ако ще и да ме скъсате после от майтап. Направо е тъжно как жени оценяват онова, което ги прави способни да дават живот като "нищо". Във всички племена има ритуали, които отбелязват преминаването от едно състояние в друго - от дете към жена, съответно към мъж, например. В повечето общества с минимално уважение и зачитане на женствеността и женското начало има някакъв вид тържествено отбелязване на първата менструация. Която, всъщност, си е доста голяма работа. За момчетата също има какви ли не екстри, в зависимост от онова, което се смята в различните общества, че ги прави вече преминали сред мъжете.

За мен, първата ми менструация беше голяма работа. Чаках я с нетърпение, боля ме доста, когато се случи, получих цветя от баща ми и разни жестове на символично приемане сред възрастните от двамата. Бих го направила "голяма работа", ако ми се случи късмет да имам и дъщеря. За да не чета после по форуми че факта, че е станала жена, е нищо. Сигурно е по-добре да се завре в някой ъгъл и да не казва на никого...  или да не смее да поиска освобождаване от час по физическо, ако има болезнен цикъл ooooh!

Има ги тези традиции, да, в примитивните култури. И ако за момичетета за достатъчен се приема факта на първата менструация, то за момчетата инициацията (т.е. влизането в света на мъжете) в повечето случаи е свързана с редица жестоки ритуали, рязаници насам-натам по тялото и т.н.  Между другото, културите, които считат менструацията за "събитие", също така считат, че жената по време на цикъл е мръсна и я изолират да не общува с никой в тези си "прокълнати дни". Не считам менструацията ми за "голяма работа" и не съм я чакала с нетърпение, това е обикновен физиологичен процес. На всяко момиченце му е отредено да дава живот още с оформянето на пола му в утробата на майка му, много преди първата му менструация..."онова, което ги прави способни да дават живот" (Боже, колко патетично казано!!!) са едни хромозоми, които предопределят "способността да дават живот" още със зачеването им.

Точно такива тъжни постове илюстрират идеално какво се опитвам да кажа.
Физиологичните процеси са свързани с емоционални преживявания, целият живот на човека минава по ръба на психичното и физиологичното. Менструацията била физиологичен процес, да , вярно, като бременността, раждането, смъртта, сексът и ти там си довърши списъка. Това не означава, че не са свързани и дори определяни от психичните преживявания, свързани с тях. Тъжна история са тези опити човека (и в частност жената) да се свеждат до физиологични процеси. Но, повтарям се, културата ни е такава, при нас жените се формоват да неглижират най-естествените и същевременно едни от най-важните аспекти на женствеността си. "Кво се превзема, лошо й било, бременността не е болест", "Ти да не си в ПМС, че си толкова нервна", "Айде са, малко кръв веднъж в месеца, не си струва да се отбелязва", "Всички сме раждали, не викай толкова, а като го правехте не плака, нали" "Следродилна депресия, просто я мързи"- всички тези простотии ги чувах непрекъснато, казани от жени към жени. Тъжно, тъжно.  

Но, щом те кефи да си толкова "над нещата" - твоя работа...  Wink Поне няма да си патетична  Laughing  
Не, нито е тъжно, нито е весело, просто месечен цикъл. Simple Smile Нито се срамувам, че имам менструация, нито се гордея с това.  А кое точно наричаш "физиологично предизвикателство" ????? Ами че те и мъжете имат бол физиологични предизвикателства... полюции разни, ерекции баш кога му не е времето, че и болка, ако не си удовлетвориш нагона, това ако не е физиологично предизвикателство, не знам кое е  Joy Joy Joy
А "онези" физиологични предизвикателства, независимо дали си мъж или жена, като ти се допишка например от стреса при важна делова среща, какво ги правим? Гордеем се, срамуваме се.... или просто се извиняваме и отиваме до тоалетната? А после може би водим цялата фирма на ресторант, по случай, че не сме свършили "оная" работа в гащите.
 JoyХей, почва да ми намирисва на някакъв физиологически фетишизъм  Joy
Между другото, хич, ама хич никакви усилия като жена не полагам, за да ми дойде цикълът... просто си ми идва, нито ме предизвиква, нито го предизвиквам.
И пак ще подчертая, че точно културите, които отделят голямо значение на първата менструция на момичето, са културите, които считат жената за втора категория човек. Тя е мръсна и обсебена от зли демони по време на цикъл, детската и чистота си е отишла завинаги с първата кръв. Няма да правя културно-исторически анализ на традицията, но и днес мюсюлманките покриват косите и лицата си от деня, в който  "им дойде" за първи път.
А разликата между магистратура и менструация...наистина ли си мислиш, че няма разлика???

Последна редакция: нд, 26 сеп 2010, 16:35 от Sisi8106

# 74
  • Мнения: 201
Това, което питам е - защо може да направиш купон по случай защита на магистърска степен или издаване на книга, или голямо повишение в работата, а не можеш да отбележиш събития, свързани със съзряване? Понеже са ни набили в главите да гледаме на тях като на нищо, като на автоматичен биологичен факт.


Нистина ли не виждаш разликата между магистърска степен и менструация? newsm78 Да речем, че второто и цял живот турски сериали да гледам, пак ще го постигна...Биологичен факт си е, независещ от никого и от нищо,  но ако на някого му лиспват поводи за купон, може да си празнува и излекуването от хрема ако иска! Хора всякакви!

Общи условия

Активация на акаунт