Мога ли да крещя на децата ви?

Бих предпочела Ти да обясниш на детето ми,че тази негова постъпка е обидила/объркала,заболяло го/твоето дете в съвсем добър тон/тип,,пак ще сте приятели ако не постъпваш така,,/ако аз не съм там,пък и да съм.Колкото и да е странно,някой деца вземат думите на чужд възрастен под по-голямо внимание,отколкото на родителите си.Синът ми бе такъв.Мога да използвам същите думи и доводи,но ако го каже друг
Смятам,че децата трябва да се възпитават в общество,което носи отговорност за всички деца/защото са НАШИ деца,ако започнем да ги разделяме на касти,по социални признаци и тип сплотено семейство,, вятър ни вее на бяла кобила,,

Сега като прочета заглавието на темата буквално: Мога ли да крещя на децата ви?..Отговора от нас ли се иска?
Дали някой може да крещи на детето ми, зависи изцяло от него и от багажа на втория етаж. Дали бих позволила на някой да крещи на детето ми е друго.

Случвало се е аз да викна или някой родител да викне по моето дете.
В смисъл - няколко пъти силно да викнеш името, за да им привлечеш вниманието с цел да предотвратиш да се изпотрепят.
Така може.
Особено ако някой от родителите липсва на момента.
Но аз си говоря за нашата площадка, където сме като едно голямо семейство.
И не говоря за "крещене" - в смисъл да отида при някое дете, след като е ударило моето и да почна да го навиквам. В такъв случай говоря тихо и твърдо.

Шанел, първо един съвет от друго естество - слагай интервали между думите и точките, запетаите, направо е мъка да те чете човек.

Ако някое от моите деца е ударило друго, първо аз ще се опитам веднага да отреагирам и да покажа ясно на моето, че такова поведение е недопустимо. Ако не съм там, мисля че е нормално съответният родител да защити на свой ред детето си като направи забележка. Крещенето не го приемам, може децата да са се ударили без да искат, неволно. Може би, ако е нещо нарочно, тогава тонът да е по-остър.

На теб крещяли ли са, Шанел по този начин?

Тя май нарочно го прави 

Аз съм против крещенето по принцип, не само към децата - така че ако дъщеря ми прегреши някъде, предпочитам да го споделят с мен, по възможност човешки. Ако аз имам нещо да казвам, ще го кажа на детето. Ако то е ударило или заплашва да удари моето, моментално ще извадя моето дете от ситуацията. Едва ли ще правя забележки на детето или на майката, защото го намирам за безсмислено. В редките случаи, в които съм попадала в неприятни ситуации, то е било или по невнимание (случва се) или впоследствие си давам сметка, че поведението на дадено дете е добро огледало за нагласата и манталитета на придружителя му, което обезсмисля реакциите ми. Нямам намерение да възпитавам и превъзпитавам чужди деца.

Последната случка от подобно естество, за която се сещам, беше на един батут - дъщеря ми скачаше сама, после дойде някакво хлапе на 4-5 и взе да скача отгоре й. Първият път реших, че е случаен инцидент и не реагирах, тя се разсърди, но й мина. След втория път си взех детето и си тръгнахме, а майката, която дотогава гледаше умилено, взе да ми се извинява.

За съжаление наблюдавам по площадките предимно такива родители - безхаберни, с невероятно самочувствие на недосегаеми и богоизбрани. Лошото е, че децата им стават същите като тях и така се завърта колелото - няма оправия.
Все си мисля, че едно време беше по-добре - имаше респект на всички нива. Какво ли го е провокирало и защо не се случва в наши дни? В момента цари пълна анархия на всички нива....

За съжаление е точно така. А срещу това трудно може да се противодейства.

П.П. Judy, благодаря за споделения опит.

Страшно много се изнервям когато родителите оставят децата си сами на площадките/седнали са на пейка или в заведението/.Не си ли познават децата и тяхното възпитание.Има много груби деца.Пресен случай от неделя.На заведение с пързалка,която е с тунелче.Предружавам моето дете и това на приятелката ми до пързалката.По принцип моята си я пускам сама,но другото дете не е толкова самостоятелно.Качват се те ,но нещо се забавят.Оказва се,че в тунелчето са се навряли 4-5 деца.Казвам най-спокойно на моето дете да ги помоли да излязат за да се пуснат децата по пързалката.До мен имаше една майка която също се намеси,но децата не реагираха вътре,след още няколко молби от наша страна се чуха крясъци от тунелчето и другата жена се изнерви ,качи се на пързалката и започна/малко грубо в началото/,да изважда децата от вътре.Оказа се ,че вътре имаше дете на около 2 год.Просто нямаше други родители  на близо ,всички бяха седнали по масите.На кого ли беше това дете,а само на 2г.  и само на висока пързалка.Малко след това се качиха и по -големи момченца на около 5-6 г.бутайки се и качвайки се откъм пързалката.Виждайки,че моето се стресира,че могат да я бутнат чакайки да се пусне,се намесих казвайки само,че-"На пързалката се качва по стълбите"Всички деца се оттеглиха,зада се спуската децата.
Научила съм я да не се кара с децата,да помоли да се отдръпнат или като види,че се застрашава нейния живот да се оттегли от там и да ме потърси.
Та по темата.Разрешавам да й се скара някой ако е ударила ,бутнала или взела нещо на друго дете,и ако не присъствам на случката.Но просто не вярвам да й се случи някога.

Дами, децата /чуждите/ са буйни, нагли, невъзпитани, груби, агресивни, те викат, крещят, създават ужасен калабалък.....Обаче тези деца имат родители и техните родители ги възпитават- добре или зле, кой може да каже?
Вашите, моите, техните критерии се разминават, често нямат и една допирна точка...
Във вашите очи детето от пързалката изглежда невъзпитано, а в очите на родителите му оправно.
Две годишно само на пързалката! Шок за едни, за други възпитание в самостоятелност.

И като викате какво? Ще постигнете нещо? Тц. Дръжки. Колкото повече викам, толкова повече тапите се набиват навътре в ушите на децата ми и те спират да чуват. А и за мен крещенето показва преди всичко първосигналност.
Защо да крещя, че някоя си госпоица е бутнала дъщеря ми, като мога, просто да я спра и с усмивка да я попитам:"Извинявай, моето момиче, но защо трябва да се буташ, има достатъчно място да минеш, без да залепяш детето ми за стената!".

П.П. Блонди, не целя да се заяждам, просто взех твоя и на Пепито примери, дадени в постовете ви.

Няма проблем, знам 

Репликата и реакцията са супер, но по моите разбирания са работа на майката, а не моя 

Е, аз пък не мисля, че твоята е, да подвикваш.
Можеше да кажеш, екскюзе моа мадам, ме твоето дете, са бутнА моето....
Разбираш какво искам да кажа. 

Извинете, че се повтарям (писах го някъде, но не помня в коя тема), но напоследък се сещам за Фори (е, знаете го, от "Васко да Гама от село Рупча" на Братя Мормареви), който пушеше във входа на Женя, пък мина пощальона и като го видя с цигара, го хвана за ухото и започна да го извива, докато цигарата падна от устата на Фори.
Докато преди двадесет години тази ситуация си беше в реда на нещата, я си представете, че се случва сега?
Че някой чужд човек СИ ПОЗВОЛИ да направи забележка, камо ли да извива ухото на вашето дете?
Доскоро аз бях върл противник на тезата, че всеки може да ми се бърка във възпитанието. Но вече не съм толкова убедена. Наблюдавайки децата и техните всичкопрощаващи (на по-малките) и липсващи (на по-големите) родители се чудя, дали не извадихме вежди, вместо да изпишем очи?

Да, съгласна съм, че има хора, които умират да дават акъл и да се бъркат (особено по-възрастните), но май това е по-малката беда. За мен по-голямата беда е детето, което расте с мисълта, че абсолютно всичко му е позволено. И родителите му имат прекрасното оправдание (както каза Мафани, приблизително - "не е агресивно, оправно е детето" ).
Имат оправдание за всичко. До един момент, когато изведнъж виновни стават училището, обществото, държавата и вероятно необятният Космос.  

     

Тя вижда, реакция - нула. Какво да й повтарям видяното? Разбира се, че викането по чуждите деца е тъпо, ама се дразня ужасно   Ако моето направи такова нещо (и се случва, разбира се) отнася каквото си е заслужил, не е ангелче. Нямам нищо против бутане, посягане и инциденти между децата, защото са неизбежни, но незаинтересоваността на родителите и липсата на реакции - това ме влудява. Аз също крилца нямам и нямам нито време, нито нерви да се усмихвам и да обяснявам гальовно на другите деца какво не трябват да правят. Защото определено не е моя работа. И ако някое дете тормози моето, ще подвиквам и още как. Ако се налага  

Ами в екстремни ситуации го разбирам, например, ако виждаш, че някое дете държи камък и се кани да го метне по твоете дете. В такъв случай ще е глупаво да се обърнеш към майката. Но това са някакви мега изключения