- Публикувана: 14 септ. 2010, 10:46 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2010, 15:05 ч.
Мога ли да крещя на децата ви?
Благодаря, ще я погледна.
Предполагам в отговор на моя въпрос коя тема провокира питането.
Благодаря и на Ред.
Не , не можеш да крещиш на детето ми . Можеш само на мен , но чакай да видиш тогава на какво ще те направя.
Колко зряло
А ако детето ти е наранило моето? Или му е извадило окото примерно? И тогава ли ще си толкова важна? 
Ако детето ми застрашава по някакъв начин друго дете, нагрубява или посяга - да, може да му се прави забележка, да му се кресне, дори да се хване и да се отстрани/задържи (не да се удря). Аз лично го правя към други малки разбойници, когато няма наблизо родител да реагира и въобще не се притеснявам!
Защото ми се стори, че горепосоченото е провокирало настоящата тема.
Правя опит да изясня ситуацията, така да се каже.
Защото ми се стори, че горепосоченото е провокирало настоящата тема.
Правя опит да изясня ситуацията, така да се каже.
По принцип- не. Де факто- да.
Да обясня. По принцип почти всяка ситуация може да бъде преодоляна без излишни истерии от страна на възрастен.
Де факто обаче, понякога е невъзможно самият възрастен да упражни ефективен самоконтрол, защото е прекалено афектиран в момента, или изплашен за своето собствено дете и т.н. Ако ситуацията е от наистина екстремните изобщо няма да се замисля, че някой е крещял на детето ми. По-скоро ще ме накара да се замисля как да предотвратя изобщо да се стига до подобни изпълнения.
Да обясня. По принцип почти всяка ситуация може да бъде преодоляна без излишни истерии от страна на възрастен.
Де факто обаче, понякога е невъзможно самият възрастен да упражни ефективен самоконтрол, защото е прекалено афектиран в момента, или изплашен за своето собствено дете и т.н. Ако ситуацията е от наистина екстремните изобщо няма да се замисля, че някой е крещял на детето ми. По-скоро ще ме накара да се замисля как да предотвратя изобщо да се стига до подобни изпълнения.
A какво правите, когато сте задържали детето, което системно от няколко дни тормози вашето, отвели сте го при родителя, който блажено люпи семки и бистри клюки в другия край на градинката, нехаейки за това какви ги върши собственото му отроче. Уведомявате го за проблема като обективно и последователно разказвате събитията от последните дни, при което той ви се нахвърля, че си измисляте и че е невъзможно неговото дете да се държи по този начин. Чувайки думите на майка си, гаменчето заплаква и започва да сочи детето ви като казва, че всъщност то го тормози и удря, а вие знаете, че не е така, защото СТЕ свидетел на случващото се и защото сте потърсили другия родител за помощ именно защото забележките ви към неговото дете са се оказали напразни, а вие безсилна да се справите сама със ситуацията. Иначе защо ви е да ходите и търсите родителя за съдействие и да се конфронтирате излишно с него (при това бременна в 9-я месец). От любов към скандала? 
Обяснявате, че детето лъже, за да се измъкне, при което родител ката ви се нахвърля още по-бясно.
Тогава какво правите, а?
Обяснявате, че детето лъже, за да се измъкне, при което родител ката ви се нахвърля още по-бясно.Тогава какво правите, а?
Не можеш да крещиш на детето ми при никакви обстоятелства.
Смятам, че можеш да направиш забележка, ако моето по някакъв начин вреди на твоето и аз не съм реагирала. Можеш да му се скараш. Но да крещиш.
Строгият тон или сериозният разговор, дори обяснението къде е грешката на детето могат да се разграничат от истеричните писъци на някоя патица.
Ако някой има проблеми с нервите да си ги лекува. Няма нужда да крещи по чужди деца.
За физическа саморазправа....ще си говори после на дълго и широко с адвокат и ще хаби нерви с мен. А това е достатъчно наказание.
Смятам, че можеш да направиш забележка, ако моето по някакъв начин вреди на твоето и аз не съм реагирала. Можеш да му се скараш. Но да крещиш.
Строгият тон или сериозният разговор, дори обяснението къде е грешката на детето могат да се разграничат от истеричните писъци на някоя патица.
Ако някой има проблеми с нервите да си ги лекува. Няма нужда да крещи по чужди деца.
За физическа саморазправа....ще си говори после на дълго и широко с адвокат и ще хаби нерви с мен. А това е достатъчно наказание.
Бих допуснала да им се скараш, ако си го заслужават, но не и физическа саморазправа и бих била благодарна, ако аз бъда информирана веднага за поведението им, в случай, че съм неналична /имам голямо дете, което не винаги придружавам/ или съм се разсеяла.
Бих допуснала да им се скараш, ако си го заслужават, но не и физическа саморазправа и бих била благодарна, ако аз бъда информирана веднага за поведението им, в случай, че съм неналична /имам голямо дете, което не винаги придружавам/ или съм се разсеяла.
Да викнеш по някое дете не е крайност. 
Тази сутрин оставях малкия в градината и една госпожица минаваше покрай нас, като в широкия коридор имаше място за нея и за още 5 като нея да минат, но не - тя трябваше да блъсне сина ми, да го залепи на стената и тогава важно да мине. След нея вървеше майка й, което не ми попречи да викна след детето да не се блъска така грубо
Пълното безхаберие на родителите и липсата на възпитание у тях самите провокира подобно поведение и у децата, те дефакто не са виновни, дразня се на родителите им, но обикновено го отнасят децата.
Тази сутрин оставях малкия в градината и една госпожица минаваше покрай нас, като в широкия коридор имаше място за нея и за още 5 като нея да минат, но не - тя трябваше да блъсне сина ми, да го залепи на стената и тогава важно да мине. След нея вървеше майка й, което не ми попречи да викна след детето да не се блъска така грубо
Пълното безхаберие на родителите и липсата на възпитание у тях самите провокира подобно поведение и у децата, те дефакто не са виновни, дразня се на родителите им, но обикновено го отнасят децата.
Да викнеш по някое дете не е крайност.
Тази сутрин оставях малкия в градината и една госпожица минаваше покрай нас, като в широкия коридор имаше място за нея и за още 5 като нея да минат, но не - тя трябваше да блъсне сина ми, да го залепи на стената и тогава важно да мине. След нея вървеше майка й, което не ми попречи да викна след детето да не се блъска така грубо
Пълното безхаберие на родителите и липсата на възпитание у тях самите провокира подобно поведение и у децата, те дефакто не са виновни, дразня се на родителите им, но обикновено го отнасят децата.
Тази сутрин оставях малкия в градината и една госпожица минаваше покрай нас, като в широкия коридор имаше място за нея и за още 5 като нея да минат, но не - тя трябваше да блъсне сина ми, да го залепи на стената и тогава важно да мине. След нея вървеше майка й, което не ми попречи да викна след детето да не се блъска така грубо
Пълното безхаберие на родителите и липсата на възпитание у тях самите провокира подобно поведение и у децата, те дефакто не са виновни, дразня се на родителите им, но обикновено го отнасят децата.
A какво правите, когато сте задържали детето, което системно от няколко дни тормози вашето, отвели сте го при родителя, който блажено люпи семки и бистри клюки в другия край на градинката, нехаейки за това какви ги върши собственото му отроче. Уведомявате го за проблема като обективно и последователно разказвате събитията от последните дни, при което той ви се нахвърля, че си измисляте и че е невъзможно неговото дете да се държи по този начин. Чувайки думите на майка си, гаменчето заплаква и започва да сочи детето ви като казва, че всъщност то го тормози и удря, а вие знаете, че не е така, защото СТЕ свидетел на случващото се и защото сте потърсили другия родител за помощ именно защото забележките ви към неговото дете са се оказали напразни, а вие безсилна да се справите сама със ситуацията. Иначе защо ви е да ходите и търсите родителя за съдействие и да се конфронтирате излишно с него (при това бременна в 9-я месец). От любов към скандала? Обяснявате, че детето лъже, за да се измъкне, при което родител ката ви се нахвърля още по-бясно.
Тогава какво правите, а?
Обяснявате, че детето лъже, за да се измъкне, при което родител ката ви се нахвърля още по-бясно.Тогава какво правите, а?
Както писах- имам голямко дете и, съответно опит и в такава насока. Постъпвала съм така- събирам деца-свидетели и заедно съм ги водила при другия родител. Но става въпрос за деца над 6-7 години, които вече играят сами на групи. Ефикасно е, той няма много избор- не сме сами, а и има обективни свидетели на ситуацията.
Когато съм бивала с моите деца /малки/ не ми се е налагало да прибягвам до такива драстични мерки да крещя, например, т.к. съм с тях, а и рядко обикалям детските площадки, имам други предпочитания за времето с по- малките хлапета. Правя без угризения забележка на чужди деца, а те, вероятно е нормално, се вслушват може би защото съм чужд човек и не ми правят на инат, както биха направили вероятно на майка си. Не повишавам тон и не обиждам, т.к. това определено ще доведе до начало на нежелан за мен конфликт с чуждия родител.
И винаги имам едно на ум, че мога да попадна на пълно перде.