Тук място за фукане колко са самостоятелни децата ни ли е?
Разбира се!
Да редактирам се и за тъгата ми....
Хайде и със здраве!
Всеки сам отговаря за децата си, а моето....моето решава само.
- Публикувана: 11 септ. 2010, 09:55 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2010, 14:59 ч.
Зелено училище за 5 дни за деца на 5г?
Разбира се!
Да редактирам се и за тъгата ми....
Хайде и със здраве!
Всеки сам отговаря за децата си, а моето....моето решава само.
Тук място за фукане колко са самостоятелни децата ни ли е?
Разбира се!
Не само, и за тъгата на Мафани разбрахме
аз, например, считам, че на 5 не му е мястото на детето за толкова време далеч от семейството.
Бих ги пуснала само ако все още го желаят, след като им обясня (така че да ме разберат) че това означава 5 дни без мен и тате им и нямам никакво намерение да палим колата и да ходим да ги прибираме. Големия на 4,5 в момента би отказал категорично.
Убедена съм, че са самостоятелни в обслужването - даже и тригодишния, с леки изключения - и имам пълно доверие на учителките им.
Преди 2 години ходихме на такъв градински лагер. От нашата градина бяхме майки с деца, но от другите 2 градини - по 2 учителки с по 10-ина деца на разнородна възраст. Най-малките бяха на 4.5 и 5 години. Те спяха в стаята на учителките. Другите деца спяха по 3 стая. Децата си имаха организирани занимания всеки ден, като едно от заниманията беше плуване. Имах възможност да наблюдавам учителките отблизо и колкото и да се вторачвах, не намерих нищо, за което да мога да ги укоря. Бяха просто перфектни. Говоря за учителки от държавни градини. Вечер помагаха на децата за тоалета, през деня - за храненето. Не видях и не чух никое дете да плаче, защото ги поддържаха непрекъснато заети. Едната учителка ми сподели, че двамата малчугани били тъжни вечер, но не е имало нито ревове, нито истерии за мама. А 6-7 годишните си се държаха много зряло, като малки възрастни.
Убедена съм, че са самостоятелни в обслужването - даже и тригодишния, с леки изключения
- и имам пълно доверие на учителките им.Преди 2 години ходихме на такъв градински лагер. От нашата градина бяхме майки с деца, но от другите 2 градини - по 2 учителки с по 10-ина деца на разнородна възраст. Най-малките бяха на 4.5 и 5 години. Те спяха в стаята на учителките. Другите деца спяха по 3 стая. Децата си имаха организирани занимания всеки ден, като едно от заниманията беше плуване. Имах възможност да наблюдавам учителките отблизо и колкото и да се вторачвах, не намерих нищо, за което да мога да ги укоря. Бяха просто перфектни. Говоря за учителки от държавни градини. Вечер помагаха на децата за тоалета, през деня - за храненето. Не видях и не чух никое дете да плаче, защото ги поддържаха непрекъснато заети. Едната учителка ми сподели, че двамата малчугани били тъжни вечер, но не е имало нито ревове, нито истерии за мама. А 6-7 годишните си се държаха много зряло, като малки възрастни.
Още като прочетох заглавието и си казах "Моята дъщеря ако можеше да го види, щеше ден и нощ да ме навива да я пратя на такова!" . Точно на 5г е, честно, не виждам изобщо защо петгодишно дете (знам, има деца и деца, но все пак!) ще се скъса от рев за мама, при условие, че му се предоставят интересни занимания и е с приятелчета. Че може да му стане мъчно за момент, че може да се наложи учителката да му обясни след колко "сънчовци" ще се прибере у дома и колко много неща ще има за разказване, това го приемам. Но да не може да преживее 5 дена без мен би ме притеснило ужасно много! Не говоря за чисто практически неща, обличане, хранене, там не съм перфекционист, ако му е студено ще се облече, ако не се облече, ще подсмърча два дена, чудо голямо! Ако е гладно ще яде каквото му сервират, никой не е длъжен да му върти баница цял живот. И не разбирам защо е това схващане, че учителките трябва да са любящи с децата ни, напълно излишно, а и невъзможно, тяхната роля е да ги учат и да им отворят очите за неща извън семейния кръг, любовта е наша грижа, ако сме му дали достатъчно, детето ще я усеща, дори и когато не сме плътно до него!
Голямата ми дъщеря имаше ревлив период към 8г, с класа бяха предвидили екскурзия за 3 дни, която очакваше с нетърпение. В последния момент, точно преди да се качи на влака, ревна с цяло гърло!Не толкова за нас, а от страх пред неизвестното. Какво трябваше да направя? Да си я прибера обратно у дома? Казах и че ако иска, може да слезе от влака и никога да не изживее това, за което мечтае от месеци. Обърса си носа и продължи, превъзмогна притеснението си и беше горда от себе си.
Та затова, и аз съм на мнението на Мафани, на каквато и да е възраст, гласувам доверие и тласкам към самостоятелност. Смятам, че децата трябва да се учат да се пригаждат към различни условия и човешки поведения, не само такива, които са им угодни.
Голямата ми дъщеря имаше ревлив период към 8г, с класа бяха предвидили екскурзия за 3 дни, която очакваше с нетърпение. В последния момент, точно преди да се качи на влака, ревна с цяло гърло!Не толкова за нас, а от страх пред неизвестното. Какво трябваше да направя? Да си я прибера обратно у дома? Казах и че ако иска, може да слезе от влака и никога да не изживее това, за което мечтае от месеци. Обърса си носа и продължи, превъзмогна притеснението си и беше горда от себе си.
Та затова, и аз съм на мнението на Мафани, на каквато и да е възраст, гласувам доверие и тласкам към самостоятелност. Смятам, че децата трябва да се учат да се пригаждат към различни условия и човешки поведения, не само такива, които са им угодни.
Още като прочетох заглавието и си казах "Моята дъщеря ако можеше да го види, щеше ден и нощ да ме навива да я пратя на такова!" . Точно на 5г е, честно, не виждам изобщо защо петгодишно дете (знам, има деца и деца, но все пак!) ще се скъса от рев за мама, при условие, че му се предоставят интересни занимания и е с приятелчета. Че може да му стане мъчно за момент, че може да се наложи учителката да му обясни след колко "сънчовци" ще се прибере у дома и колко много неща ще има за разказване, това го приемам. Но да не може да преживее 5 дена без мен би ме притеснило ужасно много! Не говоря за чисто практически неща, обличане, хранене, там не съм перфекционист, ако му е студено ще се облече, ако не се облече, ще подсмърча два дена, чудо голямо! Ако е гладно ще яде каквото му сервират, никой не е длъжен да му върти баница цял живот. И не разбирам защо е това схващане, че учителките трябва да са любящи с децата ни, напълно излишно, а и невъзможно, тяхната роля е да ги учат и да им отворят очите за неща извън семейния кръг, любовта е наша грижа, ако сме му дали достатъчно, детето ще я усеща, дори и когато не сме плътно до него!
Голямата ми дъщеря имаше ревлив период към 8г, с класа бяха предвидили екскурзия за 3 дни, която очакваше с нетърпение. В последния момент, точно преди да се качи на влака, ревна с цяло гърло!Не толкова за нас, а от страх пред неизвестното. Какво трябваше да направя? Да си я прибера обратно у дома? Казах и че ако иска, може да слезе от влака и никога да не изживее това, за което мечтае от месеци. Обърса си носа и продължи, превъзмогна притеснението си и беше горда от себе си.
Та затова, и аз съм на мнението на Мафани, на каквато и да е възраст, гласувам доверие и тласкам към самостоятелност. Смятам, че децата трябва да се учат да се пригаждат към различни условия и човешки поведения, не само такива, които са им угодни.
Голямата ми дъщеря имаше ревлив период към 8г, с класа бяха предвидили екскурзия за 3 дни, която очакваше с нетърпение. В последния момент, точно преди да се качи на влака, ревна с цяло гърло!Не толкова за нас, а от страх пред неизвестното. Какво трябваше да направя? Да си я прибера обратно у дома? Казах и че ако иска, може да слезе от влака и никога да не изживее това, за което мечтае от месеци. Обърса си носа и продължи, превъзмогна притеснението си и беше горда от себе си.
Та затова, и аз съм на мнението на Мафани, на каквато и да е възраст, гласувам доверие и тласкам към самостоятелност. Смятам, че децата трябва да се учат да се пригаждат към различни условия и човешки поведения, не само такива, които са им угодни.
И аз съм на същото мнение.