Зелено училище за 5 дни за деца на 5г?

Под опазване на децата разбирам всички да се върнат живи и не-осакатени. Но сигурно за трети път казвам, че как се чувства детето е по-важно от това дали учителката го е накарала да яде, да легне, да се облече. И детската градина е затворено пространство, на много места дори с охрана и т.н. Не е трудно да опазиш дете в затворено пространство (включваме и двора). На зеленото една учителка отговаря за 3-4 (неопределено кои 3-4) деца, като всяко може да види нещо интересно и да хукне нанякъде. Иначе стой се - преброй се всички го знаем, действа, но как се чувства едно дете 5 дни в такава обстановка без мама/татко наоколо?

Е, то е ясно, че няма да пуснеш детето си, когато си наясно, че ще се скъса от рев за теб още първата вечер и ще се чувства зле, нали?
Никои не те кара насила да го пращаш!
Но да подценяваш и учителската грижа е наистина глупост.
Все пак тези хора /учителите/ рискуват доста, завеждайки 5-годишни някъде, нали?

Да, но на колко 5-годишни няма да им стане мъчно за мама на 5-дневна екскурзия? Еднодневна да, двудневна, ок, но повече?

Е недейте така категорично все пак.

Не можем да говорим толкова уверено за "глупости", когато става въпрос за разнообразната емоционалност на децата и
респективно реакциите им.

Моята дъщеря е толкова чувствителна, че даже когато я оставяме за няколко дни с баба си (а те двете много се обичат) пак се буди нощем с рев; непрекъснато пита за нас и обяснява, че ѝ липсваме.

Но това е наследствено в нашето семейство. Има твърде силна привързаност на родители към деца.

Истината е, че изобщо не си представям дъщеря ми да ходи на каквито и да било лагери и зелени училища в следващите 7-8 години.

Освен ако тя дрстично не се промени. В което силно се съмнявам.

Според мен отговорът на въпроса го дава самото дете. Ако детето ми не може да се облича само, да се мие и къпе, да си бърше дупето и т.н. - няма да го пусна. Няма да го пусна и ако знам, че ще страда за мен и плаче постоянно.

Но ако детето ми е достатъчно самостоятелно, ходи с удоволствие в градината, има приятели там и обича госпожите си - не виждам никакъв проблем.

Ред, и на теб повтарям- за мен е чиста проба глупост да пишеш някъде си, че учителите са неспособни да опазят децата и да им осигурят адекватна грижа!
Емоционалността на вашите деца не е обект на моите размисли, несъгласие и учудване от постовете на Виктори.
Тяхната емоционалност си е ваш проблем, както и решението дали да отидат или не при баба си, на зелено училище, на детска градина...


Преди по-малко от месец, слизайки от автобуса, след пет дни екскурзия, 12 деца доказаха, че им е било добре, весело, забавно и никак травмиращо, да се разделят с родителите си за този период. Прегръщаха и целуваха учителките си и не искаха да се прибират по домовете си.

Като малка си спомням, че ни заведоха на театър от градината и в рамките на същия ден ми стана мъчно за мама и госпожата ме успокояваше (не съм се скъсала от рев ден, просто ми се насълзиха очите, но си спомням усещането, все едно няма да я видя никога повече ). Иначе 3-4 години по-късно бях на едноседмично зелено училище и пак от време на време се сещах за нашите, но нямаше чак емоционален проблем. Зависи от емоционалността на детето.

Ами по принцип си права. И аз като цяло съм на това мнение, обаче не бих се осмелила да обобщя, че абсолютно всички учители от всички съществуващи градини и училища са уникално отдадени и грижовни. 

Да, така е. Но вярвай ми, когато са завели децата някъде и най-некадърните се стараят, защото колкото и пресилено да звучи, отговорят буквално за живота им, не само за това дали са се наяли.

А и се предполага, че когато учителката е кофти, няма да има кой знае какъв родителски и детски ентусиазъм за такива пътувания.

ОК, Мафани, от 20 деца (например 20, сега да не обявиш, че на всяко зелено в цяла България ходят точно 20 деца, защото оставам с усещането, че приемаш буквално всяка думичка), две решат, че не искат да играят с третото си приятелче и започнат да го игнорират, да се заяждат с него, да му взимат нещата. А то, 5-годишното, нали за пръв път попада в подобна ситуация (да кажем на 15 знае какво да прави, но на 5 не знае още, че го има и това по света) и се чуди какво да прави, не се чувства спокойно, не знае, че може да каже на учителката, а ако знае, отива, казва й, тя прави забележка на двете деца и продължава да се занимава с останалите. Тия двете деца продължават да тормозят третото, защото вече ги е яд, че то ги е изказало, а учителката все едно само това и е на главата, за нея е достатъчно, че децата не се удрят.
През това време две други деца решават, че ще е много готино да се скрият от госпожите (реално съм го правила с моя приятелка в градината) и да разгледат наоколо и докато госпожата гледа троицата от госния пример, другата госпожа гледа още 4-5 деца, третата госпожа пуши цигара на близката пейка, четвъртата госпожа се кара на двама немирници, които хвърлят камъни (за да видят кой по-далеч ще хвърли), двечките госпожици се скриват някъде и почват да се мотаят. Като започнат учителките да ги търсят, всички останали деца остават с максимум една госпожа, която им вика да стоят едно до друго и да не мърдат никой наникъде. Вечерта децата си лягат, госпожите загасят лампите, но някои деца се сещат за мама, други искат още да играят и роптаят, че трябва да се ляга, на трети им се пишка, на някое от децата му е изчезнало нещо (друго го е взело) и почва пък за това да плаче, някое пък се сеща, че си е забравило любимото мече вкъщи и се започва едно разстройване и утешаване (и учителката си мисли "Господи, как може да й пука за някакво мече?! Голяма работа!"), това, което плаче за мама седи при другата учителка ("Все едно няма да види майка си никога... Ох тия деца!"), третата учителка вече изнервена ("Петимата там на крайните легла няма ли да млъкнат, само ще им се караме ли??? И другите не ходиха ли до тоалетна 20 пъти, станах разногледа вече!")... През това време тия дето плачат за мама вече всички са ги забелязали и всеки се сеща, че и той/тя има мама... или любимо мече/одеялце/whatever.
Просто трудно си представям дете на 5 години в колектив с още 20 връстници за няколко дена да се държи и да се чувства като голямо дете на 9-10 години и реално да се забавлява повече, отколкото да се чувства объркано или разстроено.

За грижовността на учителките съм напълно съгласна. Не бих пуснала детето си с учителка, която се интересува само да го опази, да е нахранено и облечено. Ако е грижовна, в смисъл, че се отнася с любов към децата и искрено се интересува от тях и й пука кое как се чувства, бих размислила.

Иди и си го представи.
Аз нагледно съм го виждала вече достатъчно пъти.
Ти изхождаш от твоето дете, аз от моето....

Твоето е хипотетично представяне на нещата, аз съм имала възможност да имам чисто практически опит.
Разликата е там- в реалността.
Сигурно има и безумни учители, безумно скалъпени екскурзиики, но опитът ми с тези, на които аз съм била, е друг.
И пак казвам, е ОПИТ, не ХИПОТЕЗА и СЦЕНАРИЙ.

Ами няма как, всеки изхожда от своето минало (опит, чуто-недочуто, видяло-недовидяно, усетено, разбрано по един или друг начин), няма откъде другаде. Но и с практиката се натрупва нов опит. Например аз ще се престраша да пратя 5-годишното си дете на такава екскурзия и всяка секунда ще се чудя дали не плаче за мен, а то ще си изкара невероятно и грам няма да се сети даже, че ме има Ти ще пратиш своето, убедена, че не е никакъв проблем, че всичко е ок, детето понася дълги раздели и грам не се втелясва, а то ще се скъса от рев още първата вечер и ще го приберат преждевременно. Само пример, не го пожелавам Та нещата могат да се обърнат, мненията ни с времето ще се променят, така че да не бъдем крайни в изказванията си. Всеки зад думите си има впредвид нещо от опита си.

Хора, как не ви мързи да се биете толкова рано сутрин. Още повече, че забелязвам, че не сте и на различно мнение... Ясно е, че децата са различни, учителките са различни, но нали темата е за това малко ли е детето на 5 за такива раздели или не. Ясно е, че зависи от детето, а родителите си познават децата и знаят дали ще се справят или не. Те и учителките ще звъннат детето да се прибере у дома, ако понася раздялата трудно.

Мммм то и децата си имат мобилни телефони...
Както и да е.
За тези, които ме познават, знаят, че съм крайна и стоя зад думите си.

.