Да поговорим за възпитанието на 2-3 годишнитe

Разбира се, че има неща които ТРЯБВА и не се пита искаш ли, като да си измие ръцете, зъбите, но се обяснява преди това много подробно, защо трябва. Аз казвам трябва да си измиеш ръцете, виж колко са мръсни и му ги показвам, ако останат мръсни и ядеш с тях, ще те заболи корема.

мдам, сакси ме е разбрала, не говоря за новини.
но и доколкото я познавам, не е превключила канала безцеремонно. В интерес на истината, последното изречение на Бу е много вярно и практично.

След като ти позволяваш такова поведение, не се чуди, защо го прави Каква забележка  , ти сама си я оставила да бута детето. В случая твоето дете трябваше да изкараш от там, а не другото дете да напусне.
Просто, като я извадиш от замъка 1-2 пъти с рев, едва ли ще си позволи да посяга пак.
На никоя майка не й е приятно да й бият детето, а отсрещния родител да нехае. Беше написала по-рано, че друга майка е забила шамар на детето ти  /няма да коментирам постъпката на майката, явно е пълно куку/, но къде си била ти, че да се стигне до там други хора да ти "възпитават" детето?!

Не ми приемай поста, като нападка, темата е интересна и за мен и ние си имаме своите проблеми и настроения  . Просто си обменяме опит и съвети.  И моето мнение е, че ти не показваш достатъчно ясно на детето какво може и какво не. Правиш компромис с другите деца, но ако твоето беше бито и блъскано, едва ли щеше да одобряваш майка, която не се намесва.

Ами да, ето, постепенно всички стигаме до близки изводи. Ситуациите са различни, родителят балансира и преценява. Нормално е да се даде избор, където може - цвят на чорапките, коя играчка да вземем между няколко възможни, кое детско да гледа (или дали да гледа детско). Не е добре да се дава избор или да се пита "Искаш ли, може ли" за неща, които родителят предварително е преценил, че ще станат, защото вероятността да чуе "Не" е много голяма и тогава е глупаво да се започне увещаване, което да доведе до инатене и по-твърдо "не" и накрая или детето е кисело, че са му се наложили, или родителят е кисел, че не е станало, каквото си е наумил в началото (примерно да гледа новините). Пита се когато отговорът няма почти никакво значение за родителите. Иначе е важно да се уважава личността и когато въпросната личност успее да прецени защо за мен е важно да гледам новините, тогава ще я питам дали може и най-вероятният отговор ще е да, но това не го очаквам преди възраст 15-16 години. Докато детето е малко, по-важните неща от цвета на чорапките стават с "Хайде да..." и независимо от тръшкането. След кратък период, в който "Хайде да", вместо "Искаш ли" беше нова реакция от моя страна, детето се тръшкаше на почти всичко, за което дотогава никакви увещания не помагаха. Когато малчо свикна, че няма да промени режима или нормалните навици у дома (да мие ръчички преди ядене и след тоалетна, да се облича за разходка, да не се тръшка в магазина), започна да съдейства. Като кажа "Хайде да се обличаме", той пръв отива в стаята и сам си вади дрешки, независимо че допреди секунда сме си играли - нещо много по-интересно от обличането. И му е удоволствие да се облича вече, като знае, че така или иначе ще го прави, почти като игра го възприема (все пак вкъщи държим на положителните емоции и добрия тон, не се караме, не си викаме, наказанията са по-редки, но правилата се изпълняват).

Естествено, че има неща, за които никой родител не пита искаш ли, може ли - като миене на ръце, обуване, обличане и т.н.
Има и други, за които може да се попита.
А когато виждаш, че едно нещо се превръща в традиция - да пуснеш детско на детето, когато е време за новини, а после да смениш канала, тогава вината не е в детето, че иска да си гледа детското, а в родителя, който го е пуснал в неподходящо време.

Е даде, то за много неща в поведението на детето са виновни родителите.
Хубаво е, че много родители се замислят и търсят изход от ситуацията, защото това е загриженост, а тя произтича от любов към детето.
Така че има надежда, само повече търпение трябва 

Когато се тръшка- ако е възможно му огаждам. Например в случая със стълбите колкото и досадно да е, се връщам и подавам ръка. Но тъй като и аз като теб си го гледам сама си го познавам и предотвратявам подобни ситуации.Например знам, че често иска да натисне той копчето на асансьора и  го имам предвид когато се качваме. А когато желанието е неразумно или по някаква причина неизпълнимо и тръшкането не ми мърда, ако мястото позволява го оставям да се нареве на воля, опитвам се да го гушкам и да не показвам ако съм ядосана, след време приема прегръдката или предложена от мен алтернатива. Забележи ситуацията, че детето не приема исканото от други хора/в случая съседите/, целта му е ТИ да направиш нещото. Например Момчил иска вода, баща му става и му носи чаша, но той се тръшка, иска АЗ да стана и да му я донеса. Чудя се какво ли означава това?
За филмчетата, винаги изчакваме да свъши филмчето и тогава се превключва канала. Ако все пак има протести, не се приемат
Досега не е имал период на агресия, но разбира се е изпадал в конфликтни ситуации. Като виждам, че няма шанс да се разберем с добро, просто не отиваме там където е източника на конфликта.

Убихте ме с тези новини... май конкретните случаи повече ни отдалечават от същината на темата. Не съм пуснала детско, съзнавайки, че след малко ще се иска да се превключи на новините. Баща ми изобщо не бе у дома и не знаех кога ще се върне, нито че веднага ще поиска да седне пред тв. То е ясно, че ако очаквам след 5 мин да бъде изгонена от тв, изобщо няма да й го пускам или пък поне ще й кажа "погледай за малко" или "докато си дойде дядо".  

Бу е много права наистина за това, че децата стават нервни, когато са гладни. Или като им се спи. Конкретно за моята яна не съм сигурна, доколкото подаването на храна ще помогне, предвид, че обикновено й се молим и я увещаваме да яде. Случвало ми се е наистина да я виждам много кисела от глад и въпреки това да отказва храна. Забелязвам как минути след като съм я прелъгала да хапне малко се развеселява и става друг човек. Непонятно ми е защо дете отказва да яде като е гладно, но си мисля, че вероятно не разбира, че й е криво именно заради глада, знам ли...  

 И аз се чудя защо е това. Предполагам, че е желание да се наложи, да стане както тя/той го е решил/а. У дома случки като тази с водата изобилстват.

Приемам забележката, че е трябвало да я извадя от замъка и че не бива да я оставям да удря децата. Като цяло се старая след като направя забележката, да застана до нея и да предотвратявам бъдещи удари и много редки са били случаите, когато съм вдигала ръце и съм си казвала - да прави, каквото иска, дано се намери някой и той да я удари, че да види какво е и то е било когато наистина съм била изнервена, ядосана и безсилна през поведението.
Та ясно ми е, че детето ми се държи неприемливо не само защото си е такова или е в такава възраст, а защото може би и аз не съм се държала адекватно в определени ситуации.  В тоя ред на мисли благодаря, че ми показвате къде греша и ще се опитам да се поправя, но не е нужно всеки, който влезе в темата да го цитира и да казва, че е съгласен, че не съм права. 

Защото аз съм родителят, който казва, че на всяко "искам" не може да се отговори с "ами да, ти си личност - щом искаш нещо, непременно заповядай" 

Сакси - и моето дете е в тази възраст и мога да те успокоя, че единственото, което можеш да направиш е просто да изчакаш периода на тръшканията за щяло и нещяло да отмине. В момента, дъщеря ми е на 2г и 8м и поведението и има значително подобрение в сравнение с преди 6 месеца, да кажем.  Много добре те разбирам, че си притеснена. наистина, когато опитваш какво ли не и нищо не помага е доста обезкуражаващо.. аз стигнах дотам, че прочетох 3 книги по въпроса, които обаче, само ме накараха да се чувствам още по-зле, че не мога да съм супер идеална в реакциите си и просто да не се впечатлявам от истериите на детето ми, както майките, които бяха давани за пример в книгите.

Винаги съм се чудела как е възможно да не мога да понасям спокойно истериите за солети, дрехи, филми, площадки и прочие, а останалите майки да могат... Какво ли не опитвах, но не успях да се справя със себе си. Бях стигнала до момент, когато за 1 минута дъщеря ми ме изкарваше извън нерви.. обаче, това е положението и аз съм човек и аз имам тежки дни и не мога постоянно да съм супер спокойна. По същия начин и дъщеря ми не може. На нас много ни помогна тръгването на градина. Откакто ходи много израсна, стана по-зряла, по-спокойна и истериите намаляха до минимум (не че онзи ден на рева 30 минути, понеже реши, че не иска да се къпе преди лягане, но все пак тези моменти са наистина много по-малко в сравнение с преди).

Според мен, на тази възраст децата искат нон-стоп забавление и внимание, а лично аз нямам енергия да осигурявам такива постоянно. Така че, просто приеми, че сега сте в "тежка" фаза. Ангажирай мъжа си, бабите, дядовците повече с детето. Така ще имаш възможност да правиш неща, които не са свързани само с Яна и няма да приемаш моментите на тръшкане толкова навътре. Другото, което мога да допълня към наблюдението на Бу, че децата се тръшкат повече, когато са гладни, е че се тръшкат повече и когато се преуморят. Та, по-възможност правете по-къси разходки, избягвай да я водиш на места, където има твърде много деца и я слагай по-навреме да спи.

saxophone, това за храната добре-биохимия. Но дали трябва да приучваме децата да се утешават с храна-детето реве и му връчваме вафла. Опасението ми е да не създадем рефлекс, който след време ще ни довлече други проблеми Според мен първо трябва например да  си поговорим или каквото там сме решили да предприемем и като се успокои, чак тогава да предложим вафлата.

Ох, и ние имама едно 2 годишно калпазанче, което като реши нещо, голямо търкаляне по земята настава, ако не й се угоди Преди не правеше така, ама напоследък има дни, в които е ужас.
За себе си разбрах едно - с крясъци при нея не става.Казвам кротко, че вече е голяма и да ми каже какво иска с думи, без да плаче, за да я разбера...и вече работи почти винаги.
Вадя от играта, ако е агресивна към деца и гушкам и целувам много, много

Не твърдя това да става на всяко искам. Ясно е, че има неща, които няма как да се разрешат. Но има и случаи, в които това може да стане.

saxophone, не мисля че трябва да "вдигаш ръце" и да я оставяш да си удря децата, докато се намери някое, което да удари нея.
Това е доста погрешно според мен. Детето усеща, че с това си поведение те дразни и ядосва и че накрая ще бъде оставена на спокойствие да прави каквото иска, а това, което иска не е редно спрямо другите деца.
На мен, а и на повечето майки им е крайно неприятно, когато се появи такова агресивно, бутащо се, блъскащо и удрящо дете на площадката. Нито си играе само, нито си играе с децата, а постоянно ходи да удря и да разваля играта на другите деца. Естествено е да са недоволни и да те гледат лошо. Просто научи дъщеря си да е по-мила и внимателна, за да може да играе с другите деца, а не да бива отхвърлена и отбягвана от децата и родителите.

Не прочетох цялата тема, по-късно ще имам време да го направя.
Нещо ми направи впечатление в един пост на Саксофон. Опитай вместо да я питаш дали иска да облече блузата, да й покажеш 2-3 блузи и да я питаш коя иска да облече.
При дъщеря ми това много помогна, когато имаше период, в който не даваше да й слагам памперс. Започнахме да гледаме картинките на памперсите и да я питам кой иска. Тя започна сама да си казва, че иска с момиченцето, котето, жирафа и т.н.
По този начин ще си мисли, че правиш каквото тя реши.