Имах много идеи за възпитанието на дъщеря си. И доста книги попрочетох. И реших, че съм готова и че мога да го направя. Оказа се, че не е съвсем така.
Може би я разглезих, защото я чаках дълго и я обичам много. Важното е, че все по-често се питам къде и дали сгреших, мога ли и как да се поправя.
Искам в тази тема да споделя някои случки от нашето ежедневие и да помоля за вашата оценка и как вие бихте реагирали в същата ситуация. После може друг да сподели и така да си помогнем взаимно.
И така...
У дома се случват следните неща:
- Излизаме вън. Аз изтичвам по стълбите, а яна се сеща, че иска да съм я хванела за ръка и заедно да слезем, когато вече съм долу. Подканвам я по всякакви начини, но не. Казвам и че аз тръгвам и излизам от входа. Остава там, тръшка се, тропа с крак, пищи, реве. "мамо, ела... мамоооо" и т.н. Съответно за 15 мин се изрежда половината вход да види какво става и да й казва да не плаче и да й предлагат те ръка и т.н. и т.н. Накрая се налага да се върна, да я грабна ядосано, а тя се гушка в мен, казва, че ме обича и все едно не е било.
- Яна гледа бейби тиви, а баща ми се прибира и иска да чуе новините. Отново трешкане, подскоци, тропане с крака, неистови писъци, ухапва се сама от яд, реве и човек н може да чуе никакви новини. СЛед няколко минути й се пускат детските, а тя сяда доволно да си ги гледа.
Та случаи подобни много. Чакала съм я и по 20 мин да реве. Никога не се предава. Никога не спира. Има един момент след много дълго реване, в който забравя вече за какво реве, идва до мен и ми се моли "мамо, гушкай, моля те, мамо, мамо гушкай, бичам те..." и аз я гушкам, но не й позволявам каквото иска. Поуспокоява се от гушкането, човек би решил, че всичко е минало и само след малко се почва пак "искам един си кое", аз не давам и пак тръшкане, писъци...
Другото, което ме тревожи у нея и с което не знам как да се справя е агресията. Бие с всички деца на нейната възраст. На по-големи и съвсем бебета не посяга. Днес поиска да я кача на надуваем замък,но вместо да скача, се лепна за едно момченце и започна да го бута, да му вика "марш", да го удря.. а то стои и не й отвръща. правя й забележка, а тя ме дебне и пак при него. резултата беше, че детето си излезе по-рано и едва тогава моята пикла се успокои. съответно отнесох недобри погледи и коментари от майката и присъстващите.
сякаш като види дете първата й мисъл е да замахне и да го удари. казвам й, че децата не се бият, а тя ми отвърща "искам бия детенцето".
забелязала съм я по площадките, че дори само като минава покрай нея дете, без дори да я погледне или закачи, тя се обръща и го удря в гръб.
Може би я разглезих, защото я чаках дълго и я обичам много. Важното е, че все по-често се питам къде и дали сгреших, мога ли и как да се поправя.
Искам в тази тема да споделя някои случки от нашето ежедневие и да помоля за вашата оценка и как вие бихте реагирали в същата ситуация. После може друг да сподели и така да си помогнем взаимно.
И така...
У дома се случват следните неща:
- Излизаме вън. Аз изтичвам по стълбите, а яна се сеща, че иска да съм я хванела за ръка и заедно да слезем, когато вече съм долу. Подканвам я по всякакви начини, но не. Казвам и че аз тръгвам и излизам от входа. Остава там, тръшка се, тропа с крак, пищи, реве. "мамо, ела... мамоооо" и т.н. Съответно за 15 мин се изрежда половината вход да види какво става и да й казва да не плаче и да й предлагат те ръка и т.н. и т.н. Накрая се налага да се върна, да я грабна ядосано, а тя се гушка в мен, казва, че ме обича и все едно не е било.
- Яна гледа бейби тиви, а баща ми се прибира и иска да чуе новините. Отново трешкане, подскоци, тропане с крака, неистови писъци, ухапва се сама от яд, реве и човек н може да чуе никакви новини. СЛед няколко минути й се пускат детските, а тя сяда доволно да си ги гледа.
Та случаи подобни много. Чакала съм я и по 20 мин да реве. Никога не се предава. Никога не спира. Има един момент след много дълго реване, в който забравя вече за какво реве, идва до мен и ми се моли "мамо, гушкай, моля те, мамо, мамо гушкай, бичам те..." и аз я гушкам, но не й позволявам каквото иска. Поуспокоява се от гушкането, човек би решил, че всичко е минало и само след малко се почва пак "искам един си кое", аз не давам и пак тръшкане, писъци...
Другото, което ме тревожи у нея и с което не знам как да се справя е агресията. Бие с всички деца на нейната възраст. На по-големи и съвсем бебета не посяга. Днес поиска да я кача на надуваем замък,но вместо да скача, се лепна за едно момченце и започна да го бута, да му вика "марш", да го удря.. а то стои и не й отвръща. правя й забележка, а тя ме дебне и пак при него. резултата беше, че детето си излезе по-рано и едва тогава моята пикла се успокои. съответно отнесох недобри погледи и коментари от майката и присъстващите.
сякаш като види дете първата й мисъл е да замахне и да го удари. казвам й, че децата не се бият, а тя ми отвърща "искам бия детенцето".
забелязала съм я по площадките, че дори само като минава покрай нея дете, без дори да я погледне или закачи, тя се обръща и го удря в гръб. 
В момента дори ми текат сълзите, много съм се отчаяла.
Просто имах нужда да си излея мъката... 
. Другите неща са нормални за дете в бебешки пуберитет 
