Обичате ли стихове?

Щом вси4ки предпочитат любовната лирика, тогава ето едно стихотворение на Жак Превер - превод Стефан Гечев.
 
ЗА ТЕБЕ, ЛЮБИМА

Аз бях на пазара, където продават птици
                             И купих птици
                                        за тебе
                                        любима

Аз бях на пазара, където продават цветя
                             И купих цветя
                                         за тебе
                                         любима

Аз бях на пазара за железни предмети
                             И купих вериги
                                тежки вериги
                                         за тебе
                                         любима

         Аз бях на пазара за роби
                        Там те потърсих
                       но те нямаше там
                                    любима.

А ето и едно опровержение за всички, които смятат, че немският език е грозен. Авторът е Хер Хайнрих Хайне.

Sie sang von Liebe und Liebesgram,
Aufopfrung und Wiederfinden
Dort oben, in jener besseren Welt,
Wo alle Leiden schwinden.

Sie sang vom irdischen Jammertal,
Von Freuden, die bald zerronnen,
Vom Jenseits, wo die Seele schwelgt
Verklärt in ew'gen Wonnen.

Sie sang das alte Entsagungslied,
Das Eiapopeia vom Himmel,
Womit man einlullt, wenn es greint,
Das Volk, den großen Lümmel.

Ich kenne die Weise, ich kenne den Text,
Ich kenn auch die Herren Verfasser;
Ich weiß, sie tranken heimlich Wein
Und predigten öffentlich Wasser.

Ein neues Lied, ein besseres Lied,
O Freunde, will ich euch dichten!
Wir wollen hier auf Erden schon
Das Himmelreich errichten.

Wir wollen auf Erden glücklich sein,
Und wollen nicht mehr darben;
Verschlemmen soll nicht der faule Bauch,
Was fleißige Hände erwarben.

Es wächst hienieden Brot genug
Für alle Menschenkinder,
Auch Rosen und Myrten, Schönheit und Lust,
Und Zuckererbsen nicht minder.

Ja, Zuckererbsen für jedermann,
Sobald die Schoten platzen!
Den Himmel überlassen wir
Den Engeln und den Spatzen.

Откъс от първа глава на "Германия. Една зимна приказка."

на мен и написан ми изглежда грозен ...а кат ще си ги пускаме в оригинал...vous pouvez voir Barbara de Jacques Prevert.По-хубаво е от това с птиците...

Barbara

Rappelle-toi Barbara
Il pleuvait sans cesse sur Brest ce jour-lŕ
Et tu marchais souriante
Epanouie ravie ruisselante
Sous la pluie
Rappelle-toi Barbara
Il pleuvait sans cesse sur Brest
Et je t'ai croisée rue de Siam
Tu souriais
Et moi je souriais de męme
Rappelle-toi Barbara
Toi que je ne connaissais pas
Toi qui ne me connaissais pas
Rappelle-toi
Rappelle-toi quand męme ce jour-lŕ
N'oublie pas
Un homme sous un porche s'abritait
Et il a crié ton nom
Barbara
Et tu as couru vers lui sous la pluie
Ruisselante ravie épanouie
Et tu t'es jetée dans ses bras
Rappelle-toi cela Barbara
Et ne m'en veux pas si je te tutoie
Je dis tu ŕ tout ceux que j'aime
Męme si je ne les ai vus qu'une seule fois
Je dis tu ŕ tout ceux qui s'aiment
Męme si je ne les connais pas
Rappelle-toi Barbara
N'oublie pas
Cette pluie sage et heureuse
Sur ton visage heureux
Sur cette ville heureuse
Catte pluie sur la mer
Sur l'arsenal
Sur le bateau d'Ouessant
Oh Barbara
Quelle connerie la guerre
Qu'es-tu devenue maintenant
Sous cette pluie de fer
De feu d'acier de sang
Et celui qui te serrait dans ses bras
Amoureusement
Est-il mort disparu ou bien encore vivant
Oh Barbara
Il pleut sans cesse sur Brest
Comme il pleuvait avant
Mais ce n'est plus pareil et tout est abîmé
C'est une plue de deuil terrible désolée
Ce n'est męme plus l'orage
De fer d'acier de sang
Tout simplement des nuages
Qui crčvent comme des chiens
Des chiens qui disparaissent
Au fil de l'eau sur Brest
En vont pourrir au loin
Au loin trčs loin de Brest
Dont il ne reste rien

Eowyn, не искам да споря кой език е по-красив, но моля те, не ми казвай, че писменият френски изглежда по-добре от писмения немски.  

www.gutenberg.org

Един много приятен сайт с много проза и поезия.

просто може би съм му свикнала...обаче в историческата граматика и двата трепят коня с мотиката...мноооого са грозниииииииии...

Мда... Много правилно!
Съвършенството трябва да се търси далеч на изток - в китайския!

Ще цитирам китайският другар Гу Чън (но не в оригинал):

ЧУВСТВО

Небето е сиво
Пътят е сив
Сградите са сиви
Дъждът е сив
                и в тази мъртвешка сивота
                минават две деца
                едното аленочервено
                другото светлозелено.

Това нещо другарят китаец го е написал с двайсет йероглифа.

ми аз китаистика исках, ма пусто - френска филология  
и японското  хайку-то не е зле, жалко,че сега нямам под ръка някое друго...

Много обичам поезията и въобще литературата. Едно време пишех, когато се влюбя и се настроя на романтична вълна. И с годините съм насъбрала цял тефтер със какви ли не произведения от хубави по-хубави, но ги чета все по-рядко и си ги спомням все по-рядко... А сега не ми се преписва:(

Мъжът ми като ученик е написал няколко стихотворения, но повечето са доста нецензурни. Иначе си ги бива. Има едно много хубаво (то не е неприлично   ), но той не разрешава да го напиша тук. Срам го било  

Хех,добре, че на моя не му се отдават...страх ме е какво би излязло Каквато съм префърцунена на тема литература и изкуства, направо бих му убила ентусиазма...      

Хей, Мамма, чудесна тема, откога съм замислила да пусна тема , свързана с поезията, но все нещо нямах време, но сега едно голямо Благодаря за това, че направи такава хубава тема
Аз не просто обичам, обожавам поезия (най-вече любовна лирика), събирам от 7-8 години и имам доста тетрадки, но откакто имам компютър вече новите попълнения ги съхранявам на компютъра    Любимата ми авторка е Блага Димитрова, обожавам и от препрочитане съм научила наизуст много нейни стихове, още харесвам - Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Давид Овадия, Станка Пенчева, Иля Велчев, и още много...... Иначе, аз самата също съм писала, но това беше преди години, в гимназията, но сега като си ги чета нещата осъзнвам, че са доста наивни и непрофесионални. Тук ще ви предложа две мои и някои други наистина професионали стихотворения...


Докога ...
(мое)

Седя във тъмната стая, отново сама,
и чувствам сълзите напират,
и плачещ вик чувам от мойта душа.
Душа изтерзана, душа на дете.
Сълзите потичат, не спират въобще !
Пресушаваш ги с нежна целувка,
прегръщащ ме ...
чувствам във теб любовта.
О, Господи, стига ! Аз зная,
това е сън или просто мечта.
Чуваш ли - спри !
Отварям очи и пак си със нея.
Болката е толкова силна,
а душата гори..
отново потичат сълзи..
И пак отначало...
Животът ми все тъй се върти-
мечти, болка и сълзи,  
и отново мечти...
Докога ?.....


Една нощ
(мое)

Тази нощ е най- прекрасната !
Може би за някои е същата-
една луна,
край нея светят хиляди звезди...
Да ! Но тук до мен си ти !
Дланите една във друга се притискат,
устните ти ме докосват нежно,
" Обичам те", шептиш ми тихо,
изгаря двама ни страстта...
Телата жадни за любов са...
Боже, как красива е нощта !

Защо ?

Защо не бъдем като птиците свободни-
да полетим, когато ни боли,
да ни обгръщат пътища огромни
и да не бъдем никога сами ?
Защо не бъдеме като цветята-
при буря да се сливаме в едно,
да можем  да запазим топлината,
макар останали с едно листо ?
Защо не бъдеме като водата-
от нас да пият лоши и добри,
но пак да съхраниме добротата,
природата, която ни дари.

Жестоко
        Н. Стефанова

Толкова те търсих и обичах,
че сърцето си изпепелих
и когато ти ме заобича,
в себе си с тревога аз открих,
че те няма...Няма те отдавна.
Можеш ли това да разбереш-
чувството, превърнато във травма
в пустота - огромият копнеж ?
И ужасна като лейди Макбет
те прегръщам с празните ръце,
с навика, рефлекса, суетата
и с мъстта на пустото сърце !

Шепот бял

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?

Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш пак те питам,
да отвръщаш с добрини ?

Колко пъти те разплаквам
до полуда, без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра ?

А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот бял :
" Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал..."

За сега това, но по късно ще дам и още

Молитва (Д.Дебелянов)

Сложи ръка на моите устни,
когато, морна да блуждае,
душата ми криле отпусне
и безутешна възроптае.
Сложи ръка и запази ме,
да не надвие скръб безмерна
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерня.


Прощално (Н.Вапцаров)
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

За тези си мисля в момента - защото ми е тьжно...
Някога съм писала и аз - най-сполучливите са били смешни - разни училищни вълнения, примерно за практиката по шев и кройка:

Ето го петък, пак се задава,
и радвам се аз от сърце,
че пак ще ушия два десни ръкава
с моите две леви ръце.

е дааааааааааааа ти уби всички ни с безспорния си талант и в двете области! туй направо ме побърка от смях    като се заженя ,от теб ще искам да ми шиеш роклята