Не, но и аз не чистя 
Ама викаш, да минеш да се отчетеш. Пък ако и някой тайно ти завиди.....
- Публикувана: 4 авг. 2010, 11:52 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2015, 10:51 ч.
Помагат ли ви мъжете в домакинството?
Ама викаш, да минеш да се отчетеш. Пък ако и някой тайно ти завиди.....
От всички домакински работи най-много обичам да готвя. Това ме разтоварва.
Затова това си е моя работа.
Всичко останало се поделя. В зависимост от това кой колко време е свободен.
Абсолютно е ненормално аз да работя 9 часа и след това да се прибера и да правя всичко, докато той цял ден е вкъщи. Ами и пералня пуска и простира и детето гледа и понякога готви, чинии мие. Въобще всичко.
И междудругото - не вярвам в това да има пръст майка му.
Затова това си е моя работа.
Всичко останало се поделя. В зависимост от това кой колко време е свободен.
Абсолютно е ненормално аз да работя 9 часа и след това да се прибера и да правя всичко, докато той цял ден е вкъщи. Ами и пералня пуска и простира и детето гледа и понякога готви, чинии мие. Въобще всичко.
И междудругото - не вярвам в това да има пръст майка му.
Не, но и аз не чистя
Ама викаш, да минеш да се отчетеш. Пък ако и някой тайно ти завиди.....
Може и открито да го направите
Без да ви обиждам, но за мен вие нямате въображение, щом ви доставя удоволствие и ви разтоварва да вършите домакинка работа, и то сами. Много неща и аз обичам да си ги правя сама!
Като не ме мързи естествено. Сега по твоя пост и да не се обидиш, ама що ли си мисля, че ти също не си със чудно и смайващо въображение?
Да помага ли? В никакъв случай не му позволявам да се доближи до кухнята! Ми то значи да върша двойна работа, повече пречи и цапа, отколкото да помага! Неговата работа е да вади пари, а не да ми се шматка с парцал в ръка и да руши всичко с непохватните си действия 
Това е положението- у нас помощта в домакинството е абсолютно забранена за мъжа! Колкото успея да свърша, толкова!
Това е положението- у нас помощта в домакинството е абсолютно забранена за мъжа! Колкото успея да свърша, толкова!
Има неща, които прави само той, има неща, които правя само аз.
И, признавам, че майка му го бе научила, или това, че преди мен бе живял сам...
Но като се наложи мен ме е страх да хвана отверката и да сглобя едно шкавче да речем.
живеем в общ дом - всичко в него е общо, дори и работата.
И, признавам, че майка му го бе научила, или това, че преди мен бе живял сам...
Но като се наложи мен ме е страх да хвана отверката и да сглобя едно шкавче да речем.
живеем в общ дом - всичко в него е общо, дори и работата.
Не, не помага. Е, снощи вдигна масата, зареди машината и изчисти с прахосмукачката след вечеря, но само защото аз се чувствах зле и ми беше лошо. Не се наложи да го помоля, сам се сети. Но иначе не помага. И през ум не би му минало да сготви. Никога през живота си не е простирал /или поне аз така предполагам де/. У нас си има "мъжка" и "женска" работа. Не че единия не би се включил при определени обстоятелства, но не е практика.
Аз не обичам да ми се правят нещата по начин различен от този, който аз искам. Дразня се. Това е едната причина. Другата е, че той работи много, често отсъства, прекалено натоварен е навън и е някак неприемливо да се прибере 4 часа след мен и "поравно" да се втурнем да домакинстваме. Или да си дойде вечерта в събота и, след като аз цял ден съм била свободна, да сготви той, защото няма мъжка и женска работа.
Иначе не ми е хоби нито да готвя, нито да чистя, нито да простирам. Не ме разтоварва и не намирам никакво успокоение или удоволствие в нито една домакинска дейност, макар /за мое удивление/ много хора, които ме познават да смятат обратното.
Аз не обичам да ми се правят нещата по начин различен от този, който аз искам. Дразня се. Това е едната причина. Другата е, че той работи много, често отсъства, прекалено натоварен е навън и е някак неприемливо да се прибере 4 часа след мен и "поравно" да се втурнем да домакинстваме. Или да си дойде вечерта в събота и, след като аз цял ден съм била свободна, да сготви той, защото няма мъжка и женска работа.
Иначе не ми е хоби нито да готвя, нито да чистя, нито да простирам. Не ме разтоварва и не намирам никакво успокоение или удоволствие в нито една домакинска дейност, макар /за мое удивление/ много хора, които ме познават да смятат обратното.
Не, изобщо не помага с нищо. Ако нещо му кажа да направи го прави, но сам не помръдва и на см.
В началото се изнервях много, после реших, че така ще е. Но е осигурил жена, която идва всеки ден, оправя, почиства, докато е така съм ОК и спокойна. Ако се променят нещата предчувствам, че проблемите е въпрос на часове да се появят...
В началото се изнервях много, после реших, че така ще е. Но е осигурил жена, която идва всеки ден, оправя, почиства, докато е така съм ОК и спокойна. Ако се променят нещата предчувствам, че проблемите е въпрос на часове да се появят...
Не ми помага, а си делим задачите. Научил се е да се оправя сам с всичко и аз гледам да не му развалям тези навици, а само да правим живота по-лесен и приятен за двама ни. И съм си обещала, да не допускам редът и чистотата в къщата да се превърнат в мое задължение. Разбира се, изключвам всички форсмажорни обстоятелства - тогава съм готова и по корем да се влача, само той да е добре.
Преди да се съберем да живеем заедно, се постави въпроса за домакинската работа и поделянето й. Винаги съм била на принципа, че колкото хора живеят в едно домакинство, на толкова части се дели и работата (не включвам бебетата).
Не, че се не опитва да изклинчи и не мрънка, когато му напомня, но си я върши. Понякога аз поемам повечко, защото имам възможност, понякога го ръчкам той да го направи, но като цяло е 50/50. Техническите неща му ги оставих, защото е по-добър от мен в тях и се справя по-бързо. Готвенето също, щото съм катастрофа там - тотална липса на елементарен усет
Не, че се не опитва да изклинчи и не мрънка, когато му напомня, но си я върши. Понякога аз поемам повечко, защото имам възможност, понякога го ръчкам той да го направи, но като цяло е 50/50. Техническите неща му ги оставих, защото е по-добър от мен в тях и се справя по-бързо. Готвенето също, щото съм катастрофа там - тотална липса на елементарен усет
При нас всичко е по равно. Всеки чисти или подрежда когато има възможност. Дори специално за къщата, май повече той се грижи 
,аз по цял ден съм с детето и да се занимавам с нея ми е по-важно, отколкото да чистя или да мия.
Къщата ни е обща, детето също - съответно се стараеме да се грижиме по равно и за двете. А когато ни мързи- мятаме си детето в колата и отиваме на разходка. Почистването го оставяме на фирма.
,аз по цял ден съм с детето и да се занимавам с нея ми е по-важно, отколкото да чистя или да мия.Къщата ни е обща, детето също - съответно се стараеме да се грижиме по равно и за двете. А когато ни мързи- мятаме си детето в колата и отиваме на разходка. Почистването го оставяме на фирма.
X
Реклама