Помагат ли ви мъжете в домакинството?

K.A.G, изключителен отговор по темата и идеално описва и ситуацията в къщи. Уважавам безкрайно такива мъже!!!!

Завиждам ви, аз да ми сготви само мога да мечтая 

Прекрасна, благодаря! Не напразно сме зедно 41 г.- 2 като гаджета и с 39 г. брак.

Брaво, товa дa се чувa. Хубaво е млaдите момичетa дa прочетaт кaкви мъже дa си търсят, че кaто четa другите теми, яд ме хвaщa нa кaкви нехрaнимaйковци връзвaт..

И аз да се впиша в темата. Това, си зависи от жената! Аз никога не съм могла да си представя мене мъж да ме командва, да не ми помага вкъщи или каквото и да било. Но това си има причина, а това е че баща ми е тиранин и вкъщи е бил тормоз, не даваше пари за ядене, прибираше се в 12ч през нощта и всякакви други такива неща, да не изброявам.И просто лошия пример на родителите ми, ме накара да си обещая в 10клас че никога няма да позволя мъж да ми стъпи на малкия пръст. И така, имах 6 год. връзка с едно мамино синче, което въпреки това ме слушаше, готвеше, пари ми даваше но не можеше да се изнесе от дома на майка си. Сега със съпругът ми сме си много добре. Слушаме не мога да си кривя душата. Постарала съм се да разделя домакинството, също така той доста готви, не е много добре но нямам право на претенции след като аз не готвя. Като му кажа да простре прането го прави, мие съдове, разчиства. Разбира се и разхвърля. По типично мъжки, ми се е случвало във всяка стая на жилището да има по 1 отвертка на видимо място. Изчаках го 2 седмици и накрая ги прибрах и естествено на следващия ден той си ги търси къде били!!?! И аз му казах, където им е мястото. Да не говорим,че чорапите винаги ги хвърля пред коша а не в коша а съм му го казвала 1000 пъти. На скоро даже открих единия му чорап от моята страна на спалнята.  Има и други истории, но става дълъг поста.Та просто е шоу, и в повечето случаи гледам да се смея на държанието му но до кога ли?!? Това е, помага ми с каквото може и като го помоля! Та пак казвам, зависи си от жената, и младите момичета да знаят, че "Желязото се кове докато е горещо"! В първата година на връзката трябва да се превъзпитавате, това иначе ще си правят каквото искат и всичко ще бъде оставено на вашия гръб!

Аз не го определям като помощ, защото не го виждам като отговорност само на единия, а участието на другия - помощ. Тя е обща, и двамата мислят и следят какво има да се прави. Така не се стига до нареждания.

До нареждания се стига, когато не му се занимава да се огледа и си вика - ще си мълча, пък, ако ме накарат ще го направя, виж как хубаво си шета, аз ще си поседя 

Според мен много зависи и от двамата.Познавам мъже, които нарочно се скътават от такава работа.Някои така са възпитани от мама, на други не им идва на акъла или не им прави впечатление, за трети лично мое мнение жените им са си виновни.
В началото на нашия съвместен живот аз бях голям критик що се отнася до това как аз върша нещо вкъщи и как той го прави (напр. простирането на дрехи-той не ги подрежда, нито ги сгъва много добре ), обаче взех да се усещам че прекалявам. Затова реших да го оставя да върши нещата както сметне за добре, без да недоволствам, защото иначе ще си върша всичко сама . Помага ми много, макар и вътрешно понякога не ми допада как е направил нещо, но няма как да върши всичко като мен, затова сме различни хора все пак. Разхвърля си също, чорапче тук, чорапче там.Не дели дрехите на светли и тъмни , но е много всеотдаен когато тръгне да чисти или да готви, така че хич не ми пука за 2-3 разпилени чорапа  .