Истината за осиновените деца - характери, проблеми и още нещо.

Монда, а ти с учителката говорила ли си да я премести по-напред?

Понякога добрият избор се оказва под носа ни  

И Бобо е общителен, даже прекалено, направо досаден. Нашите деца са свикнали с променящ се персонал, бързо се ориентират и това аз поне намирам за плюс. На мен моного ми е помагало. Естествено, че и характерът има значение. Но в това отношение с Бобо ми е много лесно, за разлика от малкия, който в сравнение с брат е страшен темерут.


Имаше една учителка в сегашната група на Бобо, която се опитваше да се оплаква от него (тогава не бях казала още, исках да ги опозная), но мъжът ми още от първия път я парирал, че сигурно другите деца седят по цял ден на столчетата, не мърдат, не говорят и са като пенсионери и тя млъкнала и повече не се оплака. Обаче пък след скандала, че не може да се оправи с тях да не се въргалят в пясъка, напусна. Екипът в момента е от две учителки на по 30 и успяват да се договорят с него какво може и не може.
Обаче знаят и, че сме безкомпромисни към тях по отношение на изпълнението на задълженията им. Сърбали са ни попарата.

Жалко е разбира се, че само така се постигат нещата.

Асоли,
Много живо си представям ситуацията ви...При нас не са толкова накалени отношенията още, но, Боже, как живо си представям и незнанието на учителката какво всъщност става и, докато някой не се окаже в класа с мозъчно сътресение (както в класа на Анди вчера), въобще не се реагира, да не говорим за някаква работа по изграждане на нормални, колективни отношения в класа... И за целенасоченото дразнене, непонятното озлобление на децата... И за реакцията на родителите, които вместо да учат децата да не дразнят, да не правят нарочно, ти дават съвети как да учиш детето да не отговаря на обиди...

До края на годината има два месеца. Не знам, дали не би било добре да поговориш с другия учител (и ако ти хареса) да не преместиш детето още сега. Хем другата година вече ще е посвикнал с новия клас, хем сега няма да се подлага на ежедневен терор и обиди...

Моят за съжаление си има вече любим приятел в класа, с момчето с което седи на един чин също са в добри отношения (скромно и тихо дете), така че не иска да чува за преместване. Освен това е толкова весел и игрив, че някак успява да привлече симпантизанти на своя страна. Само дето от месец мине не мине време изкача от устата му фразата „Аз съм различен…” Учим се още от сега, че това е хубаво…

А по другата тема, знаейки ситуацията в българските училища, отношението ми е еднозначно – родителски депресии или некомпетентност да се лекуват с хапчета и обучение. Детето е хвърлено в пъкъл от нови неща, агресивна към него среда (в това число и от страна на осиновителите) и то е съществото, което се нуждае от помощ, защита и разбиране. Преживяла съм и адаптация като осиновител, имам у дома палавник (понякога необуздан), справям се някак сама и не е лесно,  и все пак твърдо си оставам на позицията – осиновяваш – учиш, мислиш, четеш, учиш се да ставаш мама, учиш се да разбираш детето. Нищо друго не знам за жената, освен описаното тук – но то е достатъчно грозно спрямо детето и не мога да го оправдая и приема.

С две ръце подписвам. Премести си детето веднага. И ние го направихме едно време, само съжалявам, че два месеца се колебахме тогава. Ако знаеш какви неща чухме половин година по-късно, които детето ни е спестявало (на нас, представи си, да не се тревожим  ), идеше ми да ги  . А при вас е толкова ясна ситуацията...

Само не съм сигурна дали съседен клас ще оправи нещата. Все пак най-големите дивотии се случват в междучасията, когато децата са омешани. Много е трудно, когато детето е заковано в една роля, да се измъкне от нея. Има ли вариант за друго училище?

За ученето и мисленето    

Плаша се като чета всичко тук. И ние вече се записахме за поготвителна група. Избрах училише където са само до 4 клас. Не сме ходили на детска градина и малко ще ни е трудно.

Това е много полезен материал за бъдещи първокласкици
http://www.roditeli.org/library/Naruchnik%20purvoklasnici.pdf

Ганката! На теб бях писала, ма нали с Монда си сменяхте никовете и съм ви объркала в бързината! Извинявам се и на двете!

При нас местенето в друг клас е почти равносилно на местене в друго училище. Нашата паралелка, заедно с предучилищната и един 2 клас, са отделени от училището-майка във филиал, който се намира и в друг двор. С истинския зверилник нашите се срещат само на обяд в стола, и то за кратко.

Форест Гъмп,  извинявай, ако давам невъзможни и неискани съвети...

Мама Ира, 
Полезно ми е всичко, което пишеш, моля те продължавай в същия дух.

дада, ако продължите още малко и наистина няма да пусна дребния на училище   

(шегувам се, естествено, което не ми пречи да съм ужасена....)

Аз мисля направо в друго училище да я преместя, близо до  дома ни.  За нея няма да е никакъв проблем адаптацията, даже се зарадва, че ще може да ходи сама.
Иначе тя не е подложена на тормоз в училище...просто е игнорирана според мен. В следващото училище изобщо не смятам да бия камбаната и да се обяснявам- давидим тогава гени,мени дали ще са виновни за нещо:-)

така мисля и аз - няма да обяснявам нищо на никого, освен ако не се наложи. За сега не виждам причина да се налага 

Напълно те разбирам. Момиченцата често ги сполетява това, момчетата правят бели и привличат внимание, а кротките ги оставят на самотек. Нека си създадат мнение за нея първо, пък тогава ще си покаже дали и какво да обясняваш. При нас се налагаше да обясняваме, защото почнаха много бързо да лепят етикети...  (не ми обръщайте много внимание, тъкмо се връщам от една битка с училищен директор - спечелихме я! - да не си го изкарам на вас ).

По въпроса за гените: забелязвам, че хората го правят автоматично това, щом е дете на еди-кого си, значи се очаква да бъде еди-какво си, да бъде в еди-кое си училище. Навсякъде е така, за зло или добро...

Всяка промяна им оказва влияние и всяко  от децата ни  си я изживява по различен начин.
Много е важно да усещаме децата си,да ги  разберем .
нямам време да пиша.
Преди да местите децата си в друг клас или училище попитайте ги, първокласниците са достатъчно големи за да ви отговорят .
Ние трябва да сме си сами психолози .

попитах я, няма нищо против,даже се зарадва,че ще е близо до нас и братовчедката си.Тя е на 10 години, във втори клас , така че съвсем ясно и категорично може да каже какво ика. Само моли учителката да е "добра и да не и се кара"