Публикувана: 11 юли 2010, 22:23 ч.
Последно мнение: 7 май 2012, 19:16 ч.

Истината за осиновените деца - характери, проблеми и още нещо.

37 504
194
1

1
...
8
9
10
...
13
Всички

# 120 17 март 2011, 15:48 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: sislie в чт, 17 мар 2011, 15:38

едно време, ама не съм постъпвала така. Все пак и достойнството на детето трябва да се пази - той е осиновен, кво да правя newsm78

, не съм аз виновна един вид. Не съм ли права? newsm78

ами реално аз също не бих знаела, какво да направя, ако съм осиновила дете на 7 години и само от 7 месеца е в къщи ... проблемът е, че тя наистина не знае, какво да прави Peace

ако помниш тук имахме подобен случай и доста хора дадоха съвет децата да се отложат от първи клас, имаше обаче и поддръжници на тезата да се пращат на училище, така че никога нещата не са едностранни...

не е лесно, хич не е лесно с дете, което 7 години е било в институция... а ако и майката се чувства неудобно от действията на детето си... мога да я разбера. В крайна сметка 7 месеца не са много време, най-вероятно и връзка още не е осъществена като хората.... но пак казвам - не ми се ще да коментирам нещо, за което не знам от първа ръка Peace

# 121 17 март 2011, 16:09 ч.

Мнения: 1 325

Дзвер, съгласна съм, че не познаваме случая от първа ръка. Само последно ще кажа, че аз не бих подходилата така, на всеуслошание. Разбира се, че е трудно и разбира се, че няма изградена връзка. Не е възможно това да стане за 7 месеца при тази възраст на детето. Просто майката би могла дискретно да поговори с класната и да я помоли човешки за малко търпение, за малко време....а не така директно, пред всички. Така оправдава своето неудобство от поведението на детето, но не решава никакъв проблем.
Както може би съм казвала и преди, ние имахме период, в който не смеех носа навън да си показвам с дребната, защото такава агресия я тресеше, че налиташе на всичко живо що мърда. В магазин не можех да вляза, непрекъснато се оправдавах на ядосани (с право) майки по детските кътове (които времено спряхме да посещаваме) и се извинявах на хора по улиците, които девойката шамаросваше без причина. Представям си какво са си мислили хората за мен. Същото, но в по-умерена степен се повтаряше и в детската градина. Питаш ли ме колко неудобно се чувствах непрекъснато да се извинявам, но не това беше повода да споделя с госпожите за осиновяването. Това стана доста след като агресивните й изблици спряха. Преживяла съм подобно нещо и смятам, че съм се справила с проблема без да занимавам някого как точно съм се сдобила с това диво зверче.

# 122 17 март 2011, 16:30 ч.

Мнения: 13 512

Тя класната знае от началото на уч.година, че детето е осиновено.
Майката защо трябваше да стане да заяви пред всички, че той е осиновен и затова се държи така, а тя нищо не можело да направи..

# 123 17 март 2011, 16:42 ч.

Мнения: 955

Ассоли, и аз мисля като тебе. Освен това не обсъждаме конкретна жена, защото не я познаваме. Става въпрос за общите поуки. Ето ви родители на 30тина деца, които ще си идат у дома с идеята, че осиновените деца не са стока. Една част може да си предупредят отрочетата да не играят с горкото 'невъзможно' дете. Другите ще си имат едно наум. Като дойде някоя братовчедка с планове за осиновяване, ще и тръснат ей този пример, да знае с какво се захваща.
Учителката, щом е знаела, и тя е за бой, защото няма нужда да обсъжда поведението на детето пред всички. Би могла да парира тази реплика на майката.
Нека все пак да не забравяме, че има огромен брой хора, които наистина са убедени, че учителите могат да им възпитат децата по-добре от самите тях. Така че не е толкова нелогично това поведение Sad

# 124 17 март 2011, 17:00 ч.

София
Мнения: 9 517

аз съм по-склонна да обвиня учителката - тя поне не страда от следосиновителна депресия, което не е сигурно за майката Peace

# 125 17 март 2011, 17:47 ч.

Мнения: 104

Цитат на: АссолИ ВилАр в чт, 17 мар 2011, 15:36

В описания от мен случай майката искаше като че ли да се дистанцира , а не да го оправдае предвид това,че още не са се опознали, че дълго време е бил в институция и т.н. Оправда се с това, че детето е осиновено и не може да се справя с него, че е неконтролируем, защото е осиновен. А ако не беше? С кого щеше да се оправдае? Това ме жегна..а не че не дава любов или го наказва..тези неща няма откъде да ги знам , а и не ми влизаат в работата. Но да казваме- той е от дом, не разбира от дума, оправяйте се както сметнете за нужно...това ми идва в повече.

Цитат на: АссолИ ВилАр в чт, 17 мар 2011, 14:04

Ще се опитам да говоря с майката, да и дам информация за форума, да потърси тук помощ.
Много ми е мъчно за това дете, не че и за другото в класа не ми е. на него пък, майка му работи в такъв дом и трябва да е напълно наясно с потребностите и причинно-следствената връзка.

Би било добре да поговориш с майката(Майките)Подай им ръка няма да е лошо.
Съветвам всеки който осинови дете над 4 год ,а още повече над 6-7 год .да потърси помощ от ресурсен център. Ресурсните учители се занимават индивидуално с децата и много подпомагат тяхното адаптиране към новата среда те не само обучават.
С моето дете сме заедно от 3 години .

# 126 17 март 2011, 18:39 ч.

Мнения: 3 715

Е да ама за да работят от Ресурсния център с детето, то трябва да е дете със СОП. А не всички осиновени деца минават процедурата. Обаче от друга страна, има логика в това осиновените на по-голяма възраст деца да се консултират със специалист, а то в този случай в България признават май само диагноза от психиатър (не се стряскайте, само звучи страшно Simple Smile

) и да минат комисия, за да ги одобрят за деца със СОП, защото те реално са такива.

# 127 17 март 2011, 21:42 ч.

Мнения: 13 512

Цитат на: ku[d]ku[d]yaka в чт, 17 мар 2011, 18:39

) и да минат комисия, за да ги одобрят за деца със СОП, защото те реално са такива.

доколкото знам, оциалната депривация също е дизгноза и така биха могли да минат комисия и да се обърнат към Ресурсен център

# 128 17 март 2011, 22:35 ч.

София
Мнения: 9 517

не всеки новоодетил се родител, новоодетил се с дете на 6-7 години, знае, какво да направи или към кого да се обърне за помощ. Освен това не забравяйте, че не е лесно да осиновиш голямо дете - това е огромен шок. Монда, при теб най-вероятно е било доста по-лесно - имала си изградена емоционална връзка с детето, имаш по-големи деца и съответно опит, но я си представи едно семейство на 40 години примерно изведнъж сдобило се с дете на 7... на мен лично ми е бедно въображението да си го представя Peace

# 129 17 март 2011, 22:48 ч.

Мнения: 3 715

Цитат на: АссолИ ВилАр в чт, 17 мар 2011, 21:42

Цитат на: ku[d]ku[d]yaka в чт, 17 мар 2011, 18:39

) и да минат комисия, за да ги одобрят за деца със СОП, защото те реално са такива.

Да, ама колко от тях знаят и ще се сетят да го направят. То това е проблемът. На мен всички ми казваха в началото да чакам, да дам време на детето, че едва ли не всичко е в реда на нещата и те ще се наредят. Ами не трябваше. Колко по-лесна адаптация щяхме да имаме и тримата ако се бях задействала още тогава, както ми подсказваше интуицията. Аз съм си виновна, разбира се.

# 130 18 март 2011, 06:39 ч.

Мнения: 13 512

НА въпрос на класната дали са се консултирали със специалит, дали му е назна1ена терапия с успокоителни, майката каза,че поещават терапевт ( не разбрах какъв точно), но няма назначена терапия и нищо не бил казал да правят. Изглежда като да е вдигнала ръка майката, а обществото ( училището, класа) очаква с едно хапче детето да стане полушно и кротко. Осиновителите не работят ли със социални работници, пихолог? Еми след като я взех, всеки месец имахме среща със соц. работник. отделно посещавахме психолог, мина комисия за отлагане от първи клас и посещаваше ресурсен център, от който бях изключително доволна, много добри специалисти работят там.
Но станах свидетел как общетвото не ги долюбва тези деца, как обвинява гените им за проблемите, които имат. И прото ги игнорира. ето, гледам- Еми са я сложили на последния чин, а тя е най-ниската в класа.Не е шумна, не говори, не създава проблеми...но и никой не и обръща внимание...на нея гените са и кофти. КАто я взех, 2 години кара предучилищна в частна градина, исках да остане и в училище там. но директорката в прав текст ми каза,че не е за там,че нивото им, че щяло да и е трудно....а в същото време приема чужденци,които 1 дума не знаят на български. Сега се чудя...да я местя ли догодина от това училище....а аз я записах там по препоръка за тази класна...иначе училището ми е далеч.

# 131 18 март 2011, 07:12 ч.

София
Мнения: 9 517

след осиновяването има уж наблюдение от социалните. В повечето случаи наблюдение няма, а когато го има то е на 6 месеца, като се прави среща на социалната с детето. Това не е работа нито с осиновителите, нито с детето. Доста куца тук организацията на социалните.

А за разговора на родителската среда между учителката и майката... на който пред всички е разисквано, какъв специалист посещава детето... просто нямам думи - нивото на учителката е под всякаква критика. На твое място бих преместила Еми, но ти знаеш най-добре кое е по-добро за нея - нов стрес от адаптацията или комуникация с тази учителка, която колкото повече разказваш, толкова повече ми пада в очите Peace

# 132 18 март 2011, 07:53 ч.

Мнения: 3 715

Нас никой не ни потърси две години, а след месец и нещо ще направим три години заедно. Не смятам и за нужно да ги търся, с нищо нямаше да ми помогнат. Всичко, което сме постигнали заедно с него е благодарение на това, че вися във форума. Но това не значи, че с всички е така. Аз просто така прецених за хората в нашия район.

Аз бих изместила Еми. Стресът от смяната според мен е по-малкото зло. Пък и децата се адаптират лесно - ей го Бобо, смени три детски градини по стечение на обстоятелствата. Лично аз предпочитам веднъж да му пораздрусам спокойствието пред това примерно пет години да седи забутан в ъгъла. Пък и знам какво е да ти е далеч училището.

# 133 18 март 2011, 08:00 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: АссолИ ВилАр в пт, 18 мар 2011, 06:39

Сега се чудя...да я местя ли догодина от това училище....а аз я записах там по препоръка за тази класна...иначе училището ми е далеч.

И аз съм пред подобна дилема. Но по-скоро за класа. Нашата класна се опита да не спомене името на Иван като един от "побойниците" на родителската среща, но така стана, че разговорът се завъртя около неадекватното му поведение понякога, което определено създава проблеми. Оказа се, че на практика не се знае какви точно са проблемите с дисциплината в класа и въобще май не се работи за създаване на някаква по-сплотена атмосфера поне на търпимост между различни характери. В крайна сметка бях доброжелателно посъветвана от няколко родителя да намеря начин да отработя с детето си реакцията му на подигравки и предизвикателства. И само на следващия ден, отивайки на училище, на вратата две момчета ни посрещнаха с любезния поздрав: "Иване, мразя те!"... И реакция от намиращите се наоколо педагози не видях....

Препоръчаха ми учител на друг първи клас в същото училище като добър педагог и с усет за работа с проблемни деца. За тази година вече е късно, много малко учебно време остава и и няма смисъл... Аз съм си патка, че не намерих начин още миналата година да си избера учителя. Но за догодина смятам да го преместя. Говорих с детето си. На първо четене не му хареса много идеята с местенето. Но аз се надявам да е за добро.

Последна редакция: пт, 18 мар 2011, 08:07 от Форест Гъмп

# 134 18 март 2011, 08:05 ч.

Мнения: 13 512

Еми е много общителна и няма нищо против да бъде преместена...тя много бързо се приобщава. Ще отида да проверя какви са възможностите за близкото ни училище,че то пък е централно и "елитно". Аз исках да избягам от него, но ето ,че не съм направила добрият избор..

Препоръчани теми

Разсиновяване

42
Осиновени

Търся си дедето

119
Осиновени

Цикъл след първо раждане с секцио

Детска ясла номер 6 "Мечо Пух" гр. Варна

Причина:

Причина: