Истината за осиновените деца - характери, проблеми и още нещо.

не го правех когато само споделях - но в един момент бях засипана от много упреци и определения - и вместо да приема този форум като място където наистина мога да споделя се разбра че тук е място където всеки споделя само радости и някои леки неприятности - това ме накара да спра да пиша и като чета понякога разбирам че хората които някога пишеха вече не пишат защото проблемите им няма да бъдат разбрани от повечето пишещи и ще бъдат хулени и определяни като неспособни майки които егоистично са мислели когато са осиновявали - истината колкото и да е гадна е истина и някои не искат да я има и аз също но това е живота - бъдете щастливи

Върнах се назад, четох, не видях никъде да си задала ни един въпрос.
И досега не ми е ясно какво точно се случва с детето ти. Става ясно само, че се е родило с гадни гени и нищо не може да се направи.
Разкажи веднъж като хората, може и да се отзовем.
И на тебе най-добри пожелания.

Корни,
Страх ме беше да те попитам, но виждам, че не си изпълнила заканата си и сте все още заедно с момчето ви. Знам, че опитвахте много неща, предполагам много умора и взаимен гняв се е натрупал.
И съжалявам, че се е стигнало до война у дома ви, защото това едва ли е продуктивно...

Писала ти бях, че помня и харесах момчето ти на срещата ни. Наистина ми направи силно впечатление. Видях и как се стараете.
Влюбвал ли се е този 17-годишен красавец? Може любовта да го разтърси?

И аз, като Маймуна, не смятам, че възможните проблеми са в резултат на осиновяването, макар и това да го имаше като силна окраска навремето. Помня, че синът ти се гневеше на БМ...

Аз протестирах срещу постовете ти, защото не харесвам заклеймяването на деца заради произхода им, или начина им на идване на този свят.

Много гняв си натрупала и преминава към злост във форума. И тук става също като у дома, предполагам - военни действия.

Дано се успокоят отношенията.

Здравейте,момичета. Днес попаднах в точно такава ситуация и много се натъжих....може би майките,закоито ще пиша,четат тук.Искам да им кажа: не  ви поснзвам,нямам нищо лично към вас,но не споделям възгледите ви".
Днес бях на родителска среща на Еми... бла,бла....стигна се и до дисциплината и учителкатаказа,че не може да се  справя  с едно  от децата- момченце. Щяла  да умре,не била  виждала такова нещо,не била  свикнала така...и в този дух.Амайкатаивика-дала съм випълни пълномощия-да го наказвате,да му се карате,да го преместите в друг клас..( все згресивни методи изброи). И стана и каза:той е осиновен,от септември  е при  нас и не мога да се спряавям, неконтролируем е ( защо все искат родителите даконтролират, незнам), не издържам и  аз вече...и в този дух.
Стана друга майка-  итя казва- моята дъщеря е осиновена от 3 годишна и мога да кажа,че такъв и етемперамента- непокорна,буйна...това са гени и нищо  неможем да направим..но не става с лошо,трябва да се опита с добро.
Та Еми е третата в класа-егати съвпадението...а аз избрах училището и учителката  по препоръка..няманищо случайно!
Та...защо да  се оправдаваме  с гените,когато  стававъпрос  за осиновените,а когато касае биологичните, се говори за липса на възпитание?Ами тези деца  били  ли са възпитавани   до 7 госини? какви   добродетели  са виждали? отраснали изоставени, с болката  си ,прикрита под агресия..много мъчно ми стана  за дечицата...мисля си,че не са разбрани. Не  са оправдали очакванията на родителите си и от това ще им е оюепо-тежко.
Ами то да не е пазар... сбележката отиваш и си напазаруваш киаквото ти трябва...ами с биологичните неможем ли да имаме същите проблеми? Кой ни е виновен тогава?  Аз лично мисля,че проблемът е в осиновителите,които са готови на всичко,задастанат родители,но не и даостанаттакива!
Мъчно ми стана и за нетърпимостта  наобществото...днес  много тъжно  ми стана. Да,аз нямам такива проблеми с приемнотоси дете- то е едно обичливи,мило, усмихнато и спокойно дете..но на неговата възраст синътми беше черната овца...и ако беше осиновен, щеше да  му се лепне етикет,че е заради гените. Но понеже съм със синя кръв,  кзаваха....много е умен,но  много палав....ама те  така са умните-палави"...

Горкото дете - осиновено септември, тръгнало на училище - боже, горкия първолак колко му се е струпало на нервната система и няма разбиране...

И дават пълен карт-бланш за наказване - не знам с колко ръце да се хвана за главата...

Какви гени трябва да имаш, за да си изтиперчиш така детето на родителска среща?!?

Което показва, че мнозинството от осиновителите не са мръднали и на йота от предшествениците им през едни други години. Защото казваме, че порастналите осиновени са живели в друго време и други разбирания и за това родителите им са правили грешките, които са правили, обаче не е така.

Много е тъжно наистина, но тези хора нямат никакво понятие за какво става дума, учителите също. Да не говорим, че и в този форум много хора смятат, че фактът на осиновяването не би трябвало да оказва влияние върху начина, по който се отнасят с децата в училище. Предполагам, че описаните от Вилар майки твърдо вярват във възпитателните си методи. Нямат подкрепа отникъде, толкова могат... А и във форум май няма да четат.

Нали има уж обучение покрай вписването в регистрите, не се ли обсъждат тези неща?
Лично не бих пуснала дете, осиновено преди месеци, в първи клас, в никакъв случай.
Дано са им наистина силни гените на тези деца, да се справят  

Щото този форум не е представителен за масата осиновители. Все пак е място, в което трябва да се пише и да се говори, пак да се пише и пак да се обяснява, двама души да си променят мнението, пак е от полза.
Освен това, като се позагледам малко в "Нашите деца", се убеждавам, че в България отглеждането на деца изобщо е проблематично (много меко казано), осиновяването само прави проблемите по-остри.

много ме потресе тая история и влизах няколко пъти да я прочета и просто нямах думи за коментар ...

на мен като цяло, не от сега, ми е ужасно мъчно за осиновените деца, през какво преминават, при това имам предвид етапа вече на т.нар. "семейство завинаги". който си няма късмет, си няма и това е и по форуми да пишат, и външно рафинирано да се държат, толкова пъти прозира едно  дистанцирано отношение към детето, като към чужд човек. явно много хора така и не успяват да харесат децата си ... не зная въобще опитват ли се или чакат нещо от самосебе си да стане.
би било от полза, поне за външните изяви, но никакво обучение не може да замести липсата на родителски опит, опит от усещането за това какво животно е въобще детето. особено когато става дума за дете, осиновено по-късно от бебе. като чета насам натам, вкл и по чуждите форуми, където обикновено обучение е имало, виждам често голяма разлика между семейтсва, осиновили по-голямо дете след като са отгледали едно, и семейства, за които осиновеното е първо ... плюс към липсата на усещане за деца,  осиновителите често сме като старите ергени - с вкостени навици от дълъг самотен живот, дори да не искаме да е така, които трудно се счупват докрай, от естествен егоизъм да преминеш на пълен алтруизъм към детето ... ако по-случайност спонтанно не харесаш дълбоко и силно детето, което осиновяваш, ако не си тип, който се наблюдава и анализира и има някаква нагласа към познание и развитие ... и нещата са готови ...
и макар това да е нормално и да няма друг начин, но ми е мъчно и за това, че тези деца винаги минават през фазата, през която собствените ти родители са ти чужди, макар и за кратък момент в щастливия случай

не знам има ли оправия за това, кой може да каже кое е по-малкото зло и заслужава ли си осиновяването ...
сигурно е въпрос на статистика. ей заради такива неща почнах да възприемам аргументите на поддържниците на анти-осиновяването, въпреки че е в мой ущърб ...

Ще се опитам да говоря с майката, да и дам информация за форума, да потърси тук помощ.
Много ми е мъчно за това дете, не че и за другото в класа не ми е. на него пък, майка му работи в такъв  дом и трябва да е напълно наясно с потребностите и причинно-следствената връзка.

Ами ето, аз смятах да не казвам на учителките. Обаче видях, че имат мозък в главите, прецених ситуацията, проблемите на детето и им казах. Веднага видях разликата. Вече работят индивидуално с него, когато могат, защото всички в групата са адски диви и моето се вписва идеално. И има напредък.  Не съм убедена, че ако бяха други, щях да им кажа. Миналата година в Русе казах на учителките, казахме и че има проблеми, обаче ни изкараха едва ли не луди. Ама след няколко месеца сами изреваха, че сме били прави. Така че прецених, че е било безсмислено да им казвам, ефект нямаше. Нещата много зависят от ситуацията и от родителя. Аз четох, четох, замислях се за много неща и си промених гледните точки. Ама имам мозък в главата и не съм кон с капаци. Нищо, че звучи нескромно. До човек си е. Някои просто не могат да се надскочат - и учителите, и родителите.


Прави ми впечатление, че точно работещите в тези институции са най-ненаясно.

Кудку, много точна преценка от твоя страна! И аз в началото на първата година в детската градина смятах да не казвам. Обаче прецених, че дамите са достатъчно свестни и много отговорни и им споделих от къде идва частичното изоставане на детето. И, както и при вас, започнаха индивидуално да работят с мен, да наблягат на нещата, в които изоставаше, дори се опънаха на директорката, която искаше да й назначат ресурсен учител. Защото можели да се справят сами. Много съм им благодарна, защото с огромно разбиране и отговорност се отнесоха и самите те изпитват удовлетворение от космическия напредък, който реализирахме с общи усилия за една година. Към днешна дата сме абсолютно наравно с другите деца, в някои отношения и по-напред. Дано има повече педагози като тях, с тяхна помощ я издърпахме с бясни темпове напред и сега просто малката няма нужда от индивидуално отношение.
А да вземеш дете на такава възраст и да не си даваш сметка колко ще е трудно и дали можеш да се справиш, и след няколко месеца да вдигнеш ръце, си е меко казано безотговорно. Ние какви трудности имахме, а колко кратко сме били в институция в сравнение с това детенце.....Какво повече да кажа...

ами аз съжалявам, че няма да съм на общата вълна, но леко не ми харесва това обсъждане на трети лица, без да сме били в тяхното положение и да знаем, за какво става въпрос всъщност

За пример - случвало ми се е няколко пъти да казвам на сина си в детската пред учителката, че ще му отрежа ушите, на което той се хили, понеже знаеш, че се майтапя (такъв ми е майтапа, какво да направя), а учителката ме гледа все едно съм най-голямото страшилище за детето си. Кой знае, какво глупости разнася за мен като осиновител  

В описания от мен случай майката искаше като че ли да се дистанцира , а не да го оправдае предвид това,че още не са се опознали, че дълго време е бил в институция и т.н. Оправда се с това, че детето е осиновено и не може да се справя с него, че е неконтролируем, защото е осиновен. А ако не беше? С кого щеше да се оправдае? Това ме жегна..а не че не дава любов или  го наказва..тези неща няма откъде да ги знам , а и не ми влизаат в работата. Но да казваме- той е от дом, не разбира от дума, оправяйте се както сметнете за нужно...това ми идва в повече.

Абе, Двер, че ти си ужасен осиновител, си е така, не си криви душата
Но не си права, защото въпросната госпожа се е изтъпанила на родителска среща и най-сериозно е заявила, че не може да се справи. Това не е като да пускаш заплахи за рязане на уши Режеш, не режеш, ама не си вдигнала ръце след 7 месеца и не си дала пълномощно да учителките да го възпитават и дисциплинират, както сметнат за добре, нали?
Аз нищо не казвам за третото лице, нали виждаш "какво да кажа..." Сигурно й е много трудно на жената, това е дете на 7 години, ама мисля, че предварително човек трябва да се подготви за тия неща и да знае, че няма е лесно и ще отнеме много време. Аз бях тотално отчаяна по едно време, ама не съм постъпвала така. Все пак и достойнството на детето трябва да се пази - той е осиновен, кво да правя , не съм аз виновна един вид. Не съм ли права?

Ассоли (ама то къде ги вадите тия никове ) и аз точно така разбрах позицията на майката!