какво прави жената нещастна в семейня живот?

rosy-bosy, .За помоща ще кажа-искам мъж,а не син ,защото син ,живот и здраве!, и аз мога да си родя ..А относно послеписа....  

Само да допълня към вашите разсъждения, показни или не, чувствата са си чувства. Това, че нищо не личи на повърхността, не значи че няма нищо за показване. Аз не съм от тия дето показно ще покажат привързаността си, дори за мой срам рядко си гушкам и целувам детето когато сме навън, говоря му, играем си, но такива интимни неща пред чужди хора 
Не е важно дали се показва привързаността или не, важното е дали я има, а това предполагам усмихната го знае    Според мен не трябва да се насилва човек, комуто не е присъщо да показва чувствата си, би имало някакъв ефект като на насилие един вид, да да знам по мене си съдя, не би ми било приятно.

Роси,хората са различни-едни са интрувертни другите са екстравертни.Чове се ражда такъв и съм сигурна ,че твоите близки чувстват любовта ти,защото любовта не е дума ,а магия,енергия,вселена..Щеше да е много скучно ако всички бяхме еднакви,нали?Само зная,че едно признание от мъжа ми струва много повече от хилядите избълвани от празнословците преди него !

Аз пък си мисля,че хората трябва да показват привързаноста си.Любовта може и да се усеща,но не е достатъчно. Усещала съм винаги грижовноста и обичта на родителите ми към мен,но тяхното непоказване не е хубаво нещо,никой не може да ме убеди в противното,защото аз по себе си виждам какви поражения ми е нанесло това на моята психика.Аз дори помня колко пъти майка ми ме е целувала(изключвам ранното детство,дано тогава е било попвече) - един път,като замина за една година в чужбина,и един път когато се върна,а за баща ми съм сигурна ,че никога не го е правил. Хора гушкайте децата си, целувайте ги, кажете им че ги обичате, същото правете и с любимия човек, насилете се,излезте извън рамките си. Доказано е колко хормони на щастието се отделят при една целувка.Прегърнете някой близък човек  - дете, съпруг,родител и стойте така прегърнати около минута,сами ще усетите прилива на енергия и жизненост.Направете го вие,не чакайте те да го направят. Доказано е и , че ако сутрин целувате мъжа си преди работа, ще намалите значително риска му от инфаркт през деня,и от катастрофа.Тъй че още сега го направете,напишете един изненадващ sms, посрещнете любимия с една красива вечеря в къщи...и още много много..Дънов беше писал в една своя книга  "Когато мъжа ви ви обиди,направете му една баница" , аз го разбирам като ..ако имате някакъв проблем, бъдете понякога вие инициаторите да се оправят нещата.С лошо не става,пак доказан факт.А "блага дума,железни врати отваря"  .Не случайно  точно жените,които могат да вадят душата на мъжа си с памук, нямат проблеми в брака,но за това се иска усилие.

nakita,абсолютно права си!Благодаря ти,че ми напомни всичките тези,важни ,но позабравени неща!Няма да чакам утре-още днес ще го направя

 Слушай, мацко, ти си с доста по-голям "стаж" в семейните отношения от мен, ала за съжаление за пореден път виждам жена, която не си е отговорила какво иска от човека до себе си и връзката си. Пиша ти го с най-добри чувства. Със сигурност си готин и обичлив, всеотдаен човек, ама май емоциите ти твърде много доминират. Забелязала съм, че, освен в редки изключения, жените са тези на които се пада ролята да са по-разумни и да дават стабилност на една връзка. Ти определено се опитваш, ама май на моменти ти идва доста в повече.
 Няма да те питам защо си с този човек. Достатъчно е, че го искаш и имаш нагласата да го задържиш. Защо-това си е твоя работа и ти си преценяш цената, която ще струва. Предполагам си наясно, че при дадените обстоятелства те чака борба през целия ви съвместен живот? Борба да го стимулираш с думи, действия. Да му даваш увереност и да му обясняваш (докато ти писне даже) колко стойностен мъж е и че би било загуба да не разгърне потенциала си. Ако тръгнеш така ще ти трябват едни голеееми розови очила, които да си носиш нон стоп. Иначе на моменти определено ще ти идва в повече. Да речем, че този метод подейства и твоя човек тръгне "напред и нагоре". Въобще не си и въобразявай, че си приключила. Точно тогава почва тежката част-на теб ще се падне "честта" да крепиш постигнатото. Съжалявам, че съм така негативна, но познавам такива мъже. Вероятността след като се променят да няма нужда някой да поддържа създаденото, за мен е равносилна на чудо. Ако успееш обаче, пиши.

Доста точно казано,мацко!Зная,че ще е така и това ми тежи-ясно защо.НО.....явно не съм готова за другите варианти.

 Опитвам се да се поставя на твое място-с една приключила връзка, от която с дете. А сега с "куцаща" връзка, пак с дете... Въобще не ти е розово положението. Чисто прагматично погледно-ще се справиш, разбира се, да си отгледаш децата и сама. Но не ми изглеждаш от онзи тип жени, които имат нагласата да се справят точно по този начин в живота. Мисля, че имаш нужда от човек, който да те прави щастлива и да те кара да се чувстваш обичана. Каквито и да са му недостатъците на настоящия ти партньор, явно достатъчно дълго си се усещала като негова любима жена, за да не можеш да си без него. Въобще не засягам финансовата страна на нещата. Смятам, че друго те тормози.
 Каквото и да се говори, предполагам повечето жени искат силен, отговорен и волеви човек до себе си. Не заради парите, а по-скоро заради усещането да са с пълноценна личност. Когато се бориш да "порастнеш" в живота, не е приемливо да имаш партньор, които не прави същото. Макар сигурно да има и изключения. Аз лично не съм срещала такива и не ги разбирам, но се надявам да са щастливи заедно, въпреки тази "очевадна" липса на синхрон.
 Имала съм гадже много подобно на твоя мъж. Страшно го обичах, ала не издържах. В един момент той до такава степен вече ме дърпаше надолу и в личен, и в професионален план, че не си струваше. Но ние нямахме деца, брак, предишни сериозни връзки. Затова ми се струва, че донякъде те разбирам и опитвам да ти вляза в положение. Помисли си добре този път, крайно време е да сложиш ред в живота си. Успех!

 Здравей усмихната
 С интерес изчетох цялата тема и останах без дъх. Преди време имах гадже, копие на твоята сегашна половинка. Голямата ми любов, много страст, обичах го. Така 4 години през които аз пораснах, а той не, аз исках дом и семейство, а той имаше- майка си. Аз исках да работим заедно, а той да стои пред компютъра. Постеренно тези разминавания зоста ни отдалечиха един от друг и страстната връзка се превърна в едно мъчение за мен...подозирам и за него. Докато аз прдължавах живота си и от "сервитьорката", която не е подходяща за нивото на синчето мамино си проправях път нагоре, въпросният иначе прекрасен млад мъж стоеше без развитие. Историята всъщност е дълга...но мисълта ми беше че...колкото и да го обичах не успях да го приема такъв какъвто е , нито да го променя....сега 5 години след раздялата ни той все още е неработещо мамино момче на 29, което не виждам как би се променило. Връзката с майка му е силна, бракът на родителите му се е разпаднал, той уж е до нея да й помага...но всъщност и тримата/аз, майка му и той самият/ знаем, че той на себе си не може да помогне а камо ли на майка си.
 Убедена съм, че не ти е лесно да вземеш решение слагащо края на връзката ви. Знам, че се бориш за да промениш ежедневието ви. Мога да си представя, колко си отчаяна на моменти и колко те боли от поведението му. Но...такива мъже са вече завършени егоисти и дори и майка му да се отдръпне не мисля, че той ще се промени. Човек , който няма изграден навик да работи....просто не работи. Ще имате бизнес, с който ти ще се натовариш, защото не работодателите са проблема на твоя човек, а самата работа, самото задължение, егедневието което е под график и не му доставя удоволствие, ежедневието, което го дели от хобито му. Не ми се иска да те отчайвам и дано греша...но доста дълго време прекарах с едно иначе прекрасно момче, но със сериозен недостатък като на твоята половинка и ... някак нямам вяра в такива хора. Дано си достатъчно силна, за да можеш да си организираш живота и ако наистина държиш да си до него, да можеш и на него да осигуриш сигурност и спокойствие...тогава мисля , че отново ще получаваш така необходимите ти ласки и внимание. Такива мъже те приемат като враг когато се опиташ да ги отделиш от обичаните занимание и те боготворят, когато им ги осигуряваш.
 и пак казвам...дано греша...дано успееш да си щастлива с твоят човек без никой от вас да прави генерални компромиси 

 ПП според мен тактиката на майка му е решението. Трябва да го караш да се чувства потребен в ситуации които всъщност са безлични и не изискват нищо друго освен присъствието му, а в същото време да се натовариш с всички останали задължение. Ако искаш силен и отговорин мъж...няма да е този. На отговороност хората се учат в доста по- ранна  възраст 

mishica и poem,благодаря ви за подкрепата и разбирането!!!  
Исками се да вярвам!