Не съм сигурна дали искам съвет или рамо,но ако някой иска да напише мнението си-бих искала да го прочета.Заедно сме от 4 години.Аз имам дете от предишна връзка на 8 години,а общото ни дете е на 8 месеца.Преди 10 мес.се изнесохме от нас и заживяхме само ние(преди живеехме с майка ми и брат ми)в жилище,което майка му му купи.Той-на 29г.не работи(никога не е за повече от месец,а и неиска-майка му го е научила,че той иска,а тя дава),добър човек,но безкрайно затворен в себе си-малко говори и споделя.Това е първата му сериозна връзка,а най-голямата му страст-ФУТБОЛА!!!Гледа всичко което, дават(дори такива отбори, за които повечето мъже,сигурна съм,не знаят)играе футбол поне 3 пъти седмично,ходи на турнири и каквото още свързано с това се сетите.Майка му не му позволява да порастне с непрекъснатата си ненавременна помощ,не е научен на грам отговорност,защото никой,никога и нищо не е искал от него.Майка му е тази,която не пита,тази,която дава пари и свобода,тази,която не иска от него да е мъж(за тези 4 години аз нито веднъж не я почувствах близка,въпреки,че опитвах много пъти,и много пъти се блъсках в стена). А аз съм лошата-тази,която иска да е деен,да е отговорен баща,мъж,партньор....,тази,която иска внимание и постоянно говори,че и липсва взаимност,разговори,целувки,секс,комплименти,мили жестове и близост....Всякаш живея чужд живот.Изморих се.Искам да се смея,да чета книги,да гледам любим филм,да виждам в очите на човека до мен,че съм различна от другите,че съм любима,харесвана,желана.От доста време не съм се чувставала така,а имам нужда!Защо се получава така?Някой знае ли отговора???
- Публикувана: 23 юни 2010, 20:08 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2010, 00:37 ч.
какво прави жената нещастна в семейня живот?
В отговор на въпроса ти: различни неща. Светът е шарен, хората са различни и искат различни неща от живота и близките си. Според мен на първо място за щастието на една жена е потребността й от внимание и себеотдаване от страна на партньора й. Ние жените (повечето) искаме да се почувстваме единствени, уникални, прекрасни и т.н. велики неща в очите на мъжете до нас. Може би всичко това обаче, е присъщо само на мъжете в сериалите. Нашите мъже го постигат за не повече от няколко месеца - докато паднем в капана 
В отговор на разказа за емоциите и чувствата ти: Ти от кога се чувстваш така ? Той от кога се държи така ? Ако всичко това ти е било известно от самото начало, то тогава защо му роди дете ? Ако се е променил с течение на времето, може би трябва да потърсиш причината, да поговорите, да се опитате да върнете времето (образно казано). А дали и хормоните ти след раждането да не са виновни от части за състоянието и емоциите ти ?
В отговор на разказа за емоциите и чувствата ти: Ти от кога се чувстваш така ? Той от кога се държи така ? Ако всичко това ти е било известно от самото начало, то тогава защо му роди дете ? Ако се е променил с течение на времето, може би трябва да потърсиш причината, да поговорите, да се опитате да върнете времето (образно казано). А дали и хормоните ти след раждането да не са виновни от части за състоянието и емоциите ти ?
Всичко което описваш, прави жената нещастна.
Само не разбирам, как, като имаш лош опит и това ти е втора връзка, защо си се спряла на подобен екземпляр?
И не е нормално един мъж да не работи, това е просто...нямам думи
.
Или го вкарвай в правия път, с поставяне на условия и точни правила, или....не знам.
Един върпос--той като не работи вие как успявате да се издържате?
Само не разбирам, как, като имаш лош опит и това ти е втора връзка, защо си се спряла на подобен екземпляр?
И не е нормално един мъж да не работи, това е просто...нямам думи
.Или го вкарвай в правия път, с поставяне на условия и точни правила, или....не знам.
Един върпос--той като не работи вие как успявате да се издържате?
Не,не преди да се преместим в новото жилище(купено от майка му),живеехме с моята майка и брат ми 
(иначе звучи като сериал .)И-да,бяхме щастливи преди да дойдат отговорностите.Само искам да подчертая,че аз не искам да се раздеяме,а търся свои грешки и път към живота,който би ни правил щастливи и четиримата.Нямам претенция да го променям по някакъв начин ,който би устройвал мен,иначе си права,че нещастни ни прави онова ,което искаме да променим,а не можем.Но не се ли променя човек през целия си живот-първо е дете,после юноша,мъж(жена),съпруг,баща,дядо...и тн.Не аз-живота иска да го промени,но той не иска.
Така се чувствам...и аз не съм сигурна.Той винаги е бил затворен и пестелив на приказки,но сега ми се струва още по-....Семейството му не е много здраво и безпроблмно и той няма пример ,може би...За разговорите-не става.Аз говоря-той мълчи и накрая излиза,че търся повод да се скараме.Сигурно и хормоните допринасят за остротата на усещанията ми
В крайна сметка ми се иска само да поеме задълженията и отговорностите на баща и партньор,а не да си променя мирогледа.
(иначе звучи като сериал .)И-да,бяхме щастливи преди да дойдат отговорностите.Само искам да подчертая,че аз не искам да се раздеяме,а търся свои грешки и път към живота,който би ни правил щастливи и четиримата.Нямам претенция да го променям по някакъв начин ,който би устройвал мен,иначе си права,че нещастни ни прави онова ,което искаме да променим,а не можем.Но не се ли променя човек през целия си живот-първо е дете,после юноша,мъж(жена),съпруг,баща,дядо...и тн.Не аз-живота иска да го промени,но той не иска.Така се чувствам...и аз не съм сигурна.Той винаги е бил затворен и пестелив на приказки,но сега ми се струва още по-....Семейството му не е много здраво и безпроблмно и той няма пример ,може би...За разговорите-не става.Аз говоря-той мълчи и накрая излиза,че търся повод да се скараме.Сигурно и хормоните допринасят за остротата на усещанията ми
В крайна сметка ми се иска само да поеме задълженията и отговорностите на баща и партньор,а не да си променя мирогледа.
Не съм сигурна дали искам съвет или рамо,но ако някой иска да напише мнението си-бих искала да го прочета.Заедно сме от 4 години. А аз съм лошата-тази,която иска да е деен,да е отговорен баща,мъж,партньор....,тази,която иска внимание и постоянно говори,че и липсва взаимност,разговори,целувки,секс,комплименти,мили жестове и близост....Всякаш живея чужд живот.Изморих се.Искам да се смея,да чета книги,да гледам любим филм,да виждам в очите на човека до мен,че съм различна от другите,че съм любима,харесвана,желана.От доста време не съм се чувставала така,а имам нужда!Защо се получава така?Някой знае ли отговора???
Това - все едно аз съм го писала....
Дори мислех да пускам тема, но не знаех как да се изразя.
Обяснението ми - голяма част от "мъжете" в Б-я не са пораснали за отговорностите на семейния живот...
От 2-3 години са по-сериозните ни проблеми, аз искам да говорим, да ги разрешим, дори правя компромиси, резултат - вси повече съм пренибрегвана, излиза всеки ден на кафе с приятели, всяка вечер я на заведение, я на домашно с приятели.... мен ме няма....
Нямам точно обяснение, но ще следя темата
