1. На мене не ми е присъщо да оплювам никой без мотив (ако на тебе ти е)
2. Имената, които съм посочила не считам дори за лекари, камо ли за величия.
3. Отговорила съм на всички, който са ме попитали защо.
4. След като стана такъв проблем и е толкова важно обяснявам и тука защо.
Началото на 2002 с половинката решихме да имаме дете. Не бяхме женени и нямахме и такива намерения. Мечтаехме да се роди 03.03.2003 (колко сме били наивни). На 19 год. имам аборт по желание след като забременях от раз докато се пазех с противозачатъчни. Изобщо не ми е минало през ума дори че ще имам проблеми да забременея когато реша. Да но минаха 6 месеца и не ставаше. Тогава ми откриха тромбоцитопения (не съсирвам кръв). Лекуващата ме лекарка ми каза да си стискам палци да не съм бременна, защото в противен случай ще се наложи аборт. Скоро след това ми дойде (страхотно облекчение), но все пак се позачудих защо преди това стана без да го искам, а сега вече 6 месеца не става. Последва дълго и изтощително лечение с кортизон, по време на което естествено бяхме спряли опитите да забременея. Към края на лечението решихме все пак да се оженим и тогава да подновим опитите. Баща ми беше шофьор на линейка и попитах лекаря с който беше в екип да ми препоръча добър гинеколог. Той каза Миков. Страхотен бил, мислил по проблемите на жените и т.н. това ми беше достатъчно. Отидох при Миков. Казах му за забременяването преди години, за последвалия аборт. Показах му стари хормонални изследвания, като от всички хормони само 2 бяха в норма. Казах му, че сега сме опитали отново, но 6 месеца е нямало резултат. Казах му за тромбоцитопенията и за приключилото вече лечение и, че искам да ме прегледа и да ми назначи някакви изследвания, за да може ако се установи някакъв проблем да го решавам на време понеже не съм и в първа младост вече. „Добрия д-р” ме погледна като 3 лв. нацяло и умря от смях. Човек ще си помисли че никога в живота си не е чувал нищо по-смешно. Почти ми заяви че съм луда. Прегледа ме все пак (обикновен гинекологичен преглед на стола) и каза че нищо ми няма, съвсем всичко ми е в ред и нямам повод за притеснения. На въпроса ми защо тогава не става той заяви че най-вероятно не уцелваме момента. Видя ме и на УЗ (който си платих, въпреки че бях с направление) и каза „сега е момента – действайте. Категорично отказа да ми назначи каквито и да било изследвания (били скъпи и излишни). Еми действахме. И пак не стана. И така още няколко месеца. И пак при него. И пак „докторе, дай да пуснем хормони поне”. И той пак „скъпи са и няма смисъл”. Абе една спермограма поне (ей така за всеки случай) не каза да направиме. Повече не стъпих при него, но загубих цяла година да му слушам глупостите и подигравките. В последствие пуснахме спермограма – откриха бактерии и повишени левкоцити, които трябваше да се лекуват. Направих си хормонални изследвания - пролактин до небето и погестерон, който почти го няма. Имам ЛУФ синдром, тръба която не е пропуснала веднага и не се знае още какво. За мое най-голямо съжаление аз все още не съм бременна – 3 години след като Миков ми каза че нищо ми няма и че просто не улучваме момента . След всичко това познай как ми звучат „обръща много внимание”, „разбира си от работата”.
При Василев от „Сейнт Тома” отидох преди време защото ми беше похвален (аман). Имах течение. На рецепцията ми казаха, че работи с касата. Взех направление и отидох. Първоначално ми направи много добро впечатление. Записа ме в компютъра, разпита ме колко често ходя на гинеколог и кога е било последното ми посещение. Разпита ме кога ми е била първата м. И колко ми е продължителен цикъла. През цялото време си записваше в компютъра. Въобще бях много приятно изненадана докато не дойде време за прегледа. Накара ме да се съблека гола . На стола вече бях сигурна, че не съм на гинекологичен преглед. Такова нещо за първи път ми се случваше. ТОЙ си ме ОПИПВАШЕ. Направо си бях на оглед, не на преглед. По-зле в живота си не съм се чувствала. После ми „прегледа” и гърдите. Така и не ми взе намазка за течението (което всъщност беше целта на посещението ми). Накрая когато му дадох направлението го подхвана с 2 пръста и с особено отвращение ме попита „какво е това”. Заяви ми че не работи с касата и прегледа му струва ...лв. дадох му ги по възможно най-бързия начин и избягах още по-бързо без да изяснявам защо на рецепцията друго са ми казали.
Вече мога да добавя и Димитър Георгиев. Приема в „Свети Димитър” (мисля че така се казваше центъра – до Пирогов се намира). 6 месеца ми следи овулация. Установи че я има и като го попитах сега какво ще правиме след като според него има овулация и той каза „еми сега няколко месеца ще си почиваме – на есен пак”. Следващия лекар който посетих (месец по-късно) ми откри луф синдром. Еми като иска да си почива – да си почива. Още си почиваме един от друг – от края на 2003 горе-долу.