Черен списък - гр.София

1. На мене не ми е присъщо да оплювам никой без мотив (ако на тебе ти е)
2. Имената, които съм посочила не считам дори за лекари, камо ли за величия.
3. Отговорила съм на всички, който са ме попитали защо.
4. След като стана такъв проблем и е толкова важно обяснявам и тука защо.

Началото на 2002 с половинката решихме да имаме дете. Не бяхме женени и нямахме и такива намерения. Мечтаехме да се роди 03.03.2003 (колко сме били наивни). На 19 год. имам аборт по желание след като забременях от раз докато се пазех с противозачатъчни. Изобщо не ми е минало през ума дори че ще имам проблеми да забременея когато реша. Да но минаха 6 месеца и не ставаше. Тогава ми откриха тромбоцитопения (не съсирвам кръв). Лекуващата ме лекарка ми каза да си стискам палци да не съм бременна, защото в противен случай ще се наложи аборт. Скоро след това ми дойде (страхотно облекчение), но все пак се позачудих защо преди това стана без да го искам, а сега вече 6 месеца не става. Последва дълго и изтощително лечение с кортизон, по време на което естествено бяхме спряли опитите да забременея. Към края на лечението решихме все пак да се оженим и тогава да подновим опитите. Баща ми беше шофьор на линейка и попитах лекаря с който беше в екип да ми препоръча добър гинеколог. Той каза Миков. Страхотен бил, мислил по проблемите на жените и т.н. това ми беше достатъчно. Отидох при Миков. Казах му за забременяването преди години, за последвалия аборт. Показах му стари хормонални изследвания, като от всички хормони само 2 бяха в норма. Казах му, че сега сме опитали отново, но 6 месеца е нямало резултат. Казах му за тромбоцитопенията и за приключилото вече лечение и, че искам да ме прегледа и да ми назначи някакви изследвания, за да може ако се установи някакъв проблем да го решавам на време понеже не съм и в първа младост вече. „Добрия д-р” ме погледна като 3 лв. нацяло и умря от смях. Човек ще си помисли че никога в живота си не е чувал нищо по-смешно. Почти ми заяви че съм луда. Прегледа ме все пак (обикновен гинекологичен преглед на стола) и каза че нищо ми няма, съвсем всичко ми е в ред и нямам повод за притеснения. На въпроса ми защо тогава не става той заяви че най-вероятно не уцелваме момента. Видя ме и на УЗ (който си платих, въпреки че бях с направление) и каза „сега е момента – действайте. Категорично отказа да ми назначи каквито и да било изследвания (били скъпи и излишни). Еми действахме. И пак не стана. И така още няколко месеца. И пак при него. И пак „докторе, дай да пуснем хормони поне”. И той пак „скъпи са и няма смисъл”. Абе една спермограма поне (ей така за всеки случай) не каза да направиме. Повече не стъпих при него, но загубих цяла година да му слушам глупостите и подигравките. В последствие пуснахме спермограма – откриха бактерии и повишени левкоцити, които трябваше да се лекуват. Направих си хормонални изследвания - пролактин до небето и погестерон, който почти го няма. Имам ЛУФ синдром, тръба която не е пропуснала веднага и не се знае още какво. За мое най-голямо съжаление аз все още не съм бременна – 3 години след като Миков ми каза че нищо ми няма и че просто не улучваме момента . След всичко това познай как ми звучат „обръща много внимание”, „разбира си от работата”.

При Василев от „Сейнт Тома” отидох преди време защото ми беше похвален (аман). Имах течение. На рецепцията ми казаха, че работи с касата. Взех направление и отидох. Първоначално ми направи много добро впечатление. Записа ме в компютъра, разпита ме колко често ходя на гинеколог и кога е било последното ми посещение. Разпита ме кога ми е била първата м. И колко ми е продължителен цикъла. През цялото време си записваше в компютъра. Въобще бях много приятно изненадана докато не дойде време за прегледа. Накара ме да се съблека гола   . На стола вече бях сигурна, че не съм на гинекологичен преглед. Такова нещо за първи път ми се случваше. ТОЙ си ме ОПИПВАШЕ. Направо си бях на оглед, не на преглед. По-зле в живота си не съм се чувствала. После ми „прегледа” и гърдите. Така и не ми взе намазка за течението (което всъщност беше целта на посещението ми). Накрая когато му дадох направлението го подхвана с 2 пръста и с особено отвращение ме попита „какво е това”. Заяви ми че не работи с касата и прегледа му струва ...лв. дадох му ги по възможно най-бързия начин и избягах още по-бързо без да изяснявам защо на рецепцията друго са ми казали.

Вече мога да добавя и Димитър Георгиев. Приема в „Свети Димитър” (мисля че така се казваше центъра – до Пирогов се намира). 6 месеца ми следи овулация. Установи че я има и като го попитах сега какво ще правиме след като според него има овулация и той каза „еми сега няколко месеца ще си почиваме – на есен пак”. Следващия лекар който посетих (месец по-късно) ми откри луф синдром. Еми като иска да си почива – да си почива. Още си почиваме един от друг – от края на 2003 горе-долу.

" .... ме погледна като 3 лв. нацяло и умря от смях ... "

Това дори да ми се случи няма да го повярвам ....

Благодаря за отговора! Сега всеки може да прецени за себе си дали е допуснал грешка и дали мястото му е тук.

явно аз 6те сам единствената която 6те се опла4е от лекарски екип в ШЕЙНОВО.екипа бе6е на4ело с доктор 4орбова.раждах заедно с о6те една жена и не ни обарнаха никакво внимание.аз 6тях да родя на леглото,а те ми викаха 4е о6те е рано.и накрая стана така 4е детето ми лежа 1 месец в неонатологията в университетска педиатри4на клиника,за6тото не е извадено на време и е недоносено(а 4орбова ми каза 4е пренасям и трябва да ми прадизвика раждане)и така детенцето ми едва уживя.

Аз там не стъпвам, ако ще да умирам....два пъти съм ходила и два пъти съм стигала до рев, а не бях тогава бременна, нито пък съм с лабилна нервна система. Може и да са компетентни, ама понякога това не е достатъчно...
Може случайно да съм попаднала на кретени, ама пък и двата пъти

И аз на свой ред имам “некои съобръжения” относно компетентността, породена от незаинтересованост на огромна част от екипа на Майчин дом в София. Веднага изключвам от “отбора ветеринари” д-р Димитрова, д-р Узунова, д-р Хранов, д-р Петков, както и почти всички реанимационни акушерки.  Затова надолу чертия списък ще живее с черни букви, а положителните ми виждания ще са маркирани в червено. 

Не мога да изброявам имена – там е пълно с анонимни дребни душички. И вярвайте ми, че едва ли бих на била на друго мнение за хората, които стоят по-надолу в постинга даже и бебчето ми да беше останало живо.
Някоя си Марияна Цанкова (на това същество не мога да прикрепя отпред заглавие доктор). Хуманитарната служителка с огромно самочувствие ме изписа при 38 градуса температура с репликата “ау, ама то да не плъзне”. Акушерките от 10-тия етаж – научих името само на тази, която ме прие и то защото я попитах дали практиката е да се представят на пациентките. Въпросната беше Натова и  първата и реплика “не са ни увеличавали заплатите от незнам кога, а вие сте светнали лампата). По-късно жената в стаята ми каза още имена – Петя (успя да ми разпори вената незнайно как), Вили (защо все аз да слагам абокатите). Една друга, която взе кутията бонбони,за да се почерпят ий така и я прибма със скоростта на факир. Та Натова и Вили имат философски познания в областта бременните с висока температура. “Това сигурно е от стрес”. Докато на мен ми пукаше за 40-годишната жена в стаята, която цялата си бременност беше прекарала далеч от дома, за да роди своето първо и може би единствено детенце.
Дребни са ми забележките, че пациентките сами отговорят за регулирането  на теча на вливанията, които им се правят. През нощта акушерската стая е заключена, за да не се смущава спокойния сън на дежурните. Забранен е спешния звънец – смущавал другите пациентки.
Наблюдаващата ме Райчева – може ми е много добър специалист. Предполагам, че на много хора да е помогнала. Но защо ли най-важното за нея е определянето на пола на бебето – може би около 10 знаехме, че ще имаме момченце!? Ей така между другото ми спомена за пъпна връв около вратлето – и “нищо не може да се направи”!? Когато й казах за високата температура, ми назначи изследване на стерилна урина и не ме натири обратно към някое лечебно завадание и не назначи лечение. “Информираното съгласие” не знам какво означава според нея, може би заучена реплика. Не получих информация за вредата от температурата върху плода. Де да бях учила медица и да си знаех. Просто замина на семинар и когато я потърсих на мобилния телефон, за да разбера за резултата от изследването докато я извикат чух едно тежко и пълно с досада “УФ”. А може би отношението й се промени и ткакто разбра, че не желая да раждам във Вита или Райна Княгиня. Или енергията й беше насочена в неподходящ за мем момент в организационни дейности около новооткрития й кабинет Хекстия. Дано да е така.
Така температурата ми варираше до висока вечер и накрая отново се озовах в МД – седмица след като бях изписана от там. В приемния кабинет върху мен се учи поредната анонимка – този път някаква стажантка.
Настаниха ме в изолатора, където не се изненадвайте – безименна акушерка реши да ме лекува с обилно въздушно течение и успя да прехвърли цялата вина за приемането ми върху мен. След като и се озъбих, станаа обслужлива и мила. Преминах през обслужването на още две женици, докато  започнаха кървене, контракции и родилни болки (бях в 33 г.с.), но да не мислите че лекарите се викат за такива дреболии. Цяла нощ си квичах, за да ми сложат в крайна още една система за спиране на раждането. Двете ми ръце бяха на разположение, ако имаха нужда имах и два драка за да правят вливания, докато отлагат неизбежното. Тоновете ми бяха наред, но бебето не риткаше от момента на влизането ми в болницата. Добре, че след почти 2-дневно мъчене дойде да ме тушира д-р Марков (този специализант за изненада носеше табелка на ревера си). Явно този млад човек все още има илюзии за докторската професия или просто е попаднал под крилото на добър преподавателТой извика спешно застъпилата на смяна д-р Весела Димитрова. Иначе в момента можеше и да нямам шанса да ви занимавам с медицинското съсловие. Благодарна съм й, че пое отговорност. Последва спешно секцио, като през цялото време над блавата ми бдеше анестезиоложката д-р Узунова. Хирурзите д-р Хранов и колегата му, който от ужас си беше изгубил речника се измъчиха по време на операцията - бебечето ми беше с обрив (така и не го видях), сблъскаха се със съдържание на матката като тиня, голяма кръвозагуба, продължително занимание, докато матката спре да бъде “парцал”. Всичко това дължаха на безхаберниците преди тяхната нощна смяна.
Но от престоя си там разбрах поне едно – пациентите са им скъпи. Много скъпи. Те за премиите им по здравна пътека. И след като се случи най-лошото даже могат да бъдат и  мили. Извънредни порции антибиотици венозно – ей така, защото няма да навредят. Разговор пред вратата на болничната ми стая за изоставено в кашон бебенце – ей така, защото болката ми едва ли би станала по-силна. Оставените да реват по цяла нощ бебчета, за да получат първи стъпки във възпитанието и заради засилването на гръдния им кош. А аз просто се сдобих с течаща кърма. Обяснение, че ми трябва сутиен за да си стегна отпуснатия бюст – ако знаех само, че това има нещо общо с кърмата. Просто хората са естети по душа. Половинчатото предписание на лекарство за спиране на кърмата, да но тя пак тръгна след предписаното лечение. Защото доцента без име от 2-рия етаж е кръстен от майка си може би с учебната си титла. Професионализъм при него йок.
Обстановката няма да коментирам, но ХЕИ затваря и много по-прилични заведения.
Поне да бяха поискали пари, за да си вършат работата.
Всъщност след това дълго писание – има ли асоциация, която да има опит в борбата с безхаберниците?         
 
Ако счетете, че мястото на този огромен постинг не е тук ... 

а ти грамотна ли си :

Иска да каже,че "не разбра ли какво е станало с бебчето в горния разказ,та задаваш такива въпроси...."???!!!!

искам да кажа че вече нямам съмнения

Но явно не си видяла,че и не аз съм тази която обвинява в неграмотност...