За патриархалните устои и отношението към жените в България

Аз прочетох набързо статията защото тук детето ме занимава с нещо  , но определено не ми харесаха много от нещата, които казва този господин. Особено пък за хомосексуалистите, като че ли някой иска да се е родил такъв. Много назадничев ми се струва в изказването си, но той си е и старичък де.

Аз съм ЗА свободния брак. Въпреки, че съм израсла в семейство, което не го приема и самата аз никога не съм била в ситуация да се чудя привличат ли ме други, освен мъже, т.е. това си е някакво вътрешно усещане, че е нормално, без пряко да съм засегната.

За другото, факт е, че такива наблюдения имам и аз - работят и двамата, но след работа жената се гърби с всичко. Не го приемам и се радвам, че и мъжът ми мисли като мен. За мен няма никакво значение колко изкарват двамата по отделно, стига да работят и парите да стигат, а дома, детето и решенията да си поделят.

Не бих могла да не работя, изпитвам потребност, а украсяването на дома ми е по-сладко, когато 4 ръце са го постигнали.

И аз така.
Хомосексуалистите малко не са за тази точно тема, макар че, на второ четене, защо пък не, при условие, че говорим за патриархални отношения. Хомосексуалисти или не, това пак са мъже (абсолютно не ми се обръща мисълта да говоря за хомосексуални жени, някак ми идва естествена милувката между две), а от мъже, честно, ми е пописнало напоследък  

Та мисълта ми е повече за жените и умението да си отстоиш правото на равни нужди, както и цялостното превъзпитаване на българския мъж.

Патриархатът е общество, в което доминантата е мъжът в социалния и политическия живот, че дори и в семейния. Какво се разбира под патриархални устои? Защото аз се сещам само за едни такива и дори и не искам да си помислям за подобно нещо. Искам синът ми да знае, че всяка жена му е равна, че нито е по-маловажна, нито по-глупава, че е достойна за уважение и партньорство. Това, за което се опитвате да говорите, поне според мен, няма нищо общо с патриархалните устои.

Ами за същото говорим, мъжът е господарят, който стои над нея, господарят не бива да пипа нищо вкъщи, защото за него е срамно, това е работа на по-низшите 

Едва ли е от срам. Бих заложила на мързел, умора или незаинтересованост. Това не е до възпитание, а до липса на съпричастност. Пък може и да греша.

Петър Гюзелев много се е объркал горкия. Жените гледат Турски сериали защото те са направени да се гледат от жени. Има си хора, който следят нагласите в обществото и осигуряват това от което то има нужда, толкоз. Ако се търси нещо веднага се намира някой предприемчив, който да хо предлага.
Тия неща ги имаше и едно време и по-принцип освен жените и децата много обичат да гледат сериали. Не знам защот но някой може да си спомни робинята Изаура, други може и да не са били родени когато даваха този филм.
Така или иначе точно патриархалният начин на живот предполга жената да стои в кухнята докато мъжът взима решенията и голяма глупост каза тоя човек -демек на жените си им е много добре да си стоят в кухнята, а някой е направил така че да ги извади от там.
Още по голяма глупост е че жените водили децата на детска градина, тъй-като аз по-скоро забелязвам че по-скоро бащите ги водят.
Веднъж даже отидох на психолог, който ми каза че съм хиперактивен умен простак, като само за последното мога да твърдя че е истина, и докато ми ги разправяше тия неща сина ми взе че заспа в мен а не в майка си.
Демек нещата са се били преобърнали и мъжете полагали повече грижи от майките в съвременно общество.
Както и да е живота се променя и това което беше вчера няма как да се върне и предполагм, че колкото и да му се иска на този човек, ценностите няма как да бъдат същите.
Що се отнася до гейовете, този голям христянин е изпаднал в голямо противоречи, защото доколкото знам всяко живо същество има място на земята и то не трябва да бъде отхвърляно нито унижавано. Разбира се че в библията е забранен хомосексуализма, но е глупаво да гледаш на някой като лош само защото е различен.
Не съм гей, ама по същата логика може да се намери повод всеки да бъде анатамосан, само защото има белег примерно на челото и е различен от останалите. Лошото при гейовете, че те изобщо не са виновни за това тяхно състояние дори и то да е погрешно.

Да, преди 20 години, но тогава не бях вярващ. Сега не бих допуснал семейството ми да се разпадне. Затова ме смайва как може една държава, която претендира да е християнска, да прокарва закон, който на практика разбива семейството. А за толерантността към хомосексуалистите какво да кажем? Първо в Библията изрично е упоменато, че това е противоестествено. Второ, у нас те са една много малка част от населението, а, моля ви се, искат да са в един кюп с нормалните хора. Не става дума да ги гоним, да ги убиваме, но те не са ни равни. Един гей да ми бъде учител, да ми възпитава детето, да му преподава морал?! Аз не съм съгласен. Да им дадем да осиновяват деца? От кого ще ги осиновяват? От също толкова нездрави хора. Това ли ще ни е посоката? На цялата цивилизация това ли е посоката?

Боже мили, това ми е предостатъчно.  Обхваща всички теми.  Жалко за човека.

На този господин религиозното образование малко в повече му е размътило мозъка. То вярно, че религията е "опиум за народите", ама при него някак с много голяма сила се е развихрила тази й особеност.
Патриархален строй, а? Хм, да си ходи той в него и да си организира неговото семейство така!
На мен си ми е добре в моя собствен матриархат.

Дай Боже повече такива "простаци" в България  . И моя мъж говори подобни неща зе себе си. Понякога завижда на съседа ни, който се прибира в къщи като бей и жена му припка около него като ханъма. За децата само бой и с това се изчерпва ролята му като авторитет-родител. Веднъж не съм го видяла да ги изведе, нито да си играе с тях в градинката.

.

Тоест 

Запис, че ми стана интересно.

Занде, хубава тема, ама малко противоречиво ми се види заглавието. И поста ти малко ме обърква.  Патриархалност и отношение към жените в Бг - това е една и съща отврат, бре.

Аман от чичари, които обясняват как жената се чувствала най-добре като домакиня. Погледнете го само - леке.

За кои "патриархални устои" говорим, когато половината "патриарси" в България са или безработни, или алкохолици, или комарджии, или (в най-добрия случай) хронично болни, или им е "слаб ангелът" и са готови за едната ... да продадат и жена си, и децата. И по-същество поне в половината от семействата си е матриархат, ама такъв матриархат, че и на жените вече им идва нагорно.

Да ти кажа, като тръгнах да я пускам, бях провокирана от две начала в мен - желанието на всяка цена да си запазя свободата и да отстоявам повече права и равноправие и в същото време физическата и психическата невъзможност, както и нежелание, да бъда третирана наравно с мъжете в нещата, които ми идват нанагоре, а именно - обезпечаване на семейството и необходимостта заради условията в България да работя на педал от сутрин до вечер години наред. Това изтощава.

Повечето, които се изказаха, са като мен - свободолюбиви жени, които желаят да работят, желаят кариера и развитие на личността. Отношението, което виждам в мъжете към този тип жени е меко казано отвратително, според мен. Мъжете виждат една силна жена и, ако не избягат, а се оженят за нея, да речем, започват да я товарят безобразно с все повече отговорности, докато тя осъмне един ден изтощена и променена, с невъзможност да продължи по същия начин.

Вторият тип, който тук не видях, но познавам само една истински осъществила се на това поприще, е жената домакиня. Онази, която е посветена на семейството. Такава няма скоро да срещна сигурно, защото и да иска жената, просто по икономически съображения най-малкото, не може да си позволи да остане дълго вкъщи.

От там и мисълта ми, че ми се иска да имам кариера, но искам да мога, ако се появи необходимост или желание, да си остана домакиня вкъщи, а мъжът ми да е достатъчно мъж, за да издържа семейството и да го води в някаква посока. Имам противоречива носталгия по мъже, които съм виждала и познавам от други държави, в същото време осъзнавам, че самата аз не съм този тип жена, която дълго би изтраяла доминиращ мъж.

От там и трудността да формулирам тема. Но ето - въпросът е как вие чувствате нещата. Бихте ли се оставили да ви води мъж, бихте ли си позволили да сте по-женствени и да отстъпите назад, за да тръгне той напред. Сериозно си мисля, че за прословутото отвратително отношение на мъжете към жените тук сме си виновни ние самите.

Да, бих, но не за всеки мъж, а за моя си и то само ако това има смисъл за нас като семейство. Не бих го направила от някакви предразсъдъци, че жената отстъпва.

Турското робство е виновно, сестричке 

Не споделям убежденията на този господин, тъй като са прекалено закостенели. Нямам против хомосексуалистите, вярвам, че всеки има право на личен избор, стига да не ощетява по някакъв начин околните. Кой с кого и как си го слага не е нито моя, нито на г-н Гюзелев работа. И не смятам, че главната роля на жената е бременна и боса до печката.
ЗА свободното съжителство съм, тъй като не смятам, че подписът пред стрината в гражданското ме прави по-праведна, по-подсигурена или по-добра от останалите.
И не харесвам патриархалния строй, тъй като той е много по-склонен към вмешателство и натрапване на изградени стереотипи върху хората и това противоречи с усещането ми за лична свобода.

Прочетох статията.
Ето моя отговор - http://www.cosmopolitan.bg/love_sex/p3_2989_0.html


П.С.Чела съм Библията,дискутирала съм я,няколко години пеех всяка неделя на Литургия в църквата зад хотел "Родина" и мога да кажа,че съм умерена православна християнка.

Според мен Пепи Гюзелев в някои отношения има право.Но това не се отнася за еманципацията на жените в Бг.Наистина критериите за ценности се променят непрекъснато и то предимно в низходяща посока, обаче....още не сме стигнали дъното, а нощта,както казват е най-тъмна преди изгрев:))))))


П.П.С.Убедена съм,че все някъде из България има и много свестни момчета,които могат да пишат,да четат,не ходят с анцузи и красотата на жените,които се разхождат с тях не е в силиконовите джуки и напомпаните бюстове.Просто докато попаднеш на такива доста време трябва да ги дириш.Но търпението винаги се възнаграждава.

Ами да се запознаем...аз съм такава домакиня в момента.
Не съм по майчинство,децата ми са доста големи вече,за да са основната причина да съм си в къщи.


Позволявам си да съм жена,давам правото на мъжа да е по-силния,да се чувства мъж.
Но той е достатъчно мъж,за да ми дава правото да решавам аз!

И в други теми съм писала мнението си за така наречената "Еманципация":
Според мен тя е измислена от мъже.Просто са решили,че жените имат много свободно време и за да не "скучаят " у дома,трябва да бъхтят наравно с мъжете навън.
Но...не са сметнали за нужно да се "еманципират "те,т.е. да поставят нещата на равни начала:
равна работа извън дома,равна работа у дома!
И така жената остава "еманципирана" и прецакана!
И ,да,сама си е виновна!Особено в днешно време,като се напряга дори и извън силите си да доказва колко наравно или повече дори от мъжа може да е!
И работничка,и кариеристка /в добрия смисъл/,и майка,и домакиня,и чистачка,и ....край няма.
А ЗАЩО?
На кого какво доказва?
Че на 40 вече изглежда като увяхнала роза от търчане от сутрин до вечер по задачи?
А мъжът, понеже му е скучно в къщи от липса на ангажименти,почва да се оглежда за млада красавица...

Много се разфилософствах посред нощ...    

Дори не желая да го коментирам това дребно човече.
Изключително ми е трудно да говоря за отношението към жените в България, тъй като то е различно. Нищо еманципирано не виждам в това да работиш по 8 часа навън, а след това още 8 у дома, докато някой натиска копчетата на дистанционното. Но се наслаждавам на възможността да бъда тази, която поискам- мога да работя, мога и да не работя, мога да си платя сметката, а мога и да не я платя, мога да имам мигли или топки, а понякога и двете 

Занда, бях чела за една жена, която си мислела че има нужда от силен и налагащ се мъж. И във всяка връзка търси такъв, и се разочарова. Защото всъщност самата тя била достатъчно силна и налагаща се, за да търпи същото и партньора. Та така, много е важно да си даде човек сметка дали наистина иска нещо и защо. Мисля, че при мъжете е същото- това, за което ти пишеш, е мъж, който иска една успяла жена, която да смачка, точно както се забожда красива пеперуда в хербарий. Нито наистина силната жена ще позволи това, нито един уверен в себе си човек би получил удовлетворение от такова 'постижение'. Понякога в собственото си заслепение сами се накисваме в най дълбокия казан.

Рокси, въпросът е защо смятаме, че ако един човек е "силен", то той непременно трябва да бъде и "налагащ се"? Аз мисля, че истински силните хора са като цяло търпеливи, защото имат ясна цел и нямат нужда от спор, за да отстояват мнението си. Ако мъжът ми има ясна визия за това какъв би желал да бъде съвместният ни живот и мнението му се покрива с моето, с удоволствие бих се оставила да се поразтича малко и да я осигури тази визия.

"Налагащ се" за мен означава нетърпелив, избухлив, капризен човек, а не силен.

И си много права за това, че жента е еманципирана и прецакана Аз не желая да съм еманципирана, не и по тоя начин.Искам  да съм с детето си, да си подреждам дома, да се занимавам с толкова много  неща, но не и с кариера Това е голяма грешка и от  еманципацията ни страдат най-вече децата ни.За съжаление живеем в свят/държава поне/, където  ако жената не работи семейството загива- буквално.
 Мило и драго давам моя мъж да е истинска глава на семейство.Да сме равни, но той да е мъжът, а не както сме сега.Да работи и да изкарва достатъчно, та аз да си  гледам детето.А не прималяла от работа да  го изкарвам на него и на малката душичка вечер, защото съм без сили и  главата ме цепи до смърт.Нямам време  даже да се епилирам и подстрижа , каква жена  мога да бъда...ужас
  Петър Гюзелев е сякаш краен, но аз го разбирам, пък и нищо не пречи да са му поизопачили думите.Освен това си мисля, че думата патриархат се разбира много неправилно, затова много хора се плашат от нея.А в Библията мъжа и жената са поставени наравно, като съществува  определен ред, йерархия, която трябва да се спазва.Христос е подчинен на Бог Отец, но е равен с него.Мъжът е подчинен на Христос, но пък е  осиновен от Бог, при което са братя.Жената е подчинена на  мъжа, защото е създадена след и от него.Обаче пък са равни, защото мъжът е чрез жената.  Много  елементарно и никой не властва над другия като тиранин, а само любовта  охарактеризира ясно тези взаимоотношения.Според Библията , който е по-главен служи на другите.И в патриархата е нещо такова, не е тирания, жената не е робот.Тя е обгрижвана с любов и съответно тя се грижи за другите  в семейството с любов.Но има йерархия.Инъче вярвам никой не би  се радвал да цари анархия, пък и  всичко щеше да се срине.То и такава е целта, мисля аз,  на свободното съжителство и всякакви  там права и свободи  с неизяснен характер. А и смятам, че 99% от т.н.р. гейове  не са родени така , а сами са си го избрали.Това е против природата и  какво да кажа повече освен ,че обичам  хората , каквито и да са, те са ми равни, но не приемам делата на някои и няма да се съглася да бъдат приемани за  норма.

Да, Занда, съгласна съм. Силен има много аспекти. По скоро имах предвид проактивен, обичащ да взема решения,д а реагира, да определя посоката. Такива неща.
Понякога си проличава и в дребните детайли. Ние с мъжа ми уж сме се разбрали за принципни неща, но понякога го улавям- а сигурно и той мен, че се опитваме да се командваме за дреболии. Защо паркира така, а не иначе. Няма сега така да го сглобим това, а по другия начин. Ей такива неща. Доброто възпитание и възрастта предполагам ни пречи да се превърнем в дребни тирани:)

Е, лесно му е на човека, наживял се на младини, правил простотии, и на на стари години станал "християнин", ама разсъждава като някой ага.

Точно си го казала!

Момичете, само аз ли виждам в думите ми своего рода послание към нашите мъже...
Според мен се отнася със симпатия и разбиране към жените, пък че заради години и опит или църква било - по-добре късно, отколкото никога?

Забелязвам го при доста мъже - след като се е навилнял на младини, изтормозил няколко жени, вече става улегнал, бял и добър. И тогава намира онази идеалната - млада, красива и най-важното - послушна. 

Аз мисля, че ние все пак живеем в партиархално общество, в което няма нищо лошо.
Но не намирам общо с еманципацията.
Патриархатът, смятам, че е свързан преди всичко с отговорностите, които носи един мъж, спрямо семейството и съпругата му, способността да понесе житейските тежести на собствените си плещи, оставяйки на жена си една друга, много отговорна задача. Духът в семейството е жената, сърцето на дома, мотивът за живот, за успех и напредък.
Познавам еманципирани жени, които нито за секунда не желаят да отнемат на мъжа си мястото му на финансов стожер на семейството, докато самите те съвсем успешно се вписват в ролята на тих дикатор, чиято дума никога не е била пренебрегвана, по-скоро в била водеща във взимане на решения. Отделно от това пак се оказва, че силата на една такава жена е в слабостта на мъжът и към нея.
Партиархатът, дами, за съжаление, понякога се тълкува като слугинаж.
Но аз мисля, че трябва много внимателно да се разграничи тънката червена линия, която разделя един неудачник, който избива комплексите за житейския си провал върху семейството си и един консервативен, патриархален мъж, който се грижи за семейството си, закриля жена си и осигурява необходимия комфорт за спокойното съществуване на едно семейство.

Така е. Всички общества са партиархални, точно заради това, че мъжът е по-силен физически и служи за защитник на семейството. Както и заради това, че жената за определен период остава вкъщи да отгледа поколението, въпреки, че ако тя например е известен хирург, а бащата има професия, която въпреки прекъсването няма да повляие сериозно на по-нататъшното му развитие или е по-гъвкава и може да работи от вкъщи, не виждам нищо лошо в това той да отгледа децата.

Патриархатът от едно време, когато жената не е била считана за човек, е бил нещо съвсем различно, тя не е имала право да работи, да гласува, да взема решения в семейството, дори и да избере съпруг.
Но има разлика м/у европейски, американски и да кажем мюсюлмански патриархат, който най-много се доближава до онова, което написах по-горе.

Проблемът в България според мен е, че жените са по-адаптивни и успяват да се приспособят към задълженията и отговорностите на времето, в което живеем, а мъжете си живеят с мисленето векове назад. Така се получава, че тя в един момент е с две дини под една мишница, докато той след работа си пие Джак-а, както ми обясни един пич в друга тема.

Просто трябва да разберат, че са родени в тоя век и да слязат на земята, да приемат, че са равни и да поемат равни задължения с жените си, няма да се сецнат, да не се притесняват, нали са по-силни от жените си 

Това, разнира се, в семейства, в които жената мисли така, ако нея я устройва да работи през деня на работата си, а вечер вкъщи, докато той си почива, тогава животът е прекрасен и за двамата


Знам ли аз го разбрах, че трябва да спра да работя и да остана да украсявам дома

AzzY
Чудесен пост, чудесен. И за духчето у дома си права и за всичко което си описала. 

Аз съм абсолютно и категорично "за" патриархални устои в семейството стига да не са от турско-ориенталски тип и разбира се без унижения към жената от дядо адамово време. Защото там където има матриархат, мъж няма и обратното. В семейството трябва да има глава и това е мъжа. Категорично съм против "равноправие" в което жената работи и печели наравно, а прибирайки се в къщи продължава да работи за уюта в дома докато някои работещи се излежават пред телевизора. Ако това е равноправие, аз съм трамвай. Ясно е обаче като бял ден, че жена ще се впусне като нищо да работи мъжка работа и да печели дори повече от мъжа, но той никога няма да стане домакиня и да поеме наравно домашни задължения.
Ако иска сготвено, изпрано, изчистено, деца добре гледани, ще печели за двама!

Категорично съм против хомофобските пропаганди на тоя дъртофелник. Нито той, нито който и да е е в правото да преценява кой кого да обича и с кого да живее.

да, в България няма еманципация по много причини - главно, защото законът не пази жената и ако тя се разведе трябва сама да се оправя, а мъжът й ,ако иска, може да й дава по 50-100 лева издръжка и жените търпят ли, търпят , а мъжете си правят каквото искат , знаейки зависимостта на жената и децата от него
освен това еманципация е лоша дума за много жени , не знам защо , те просто не я разбират може би ...

+1.
Не разбирам защо равноправие и еманципация се разделят и окачествяват едва ли не като мръсни думи. За "феминистка" пък да не говорим...
Против патриархалното общество съм. За еманципацията, равенството и свободата. Нищо, че звучат като лозунги.

Не ги разбират, мисля.
Аз съм притив крайната феминизация, но твърдо и категорично зад еманципацията.
Някак си, една жена да се прави на мъж и да претендира за неговите панталони не ми импонира изобщо като идея.
Но за свободата, равенството и еманципацията, колкото и да звучат като лозунги, заставам твърдо и категорично.

Всяка крайност е противна .

Именно, именно.
Как беше "дозата прави лекарството".

Прави ми впечатление, че като се говори за равенство между половете, най-често тази тема се засяга от нас жените или от някой политик. Истината е, че няма такова равенство, колкото и да се пропагандира. Иска ни се, но реално то не съществува. Стремим се, законите в белите държави се опитват да регулират тези взаимоотношения, но на практика статистиката показва съществуващи различия. Живеем в свят с лика на жена, но управляван от мъже.
Та в този ред на мисли, майките могат да възпитат синовете си да уважават, ценят и зачитат жените, но се питам ( лично за себе си) общественият модел дали няма да изиграе решаваща роля за самоопределянето на синовете ни?

п.п. Преди години изобщо нямах представа, че съществуват толкова много детски филмчета ориентирани предимно към момчешката аудитория, за сметка на другите за момичетата.

Малко офф, но ми се струва, че напоследък жените имат по-големи топки от мъжете, нещо много са смачкани мъжете ни напоследък- от немотия ли, не знам

Мисля, че в недалечно бъдеще в Бг ще цари пълен матриархат. С всички тия муньовци и комплексари наоколо това е неминуемо. 

 Бих потвърдила защото мъжете наистина са все по-големи муньовци, обаче традиционно е пълно с побойници-алкохолици и традиционно българката е голяма заспа и търпи какво ли не. Така че не съм сигурна аз.

Патриархат от тип турски и от тип домашно насилие ще си има още дълго.

Ми те тия са най-големите путьовци.  Все повече жени у нас  започват да печелят добре. В момента, в който една наведена българска домакиня започне да получава достатъчно, за да се грижи за дебе си и детето си, муньото е заминАл. Проблема, че българката си няма доверие и гледа турските сапунки, които между другото требе да бъдат забранени. Защото буквално проповядват некои работи (не искам да споменавам точната дума, за да не отплесвам темата в друга посока)

Ох, ще умра от смях докато чета някои хора тук      

Не съм ги виждала турските сапунки какво представляват, но ми е минавало на ум какво могат да проповядват. И без това имаме прекалено турски манталитет, та се насажда и още. Иначе не съм съгласна че печелейки повече българката е склонна да изхвърли муньото. Търпи, търпи, търпи...до ента степен. Сякаш светът е свършил с един мъж и повече няма на този свят. И темите във форума са показателни. Сещам се веднага за онзи в чужбина неработещия дето жена му след отпуска в бг заварила и водата спряна за неплатени сметки. Примери-бол. И сред роднините си имам подобни. Жени с положение и огромна заплата търпят някакъв абсолютен боклук който си прави каквото си иска.

Само така!
И понеже сме равноправни - всички мъже които печелят повече имат право да изхвърлят жена си ако не гледа поне едно дете! Не, едно дете е малко, поне две-три за да сме на равно!
Мъже с положение и огромни заплати да търпят накакви абсолютни боклучки, които си правят каквото си искат! Няма да я бъде тая! 

Това има е работа на мъжете- да правят пари и издържат семейството си. А на жените им- да си гледат децата и домакинството. Бих оправдала всеки пожелаещ да разторгне семейството за игнориране на семейни задължения.

Това донякъде е и моето мнение.
А твоите познати жени с огромните заплати гледат ли си децата и домакинството? Добри майки и съпруги ли са?

Перфектни. Една е тоест, но примера и ми стига за стотина. 2 деца момчета доста буйни, често боледуващи, по кои ли не болници е лежала с тях. Перфектна домакиня, а търтея не само пръста си не помръдва, но и безпричинно замахва по децата.

Пантер, познаваш ли някоя прекрасна българска съпруга и майка, отдадена на семейството и дома, която да е уважавана от българския си съпруг?  

От това което си написала ако се замислиш следва нещо друго.
За жените е най важно мъжът да е богат/перспективен финансово. За мъжете е най-важно жената да е добра домакиня и добра майка. Разбира се не са само това важните неща, но това са най-важните (според това което ти си написала, и с което аз съм до голяма степен съгласен).
Така че това, че една жена е богата (като твойте познати) голямата част от мъжете не ни интересува изобщо ако тя е лоша майка. Много често т.нар. силни жени си избират сами инфантилни мъже, които да зависят от тях.

Добре, твоята позната е перфектна. Моите наблюдения е, че бизнесдамите така да ги наречем, много често не се справят като майки. Разбира се всякакви случаи има.
Освен това за развитието на една връзка по-голяма отговорност има по-силния човек/личност от двамата. Няма гаранция, че това е мъжа. Особено ако сме равноправни, нали И ако е жената, кой и е виновен че си е избрала такъв партньор?

Не. Защо?

Аз познавам - самата аз 

Той не е инфантилен. Той е темерут и търтей, не обръщащ никакво внимание на семейство и деца, който отвреме на време избухва в агресия и неадекватно поведение. Тя не го е избирала с положение на бизнес-дама. По време на брака работи и учи едновременно, та даже дребен собствен бизнес въртя. Завърши и направи стремителна кариера. Той си остана на дъното и затъна още повече отколкото беше. Не може да  му остави децата и за няколко часа. По-скоро по-голямото гледа малкото отколкото бащата.

За развитието на една връзка имат отговорност и двамата в еднаква степен. А вината за избора и най-вече за това че го търпи си е само нейна разбира се. И при това тя го осъзнава прекрасно, но откакто я помня само в състояние на афект се репчи много че слага край и на другия ден е забравила. По-скоро той диктува парада, събира си багажа и поставя ултиматуми. Което е най-парадоксалното в случая. Това е най-оправната жена която съм виждала през живота си, но никога не е успявала да ми даде адекватен отговор защо му позволява така да я тъпче. Някакъв вроден мазохизъм.

Само заради секса ша е, да знаеш  Питала ли си я там как е мъжът й 

Разговаряли сме и тя казва "абсолютно всичко си имам, нищо не ми липсва, а ми е кофти, що така". После сама си отговаря "знам какво ми липсва всъщност. обич". А в леглото май не се оплаква, само че нещо на мен не ми е ясно що за секс е това без обич. Аз не го намирам за нормално.
Ама това е млада, хубава слабичка 50кг жена, може да има кой ли не мъж в леглото ако поиска.

От този синдром боледуват голяма част от българките. Някои  директно си казват и в този форум съвсем открито че ако не я пребива от бой не би се развела. Няма значение обич-не обич и тинтири-минтири...

Според мен е някаква генетически вродена национална черта.

Природата си знае работата и за путьовци-мъже предлага мазохистки- жени.

Ми обича си го жената. Нали според теб любовта не се поддава на разума.
Значи и да я млати - щом го обича е оправдана да седи при него.

Мазохизма по принцип е присъщ на женската природа. Предполагам заради това, че на жената е отредена ролята да ражда, а според Библията и "да ражда в мъки"  . Та за да го понесе всичка това, жената трябва да може да търпи. Поправете ме ако греша, но просто предполагам че има известна логика.

Не го обича. Нито той нея. Повечето семейства така си живеят макар малко да си го признават.

И какво трябва да правят според теб?

Да се разделят и да не се мъчат повече. Да си намерят човека с който да бъдат щастливи. Толкова ли е сложно?

И след 3 години пак? И след още 3 пак? Ти имаш ли 18?

Ти как определи трайността на чувствата? Ти само по 3г ли обичаш и си щастлив? Самия ти имаш ли 18?

Примерно говорех. Ти нали сама каза че повечето семейства били така. И си казвала, че чувствата не са вечни, нали?
Така че щом свършват (след 3-5-10-20г.) - всеки си взима куклите и парцалките и по пътя си, така ли?
Аз имам малко под 2х18

Ееее....индивидуална работа. При едни 2-3-5, при други 20-30-50...Знае ли човек...
Разбира се като свършат и всеки да си взима парцалките. Животът е прекалено кратък за да си губиш времето с човек когото не обичаш. Защото губиш шанса да срещнеш този когото ще обикнеш.
Това е толкова... отвратително лицемерие да живееш в семейство без любов че няма накъде повече.

А има някои които и се женят без любов. Е така да не останат сами.

Пък аз имам малко над 2х18