За патриархалните устои и отношението към жените в България

Аман от чичари, които обясняват как жената се чувствала най-добре като домакиня. Погледнете го само - леке.

За кои "патриархални устои" говорим, когато половината "патриарси" в България са или безработни, или алкохолици, или комарджии, или (в най-добрия случай) хронично болни, или им е "слаб ангелът" и са готови за едната ... да продадат и жена си, и децата. И по-същество поне в половината от семействата си е матриархат, ама такъв матриархат, че и на жените вече им идва нагорно.

Да ти кажа, като тръгнах да я пускам, бях провокирана от две начала в мен - желанието на всяка цена да си запазя свободата и да отстоявам повече права и равноправие и в същото време физическата и психическата невъзможност, както и нежелание, да бъда третирана наравно с мъжете в нещата, които ми идват нанагоре, а именно - обезпечаване на семейството и необходимостта заради условията в България да работя на педал от сутрин до вечер години наред. Това изтощава.

Повечето, които се изказаха, са като мен - свободолюбиви жени, които желаят да работят, желаят кариера и развитие на личността. Отношението, което виждам в мъжете към този тип жени е меко казано отвратително, според мен. Мъжете виждат една силна жена и, ако не избягат, а се оженят за нея, да речем, започват да я товарят безобразно с все повече отговорности, докато тя осъмне един ден изтощена и променена, с невъзможност да продължи по същия начин.

Вторият тип, който тук не видях, но познавам само една истински осъществила се на това поприще, е жената домакиня. Онази, която е посветена на семейството. Такава няма скоро да срещна сигурно, защото и да иска жената, просто по икономически съображения най-малкото, не може да си позволи да остане дълго вкъщи.

От там и мисълта ми, че ми се иска да имам кариера, но искам да мога, ако се появи необходимост или желание, да си остана домакиня вкъщи, а мъжът ми да е достатъчно мъж, за да издържа семейството и да го води в някаква посока. Имам противоречива носталгия по мъже, които съм виждала и познавам от други държави, в същото време осъзнавам, че самата аз не съм този тип жена, която дълго би изтраяла доминиращ мъж.

От там и трудността да формулирам тема. Но ето - въпросът е как вие чувствате нещата. Бихте ли се оставили да ви води мъж, бихте ли си позволили да сте по-женствени и да отстъпите назад, за да тръгне той напред. Сериозно си мисля, че за прословутото отвратително отношение на мъжете към жените тук сме си виновни ние самите.

Да, бих, но не за всеки мъж, а за моя си и то само ако това има смисъл за нас като семейство. Не бих го направила от някакви предразсъдъци, че жената отстъпва.

Турското робство е виновно, сестричке 

Не споделям убежденията на този господин, тъй като са прекалено закостенели. Нямам против хомосексуалистите, вярвам, че всеки има право на личен избор, стига да не ощетява по някакъв начин околните. Кой с кого и как си го слага не е нито моя, нито на г-н Гюзелев работа. И не смятам, че главната роля на жената е бременна и боса до печката.
ЗА свободното съжителство съм, тъй като не смятам, че подписът пред стрината в гражданското ме прави по-праведна, по-подсигурена или по-добра от останалите.
И не харесвам патриархалния строй, тъй като той е много по-склонен към вмешателство и натрапване на изградени стереотипи върху хората и това противоречи с усещането ми за лична свобода.

Прочетох статията.
Ето моя отговор - http://www.cosmopolitan.bg/love_sex/p3_2989_0.html


П.С.Чела съм Библията,дискутирала съм я,няколко години пеех всяка неделя на Литургия в църквата зад хотел "Родина" и мога да кажа,че съм умерена православна християнка.

Според мен Пепи Гюзелев в някои отношения има право.Но това не се отнася за еманципацията на жените в Бг.Наистина критериите за ценности се променят непрекъснато и то предимно в низходяща посока, обаче....още не сме стигнали дъното, а нощта,както казват е най-тъмна преди изгрев:))))))


П.П.С.Убедена съм,че все някъде из България има и много свестни момчета,които могат да пишат,да четат,не ходят с анцузи и красотата на жените,които се разхождат с тях не е в силиконовите джуки и напомпаните бюстове.Просто докато попаднеш на такива доста време трябва да ги дириш.Но търпението винаги се възнаграждава.

Ами да се запознаем...аз съм такава домакиня в момента.
Не съм по майчинство,децата ми са доста големи вече,за да са основната причина да съм си в къщи.


Позволявам си да съм жена,давам правото на мъжа да е по-силния,да се чувства мъж.
Но той е достатъчно мъж,за да ми дава правото да решавам аз!

И в други теми съм писала мнението си за така наречената "Еманципация":
Според мен тя е измислена от мъже.Просто са решили,че жените имат много свободно време и за да не "скучаят " у дома,трябва да бъхтят наравно с мъжете навън.
Но...не са сметнали за нужно да се "еманципират "те,т.е. да поставят нещата на равни начала:
равна работа извън дома,равна работа у дома!
И така жената остава "еманципирана" и прецакана!
И ,да,сама си е виновна!Особено в днешно време,като се напряга дори и извън силите си да доказва колко наравно или повече дори от мъжа може да е!
И работничка,и кариеристка /в добрия смисъл/,и майка,и домакиня,и чистачка,и ....край няма.
А ЗАЩО?
На кого какво доказва?
Че на 40 вече изглежда като увяхнала роза от търчане от сутрин до вечер по задачи?
А мъжът, понеже му е скучно в къщи от липса на ангажименти,почва да се оглежда за млада красавица...

Много се разфилософствах посред нощ...    

Дори не желая да го коментирам това дребно човече.
Изключително ми е трудно да говоря за отношението към жените в България, тъй като то е различно. Нищо еманципирано не виждам в това да работиш по 8 часа навън, а след това още 8 у дома, докато някой натиска копчетата на дистанционното. Но се наслаждавам на възможността да бъда тази, която поискам- мога да работя, мога и да не работя, мога да си платя сметката, а мога и да не я платя, мога да имам мигли или топки, а понякога и двете 

Занда, бях чела за една жена, която си мислела че има нужда от силен и налагащ се мъж. И във всяка връзка търси такъв, и се разочарова. Защото всъщност самата тя била достатъчно силна и налагаща се, за да търпи същото и партньора. Та така, много е важно да си даде човек сметка дали наистина иска нещо и защо. Мисля, че при мъжете е същото- това, за което ти пишеш, е мъж, който иска една успяла жена, която да смачка, точно както се забожда красива пеперуда в хербарий. Нито наистина силната жена ще позволи това, нито един уверен в себе си човек би получил удовлетворение от такова 'постижение'. Понякога в собственото си заслепение сами се накисваме в най дълбокия казан.

Рокси, въпросът е защо смятаме, че ако един човек е "силен", то той непременно трябва да бъде и "налагащ се"? Аз мисля, че истински силните хора са като цяло търпеливи, защото имат ясна цел и нямат нужда от спор, за да отстояват мнението си. Ако мъжът ми има ясна визия за това какъв би желал да бъде съвместният ни живот и мнението му се покрива с моето, с удоволствие бих се оставила да се поразтича малко и да я осигури тази визия.

"Налагащ се" за мен означава нетърпелив, избухлив, капризен човек, а не силен.

И си много права за това, че жента е еманципирана и прецакана Аз не желая да съм еманципирана, не и по тоя начин.Искам  да съм с детето си, да си подреждам дома, да се занимавам с толкова много  неща, но не и с кариера Това е голяма грешка и от  еманципацията ни страдат най-вече децата ни.За съжаление живеем в свят/държава поне/, където  ако жената не работи семейството загива- буквално.
 Мило и драго давам моя мъж да е истинска глава на семейство.Да сме равни, но той да е мъжът, а не както сме сега.Да работи и да изкарва достатъчно, та аз да си  гледам детето.А не прималяла от работа да  го изкарвам на него и на малката душичка вечер, защото съм без сили и  главата ме цепи до смърт.Нямам време  даже да се епилирам и подстрижа , каква жена  мога да бъда...ужас
  Петър Гюзелев е сякаш краен, но аз го разбирам, пък и нищо не пречи да са му поизопачили думите.Освен това си мисля, че думата патриархат се разбира много неправилно, затова много хора се плашат от нея.А в Библията мъжа и жената са поставени наравно, като съществува  определен ред, йерархия, която трябва да се спазва.Христос е подчинен на Бог Отец, но е равен с него.Мъжът е подчинен на Христос, но пък е  осиновен от Бог, при което са братя.Жената е подчинена на  мъжа, защото е създадена след и от него.Обаче пък са равни, защото мъжът е чрез жената.  Много  елементарно и никой не властва над другия като тиранин, а само любовта  охарактеризира ясно тези взаимоотношения.Според Библията , който е по-главен служи на другите.И в патриархата е нещо такова, не е тирания, жената не е робот.Тя е обгрижвана с любов и съответно тя се грижи за другите  в семейството с любов.Но има йерархия.Инъче вярвам никой не би  се радвал да цари анархия, пък и  всичко щеше да се срине.То и такава е целта, мисля аз,  на свободното съжителство и всякакви  там права и свободи  с неизяснен характер. А и смятам, че 99% от т.н.р. гейове  не са родени така , а сами са си го избрали.Това е против природата и  какво да кажа повече освен ,че обичам  хората , каквито и да са, те са ми равни, но не приемам делата на някои и няма да се съглася да бъдат приемани за  норма.

Да, Занда, съгласна съм. Силен има много аспекти. По скоро имах предвид проактивен, обичащ да взема решения,д а реагира, да определя посоката. Такива неща.
Понякога си проличава и в дребните детайли. Ние с мъжа ми уж сме се разбрали за принципни неща, но понякога го улавям- а сигурно и той мен, че се опитваме да се командваме за дреболии. Защо паркира така, а не иначе. Няма сега така да го сглобим това, а по другия начин. Ей такива неща. Доброто възпитание и възрастта предполагам ни пречи да се превърнем в дребни тирани:)

Е, лесно му е на човека, наживял се на младини, правил простотии, и на на стари години станал "християнин", ама разсъждава като някой ага.

Точно си го казала!

Момичете, само аз ли виждам в думите ми своего рода послание към нашите мъже...
Според мен се отнася със симпатия и разбиране към жените, пък че заради години и опит или църква било - по-добре късно, отколкото никога?