Еххх, тийновете ни!

Ето ме и мене тука.   Моята щерка е на 14 години и сега навлиза в трудната възраст. За съжаление в момента сме далече една от друга, но съсвем скоро това ще се промени. Засега общуваме всеки ден по Скайп и всеки ден си казваме колко се обичаме и си липсваме една на друга. 
Поначало е доста буйна, така че не знам какви ще ми ги сервира. Но.... да не го мисля предварително  
Повече хубави моменти с тийнчетата  

Илина добро начало.

Поздравления за темата! 
Много се надявам да бъде посещавана  и от майки на "тийнове", които все още не са се "разписали" в подфорума , а останалите ще се учим.Винаги съм се чудила как форумът е притегателен за майки с малки деца, а такива с осиновени поотраснали го подминават.Затова с интерес следя темите и публикациите на майките на тийнове.Много ми липсва Дефи, за Корнишонко се надявам да не се е почувствала нежелана.

По теория на вероятностите в еднакво съотношение би трябвало случайно тук  да попадат и майки на дечица в градинска възраст, и майки на тийнове , а като съотношение във форума процентно преобладаваме "градинските и ясленски" майки.Не искам и да си помисля, че на майките на тийнове не им е до писане ,но същевременно много се притеснявам да не дойде момент в който да не намираме сили за справяне с непредвидени ситуации, или предвидени, но недооценени.

надявам се темата да има дълъг живот !

Да...и Дидка рядко пише. А mariangeorgiev също се спотайва , Станислав вече май е тийн, на 13г? След него растат Ванина и Станислава
И Румяна да заповяда в темата

Ето ме, Аист! Тази вечер се прибрах от едноседмична почивка с децата. Мъжът ми попита, защо изглеждам толкова уморена При мене тийна още се поддава на разговори, кротък е, но от тихите води-много дълбоките. Малката е ужас просто и за капак се дрънкат непрекъснато.
Моят е на 13 и половина, не му се учи изобщо, а и е дислексик. Нищо не го вълнува и рано го тресна хормона-още миналото лято. Непрекъснато чати с разни момичета, а и все са по-големи от него Абе за сега по-добре да не се оплаквам, усещам я връзката между нас, дано, дано, дано....
Радвам се за темата 

уф, таткото моля за извинение-не Станислава, а Александра е едната щерка.
Но той отдавна не е влизал в профила си
Румяна , то за каква почивка с деца става дума
Герой си ти, че тръгваш с две деца все още

Тези дни ми мисля - на тази възраст как ли възприемат факта и "другата". Май имат други грижи основно...

  В тази възраст са толкова самостоятелни(или поне им се иска да са), че ако поискат да я намерят и видят, най-добре ще се чустват ако го направят сами.
Аз лично съм се отказала да вярвам, че мога да я защитя от каквото и да е.

Много се извинявам, че ви влизам в темата, но ми е много ценна.Ясно, че в детството е "цветя и рози" в повечето  случаи, та искам малко да съм подготвена.

Чудя се, наистина се чудя за себе си ,дали няма да е по-добре "срещата" да се осъществи в една по-ранна възраст, напр. дори началото на пуберитета.За да се знае каквото има да се узнава, да се зададат въпросите, които има да се задават и  да  се приключи с тази неизвестност.Защото и това не е работа, да живее детето с въпроси и да очаква, да  не му дават  мира определени мисли.Не зная, досега не е говорено в "публичното  пространство" по тези теми, всичко се е въртяло около тайната.Може и да не е подходяща по-ранната възраст.

И все пак, как мислите- дали не е по-добре  ако детето пожелае среща, тя да се осъществи във възможно най-ранен момент, за да не живее то с неизвестността.
Моля, ако прецените, че не е удачно да влизам в темата , да ми кажете,   само ще чета

С малкия имаме още време за дишане (не много
Големите са 'избутани' и не ги мисля вече. Ставам ли за темата?
И мене много ме вьлнува проблема за срещата. Засега и ние се позоваваме на закона, особено в частта, че и ТЕ нямат право ей така да ни се бркат в живота. Няшата психоложка конкретно реши, че няма необходимост на този етап да тьрсим.
Ако се направи преди пубертета, осиновяването на практика става отворено. Мислила сьм най-напред да сьздадем контакт с биотата и да преценим, но ме спира това: ако ги видим и решим, че по каквито и да е причини детето не е готово за контакт, тогава какво? Да крием ли, като пита какво знаем, как изглеждат и т.н. Не бих могла да скрия.
За себе си се сьмнявам, че може да предотврати проблемите. В крайна сметка, те са свьрзани с общото узряване на личността. Голяма част от осиновените деца на този етап не изпитват необходимост от контакт, някои никога не правят тази крачка по най-разнообразни причини. Чувала сьм за 14-годишни, които тьрсят и намират и за тях това е жизнено важно. Май ще трябва да изчакаме...

 Но за тази среща нали се сещате, че има и още една страна, която да е съгласна. И аз като маймуна съм се изкушавала, първо аз да се срещна и да преценя какво да последва. Спря ме това, че отново постъпката е не честна спрямо детето ми.

Ми ела , пък ще видим


И аз така мисля, а за тези дето рано търсят-аз лично нямам информация за такива.
Не мисля , че срещата ще реши проблемите, също.

За сега не забелязвам някакъв по-конкретен интерес у моята девойка. Виж, аз съм доста любопитна на моменти.

.Грешка. Писах на лични , на който трябва.

Привет, мами! Не съм влизала във Форума от месеци. Днес реших да надникна - и какво да видя? - тема точно като за мене! /Аист, благо9даря за което!/
Аз съм май в доста стресираща ситуация според общоприетото разбиране - с цели двама тийнайджъри - на 13 и половина и на почти 16!
В същото време нямам много поводи за оплакване. Имаше някои перипетии в началото на втория срок с каката - едно гадже, взело се незнайно откъде /което аз изобщо не харесах, ама то и не беше за харесване  /, ама слава богу след седмица сама стигна до извода, че " не става" /е, имаше и няколко разговора с моя милост, естествено/. После още един "инцидент" покрай съученичка, която никак не е от прилежните беше си спестила няколко часа от училище. Но имам приятелка в у-щето, която своевревменно ме информира, та разрешихме и този проблем. Хубавото е, че изобщо не умее да лъже и много е лесно да бъде разкрита, ако реши да шмекерува 
Инача е много ангажирана с танците, готвят концерти, от тази година е и в "представителния" състав на ансамбъла и това й заема почти цялото време. До степен, че за реално учене почти няма време, ама се справя прилично в училище, и важното - напълно сама, което според мен е ценно.
Синът ми е, койот е 7-класник и се готви за кандидатстване е станал много раздразнителен, готов при най-малкия проблем да рони сълзи; бързо му се разваля настроението. Иначе много ми помага вкъщи и като съм страшно заета с работа предимно на него разчитам да е "оправена" къщата.
През последната година много пътувам, често отсъствам от къщи, децата се оправят сами - пазаруват си, готвят си, ходят и се прибират от у-ще, танци, рисуване и всички др.дейности. Само организирам да спят при приятели, че още се притеснявам нощем да са сами.

Това е, момичета. Както казва една приятелка - децата си растат, независимо от нас и на моменти дори въпреки нас. Растат самостоятелни и нестандартни, въпреки нашите усилия на моменти да ги вкараме в рамки.