Отдъхнах си, че не съм единственото куку, което го е страх дори на собствената си майка да я остави.
Аз освен на баща му, на никой друг не съм го оставяла 
- Публикувана: 29 март 2010, 01:24 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2010, 15:21 ч.
Притеснявате ли се да оставяте бебето си на други хора?
Не си, не си
Аз освен на баща му, на никой друг не съм го оставяла 
притеснявам се, не ми е приятно, не го намирам за важно или наложително и почти не съм го правила.
Едвам преживях тръгването му на градина...два месеца бях като болна
и въпреки, че с това свикнах, пак не ми харесва идеята да го оставям на друг.
На майка ми(понеже с нея живеем в един град) съм го оставяла за 4 години и то в нашата къща да го гледа - няколко пъти за по 1-2 часа и 2 или 3 пъти за едно преспиване без нас(май единият път 2 нощи ни нямаше).
На другите баба и дядо, въпреки, че от две години ме молят да им го пратя за няколко дни-седмица...не мога просто...
Просто не мога да си представя цяла седмица да не го видя, гушна, целуна и изобщо да съм без него...дори когато тук сме го оставяли с баба му с преспиване и двамата много сме го мислили и сме нямали търпение да се приберем при него... и то...егати кефа се получава....
Едвам преживях тръгването му на градина...два месеца бях като болна
и въпреки, че с това свикнах, пак не ми харесва идеята да го оставям на друг.На майка ми(понеже с нея живеем в един град) съм го оставяла за 4 години и то в нашата къща да го гледа - няколко пъти за по 1-2 часа и 2 или 3 пъти за едно преспиване без нас(май единият път 2 нощи ни нямаше).
На другите баба и дядо, въпреки, че от две години ме молят да им го пратя за няколко дни-седмица...не мога просто...
Просто не мога да си представя цяла седмица да не го видя, гушна, целуна и изобщо да съм без него...дори когато тук сме го оставяли с баба му с преспиване и двамата много сме го мислили и сме нямали търпение да се приберем при него... и то...егати кефа се получава....
Не знам, според мен е нормално. Ние живеем в чужбина и сами си гледаме детето, та и да искам, няма на кого да го оставим, а понякога ни се иска като че ли... 
Притеснявах се, като сме си били в Бг, да, защото майка ми въпреки изричните ми забрани го напои със сок, а свеки с чай от копър, та... има си основание понякога човек да се притеснява
Притеснявах се, като сме си били в Бг, да, защото майка ми въпреки изричните ми забрани го напои със сок, а свеки с чай от копър, та... има си основание понякога човек да се притеснява
Когато беше бебе ми се е случвало да го оставя на майка ми ако времето е лошо и трябва да изляза и то максимум за половин един час и през цялото време съм мислила за него,на гости като сме ходили винаги е с нас,всъщност тази зима за първи път съм се разделяла с него и то за седмица докато лежах за задържане и отново през цялото време съм мислила за него,сега предстои втора раздяла,ама като съдя по първата не съм му липсвала много,но вече е на 4г.
Мен също ме терзаеха подобни въпроси. И аз като теб дори кучето не можех да оставя. Избирах почивките там, където мога да водя и него. Все още не съм оставяла детето никъде с нощувка. Оставяла съм я на бабите за по 2-3 часа, в период, в който спи. А не е оправдано. Освен това моето дете е много общително и няма проблем аз да излизам, но все още не мога да се отпусна напълно. А и не се чувствам комфортно да натоварвам роднини с грижи по детето. То си е наше и отговорността също.
моите ги влача навсякъде с мен ама то и да искам няма на кого да ги оставя и аз съм малко куку в това отношение,единствено свеки живее наблизо,но тя не се интересува особено от децата и затова и нямам никакво доверие,най-много да помоля някоя приятелка да дойде с нас ако мисля,че ще имам нужда от малко помощ
На майка ми и баща ми имах пълно доверие от самото начало. Още на първия ден след изписването излязохме с мъжа ми да донапазаруваме някои неща и оставихме бебето на майка ми.
На мъжа ми също имам пълно доверие, макар че направо ме изумява в някои ситуации - един ден му го бях оставила за по-дълго (4-5 часа), детенце вече беше на година и 1-2 месеца. Като се върнах го питах какво му е дал за ядене, а той "ами той не беше гладен, само сок изпи 2 шишенца"
Е ти чакай на дете, което до вчера само е сукало да си поиска хляб и манджа!
На свекърите - вече ми е по-спокойно, но преди година направо изтръпвах от мисълта, че ще го изведат на разходка.
Нормална е ситуацията - искаш да имаш контрол върху всичко. На най-близките си се доверяваш, защото знаеш навиците им, а и те знаят твоите, съответно и изискванията ти. С по-далечните познати и роднини не е така и все се чудиш как биха реагирали, чертаеш сценарии, варианти...ама свиква се!
Сега се чудя как един ден ще го поверя на учителките в детската, които имат на главата още 20-тина лудетини като него...
На мъжа ми също имам пълно доверие, макар че направо ме изумява в някои ситуации - един ден му го бях оставила за по-дълго (4-5 часа), детенце вече беше на година и 1-2 месеца. Като се върнах го питах какво му е дал за ядене, а той "ами той не беше гладен, само сок изпи 2 шишенца"
Е ти чакай на дете, което до вчера само е сукало да си поиска хляб и манджа!На свекърите - вече ми е по-спокойно, но преди година направо изтръпвах от мисълта, че ще го изведат на разходка.
Нормална е ситуацията - искаш да имаш контрол върху всичко. На най-близките си се доверяваш, защото знаеш навиците им, а и те знаят твоите, съответно и изискванията ти. С по-далечните познати и роднини не е така и все се чудиш как биха реагирали, чертаеш сценарии, варианти...ама свиква се!
Сега се чудя как един ден ще го поверя на учителките в детската, които имат на главата още 20-тина лудетини като него...
Като ви чета, виждам, че в същност са раzлини нещата. В смисъл от притеснение до притеснение има основни раzлики. На мен сега например, не ми е притеснено zа някакви хипотетични ужасни неща, които биха могли да се случат, ако имаше на кой да я оставя и го правех. Това са глупости, лоши работи могат да се случат винаги и на всеки (не дай Боже). Нито пък страдам от липса на доверие в хората, на които оствям. Не са малоумни, ще направят нещата както трябва, или по най-добрия въzможен начин, по тяхна преценка. Нямам проблеми с това. И не говоря zа оставяне zа минути, или половин час. Така я оставям и на брат й, zа толкова се справя. Имам предвид оставянето zа ден, два или повече.
При мен е другото, аz просто не искам да го правя, явно
И грам не ми пука, че няма и как, щото сме далече. Много си ми е добре дори така. Затова напред писах "луда работа", щото може би е нормално да ми дотежава, да ми се иска да го правя, не zнам...
При мен е другото, аz просто не искам да го правя, явно
И грам не ми пука, че няма и как, щото сме далече. Много си ми е добре дори така. Затова напред писах "луда работа", щото може би е нормално да ми дотежава, да ми се иска да го правя, не zнам... За мен пък няма никакво значение дали имам доверие или не на човека...
Аз на всичките му баби доверие, че ще се грижат за него повече от добре имам...и пак избягвам.
Аз на всичките му баби доверие, че ще се грижат за него повече от добре имам...и пак избягвам.
И защо ако не е тайна
Честно казано не съм се притеснявала. Оставяла съм ги само на хора, на които имам доверие разбира се. Но пък винаги ми е много мъчно за тях. Само че времето, през което сме разделени ме зарежда с нови сили за игра, и всякакви други щуротии. Ако го нямах, най-вероятно щях да съм много изнервена и да им се отразява на тях...