Публикувана: 29 март 2010, 01:24 ч.
Последно мнение: 12 апр. 2010, 15:21 ч.

Притеснявате ли се да оставяте бебето си на други хора?

5 254
113
1

Отговори

29 март 2010, 01:24 ч.

Мнения: 1 844

Здравейте,
още не съм мама,но много мисля по въпроса. Mr. Green

Та искам да питам нещо,да си сверя часовника много ли съм куку или е нормално... Peace

По принцип съм голяма паника в някои отношения.Като се замисля,когато имаме бебе живот и здраве,сигурно няма да искам да го оставя на никой да го погледа.От друга страна знам,че е важно и дори наложително да оставяш малчо чат-пат при баба,детегледачка и т.н,дори и само за час-два да е.
Въпросът е там,че сигурно няма да мога.Много ме е страх!Все си мисля,че нещо ако стане те няма да могат да реагират,нещо ще се заблеят..дори и отговорни да са хората.
Ето,сега когато ходим на почивка не мога да оставя кучето ни на никой друг да го гледа,освен на майка ми.Само на нея вярвам пооочти напълно,но пак се притеснявам-да не го изпусне,докато го разхожда,да не го остави да изяде нещо от земята..
Представяте ли си щом за кучето треперя така,какво ще е за детето?! ooooh!

Кажете,вие тревожите ли се като оставяте бебето на някой или не? Thinking

# 1 29 март 2010, 01:58 ч.

Мнения: 2 658

Ами съвсем е нормално, мисля, да се тревожиш, когато оставиш детето си на някого. Така са майките Wink

Аz преди много оставях сина си на баба му, леля му. Имах им доверие, не съм се притеснявала много много. Сега обаче.. е съвсем друго. Вероятно, zащото живем в чужбина и сме сами. Никога не съм оставяла малката на някой. Не съм имала въzможността. Но странното е, че това иzобщо не ми тежи, а напротив, дори не мога да си представя как бих я оставила на някой... Луда работа.

В таzи връzка, предстои ми май месец да оставя децата на баща им zа три дни, а аz да си ида до БГ. Уж не се притеснявам сега, но като му дойде времето.. вроятно ще се побъркам.

Относително е, един вид, както всяко нещо Peace

# 2 29 март 2010, 02:21 ч.

Мнения: 253

Аз преди да родя само си мислех на кой ще го тръсна малкото дяволче /баби и т.н./ Grinning

Сега не вярвам дори на собствената си майка и то даже за кратко ..
Нормално е това

# 3 29 март 2010, 03:53 ч.

Мнения: 2 111

Ако може да се присъединя. Вкратце, половинката отдавна ме врънка, но аз чак наскоро се навих да се опитаме за бебе. И още едва ли не незапочнали с опитите, той направи разчет как моята майка и неговата ще се редуват да помагат за потенциалното бебе. Тук се появи и моето колебание - доколко и наистина ли е нужна помощ от бабите? Не че имам нещо срещу тях, но наистина ли една за първи път раждаща жена е толкова неспособна да се справи със собственото си дете, че веднага да й притрябва чужда помощ? Не бихме ли могли да се оправим двамата заедно сами, без да прибягваме до външна намеса?

# 4 29 март 2010, 04:40 ч.

Мнения: 489

Можете, разбира се! Бабите изобщо не са необходими. В самото начало, докато майката се възстанови е добре да има помощ за домакинството най-вече. Моето дете и до сега не е оставаяно на баби, въпреки че свекърва ми живее до нас. Само един единствен път от 17 до 24 ч, понеже бяхме на сватба.
Проблемът ми се появява сега, защото ще ми се налага да я оставям 2 пъти седмично за 3-4 часа да ходя до университета, но не ми се иска. Cry

Не знам как ще се справя със ситуацията.

# 5 29 март 2010, 06:11 ч.

Мнения: 1 310

Първите няколко пъти, когато го оставях на майка ми, се чувствах виновна и тревожна. Звънях и през пет минути. Crazy

С течение на времето, даже и при свекървата започна да остава. Laughing

Сега вече /на 6 е/ сам си иска при бабите. Peace

# 6 29 март 2010, 07:43 ч.

Мнения: 479

Първите пъти, когато се налага (а това се случва неминуемо в един или друг момент) бях много притеснена и непрекъснато си представях разни черни картини и случки Crazy

После свикнах и престанах да мисля, че нещо лошо се случва.

На бабите им имам почти пълно доверие. А тя вече не иска да си тръгва, като отивам да я взимам Crazy

# 7 29 март 2010, 08:10 ч.

Варна
Мнения: 3 953

С първородния имах такива притеснения, след няколко пъти обаче,
взе да отшумява тази лудост.Ела да ме видиш сега, ни най-малко не
се главоболя за това Simple Smile

# 8 29 март 2010, 08:22 ч.

Мнения: 9 460

Ох,притеснение е меко казано Embarassed

Ако я оставя за 2-3 часа в нашите,ще звънна поне 10 пъти да попитам-яла ли е ,спала ли е,памперса сменен ли е и все въпроси от този род.Все едно само аз гледам дете Mr. Green

# 9 29 март 2010, 08:23 ч.

Мнения: 4 555

Нормално е да се притесняваш. Но трябва да оставяш поне за малко бебето на някого. Хем то да свиква с други хора, хем ти да свикнеш да не изпадаш в паника. Аз и до сега не мога да се престраша да оставя на родителите си доста порасналото си "бебе". Сега ми трябва спешно да я оставя на някого на 19-ти и не мога да се реша. Представям си най-различни ужасни сцени, които се случват...

# 10 29 март 2010, 08:29 ч.

София
Мнения: 1 603

Първите няколко пъти, когато се наложи да остявя дъщеря си за час-два на някоя от бабите се държах направо налудничаво.
Или звънях или си държах телефона в ръката постоянно /ако звъннат за реагирам бързо Grinning

/, качвала съм се на автобус и на следващата спирка мисля за слизане и бързо връщане вкъщи.... Това разбира се, докаго беше на дни или на месец - 2-3.
Добре че бързо ми мина.

# 11 29 март 2010, 08:30 ч.

Мнения: 9 990

Да се притеснявам-не, категорично.И на приятелки оставям.Но да ме е яд-се е случвало.В смисъл яд, че искам аз да съм си с децата, ама се налага да са с друг.Бели са ставали както в мое присъствие, така и с баба им или с детегледачката. Laughing

Пък те нещата се случват и без да си ги представям.Веднъж да оставим малката, за да ходим на концерт и на следващия ден признаха, че са тичали до Пирогов.С детегледачката още на 1 ден бе с разбита уста и т.н. и т.н.Не мисля, че проблема е в чуждите хора, защото и при мен си пада на глава и разбива устата, като процентно съотношение повече при мен даже. hahaha

# 12 29 март 2010, 08:46 ч.

Мнения: 1 558

Ами да,притеснявам се,но понякога се налага Rolling Eyes

# 13 29 март 2010, 08:59 ч.

Мнения: 7 162

Цитат на: desinkata_85 в пн, 29 мар 2010, 01:24

Много ме е страх!Все си мисля,че нещо ако стане те няма да могат да реагират,нещо ще се заблеят..дори и отговорни да са хората.

Искам да ти кажа, че бабите ги е страх много повече от теб, защото поемат отговорността да се грижат за "чуждо" дете.
Отговорността е в пъти по-голяма, оттам и грижите и старанията са им в пъти по-големи. Понякога дори прекаляват именно по тези причини.
Що се отнася до мен...хм...и аз като теб си мислех, че аз правя всичко най-добре и че ще ме е страх да им оставя детето.
Да видиш обаче като отмина една година, как първата дъщеря, че и втората, че после и двете вървяха дори в комплект и бяха успешно оставяни на бабите за по 2-3 седмици.
После децата сами си искаха да ходят при тях.
Свиквай от сега да го отделяш, защото един ден ще ти кажат...Мамо, чао, отивам на море с приятели... Peace

Последна редакция: пн, 29 мар 2010, 09:04 от Фран Джонсън

# 14 29 март 2010, 09:06 ч.

Мнения: 14 654

Не се притеснявам, но не го оставям, защото не мога да му осигуря храна докато ме няма, а и се съмнявам, че ще издържат и час с него. Иначе бих го оставяла за събота и неделя с голямо удоволствие, голямото съм го оставяла.
Разбира се, бабите няма да го гледат точно както аз искам и смятам, че е правилно, но и нищо лошо няма да му се случи, т.е. добре ще го гледат.

Препоръчани теми

Бебето плаче след хранене

Бебето иска само на ръце и отново се събужда през ноща

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Запек

Причина:

Причина: