На това футболистче мярката за неотклонение е била
първоначално за72ч. и сега е намалена на 24ч.
Какви закони,какво правосъдие?
първоначално за72ч. и сега е намалена на 24ч.
Какви закони,какво правосъдие?
- Публикувана: 26 март 2010, 00:19 ч.
- Последно мнение: 7 май 2010, 23:02 ч.
Да си поговорим за насилието в първи род единствено число
Каквито ти трябват закони има. Полемиките за липса на закони и правосъдие оставям за клюките, жълтините и хората със семките и бирата пред блока. Този етап го минах още в училище.
На теб какъв закон ти трябва?
Че не се ползват законите е един друг въпрос. Който иска може и да чака Годо, леко е, само че на пръв поглед.
На теб какъв закон ти трябва?
Че не се ползват законите е един друг въпрос. Който иска може и да чака Годо, леко е, само че на пръв поглед.
Ей, изкарахте ме много зъл, феминистки такива... Аз никога не бих оправдал никой путьо, който посяга на жена, каквато и да е тя. Дори и за един шамар - не оправдавам. Специално за този случай, последния, на Орлинов, решението е моментална кастрация на насилника. Но на този тип "жени" като битата от него, ръка не бих подал, нито бих и помогнал по друг начин, освен като кастрирам този, който я бие. Тя си е парцал. Както има мъже и мухльовци, така и не всички жени са еднакво добри и миловидни същества.
Аз мога да говоря от първо лице, единствено число. Не ме интересува кой мисли, че съм го заслужавала - отношението, което получавах и начина на живот, който имах. Аз не смятах, че го заслужавам, затова и събрах сили и си тръгнах.
Защо търпях?
- защото бях твърде млада и наивна
- защото стратегията не беше: ей сега те почвам с шамарите и те смачквам от бой... първо беше счупен гардероб, докато моята бременност беше достатъчно напреднала; после беше стискане, после скъсан гердан, подарък от майка ми за бала; после дойде ред на "курва", "за нищо не ставаш", "бедна провинциалистка", "ти си виновна и ме караш да се държа така"...
- защото ако веднага можеш да различиш физическото посегателство, то психическият тормоз се превръща в част от ежедневието ти някак неусетно. Или поне аз не усетих кога...
- защото се страхувах адски
- защото повярвах, че "Повече никога няма да видиш детето", "Ще те убия и теб, и вашите", "Ще дойда и ще ви подпаля всичките"
- защото бях финансово зависима, нямах доходи, майчинството взимаше той и ми оставяше толкова пари, колкото сметнеше, че ще ми стигнат за деня
- защото ужасно се срамувах от факта, че посрещнах рождения си ден с насинено око, след неговото "без да искам", както и от това, че месец не можех да вдигна ръката си, след като ме запрати в хладилника и след това "съжалявам толкова много"
- защото бях глупава да вярвам, че хората все пак са добри , че това ще се промени, че е период, който е мъчителен и кошмарен, но все пак ще свърши
Нищо не се промени. И аз си тръгнах - с една чанта багаж и с дете на 3 години.Още не съм си взела дрехите, никога няма да ги взема. Нито книгите... Нека чете!
Защо търпях?
- защото бях твърде млада и наивна
- защото стратегията не беше: ей сега те почвам с шамарите и те смачквам от бой... първо беше счупен гардероб, докато моята бременност беше достатъчно напреднала; после беше стискане, после скъсан гердан, подарък от майка ми за бала; после дойде ред на "курва", "за нищо не ставаш", "бедна провинциалистка", "ти си виновна и ме караш да се държа така"...
- защото ако веднага можеш да различиш физическото посегателство, то психическият тормоз се превръща в част от ежедневието ти някак неусетно. Или поне аз не усетих кога...
- защото се страхувах адски
- защото повярвах, че "Повече никога няма да видиш детето", "Ще те убия и теб, и вашите", "Ще дойда и ще ви подпаля всичките"
- защото бях финансово зависима, нямах доходи, майчинството взимаше той и ми оставяше толкова пари, колкото сметнеше, че ще ми стигнат за деня
- защото ужасно се срамувах от факта, че посрещнах рождения си ден с насинено око, след неговото "без да искам", както и от това, че месец не можех да вдигна ръката си, след като ме запрати в хладилника и след това "съжалявам толкова много"
- защото бях глупава да вярвам, че хората все пак са добри , че това ще се промени, че е период, който е мъчителен и кошмарен, но все пак ще свърши
Нищо не се промени. И аз си тръгнах - с една чанта багаж и с дете на 3 години.Още не съм си взела дрехите, никога няма да ги взема. Нито книгите... Нека чете!
И аз не мога да говоря от първо лице. Само като страничен наблюдател. Но всеки случай е сам по себе си, пък и мнението ми се покрива до много голяма степен с мнението на Judy.
Искам да обърна внимание на един аспект, който според мен е много важен. Не претендирам, че съм права, защото едва ли някой някъде е правил такава статистика, просто от наблюденията, които имам, съм стигнала до този извод.
Човек (и аз не конкретизирам пола!), който от малък вижда, че насилието (шамар, тупване и т.н.) е нормално наказание за това, че не "слушаш" по-силния, със сигурност е в пъти по-склонен да го приложи, респ. приеме и в зряла възраст. Няма начин едно момиче, което редовно бива шамаросвано от родителите си, изведнъж в един момент да реши, че шамара от съпруга/гаджето и т.н. е нещо недопустимо, срещу което тя трябва да въстане. Чувството за неприкосновеност и собствено достойнство се формира от дете, затова се дразня от всички подобни теми, касаещи деца, и където масово се защитават "освестяващите" шамари, когато детето е в истерия и не чува. Ами той и мъжа затова удря - за да "освести" жена си и да го "чуе".
В кой момент шамара става недопустим?
По същата логика, силно се съмнявам, че човек, който НИКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ не е бил жертва на насилие, пак така изведнъж ще тръгне да налага мнението си по този начин
Искам да обърна внимание на един аспект, който според мен е много важен. Не претендирам, че съм права, защото едва ли някой някъде е правил такава статистика, просто от наблюденията, които имам, съм стигнала до този извод.
Човек (и аз не конкретизирам пола!), който от малък вижда, че насилието (шамар, тупване и т.н.) е нормално наказание за това, че не "слушаш" по-силния, със сигурност е в пъти по-склонен да го приложи, респ. приеме и в зряла възраст. Няма начин едно момиче, което редовно бива шамаросвано от родителите си, изведнъж в един момент да реши, че шамара от съпруга/гаджето и т.н. е нещо недопустимо, срещу което тя трябва да въстане. Чувството за неприкосновеност и собствено достойнство се формира от дете, затова се дразня от всички подобни теми, касаещи деца, и където масово се защитават "освестяващите" шамари, когато детето е в истерия и не чува. Ами той и мъжа затова удря - за да "освести" жена си и да го "чуе".
В кой момент шамара става недопустим?
По същата логика, силно се съмнявам, че човек, който НИКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ не е бил жертва на насилие, пак така изведнъж ще тръгне да налага мнението си по този начин
Това е моят страх. Бащата на моя приятел е биел него, брат му и майка му, сега приятелят ми е каратист, никога, никога не е давал признак, че ще ми посегне, дори казва, че това е най-отвратителното нещо, което един мъж може да направи, но мен пак ме е страх, особено покрай тези неща, които ги и уча- отразяват твоя пост напълно.
Лято, моите съболезнования. Наскоро се запознах с момиче, което е минало точно през това. Но то не може да се справя само с живота и не иска да търпи възможните лишения. Май скоро ще се прибере при изрода, когото също познавам. Не знам дали твоят е бил такъв, но нейния на външен вид никога не би дал повод на страничен човек да го заподозре, че върши такива неща...
Не съм сигурна, че разбирам какво точно имаш предвид, но и на мен не ми личеше. Нека поясня - никога не ме е пребивал, по-скоро ми сипваше на час по лъжичка.
След като го напуснах, не съм и допускала, че отново може да се върна. Не мога дори да си представя, че някога пак ще вляза в този апартамент. Че ще седна на терасата, на която плаках толкова вечери. Сигурно точно затова ми беше необходимо време, за да съм убедена в решението - тръгвам си и това няма да се промени!
Прибрах се при нашите. Работих на две места. Не сме търпяли лишения, не живеем с по-малко пари от преди.
След като го напуснах, не съм и допускала, че отново може да се върна. Не мога дори да си представя, че някога пак ще вляза в този апартамент. Че ще седна на терасата, на която плаках толкова вечери. Сигурно точно затова ми беше необходимо време, за да съм убедена в решението - тръгвам си и това няма да се промени!
Прибрах се при нашите. Работих на две места. Не сме търпяли лишения, не живеем с по-малко пари от преди.
..... Тя се оплакала в полицията и оттам й казали, че нищо не могат да направят, докато не го хванат един вид на местопрестъплението. Хванаха го, издадоха му ограничителна заповед от съда и това не го спря. Тя се обаждаше в полицията, оттам - ми трябва да го хванем, когато го прави.
Е точно за това говоря- щом няма труп, няма престъпление.....
Оплаквай се на арменския поп....
А като стане най-страшното, има всички шансове да стане медийна звезда- във вечерните новини и вестниците, вкл. жълтата преса, а останалите седят, цъкат и казват- това на мен не може да ми се случи... да, ама не....
Лято, добре си направила, че си си си тръгнала, разбира се. Когато говоря за възможността за ранно узряване за човека насреща въобще нямам предвид веднага и моментален физически тормоз. За мен е достатъчно, например, скандал, грубо поведение, най- общо, обидни квалификации, за да си тръгна.
Колко време живя с този човек, в един общ дом, преди да забременееш? Колко време си работила преди това? Беше ли изцяло финансово независима? Имала ли си други връзки по- сериозни?
Моля те, не ме разбирай погрешно, аз нямам идея да обвинявам тук никого, не съм моралният прокурор. Дори две-три жени да има, повлияни от идеята, че е редно да проверят изцяло и за дълъг период другия, преди да се обвържат и че при първи, но не единствени сиптоми на насилие /въобще не е задължително да е физическо/ да се замислят накъде да вървят запаред. Да разберат, че когато проблемът се появи трябва заемат бързо активна позиция и да потърсят веднага адекватна помощ. Че чакането не е решило нито един такъв проблем.
Знам един, който не само не е бит като дете, ами не са му се и карали и не са го наказвали дори, довел съпругата си до безпомощно състояние. С две деца. Той знаеше как да не оставя следи, бе специалист /буквално дори/. Точно в този случай се намеси и полицията, в полза на съпругата.
Не това е разковничето. Човек може и да психяса, може просто да не е възпитан.
И за да не остане някой с погрешно впечатление, че твърдя, че има застраховани- имах случай точно на проявило се психиатрично заболяване по време на сключен брак, довело до тотална промяна у партньора /болния/, неспасяема просто и наложило бърз развод. Пак с две деца. Преди това човекът си беше съвсем наред.
Колко време живя с този човек, в един общ дом, преди да забременееш? Колко време си работила преди това? Беше ли изцяло финансово независима? Имала ли си други връзки по- сериозни?
Моля те, не ме разбирай погрешно, аз нямам идея да обвинявам тук никого, не съм моралният прокурор. Дори две-три жени да има, повлияни от идеята, че е редно да проверят изцяло и за дълъг период другия, преди да се обвържат и че при първи, но не единствени сиптоми на насилие /въобще не е задължително да е физическо/ да се замислят накъде да вървят запаред. Да разберат, че когато проблемът се появи трябва заемат бързо активна позиция и да потърсят веднага адекватна помощ. Че чакането не е решило нито един такъв проблем.
Знам един, който не само не е бит като дете, ами не са му се и карали и не са го наказвали дори, довел съпругата си до безпомощно състояние. С две деца. Той знаеше как да не оставя следи, бе специалист /буквално дори/. Точно в този случай се намеси и полицията, в полза на съпругата.
Не това е разковничето. Човек може и да психяса, може просто да не е възпитан.
И за да не остане някой с погрешно впечатление, че твърдя, че има застраховани- имах случай точно на проявило се психиатрично заболяване по време на сключен брак, довело до тотална промяна у партньора /болния/, неспасяема просто и наложило бърз развод. Пак с две деца. Преди това човекът си беше съвсем наред.
Браво на Лято за постъпката.
А май Judi теоритично ми философства само,на практика
нещата не стоят така.
Гледах Референдум по БНТ за НК, и там се каза,че същия
е неефективен и не работи.той е от 1964г.взаимстван от
Европа и има малки нескопосани промени.
Не подценявай и не категоризирай хората прибързано!!!
А май Judi теоритично ми философства само,на практика
нещата не стоят така.
Гледах Референдум по БНТ за НК, и там се каза,че същия
е неефективен и не работи.той е от 1964г.взаимстван от
Европа и има малки нескопосани промени.
Не подценявай и не категоризирай хората прибързано!!!
Не разбирам смисъла на това
"но не е важно толкова.
Питах- на теб какъв закон ти трябва. Конкретен въпрос, много по- конкретен от бабешкото общонационално оплакване: "Ми то няма закони...".Явно трудно ти е с конкретиката.
Ти къде видя категоризация? А подценяване?
И кое стои някак си на практика, пък било на теория друго?
Хората не се развеждат, нито разделят по НК. Това като сламка го подавам.
Нищо по- обобщаващо и същевременно недопринасящо информация няма в това "..НК, и там се каза,че същия е неефективен и не работи.той е от 1964г.взаимстван от Европа и има малки нескопосани промени...". Кое не е ефективно? Защо? Какво значи "не работи"?
Какво очакваш, когато например те ударят и не оставят следи по тялото ти, пък ти не се и прегледаш, нито оплачеш? Кой Господ се надяваш да ти се вести и да вразуми насилника?Или предлагаш във всяка къща да има по един полицай?
Още една сламка, да те подпомогна- поне моите примери са не един и са съвсем реални. Дай твоите.
"
...А май Judi теоритично ми философства само,на практика
нещата не стоят така.
Гледах Референдум по БНТ за НК, и там се каза,че същия
е неефективен и не работи.той е от 1964г.взаимстван от
Европа и има малки нескопосани промени.
Не подценявай и не категоризирай хората прибързано!!!
нещата не стоят така.
Гледах Референдум по БНТ за НК, и там се каза,че същия
е неефективен и не работи.той е от 1964г.взаимстван от
Европа и има малки нескопосани промени.
Не подценявай и не категоризирай хората прибързано!!!
Питах- на теб какъв закон ти трябва. Конкретен въпрос, много по- конкретен от бабешкото общонационално оплакване: "Ми то няма закони...".Явно трудно ти е с конкретиката.
Ти къде видя категоризация? А подценяване?
И кое стои някак си на практика, пък било на теория друго?
Хората не се развеждат, нито разделят по НК. Това като сламка го подавам.
Нищо по- обобщаващо и същевременно недопринасящо информация няма в това "..НК, и там се каза,че същия е неефективен и не работи.той е от 1964г.взаимстван от Европа и има малки нескопосани промени...". Кое не е ефективно? Защо? Какво значи "не работи"?
Какво очакваш, когато например те ударят и не оставят следи по тялото ти, пък ти не се и прегледаш, нито оплачеш? Кой Господ се надяваш да ти се вести и да вразуми насилника?Или предлагаш във всяка къща да има по един полицай?
Още една сламка, да те подпомогна- поне моите примери са не един и са съвсем реални. Дай твоите.
Когато се запознахме бях на 19. Бях студентка. Мисля, че това отговоря на въпроса за финансовата ми независимост - не, не бях обезпечена.
Няколко месеца по-късно, вече бях бременна. Ако можем да говорим за вина, моята е точно в това - че не го познавах достатъчно добре и че повярвах на искрената му любов и желание да сме заедно завинаги. В този смисъл разбирам идеята ти за дълго съвместно съжителство и "проверка" на човека отсреща. Тогава обаче, чувствата ми и фактът, че аз подхождам искрено ми се струваха достатъчно основание, за да съм сигурна, че и той подхожда така.
Що се отнася до предишни дълги връзки, не мога да се похваля с кой знае колко такива. Преди него имах приятел, с когото бях в чудесни отношения, но на 18 нито правехме планове за семейство, нито живеехме заедно.
А за околните... не мисля, че го възприемаха като мил, скромен и възпитан човек. Напротив, част от тях ми задава въпроса какво правя с него, тъй като отношението към мен понякога личеше от страни. Друг път беше зает с ролята си на перфектен партньор. При всички положения обаче, подробности не съм разказвала. Срамът е доста водещ в това отношение. Какво се случваше, след като затворим входната си врата, ми се струваше трудно за споделяне.
Няколко месеца по-късно, вече бях бременна. Ако можем да говорим за вина, моята е точно в това - че не го познавах достатъчно добре и че повярвах на искрената му любов и желание да сме заедно завинаги. В този смисъл разбирам идеята ти за дълго съвместно съжителство и "проверка" на човека отсреща. Тогава обаче, чувствата ми и фактът, че аз подхождам искрено ми се струваха достатъчно основание, за да съм сигурна, че и той подхожда така.
Що се отнася до предишни дълги връзки, не мога да се похваля с кой знае колко такива. Преди него имах приятел, с когото бях в чудесни отношения, но на 18 нито правехме планове за семейство, нито живеехме заедно.
А за околните... не мисля, че го възприемаха като мил, скромен и възпитан човек. Напротив, част от тях ми задава въпроса какво правя с него, тъй като отношението към мен понякога личеше от страни. Друг път беше зает с ролята си на перфектен партньор. При всички положения обаче, подробности не съм разказвала. Срамът е доста водещ в това отношение. Какво се случваше, след като затворим входната си врата, ми се струваше трудно за споделяне.