Да си поговорим за насилието в първи род единствено число

Страха, срама и колкото и да не ти се вярва, много от тях твърдят,че още обичат този "човек"!

"Бий ма, обичам та" - не е разпространено само сред циганите и нискоинтелигентните. Някои жени остават заради децата, заради срама, заради родителите  и близките си, под някакъв натиск и зависимост. Боя е от време на време, но децата трябва да ядат всеки ден. Ако няма достатъчно средства да излезне на квартира, да осигурява някакъв жизнен минимум, едва ли ще се реши на подобна крачка. Може да си го позволи жена, която до известна степен е независима финансово, среща някаква подкрепа и не на последно място, а по-скоро основно - жена, която е силна, борбена и не би се оставила да бъде малтретирана, под каквато и да е форма.

Не мога да говоря в първо лице, единствено число, защото не ми се е случвало, но ще разкажа накратко два случая на които съм била пряк свидетел.

Жена (с престижна професия и добри доходи, която винаги е била независима финансово), бита почти редовно, на въпроса след поредния бой, как успява да му прости и да забрави отговаря "под юргана всичко се забравя". Случката е отпреди 20 години, тя и до днес живее с побойника и го издържа финансово.
Жена (без професия, скъсваща се от тежка, уморителна, физическа работа за да прехранва децата си), редовно млатена наред с децата от пияния си съпруг, вика за помощ посреднощ. При намесата на събудените от крясъците съседи и след като към съпруга и е отправена директна заплаха, го защити с тяло и попита "Вие в чия къща се месите? Викал ли ви е някой?".

Лично аз нямам обяснение защо се случва това. Дали причината е в неговоренето, дали в страха, дали в срама, дали в обществото ни, което като цяло обвинява и потърпевшия - нямам представа.

Това е добро и изчерпателно. Само бих допълнила, че има случаи в които жената търпи насилника, защото тя самата вероятно не е много здрава психически и насилието по някакъв извратен начин дори й харесва.

само за физическо насилие ли имате в предвид?

Психическото е още по-страшно и от физическото, защото последствията остават за цял живот.Така им се промиват мозъците и им се вменява вина, че потърпевшите искрено вярват, че всичко, което им се случва, те са си го заслужили и сами са си виновни за това.

Не мога да говоря от първо лице. Като страничен наблюдател стигам до извода - "Стокхолмски синдром". И все намират някакво оправдание, често дори менящо се. Не знам, какво ще кажат психолозите. Аз друго обяснение не намирам.

Пипи_Люта, благодаря ти за тази тема.  
Още откакто съм започнала да осъзнавам взаимоотношенията между мъж и жена, започнах да си задавам въпроси относно това, какво кара една жена да търпи насилие под всякаква форма. И дори да оправдава насилника. И до ден днешен не мога да си отговоря. Може би основният проблем е в закостенялото и така добре приемано разбиране за това, че непременно жертвата си го заслужава. Не само мъже, и жени са склонни да обвинят потърпевшия - винаги той си го е търсел, винаги той е виновен. И каквото става в едно семейство, не трябва да излиза навън. Какво означава това? Семейството е основна клетка на обществото, а последното удобно си затваря очите и предпочита не да накаже насилника, а да порицае жертвата. Ако може и да не се меси - още по-добре.
От друга страна, колкото и да ми е мъчно и да съм съпричастна към жертвите, не мога да не призная, че ме е яд и на тях. Отказват помощ, крият случващото се, подлагат и децата на тия ужаси, които един ден ще ги превърнат в същите копия на жертви и насилници.
Има тук при нас един, дето все се прави на голям мъж и ако не напсува жена си поне три пъти на ден, не може да диша все едно. Всички са му свикнали и не се месят - все едно е нещо нормално. Аз обаче не съм и веднъж го попитах по мъж ли става, като упражни тая словесна повърня върху жена си. Напсува и мен и се изправи застрашително насреща ми. Явно така е взел страха на жена си и като видя, че аз изобщо не се впечатлих, направо издивя. Почна да вика, че "женките" много си били навирили ушите и само бой ги оправял. Явно го вбесяваше това, че една нищо и никаква "женка" не се плаши от него и не му целува краката. И аз се стреснах, но с нищо не го показах - само го гледах нагло в очите и чаках да видя дали ще ми посегне. Бях готова да му издера очите. И от останалите пак никой не се намеси, после само една жена ме попита защо съм се месела там, където не ми е работа.  

     La Sombra, има такъв и при нас!Като го попитах как може така да се държи с жена си, почервеня, стисна юмруци,разтрепери се, аха да ме набие.Развика ми се,чак слюнки пръскаше, каква ли не ме нарече,заяви даже,че той е "бог" и всички трябвало да му се подчиняват и слушат.Аз така му се изсмях, казах му,че е луд и е за лечение и на мен не може да ми казва какво да правя и говоря. Жена му се уплаши и го поведе да се прибират.Дано не си е изкарал върху нея яда.

За "мъжете", които вършат това, няма смисъл да се говори. Не подлежат на обсъждане, а на кастрация....
Въпросът е защо жените го търпят. Отговорите могат да са няколко:
1. Тъпи курви, които просто искат някой да им дава пари, да ги води по заведения и са готови на всичко за това
2. Тъпи овце, които са готови на същото дори с човек, който няма много пари, но просто нямат достатъчно достойнство, борбеност и воля, за да живеят сами
3. Вие добавяйте....

Аз познавам две жени - едната образована и с добра професия, но мачкана....мачкана....мачкана....
Другата - тъпа селянка, която търпи побоища, унижения пред собственото й дете. На тази, втората, се опитах да помогна много пъти, но когато човек сам не иска да си помогне ......

Основно закона трябва да се промени така,че да защитава 100% жената,децата
и семейството.Когато това стане на насилника,чийто мозък е размътен от алкохол,
необуздана ярост или други състояния все по-често  ще му светва червена лампичка,
че това което прави ще има наказателни последствия за него.
Манталитета ни, на всички също трябва се промени и никой не трябва да си
затваря очите пред насилието.
И във връзка с конкретния случай се сещам за Майк Тайсън,колко пъти е бил на топло
заради домашно насилие или хулигански прояви,какво като е известен и има много пари.

Да допълня към причините /покрай водените съдебни дела, освен личните познанства имам изводи лични в тази насока въз основа на редица познати ми случаи/- българинът, в туй число българката, има такава една специфика- чакане нещото да се оправи само или от въздействието на външен фактор- късмет, съдба, характер, вродено, наследено, с течение на времето и т.н.- абсолютно погрешна и губеща позиция.
Българинът, в частност българката, не смята все още, че животът си е негов /неин/ и че той /тя/ следва да поеме отговорността за него изцяло върху себе си. Много вреди си допринася сам /а/, но е навикнал и търпи, защото самозалъгвайки се смята, че това е по- лекият вариант. За мен това е водеща причина. Имам жени, които не се притесняват, оплакват се често и на всеослушание, но не предприемат нищо, чакат, страдат с години. Какво точно очакват накрая и те самите са забравили.
Тук законът не може много да помогне. Инициативата следва да е у човека, който има права и желае да ги реализира. Търсене на промени в закона и прилагането му като основен вариант не решава тези проблеми. Истинският проблем си е човекът, сам за себе си.
Друго- у нас все още жените не живеят масово самостоятелен живот. От дома на родителите си отиват директно в този на "мъжа". Още повече доста български вземат, че веднага забременяват и раждат деца, автоматично се поставят в ситуация на зависимост. И този феномен не е отминал за нешето общество, нищо, че живеем обективно в други времена. Това за мен е също грешка, голяма.
Съгласна съм и с писаното, че има жени, които  базират зависимостта си на живота, който сами са си избрали- на наложници, държанки, любовници, курви, проститутки- както и да бъдат наречени е все едно.
Насилникът в този аспект не го обсъждам. Патоголията си е налице при всеки такъв индивид. Поведението на жертвата ми е по- интересно при наличие на семейно насилие.

На втория въпрос- "наранил" има еднократно и преустановено действие, т.е. ако е такова душевно нараняване- зависи от хората, от вида, от последиците. В някои случаи може да се опита отново.
Ако говорим не за "наранил", а за "наранявал" или "нараняващ" положението е друго- редовно практикуваното насилие не оправдава извинителното и починено поведение на жертвата по отношение насилника.

Сигурна съм, че си го е изкарал на нея. Такива не прощават да им се уронва "авторитета". И страхът на жените им ги кара да се мислят за много велики и да се опитват да третират всички жени, както третират собствената си. Затова не могат да преглътнат някоя "женка" да им се опълчи. Мен наистина ме хвана страх, че ще ми посегне, но бях готова веднага да му отвърна със същото. Но пък се и забавлявах, като гледах колко го е яд и как едвам се сдържа, десет цвята смени от злоба, говедото му с говедо.

И аз съм втрещена от поредния случай на насилие, който гърми от няколко дни из медиите. Не знам какъв е законът, защото никога не ми се е налагало да се сблъскам с него по този повод. Но много силно ме впечатли нещо. Този човек очевидно е психопат. Той очевидно е биел наляво и надясно многократно и преди този случай. Сега тази жена го каза на глас. И изведнъж се оказва, че има още поне 5 /засега/ жени пребити от този ненормален.

Е, питам се аз, защо досега никой не знаеше? Защо тези бити жени си мълчат? Защо никоя никога на никого нищо не е казала? Тогава, след като търпят и мълчат, кой е виновен? Насилникът, който е откровен психопат, закон, полиция, кой?