Майчината депресия - тема за информация и взаимопомощ

Хайде, започнаха да се чуват упреци към майките, които се самоупрекват за това или онова.
Сега ще последва "Ама не исках да кажа това, то така излезе..." и т.н.  Хайде да го прескочим този момент и да продължим с темата без излишни коментари за кърмене, раждане, кой какво бил чел-недочел и за какво се самонавил и в какво се вманиачил. Темата е за подкрепа, не за упреци.

Здравейте, искам да споделя  с вас, а защо, и аз незнам.
На 18 окт. се роди второто ми детенце Борис.
Още в болницата започна да ми става много лошо.
Имам депресия от години, ходех на психотерапия и ми влияеше много добре през бременността.
Обаче сега като че ли нищо не помага.
Страхувах се от акво ли не, сега и страховете изчезнаха. Имам чувството, че вече искам нещата, които преди ме плашеха.
Само тормозя мъжа ми с моите вечни мисли, премисляния и страхове. Вечно нещо мисля, вечно нещо ме тревожи. Все за мен говорим. Той се опитва да ми помогне, аз се оправям за малко и пак наново. Той обмисля да се разделим. Казва, че така ще ми помогне да си стъпя на краката. Имам силната вяра, че не обичам нито него, нито децата си, защото ако ги обичах щях да имам сили да се справя, любовта да ми ги даде. А аз се провалям. Превръщам се в едно чудовище, което само търси внимание, интересува се единствено от собствените си проблеми. Не се трогвам вече като си мисля, че децата ми ще се мъчат с такава майка, че мъжа ми ще се мъчи с такава жена. Той започва да губи любовта си към  мен, днес ме удари, каза, че иска да ме пребие понякога и едва се сдържа, а на мен и от това не ми пука вече.
Мъжа ми ме помоли да се справя, за да не започвам пак лекарствата и да не спирам кърмата.
Психотерапевтката ми може би скоро ще се откаже от мен, защото едно и също ми повтаря, а аз зациклям и не мога да се откъсна от проблемите ми.
И това не ме притеснява, станала съм безчувствена. Пък и скоро няма да имаме пари да й плащаме.
Просто имам чувството, че всичко свърши, цялото ми старание от години, сега съм в такава дупка, че чак ми е приятно да съм зле.

Облаче, честит да е сина ти Борис!
От това, което пишеш бих искала да те попитам, търсила ли си помощ или закрила от насилие? Може да ти е полезно да прочетеш това. Вярвам знаеш, че насилието може да не е само физическо, то може да е и емоционално! Не те познавам, не познавам и семейството ти, но ако над теб е упражнявано насилие, ако ти е вменявано какво ли не, може да се опиташ да се обърнеш към някоя от организациите посочени в линка. Те вероятно биха могли да ти помогнат и на теб и на децата ти. Днес е посегнал на теб, а утре?

Облаче, много мъчно ми стана като прочетох... Повечето от тези неща са ми познати. Мъжът ти и той изпитва силна слабост, че не може да ти помогне. Затова ти е посегнал. За съжаление обаче това не действа... Принципът "да се стегне" определено в тази ситуация не действа. Сега имаш нужда от подкрепа, приятелско рамо, на което да поплачеш, да поговориш на някого...
Моят съвет е да идеш на психиатър. Има лекарства, съвместими с кърменето. Аз пиех такива. Повярвай ми, на втората вечер вече бях чисто нов човек - нормална майка  Ако се интересуваш ще ти напиша на лични какво лекарство точно пиех и можеш да питаш лекарите за него.
Пиши как се развиват нещата. Всички тук сме преминали по този път и ще те разберем. 

облачето хей, не е честно така мъжът ти да ти казва "стегни се", "ако обичаш семейството ни ще се стегнеш" и т.н. остави, че не е честно никой да казва такива неща на хората, които страдат, ами и да ти го каже точно човекът, от който очакваш подкрепа.. много дълго време моята мъж ми казваше такива неща.. убеждаваше ме, че трябва да спра да се лигавя, да мисля за него и какво ли не.. аз от своя страна се обвинявах, че не мога да се стегна и да събера сили и заради мен хората наоколко страдат.. е, оказа се ,че не е било така! потърси помощ!!

Често, когато става дума за определен опписихчо състояние или болест - близките не знаят как да реагират и това е нормално. Вече шамарът не е нормален, но това е друго. И според мен го прави от безсилие. Но ти потърси друг терапевт, явно с този нещата не вървят, сама казваш - зациклят. Значи полза от него - нямаш. Лекарствата за мен са последния вариант, по-скоро сеанси. Или направи някаква промяна в себе си, отиди някъде, откъсни се за малко от всичко.

Облаче, просто в тази ситуация имаш нужда от подкрепа и помощ, но нито мъжът ти, нито психотерапевтката ти я осигуряват! Самообвиняваш се без причина, а всъщност виновните са тези, които са те оставили без подкрепа в този момент! Есента е точно времето когато е  най-лесно човек да се поддаде на мрачни чуства и настроения, в съчетание с голямата промяна, която представлява появата на нов човек в семейството, е обяснението на много от нещата, които ти се случват! Освен това всеки може да попадне в такава дупка в каквато си ти в момента, и аз съм изпадала в сходна ситуация, важното е да намериш някой или нещо, което да ти бъде упора в този момент! Би било чудесно, ако има и някой роднина или познат на който можеш да разчиташ, не е за пренебрегване и професионалната помощ!
Сигурна съм, че ще се справиш, само потърси малко помощ! !

Момичета, терапевтката ми се обади днес и на мен, и на мъжа ми. Говори и с двамата. Каза ни, че е променила мнението си за ситуацията, говорила е с приятелка психиатър и ни препоръча да започна с лечение , хапчета някакви и ако трябва ,да спра кърмата. Че е по-важно бебето да има нормална майка...
Ще пиша какво е станало. А мъжа ми не издържа, защото от години го товаря, като имам такива проблеми. Иначе винаги ме е подкрепял.

Облаче, препоръчах ти лекарство, което е съвместимо с кърменето. Не знам за теб, но за мен беше важно да продължа да кърмя. То е ясно, че трябва и нормална майка, но да не стане после така, че да се обвиняваш, че не си успяла да кърмиш  Помислете, не бързайте, разгледайте вариантите и действайте. Вие си знаете най-добре 

Записвам се и аз в тази тема, защото виждам че имам познати, а и някои съвети са добри и може би си заслужават да прочетеш.

Аманита, ще ми го пратиш ли и на мен на лични?

Облаче, преди време ходех на психоложка и тя ми помогна да осъзная че много от нещата които съм приела за верни - главно упреци от страна на мои близки всъщност са причината и точно с тях трябва да се справя. Това ми помогна. Не мога да ти дам адекватен съвет, но с тези неща ми се струва, че нещо не е наред:
- Той обмисля да се разделим. Казва, че така ще ми помогне да си стъпя на краката.
- днес ме удари, каза, че иска да ме пребие понякога и едва се сдържа
- Мъжа ми ме помоли да се справя
- Психотерапевтката ми може би скоро ще се откаже от мен, защото едно и също ми повтаря
А това си е реална причина за депресия според мене:
- скоро няма да имаме пари да й плащаме

Мене започва да ме хваща вече, въпреки че не съм родила.
преди да забременея бях започнала ремотив, иначе не можех да отида на работа. Казваха ми че било плацебо, но не беше така;
бременността ми оправи състоянието, но сега ми предстои промяна и ме плаши
Снощи си припомних много неприятности (меко казано) свързани с отглеждането на по-голямото ми дете и се чудя как ще ги избегна този път и не ми идва нищо на акъла.
И както си мислех и си анализирах, в един момент мъжът ми ми се видя като още едно дете, само че голямо и с повече нужди. Всъщност често намирам подкрепа в тригодишния ми син - той ми дава сили в някои моменти.

А някой път ме хваща срам какви мисли са ми минавали през главата... (та затова ги изтрих  )

Кое е това лекарство? Във всички случаи ли може да се предписва?

Иначе - така е, смяна на терапевта, казат ти го и в миналия си пост, повече от видно е, че настоящият - не ти помага 

Мисля, че лекарства може да се изписват само от доктор, не от съфорумки.
Моят съвет е облачето хей да слуша лекаря си
 Нелепо е да се изписват лекарства от неоторизирани лица, най - малкото защото може да не са съвместими с диагнозата на лицето

Не случайно попитах 

Пък за кърменето - в случая за мен е най-малкия проблем на Облачето.

Облаче, и аз мисля, че от емоционална гледна точка е добре да продължиш да кърмиш! Ще е по-добре да се потърси лекарство съвместимо с кърменето, консултантите по кърмене също могат да ти помогнат да провериш дали лекарството е съместимо, тъй като често тези които ги изписват не са много наясно! Иначе и на мен тази терапевтка не ми вдъхва доверие! За мъжът ти не бих искала да коментирам защото, все пак не познавам толкова добре ситуацията, но смятам, че щом сте се събрали да живеете заедно трябва винаги да се подкрепяте, няма право точно, когато ти е най-необходим да ти обръща гръб!

Мунка, ти си толкова позитивен човек(следя те в една друга тема ), не вярвам да ги мислиш сериозно тези неща! Доста от мъжете са такива егоисти и аз имам опит в носенето на такъв товар на гърба си!   За децата какво да коментирам, както те на тебе са ти опора, така и един ден без тебе ще е прекалено много време за тях, ама ти това си го знаеш де!

Не искам да влизам в спорове, но Звездичка ти как така прецени, че лекуващия лекар не вдъхва доверие? От написаното във форума ли? Или защото според нея психическото състоянието на майката е най - важно и кърменето в случая остава на заден план.
Моля ви, не се изказвайте така за такива сериозни неща и не поставяйте диагнози сякаш сте лекари. Момичето споделя.
Не се опитвайте да квалифицирате кое е добре и кое зле в случая, пак казвам - не сте лекари.
И моят съвет е, ако облачето хей настоява да кърми, да попита за съвместими лекарства, ако обаче няма желание или и се наложи да не го прави - моля те мило момиче, не се чувствай виновна. Ти си една прекрасна майка