Майчината депресия - тема за информация и взаимопомощ

Каквото и да чуваш около себе си, не вярвам и  не мисля че има майка, която да не иска да се откъсне от детето или децата си дори и за половин час.. Напротив, това се отразява добре на всяка майка - да презареди батериите, да се почувства отново жена и пълноценен човек, а не само домакиня и майка. 
Избия си от главата и тези мисли за "лоша майка"! Добрата майка не е тази, която просто присъства 24 часа до детето си, а тази която го обича, подкрепя, грижи се за него, прекарва пълноценно време с него и т.н.

Съгласна съм напълно с Kareli79. И аз съм убедена, че има нужда жената по някаъв начин да зарежда батериите си, но това не значи, че не е добра майка!

See breeze ,толкова добре те разбирам 
На същия хал съм,моите не са се делили никога от мен,дори за 5 мин.Таткото е моряк,живеем в друга държава,неговите родители живеят близо,но не се интересуват от децата.Молих се да вземат поне баткото в детска градина,но не стана.Всеки ден е като предишния.Моето не е депресия,а по-скоро апатия,вече ми е трудно да се събера да изчистя къщата или да наготвя,елементарни неща.Разбирам,че е нормално да ми се иска да се откъсна някой път от децата за час-два,но въпреки това се чуствам ужасно виновна за мислите си.
Сега се опитвам да намеря начин да заредя батериите заедно с малките 

Знаех за това състояние - "следродилната депресия", бях чела за него и лични истории преди да родя. Детето ни беше планирано и много желано. През бременността, която изкарах трудно, все си мислех, че няма как да ме хване следродилна депресия при положение, че ни е толкова желано детенцето.. Уви, грешала съм. Хвана ме и то с голяма сила. Мисля, че и до момента не мога да се измъкна от това състояние. Това, което най-много ме потиска е еднообразието на деня, както са написали и другите момичета. Всеки ден едно и също, а малката си е много спокойна, не реве, имаше колики само две седмици. В началото много ме изнервиха роднините, които вместо да ми помагат, направиха по-зле нещата. А и техните съвети и приказки ме дразнят много и досега. От толкова нерви в началото ми секна кърмата. Към края на първия месец беше намаляла и до края на втория српя напълно. Това ми се отрази още по-зле, чувствах се половин човек, че не мога да нахраня детето си. на всичкото отгоре доброжелателната ми свекърва, която в началото не искаше да пусне детето от ръцете си, направи още по-зле положението. Тъй като малката беше постоянно в скута и, когато идвах с приготвеното в ръце шише с АМ, тя го грабваше от мен и почваше да я храни. През тези 2-3 дни направо не бях на себе си, излизах от стаята съсипана, отчаяна, нещастна и се затварях да рева в другата стая. След това реших, че повече няма да позволя да се доближават до детето ми и категорично дадох да се разбере от всички, че аз ще бъда единствения човек, който ще храни детето, и баща и понякога. Оттогава роднините започнаха да се съобразяват и са много предпазливи, винаги питат преди да я вземат или направят нещо друго с нея.
Отделно за депресията ми много допринася променения ми външен вид. Определено не се чувствам същия човек като преди, имам около 10 кг отгоре, които не са чак такъв проблем, ще се свалят постепенно, (надявам се де), все още не ми се е прибрал коремът, понеже раждах секцио и не съм носила колани. Гърдите ми поувиснаха и определено не се чувствам привлекателна както преди. Отделно пък и нямам много време да се погрижа за външиня си вид. Другото, което допринася за нервността ми е несвършващата домакинска работа. Просто, ставам и лягам с нея. Първото нещо, с което започва деня ми е изваряване на вода и шишето, миене на чинии, приготвяне на закуска и т.н. След това грижите за малката и така идва обяд, а за себе си нищо не съм направила. Отваря ми се по някой свободен час следобяд и след това всичко се повтаря до вечерта, до 10-11 ч. когато детето заспива. Тогава заспивам и аз, просто защото съм толкова претрепана от умора и нямам желание за абсолютно нищо - нито за секс, нито за филми, нищо. Да добавя за разходките - те, вместо да ме успокояват също ме изнервят, разбитите улици, липсата на места за деца, разни простовати лелички и нахални баби, които постоянно надничат в количката ми и дават глупави съвети.. Абе, не знам, просто съм крайно изнервена, понякога се чувствам като буре с барут, стига само някой да ми каже една дума и избухвам неконтрулируемо. Ужасно агресивна съм станала. А това за срещите с приятелки на кафе БЕЗ детето, определено помага. Това не ни прави лоши майки! И ние сме хора, имаме нужда от нормални неща и малко почивка. Успех на всички, и дано по-скоро и лесно се избавим от депресията..

Maggie_magg , прочетох поста ти. Ще ви споделя някои хитринки, които ми помогнаха да се справя бързо с депресията. [/left]

Ами да, впоследствие и аз осъзнах грешките си ама някои неща не можеха да се върнат вече (като кърмата). Разгоних всички роднини и си останах сама с малката - беше ми много по-добре така и се справях чудесно с всички задължения. А в началото се притеснявах, че няма да имам време за цялата домакинска работа и бях впрегнала родителските тела да помагат с чистене, готвене. Това, което се случи е да правят повече бели отколкото нещо полезно. Така е като се намесиш в чуждо домакинство. С течение на времето и аз взех да се впрягам все по-малко за чистене, готвенето съм го отписала почти, занимавам се почти изцяло с малката. Вярно е, че малко по малко се научаваш да си олесняваш живота.

При мен депресията започна в родилният дом, преди да дойдат да ме вземат близките започнах да плача, ей така от нищо, ревеше ми се, не бях чела много тогава за следродилна депресия и се чудех какво пък толкова напускам родилният дом , още по- добре на никой не му се седи в тази мърсотия и с още родилки в една стая... с ревящи бебета. В къщи това продължи 2 седмици. Попрочетох това - онова, идваха да ми помагат майка и свеки всяка вечер/ май не е трябвало сега като се замисля/ за да мога аз да си почина и вече нямаше и следа от лошите мисли, забравих набързо увлечена в грижите и ежедневието на майка.

Който все още не вярва, че проблемът е сериозен, може да прочете статията в този блог: http://birthfaith.org/postpartum-helps/suicide-the-silent-thief-of-mothers
Оказва се, че най-много родилки умират не от кръвоизлив, а при... самоубийство.

Здравейте Аз също минах през следродилната депресия и на моменти си мисля , че още не съм я преодоляла съвсъм.Дъщеричката ми е вече почти на 9 месеца.Ние живеем близо до свекито и далеч от моите родители.Свекито не може да ми помага защото не е добре здравословно и няма как и общо взето си я гледаме двамата с мъжа но той все пак ходи на работа.В началото и аз не исках да давам детето на никого и всички ужасно ме дразнеха с глупави съвети.Сълзи също имаше и заради постоянното недоспиване, домашните задължения и досадни близки които само се тълпяха уж да помагат.Реших проблема така:казах на мъжа ми да предопреди неговите родители да не идват без да се обадят.Слава на Бога той е много разбран и изобщо не допускаше да ми се месят.Аз също дадох да се разбере, че детото гледам аз, и ще го правя както смятам за добре.След известно време промених и възгледите си като се наложих на себе си.Започнах да ходя на фитнес, а мъжа гледаше детето за няколко часа.отделих си време за прическа и за срещи с приятелки( без малката) нея оствях на таткото когато имаше възможност.Вместо да се дразня , че постоянно я разнасят( роднините ) се възползвах от това време да свърша нещо или просто да си почина малко.
Съвета ми е следния:не се грижете за всичко вие.Разпределяйте си задачите, а и си отделете време за себе си като оставите таткото да се грижи за малкия човек за  час, два.Успех!!!

а ако си до толкова вманиачена по малкия човек и дори на таткото нямаш доверие да го оставиш?

аз го оставих два пъти до сега за по има-няма час време и полудях.направо немога!

останалото при мен е както Maggie_magg описва.дори отношенията с мъжа ми се влошиха доста наскоро,но сега закрепяме положението.той явно не ме разбира напълно. усеща се обаче,че е изкуствено закрепено и под сянката на привидно добрите ни отношения дреме заплахата пак да се "нахапем".просто всичко ме дразни! дори и мъжа ми с неговия непрестанен говор,шум и т.н. искам да съм сама с детето на пълна тишина и спокойствие.не ми с еготви,не ми се чисти,за секс и дума да не става (насилих се на няколко пъти),отвращавам се от секса в момента.в нас е на вили-мотовили вече и това ме дразни,а няма кога да изчистя,защото и детето ми не е от спокойните,по цели нощи будуваме,ревем и т.н. та гледам денем да почивам.мъжът ми работи на две работи и само мрънка,че се е скапал,подпукал ме е сега и аз да си търся работа (минимално работно време),защото неиздържал.а на мен май само е това ми липсва,но пък си викам "кой знае...може пък добре да ми се отрази да се отделям за по два часа на ден или уйк енд-а от всичко това вкъщи"......
аз незнам това дали е точно депресия.може би е нещо по-друго...наистина нямам представа,но се чувствам нещастна.

Момичета, от форума на д-р Михайлов прочетох съвета му да се ползва Седатиф ПС, хомеопатичен комбиниран препарат на Боарон. Лично аз ще опитам, ако имам, не дай си Боже, проблем.

Още докато бях бременна получих депресия. Родих преди два месеца, а още не мога да изляза от нея. Обичам дететнце, обаче вече се чудя дали да се навия за второ или да си осиновя. Преди да ме заплюете в лицето, ще ви кажа, че изобщо не смятам като повечето от вас, че бременността е толкова велико изживяване. Появиха ми се болки в ставите, корема, подувах се, напълнях, получих депресия, разширени вени, стрии, въобще пълен ужас! А да не говорим болката пир раждане, която е разяждаща - защо докторът не ми постави упойка?! Добре поне, че по цял ден докато бях бременна си седях у нас и навън ме караха с инвалидна количка, за да не се преуморявам, и учех дистанционно от вкъщи, че ако ходех на работа и на лекции бременна щях да откача съвсем. Как да се справя с пост родилната депресия? Обичам си детето, обаче тази обич и радостите, които бебето ми ми дава не могат да изтрият ужаса, през който преминах. Знам, че може да ви се стори смешно, понеже бремеността ми на околните изглежда е била лека и според докторите безпроблемна, но ако това е безпроблемнната бременност, представям си какво е проблемната.

п.п. Моля темата ми да бъде преместена в по-подходящ раздел като "Майки (бъдещи и настоящи)", много се извинявам, че стана грешка с публикуването.

А след като не е била проблемна бременността ти, защо са те карали в инвалидна количка?  За мен това си е проблемно

Мен пък ме гони един страх ,че не се справям с отглеждане на бебка Родих на 01.09 ,в къщи съм си почти сама по цял ден .Не готвя,не чистя ,имам време за себе си (излизам на кафе с приятелки,ходя на фризьор  и т.н.т) ,свеки ми помага за всичко ...и въпреки това всяка вечер плача ,страх ме е ,побърквам се направо ...Мъжът ми от както са ни изписали 3пъти е държал малката  Страшно ме изнервя и той с неговите приказки ,че едва ли не аз НИЩО не правя  А само аз се грижа за бебка (храня,къпя ,приспивам ,водя на консултации сама понякога ,пазарувам даже с мои пари  )и накрая пак не е доволен 
Чувствам се някакси самотна  За секс не се е говорило даже от не помня кога 
Чувствам се виновна за това,че бебка беше малко болна,че има колики ,а не мога да и помогна ...
Не спя и аз ,ставам в 6ч и лягам след 12 ...
Имам нужда да излезем с мъжо ,да ми казва ,че ме обича  ,че ме харесва ...
Чувствам се като идиот просто ,а не знам защо .Бях качила 23кг през бременността ,свалих 13 още на първата седмица ,сега и още 2кг съм свалила,корем нямам (все едно съм се наяла малко повече) ,дрехите си ми стават ,ама пусто чудо чувствам се смачкана направо  Е това ,мойто е ужас 
Много си обичам детето,прекарваме си добре двечките .
Е ,оплаках се и аз .Тук поне ще ме разберете ,или и да не ме разберете няма да ме наричате неблагодарница и тем подобни 

Защо чак сего открих темата?Много ще ми е интересна и дано да помогна на някой.Аз също бях много подтисната когато родих и сега се чудя на себе си но тогава ми се струваше че имам огромни проблеми.Наложи се да родя секцио и това за мен беше огромен проблем.Четях темите за секцио и се подтисках от всички нормално родили жени ,които обвиняват секциото.Ще кажеш че на тях не може да им се случи.Също и всички познати които родиха нормално-така ме оплакваха все едно че съм умряла-ама как съм била,кой ми помагал,как съм ставала,как съм вдигала бебето и т.н.Самообвинявах се все едно че сама съм го пожелала.После бебето не искаше да засуче и след многобройни опити започнах да го храня с изцедена кърма-много ми беше трудно и се самообвинявах и затова.Особено благодарение на познати и приятели които ми се чудеха ама как,ама то не било здравословно,ама как тъй,кога ти остава време за всичко и т.н и т.н.Сега 7 месеца по късно благодарение на слънцето и на доброто ми бебе не ми пука за нищо-сама за себе си и благодарение на мъжа ми намерих предимствата и на секциото и на цеденето и не ми пука за никой.Благодаря за темата и ще я следя с интерес