Kossi bossi13 това все едно съм го писала аз с тази разлика , че раждането ми предстои , в началото на 8мес съм и още не съм събрала сили да си тръгна .А го искам, знам че с този човек нямам бъдеще .Всеки ден рева , вървя по улиците и сълзите си тръгват , не съм се усмихвала от седмици ...Ужасно е! По-нещастна не съм се чуствала през живота си , не виждам изход , а и на натиск съм подложена от сем. ми - не могат и не искат да разберат.
- Публикувана: 18 март 2010, 12:24 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2011, 12:17 ч.
Майчината депресия - тема за информация и взаимопомощ
И аз минах през този ад - следродилна депресия. Моето раждане беше предизвикано "нормално" (т.е. ВСИЧКО по раждането беше направено от лекарите). След раждането бях отделена/не го видях/ от бебето си почти 24 часа. Това беше периода, в които се притеснявах дали е добре, дали не стои гладно и т.н. Когато най-после ми го дадоха и почна режима на 3 часа хранене последва следващото състояние (имах лоши хемороиди и просто изпитвах ужасна болка докато стана и стоя седнала, а не можех по друг начин да се ОПИТВАМ да я кърмя) - мъчението - или поне така почнах да го възприемам накрая. В края просто ми се искаше изобщо да не ми я дават, а да я хранят те. Тя така и не засука, а ми я даваха до последно да се мъчим.Когато дойде момента вече да си тръгваме и ни преместиха в стая, където бяхме заедно с бебетата се оказа че на мен трябва да ми правят една процедура и съответно аз се почуствах облекчена че на храненето след нея персонала трябваше да се погрижи за бебето ми, след което пък го взеха за облъчване заради жълтеница. В този момент аз осъзнах че вътрешно ми се иска някои друг да се грижи за бебето ми, за първи път почуствах че не ставам за майка. Дойде и момента на изписването и точно преди да получа така чаканото "ДА" след 5 дни престои в затвор (болницата беше под карантина заради свинския грип) ми сервираха че детето ми има малоформация цепка на небцето. Изписаха ни а аз бях тотално изнервена, не знаех как да кажа на мъжа ми и родителите ни.
Вкъщи вече преминах в начало / едновременно през периоди на чувство за вина (че аз съм виновна за тази малоформация с нещо което съм направила през бременността. Четяхме с мъжа ми из Интернет но чувството така и си го има в мен и все още), чувство че не ставам за майка. В един кратък момент обвинявах бебето си за цялата болка която изпитвах и състоянието на тялото ми.Бях ужасно изнервена и за съжаление имаше не малко моменти в които съм вдигала тон и даже крещяла на това малко невинно създание, защото не мога да го успокоя, не иска да спи или не иска да яде (а се борехме за всеки грам). Чувствах се луда направо. Добре че беше мъжа ми да ми помага и да ми връща разума в главата - най-често с израза "Не му се карай, то не разбира!". След 4-5 месеца стоене в затвор вкъщи, дойде и време за разходки, осъзнах че няма и защо да се чувствам виновна че не съм успяла да свърша нищо из вкъщи щом детето ми е убгрижено и доволно. Така мина и депресията напълно.
Вкъщи вече преминах в начало / едновременно през периоди на чувство за вина (че аз съм виновна за тази малоформация с нещо което съм направила през бременността. Четяхме с мъжа ми из Интернет но чувството така и си го има в мен и все още), чувство че не ставам за майка. В един кратък момент обвинявах бебето си за цялата болка която изпитвах и състоянието на тялото ми.Бях ужасно изнервена и за съжаление имаше не малко моменти в които съм вдигала тон и даже крещяла на това малко невинно създание, защото не мога да го успокоя, не иска да спи или не иска да яде (а се борехме за всеки грам). Чувствах се луда направо. Добре че беше мъжа ми да ми помага и да ми връща разума в главата - най-често с израза "Не му се карай, то не разбира!". След 4-5 месеца стоене в затвор вкъщи, дойде и време за разходки, осъзнах че няма и защо да се чувствам виновна че не съм успяла да свърша нищо из вкъщи щом детето ми е убгрижено и доволно. Така мина и депресията напълно.
earthnova и аз минах през същото, исках някой друг да се грижи за бебето и да ме остави то на мира. Да мога да се наспя, бях каталясала от умора, не ми тръгна кърменето, то уж сучеше, ама не наддаваше, бях отделена от него 18 часа след раждането, хем исках да ми го донесат, после като го видях исках да го вземат да се гриждат за него. У дома и аз му се нервех и му повишавах тон да не реве постоянно. И аз имах чувстовто, че не ставам за майка,чудех се защо го родих, почнах да си мисля, че можело да изчакам още няколко годинки, ей такива работи. После чувствах вина, че съм мислила така. Ще мине, не се притеснявай, не си виновна за малформацията, спокойно, дано всичко е наред оттук нататък и да се наслаждавате на моментите заедно с бебето 
Въпросът ми е защо сте седели 4-5 месеца в къщи без да излизате? Всяка една разходка вдига твоя тонус и този на бебето, даже е препоръчително то да бъде изкарвано още на 5-6 или 10 ден от раждането при хубаво време, не е хубаво да седи толкова време затворено у дома, и то милото се изнервя от това заседяване.
Въпросът ми е защо сте седели 4-5 месеца в къщи без да излизате? Всяка една разходка вдига твоя тонус и този на бебето, даже е препоръчително то да бъде изкарвано още на 5-6 или 10 ден от раждането при хубаво време, не е хубаво да седи толкова време затворено у дома, и то милото се изнервя от това заседяване.
А в какво се изразява следродилната депресия как да я позная,а пред родилна има ли?
Има доста обяснения наzад в същата тама. Както и доста лични истории. Ако това не е достатъчно като да се добие представа... де да zнам, има литература,.. Гугъл..
Въпросът ми е защо сте седели 4-5 месеца в къщи без да излизате? Всяка една разходка вдига твоя тонус и този на бебето, даже е препоръчително то да бъде изкарвано още на 5-6 или 10 ден от раждането при хубаво време, не е хубаво да седи толкова време затворено у дома, и то милото се изнервя от това заседяване.
Защото беше зима (родена е на 11,11,2009), нямахме кола и живеем в гаден квартал, който няма никакви градинки на близо, а транспорта се чака около 30 мин. минимум. Излязохме чак след като температурата стана около 10 градуса и над. И двамата с мъжа ми дотогава се притеснявахме да не я простудим. Аз особено защото разболееше ли се и както нямахме особено допълнителни мазнини по тялото (бебето), щеше да стане много лошо.
Благодаря на всички за съчувствието!
Вече сме много по-добре, разбираме се и се смеем заедно на воля.
здравейте,аз понеже много се страхувах от следродилна депресия и сега пиша тук с въпрос. ако не се прояви веднага депресията или майчината тъга има ли опастност по-късно да стане? аз засега май съм добре.....дали съм минала вече възможния да ме "лепне" период?
немога да си изтрия поста,но се поправям,като си самоотгоарям,че може и по-късно да ме затигне:(
рони,ето от това се опасявам,че може да страдам,но.....надявам се да го овладея. аз още от сега тъгувам за първите ни часове например.може би,защото ни беше много щастливо с таткото.сега свикваме леко-полеко и се рутинираме:( аз също си мисля колко бързо ще проатне моето бебе....докато с еобърна и ще е мъжленце,а аз стара:(
немога да си изтрия поста,но се поправям,като си самоотгоарям,че може и по-късно да ме затигне:(
рони,ето от това се опасявам,че може да страдам,но.....надявам се да го овладея. аз още от сега тъгувам за първите ни часове например.може би,защото ни беше много щастливо с таткото.сега свикваме леко-полеко и се рутинираме:( аз също си мисля колко бързо ще проатне моето бебе....докато с еобърна и ще е мъжленце,а аз стара:(
Здравейте.
Минаха 9 месеца и половина от както съм родила и като върна назад времето не вярвам че съм била аз.
Много тежко мина и бременноста ми.Не че не бяхме здрави аз и бебето,просто не се чувствах добре психически,много плачех.По цели дни ревях и не ставах от леглото и по трагични моменти съм имала,всичко това беше защото исках да не виждам действителноста.Исках да спазвам правилата и да имам мъж до себе си,а от друга страна виждах,че с този мъж (таткото) нещата не вървят.И двамата просто се измъчвахме докато бяхме заедно.Той се улесняваше с думите,,направи това което ще те направи щастлива''.Един вид не ми пука с теб ли съм или без теб-ти си нищо.Още по тежко ми ставаше.В седмия месец не издържах,загърбих в яда си всички предрасъдаци и си тръгнах.Знаех че съм взела правилното решение.Въпреки това ми беше тежко,събуждах се и плачех,гледах телевизия и ревях даже и на реклами,винаги бях подпухнала.Бях се успокоила точно когато влязох в деветия-навреме
След раждането дойде новата вълна от сълзи и нерви.Няма да забравя как като дойде личната лекарка на сина ми и ми обясняваше как да кърмя аз избухнах в рев.Тя само каза не се притеснявай нормално е първата седмица след раждането да се чувстваш така.Цялото ми това състояние не продължи само седмица,доста повече време мина доакато накрая не осъзнах,че е излишно да лея сълзи за това,което ни се случи,за това че сме сами,затова че хората ще говорят...все още между другото имам чувството че дори непознати ме гледат странно и знаят че съм самотна майка.Все едно имам печат на челото,знам че никой не го вълнувам аз,всеки гледа себе както аз,но нещо вътрешно не ми дава покой.Малко залитнах от темата за депресията след раждане,но в основата на всичко при мен беше това че съм сама със сина ми.Но сега вече ни е много добре.Само дето като каже ТАТИ и ми се доплаква пак
.
Сигурно отегчих аудиторията,но това е моята за моята депресия.
Минаха 9 месеца и половина от както съм родила и като върна назад времето не вярвам че съм била аз.
Много тежко мина и бременноста ми.Не че не бяхме здрави аз и бебето,просто не се чувствах добре психически,много плачех.По цели дни ревях и не ставах от леглото и по трагични моменти съм имала,всичко това беше защото исках да не виждам действителноста.Исках да спазвам правилата и да имам мъж до себе си,а от друга страна виждах,че с този мъж (таткото) нещата не вървят.И двамата просто се измъчвахме докато бяхме заедно.Той се улесняваше с думите,,направи това което ще те направи щастлива''.Един вид не ми пука с теб ли съм или без теб-ти си нищо.Още по тежко ми ставаше.В седмия месец не издържах,загърбих в яда си всички предрасъдаци и си тръгнах.Знаех че съм взела правилното решение.Въпреки това ми беше тежко,събуждах се и плачех,гледах телевизия и ревях даже и на реклами,винаги бях подпухнала.Бях се успокоила точно когато влязох в деветия-навреме
След раждането дойде новата вълна от сълзи и нерви.Няма да забравя как като дойде личната лекарка на сина ми и ми обясняваше как да кърмя аз избухнах в рев.Тя само каза не се притеснявай нормално е първата седмица след раждането да се чувстваш така.Цялото ми това състояние не продължи само седмица,доста повече време мина доакато накрая не осъзнах,че е излишно да лея сълзи за това,което ни се случи,за това че сме сами,затова че хората ще говорят...все още между другото имам чувството че дори непознати ме гледат странно и знаят че съм самотна майка.Все едно имам печат на челото,знам че никой не го вълнувам аз,всеки гледа себе както аз,но нещо вътрешно не ми дава покой.Малко залитнах от темата за депресията след раждане,но в основата на всичко при мен беше това че съм сама със сина ми.Но сега вече ни е много добре.Само дето като каже ТАТИ и ми се доплаква пак
.Сигурно отегчих аудиторията,но това е моята за моята депресия.
А между другото изобщо недей да си въобразяваш, че на челото ти пише че си самотна майка или нещо подобно... Първо че не е така, и второ че самотните майки са достойни за възхищение, тъй като много малко жени биха поели отговорността и биха имали смелостта да отглеждат дете сами... 
Благодаря karelia79 за милите думи .
Сега поста ми би звучал щастливо и е такъв,но ще спамя,все пак темата е за депресиите,аз като минала през трудна депресия ще кажа на мамите да не се поддават,според мен човек най-много може да си помогне със силата на вътрешното си аз.
Прави ми впечатление че Гаца Баца се поддава на такива мисли,а по добре е изобщо да не ги мислиш тези неща,деца имаме трябва да ги гледаме,те не знаят какво е депресия.
.Сега поста ми би звучал щастливо и е такъв,но ще спамя,все пак темата е за депресиите,аз като минала през трудна депресия ще кажа на мамите да не се поддават,според мен човек най-много може да си помогне със силата на вътрешното си аз.
Прави ми впечатление че Гаца Баца се поддава на такива мисли,а по добре е изобщо да не ги мислиш тези неща,деца имаме трябва да ги гледаме,те не знаят какво е депресия.
Не знам дали имам чак депресия, но се чувствам малко странно.
Всеки ден ми е копи пейст на предишния и това ме подлудява.
Бебето ми е спокойно и като цяло не плаче много, но правенето на едни и същи неща през 2 часа ми е супер изморително
и така 24 ч. 7 дни в седмицата 
Гледам си го сама и няма на кого да го оставя за миг ( е освен на тати вечер, но засега не съм се отделяла от бебчо ).
Всеки ден ми е копи пейст на предишния и това ме подлудява.
Бебето ми е спокойно и като цяло не плаче много, но правенето на едни и същи неща през 2 часа ми е супер изморително
и така 24 ч. 7 дни в седмицата Гледам си го сама и няма на кого да го оставя за миг ( е освен на тати вечер, но засега не съм се отделяла от бебчо ).
Оххххх-депресията и аз.
Две много близки и дълго време срастнали се неща.
И след двете раждания ме тресеше такава силна депресия,чеееее здраве му кажи.
И двата пъти ,не се сещам по цели дни хапка да сложа в устата.
По -хлътнал корем
и тънки бедра 
не съм имала през живота си ..както през първите месеци след двете ми раждания.
Обаче бях много стресилана,без да мога реално да си отговоря"Какво толкоЗ ме тревожи" и Кое ми е толкова страшно и напрегнато.
Пъэрвите месеци живеех ,като на автопилот.Сякаш всяка минутка в сън ми беше равна на глътка въздух...брей лоша работа.
А децата ми бяха относително спокойни бебета,спяха,не ревяха много.....от къде ми беше този стрес и депресивно безпокойство...един господ знае.
И двата пъти ме тресе около 2-3 месеца и постепенно отшумя.Мммм дааа
Две много близки и дълго време срастнали се неща.
И след двете раждания ме тресеше такава силна депресия,чеееее здраве му кажи.
И двата пъти ,не се сещам по цели дни хапка да сложа в устата.
По -хлътнал корем
и тънки бедра не съм имала през живота си ..както през първите месеци след двете ми раждания.Обаче бях много стресилана,без да мога реално да си отговоря"Какво толкоЗ ме тревожи" и Кое ми е толкова страшно и напрегнато.
Пъэрвите месеци живеех ,като на автопилот.Сякаш всяка минутка в сън ми беше равна на глътка въздух...брей лоша работа.
А децата ми бяха относително спокойни бебета,спяха,не ревяха много.....от къде ми беше този стрес и депресивно безпокойство...един господ знае.
И двата пъти ме тресе около 2-3 месеца и постепенно отшумя.Мммм дааа
Здравейте мили бъдещи и настоящи мами Аз също съм една дай Боже бъдеща мама - бременна съм в началото на 7-ия месец, но от няколко седмици имам страшен проблем - предродилна депресия. Много ми е трудно, измъчвам се непрекъснато от страхове - ужасявам се от мисълта да не се случи нещо лошо с бебо, толкова силно желано бебе е. Непрекъснато съм нервна и тревожна и макар да правя всичко възможно да преодолея състоянието си просто незнам как да се справя. Моля от сърце ако някой е минал през нещо такова да сподели - благодаря много предварително!
Аз също съм една дай Боже бъдеща мама - бременна съм в началото на 7-ия месец, но от няколко седмици имам страшен проблем - предродилна депресия. Много ми е трудно, измъчвам се непрекъснато от страхове - ужасявам се от мисълта да не се случи нещо лошо с бебо, толкова силно желано бебе е. Непрекъснато съм нервна и тревожна и макар да правя всичко възможно да преодолея състоянието си просто незнам как да се справя. Моля от сърце ако някой е минал през нещо такова да сподели - благодаря много предварително!
Аз се лекувах от депресия, преди да забременея, с антидепресанти. Когато забременях, продължих само с единия, под лекарски контрол и с наполовина по-малка от минималната дневна доза. Сега пия Ремотив - това са таблетки жълт кантарион, и отскоро и водорасли АФА. Пия и Бахови есенции и ходя на психотерапия. Това са моите начини да се справям, понякога по-добре, понякога не съвсем, но слава Богу като цяло съм добре. Но моите проблеми са от години и вече съм натрупала много методи за справяне.
Искам да пожелая на всички жени с депресивни състояния това да отмине по-бързо! Със сигурност Баховите есенции и водораслите АФА са напълно безвредни за бебчетата и бременността. Психотерапията много помага също, защото дава начини как да се справяме и сами. На мен ми помага и ТЕС - тук във форума има тема за него.
Искам да пожелая на всички жени с депресивни състояния това да отмине по-бързо! Със сигурност Баховите есенции и водораслите АФА са напълно безвредни за бебчетата и бременността. Психотерапията много помага също, защото дава начини как да се справяме и сами. На мен ми помага и ТЕС - тук във форума има тема за него.
Препоръчани теми
X
Реклама