Майчината депресия - тема за информация и взаимопомощ

Абсолютно.  Това е мнението и на гинеколозите тук в Канада. Няма вариант някой да предвиди дали енда жена ще мине през това или не. Всичко е до организъм.

Здравейте на всички мами.
Ровейки се из интернет попаднах на този термин ,,След родилна депресия''.
Не ми е много ясно какво точно представлява?
Кога се изразява и в какви форми?
Как се преодолява,и при всяка бременна ли се появява?
Аз мисля,че най-хубавото нещо е мъничето,което се е родило и вече е вкъщи при теб.
Аз поне очаквам моето след 4 месеца и се чудя, толкова любов изпитвам от сега към него и го чакам с нетърпение.
Мисля си, че колкото и да кача и дори да заприличам на чучело, в момента,в който го видя ще мисля само за него.
Споделете вие как беше с вас.

Когато забременях с каката,също нямах търпение и чаках този момент да дойде все по-бързо.Това,което се случи при мен,а дали е било депресия незнам е че всичко свързано с малаката ме караше да плача.1вият поглед когато родих и ми я показаха,1вата прегръдка,1вото гушкане когато милото я взе в боницта (дори сега като се сетя се насълзявам-толкова ми беше миличко) и тези малки жестове.Не давах никой дами я гушка освен мен.Това е което се случи с нас,а сега с 2рото бебче незнам как ще е?

Ревах като магаре една седмица след раждането без никаква видима причина.

При мен депресията се изрази в неувереност,че ще мога да се справя.Искам най-доброто за малката и при най-малкия неуспех започвах да плача,бях изключително нервна и раздразнителна,карах се непрекъснато с хората,които бяха до мен,за да ми помогнат...Впоследствие кърмата ми намаля критично.Чувала съм,че това състояние е характерно за първия месец след раждането,но с подкрепата на близките и повече позитивизъм,аз вече мога да кажа,че се чувствам по-добре.Според мен тази депресия настъпва именно поради факта,че изпитваме безкрайна любов към мъничетата и искаме всичко за тях да е идеално.Преди раждането си мислех,че не мога да изпадна в подобна депресия,че всичко съм обмислила и съм се подготвила,но...Настрой се,че не всичко винаги ще бъде по мед и масло,подготви се и за трудностите в началото!И не е задължително всяка родилка да изпада в подобно състояние,надявам се на теб да не се случи  

И аз бях така с бебо Алекс.Ревях за щяло и нещяло.Предполагам играта на хормоните  тогава си казваще все още думата.С времето си отшумя.

Аз също мога да кажа,че минах през ада,наречен следродилна депресия.Часове след като родих плачех непрестанно по телефона на мъжа ми,че искам да се прибирам вкъщи.Бях си втълпила,че дъщеря ми е гладна,че ще и се случи нещо и такива подобни.Другото нещо,за което ми стана кофти,е че аз лежа в билницата затворена,а всички роднини празнуват и пак рев

В първите дни след раждането си мислех, че вече за човек не ставам, но минава...

  направо като ви чета, аз сега съм си ревла, тогава да видим какво ще ме чака  А мъжете ви как реагират?

Голям рев падна - 2-3 седмици някъде, а по принцип не съм ревла   Рев, че не ни изписват от болницата; рев, всеки път, когато беба заплаче; рев, защото ми се наложи да я дохранвам първия месец...   По едно време просто сядах и ревах без причина   Много е гадно, особено ако околоните не проявят разбиране (добре че мъжо беше до мен). Предродилна депресия нямах (само предродилен бяс, че беба не излиза  ), но следродилната е нещо ужасно, добре че сравнително бързо мина.

Моят често ме питаше "Аз ли пак нещо направих?"
Общо взето не могат да се поставят на наше място.

Не мога да повярвам колко точно си описала и моето състияние (кавото и да е било) от тогава  Точно, ама точно така беше при мен. Гарнирано и със силното чувство на вина и срам от това как се чувствах 
Ей, няма да спра да се благодаря, че ми се случи само единия път. Просто е ужасно, и то когато би трябвало да усетим най-силното щастие. Много отнема...

Това, което описват ммичетата тук се нарича baby blues и е почти масово явление, но не е опасно. Изразява се в рев, нестабилност, съмнение, умора, безсилие, тук-таме избухване. Дължи се на рязката разлика в хормоналните нива след раждането, няма какво да направиш освен да си осигуриш възможна помощ, хубава храна, да сои дадеш време да се освестиш и на организма си време да се върне постепенно към обичайното си състояние.

За разлика от това, следродилната депресия е болестно състояние. Обикновено се говори за депресия ако след три или четири месеца, твоят baby blues не само, че не е започнал да отшумява, но вече включва отчаяние, мрачни мисли ама от най-мрачните, включително желание да свършиш с всичко, със себе си, за съжаление бебетата също са застрашени в такива ситуации, желание да нараниш детето или халюцинации, че ако го отървеш от себе си ще е по-щастливо, вяра (не съмнение) че това не е за теб и трябва да спре веднага (тук влизат самоубийства и опити за убийство) и т.н. Депресията е като всяка друга депресия - това е нещо много сериозно. Във форума има не една тема, аз помня една, в която майката беше стигнала до мисълта за полет през балкона с бебето. Тук (Канада) наблюдаващата сестра след раждането редовно пита, а и следи за себе си какви са ти реакциите. Но ако след три месеца не се чувстваш по-добре е редно и отговорно да потърсиш помощ. Срамно няма.

Здравейте.
Минаха 9 месеца и половина от както съм родила и като върна назад времето не вярвам че съм била аз.
Много тежко мина и бременноста ми.Не че не бяхме здрави аз и бебето,просто не се чувствах добре психически,много плачех.По цели дни ревях и не ставах от леглото и по трагични моменти съм имала,всичко това беше защото исках да не виждам действителноста.Исках да спазвам правилата и да имам мъж до себе си,а от друга страна виждах,че с този мъж (таткото) нещата не вървят.И двамата просто се измъчвахме докато бяхме заедно.Той се улесняваше с думите,,направи това което ще те направи щастлива''.Един вид не ми пука с теб ли съм или без теб-ти си нищо.Още по тежко ми ставаше.В седмия месец не издържах,загърбих в яда си всички предрасъдаци и си тръгнах.Знаех че съм взела правилното решение.Въпреки това ми беше тежко,събуждах се и плачех,гледах телевизия и ревях даже и на реклами,винаги бях подпухнала.Бях се успокоила точно когато влязох в деветия-навреме
След раждането дойде новата вълна от сълзи и нерви.Няма да забравя как като дойде личната лекарка на сина ми и ми обясняваше как да кърмя аз избухнах в рев.Тя само каза не се притеснявай нормално е първата седмица след раждането да се чувстваш така.Цялото ми това състояние не продължи само седмица,доста повече време мина доакато накрая не осъзнах,че е  излишно да лея сълзи за това,което ни се случи,за това че сме сами,затова че хората ще говорят...все още между другото имам чувството че дори непознати ме гледат странно и знаят че съм самотна майка.Все едно имам печат на челото,знам че никой не го вълнувам аз,всеки гледа себе както аз,но нещо вътрешно не ми дава покой.Малко залитнах от темата за депресията след раждане,но в основата на всичко при мен беше това че съм сама със сина ми.Но сега вече ни е много добре.Само дето като каже ТАТИ  и ми се доплаква пак  .
Сигурно отегчих аудиторията,но това е моята за моята депресия.

Kosi_bosi13 малко жал ми стана като прочетох поста ти и искма само да ти кажа , че всяко твое решение е било за добро, това е най доброто решение за теб и детето ти. Ти заслжаваш твоето щастие и го получаваш или ще го получиш