Моята майка го прави само с кромид лук(тя е от врачанско , а там плънките са предимно с такъв).
Няма точно количество. Няколко по- едри глави се режат и запържват в тиган с олио , докато поомекне лукът. Тестото го дели на две половини, една по- голяма и по- малка. По- голямата я разточва с такава големина, че да покрие и стените на тавата за печене. Слага сол и червен пипер на лукът и го изсипва в/у кората. Разточва и останалото тесто вече с големината на дъното, слага кората в/у плънката и краищата на долната кора ги слага отгоре така, че да завие горната кора по края. Това ми е едно от много любимите ястия.
Няма точно количество. Няколко по- едри глави се режат и запържват в тиган с олио , докато поомекне лукът. Тестото го дели на две половини, една по- голяма и по- малка. По- голямата я разточва с такава големина, че да покрие и стените на тавата за печене. Слага сол и червен пипер на лукът и го изсипва в/у кората. Разточва и останалото тесто вече с големината на дъното, слага кората в/у плънката и краищата на долната кора ги слага отгоре така, че да завие горната кора по края. Това ми е едно от много любимите ястия.
Ако пък вместо червен пипер се сложи припечена суха чушка...ммммммммм.....
Баба ми пък слагаше остатъци от варена кокошка - най-често бялото месо, накъсано на ситно. Става вкусно, но личните ми предпочитания са към постния лучник
