Програма за интеграция на деца със СОП

Тонита, ако прочетеш цялата тема без емоции, ще установиш, че това не е НИКАКЪВ шанс за интеграция, тъй като по места се провежда по безобразен начин. Вместо да се изписват вежди, очи се избождат, буквално.
Нормално е точно родителите на деца със СОП да са най- заинтересувани, само че не всички са активна страна, а е редно да бъдат, очакват от околните повече от това, което те могат да им дадат и се сърдят, когато не го получат. А не го получават често не поради злоумисъл у останалите. Причините са разискани в темата подробно.

Съгласна съм, че програмите за интеграция не са добре обмислени....Но, интересуваме, ако някой от вас, изключващи интегриращите деца, в последствие има такова дете, дали все пак няма да направи всичко по силите си, за да го интегрира. Защото запознатите са наясно, че за повечето деца с поведенчески проблеми се препоръчва масова ДГ.
iris06 бъркаш с тона.

До тук не видях да има такива по тази тема. Може да съм пропуснала някой.
Точмно на това се акцентира страници по ред- родителят на такова дете следва да е в активната позиция, а не просто да го запише в някаква си група и да не се поинтересува от там нататък какво следва, как следва да се работи с неговото дете, кой следва да работи с него.

благодаря ти за откровения отговор. ще те помоля за още един такъв откровен отговор - ако това е единствения шанс за интеграция, кой тежи повече на везните? правото на 1 дете да се "интегрира" (нарочно слагам в кавички, защото съм сигурна, че интеграцията по такъв начин е безполезна и силно стресираща за детето със СОП) или правата на 25 деца на адекватна среда за отглеждане (каквато очевидно те нямат в случая)? кой и как решава, че заради правото на 1 трябва да страдат 25?

много дебело подчертавам, че говоря за случаи на псевдо-интеграция като дискутираните в темата, а не за интеграция по принцип!  пиша го с надеждата да не ми подскачат възмутени родители.


ти пък от какво се шокираш?

     Jam, коректно и редно е когато се обръщаш с въпрос към някого да напишеш ника му или съответно името му ако се познавате.
     Шокирана съм от думите и начина с който определяш децата със СОП, тъй като не всички са от "психиатричния спектър" и моля те обясни какво означава това.
     Интеграцията в БГ е от няколко години и както едно прохождащо дете на една година трябва да бъде подкрепяно така и ние  трябва да подкрепяме този процес в БГ.
     Не всички родители са информирани, че детето със СОП, когато постъпва в масова ДГ има право на ресурсен учител /специален педагог/, логопед и психолог, които посещават ДГ и помагат както на детето, но и дават съвети и препоръки на учителките в ДГ как да реагират и помагат на детето в дадени ситуации.

Когато малкото дете прохожда и расте, ние следва да насърчаваме положителните му действия, а отрицателните да тушираме, да го възпитаме да не ги осъществява.
Родителите на децата със СОП не били информирани? А какво остава за родители, които нямат такива деца? Те по презумпция следва да са по- информирани ли? Как програмата помага на неинформираните родители- и от единия и от другия вид? Как и къде предвижда чие задължение е да информира, кого и как да информира?
Не всяко начинание трябва да се подкрепя. Това, че в някое имало заложени някакви хубави цели не е достатъчно, следва да са разработени и професионални механизми за постигането им. Защото с кофти средства и добрите цели могат да доведат до неблагоприятни последици. Като тези, за които се дискутира тук широко.
Та интергацията е добро начало, но авторката тук по отношение на програмата бе възмутена.
Че то още в началото на темата бе акцентирано, че понятието "СОП" е толкоз много общо, че чак обезсмисля идеята.

че аз коментирам конкретния случай, който дискутираме в темата. къде съм написала, че всички деца със СОП са от психиатричния спектър? хайде, моля, коректно и редно е да не слагаме думи в устата на събеседника си, нали?

Ама моля ви се, нека престанем да говорим за някакви процеси и прохождащи интеграции по принцип с пожелателен дух с мъглявата цел да се присъединим и ние към културния свят на толерантност и всеобщо доброжелателство... Има достатъчно механизми и добри практики по света и никъде не са, гарантирам ви, да заведеш едно дете със СОП, да го оставиш сред други 25-30, неориентирани и със собствени проблеми, родителите им да се чудят какво става, а учителката да не знае какво да прави. След като аз, която преценявам, че детето ми , по принцип леко необщително  и тревожно може да бъде успокоено с това, това и това, и си правя труда да го кажа на учителката, толкова повече би трябвало да е заинтересована и майката на детето със СОП да информира и учителката, и нас, родителите от какво точно отношение се нуждае нейното дете, какво го провокира, тревожи, довежда до агресия и какво му действа добре. Смятате ли, че другите родители са група злонамерени идиоти, които не са заинтересовани от добра атмосфера в групата на собствените си деца? И какво лошо и погрешно има, ако има дете със СОП в групата на моето аз да получа информация, ако щеш и на специална родителска среща като как точно ще се извършва това интегриране, защото мисля, че човек като е станал родител е абсолютно склонен да прояви емпатия към което и да е дете? И би могъл и желае да окаже помощ, колкото повече е запознат с проблема?

И преди някой да си позволи да ми пожелае дете със СОП, за да видя какво е, ще му кажа че вече имам такова, по пряка роднинска линия, с аутизъм.

Прочетох цялата тема,от доста време я следя.Всеки човек е прав за себе си.Едни искат децата им да не бъдат тормозени от дете с проблеми,други имат желание децата им със СОП да бъдат в масова група,защото това е единствения изход.В началото ще бъде трудно, за всички и ще има стресирани,но само това е начина да се интегрират децата .Ако трябва постоянно да се изолират в други стаи никога няма да свикнат с обстановката,а и другите да свикнат с тях.Не са виновни родителите на "болни" деца,че искат най доброто за детенцето си.Дьржавата ни не прави нищо по въпроса и се получава така,че родителите на здрави и "болни" се нахвърлят един срещу друг.Някой беше написал ,че не може заради едно дете да страдат 25.Стана ми много гадно като го прочетох.Тогава всички по-тежки случаи трябва да бъдат в специализирани градини,а само тези,които не създават проблеми в масови групи,защото е по -лесно.Един тежък случай,ако попадне на добро място ,където да вижда само здрави деца ,след време ще започне да се държи като тях и ще се подобри състоянието му,но трябва да му се даде шанс.Авторката не ме възмущава,защото ми се струва ,че разбира проблема.Но има една майка тук,която е писала такива глупости,че не мога да повярвам. Наистина иска да се отърве от проблемното дете в групата ,но няма смелост да го каже.Аз няма да се обидя ,ако някой излезе срещу мен и честно ми заяви,че детето ми го притеснява и трябва да се вземат мерки,но бих се обидила от лицемери,които тайно говорят зад гърба ми.

marusia не очаквай някой да разбере стремежът ти, детето ти да подобри състоянието си. Всеки гледа само себе си, покоя си и си мисли, че на него не може да му се случи.

Аз съм разбрала преди много време ,че не мога да очаквам помощ от хора ,които нямат моите тревоги .Знам ,че са малко тези,които ще ме разберат.Щом все още се мисли,че заради 1 дете не трябва да страдат други 25,значи няма разбиране.Това едно дете не е ли като другите или то е извънземно,което трябва да се изолира постоянно?Тези останалите 25 деца в групата ще се справят по-лесно,защото са много и си играят.Детето със СОП е само там.Пак казвам,че не мога да виня никой ,че мисли по друг начин,а не като мен,но ми е криво,че може да се помогне,но явно страха от тези деца е голям.

това е много наивно и много невярно твърдение... точно оттам идва заблудата у много привърженици на интеграцията без инвестиции. ако беше толкова просто и лесно... именно ако просто оставиш 1-то специално дете само сред тълпата и не му осигуриш достатъчно индивидуална подкрепа за интегриране, то ще стои само, неразбрано, нещастно и стресирано! а каква индивидуална подкрепа е осигурена в обсъждания случай, в който детето прави кризи, а учителката се обръща с гръб?
ти би ли искала твоето дете със СОП да е в такава ситуация? смяташ ли, че това би му било от полза за него, щом не ти пука за останалите 25?

недейте да си мислите, че непременно никой не ви разбира, бе хора! защо все така с лошо? и вие гледате само себе си, ако е за въпрос - щом не ви харесва идеята, че 25 имат предимство пред 1, нали? не е въпроса в това, че не ви разбирали, че се страхували от вас и че не били толерантни хората - просто вие самите нямате полза от такава "интеграция" като тази от началния постинг!

докога ще въртим и сучем все едно и също - всички са зли, лоши, егоисти и не ни разбират. трябва всеки един, пишещ по темата, да ви представи нотариално заверена декларация за наличието на СОП в рода си, за да бъде допуснат да има мнение и да "разбира" ли? почвам да се отчайвам за перспективата да се разберем някога в тази тема...


с голяма част от останалите ти разсъждения съм съгласна.  

jam,благодаря ти,че толкова откровено пишеш .Мойто дете е било в  масова група и знам,че никой не му помогна повече от децата там.Нито един специалист не можа да го накара да се отпусне и да направи това,което се иска от него.Но децата го преобразиха.Повтаряше всичко след тях,играеше с топка .Тези неща нямаше как да се случат в специализираната група,защото всяко дете страни от другото и вечно са сами. За съжаление вече не е сред децата и ще му бъде трудно да се развие .
Аз не смятам ,че всички  хора са зли,които нямат моя проблем,но трябва да ти кажа,че такива неща са ми правили,че ме е срам да ги разказвам.Тази тема е хубаво,че я има.Хубаво е ,че всеки един от нас ще се замисли.Аз лично не знам как бих постъпила,ако съм от другата страна,но никога не бих се държала така както са се отнасяли с мен и детето ми някои хора.

[
Marusia, напротив, очаквай 99 процента от другите родители да разберат стремежа ти да подобриш състоянието на детето си. Никой родител не мисли, че е застрахован и на него нищо не може да му се случи. И не е вярно, че с добро и разумно отношение и от двете страни деца със СОП не могат да бъдат интегрирани. И в по горни постове се описаха достатъчно случаи, когато това става, а в съседния подфорум за интеграция на аутистични деца половин час ревах на първия пост където една майка описва как дечицата помагат на нейното и как вдигат ръчички, когато тя  на обща среща, забележи, казва точно как и от каква помощ има нужда и пита за доброволци. Винаги в такива случаи водещият, информиращият, обясняващият трябва да е родителят на специалното дете, ако той не може, не желае или не смята за нужно да потърси помощ и съпричастие от другите родители, нищо няма да стане. Защо да е задължително да страда едно дете, или 25? Много ясно, че не искам детето ми да бъде тормозено както от дете с проблеми, така и от дете без. С добра комуникация и учител на място е абсолютно възможно да има добра и нормална атмосфера в такива групи, то и има на много места. Тук се описаха случаи, където положението е нетърпимо, няма комуникация с родителя на детето със СОП и в резултат другото дете просто спира да посещава градина. Аз не виждам  положението на специалното детенце нещо да се подобрява по тоя начин, нито пък то да има някаква полза от такава точно интеграция. Дайте достатъчно информация на хората за нуждите на детето си и те ще знаят как да ви съдействат и как точно да научат и децата си.

marusia, аз това въздействие го разбирам много добре и се радвам, че във вашия случай е имало толкова благотворно влияние. но помощчица от възрастния, от педагога си трябва, няма как без нея... когато нещата се правят както трябва, резултатът се очаква да е именно като този, който ти описваш за твоето дете. и какъвто описа една друга майка по-напред в темата. това са положителните примери, към които трябва да се целим.