Програма за интеграция на деца със СОП

Да беше попрочела малко от темата, все пак. Така само пишеш неща наизуст, без реално да вникваш в проблема.
Клоранс, съжалявам, че така се е получило. Според мен наистина за детето ти ще е най-добре в къщи. За другото дете, както и за цялата група не виждам полза от така наречената в случая "интеграция". Не проумявам защо майката не желае ресурсен учител, нито да направи това, което е нужно от нейна страна. Вие наистина не можете да я задължите, щом и Дидиа, която е наясно с нещата казва така. Жалко, както за болното детенце, така и за всички останали.

Съжалявам за това, което преживява детенцето.
Със сигурност би ни се искало, а най-вече на тебе, да знаем точната причина за стреса. Не се сърди, но вместо да говодиш да му леят куршум, по-добре го заведи ... не знам, при специалист? Важно е да разберете със сигурност причината, защото тмакар и сега избегната няма гаранция, че няма да се сблъскате с нея в по-късен етап. Пък и може да му останат много непирятни спомени с негативни последици за по-късно.
  Гушки на мъника, скоро да му мине!

Дълго четох,дълго мислих,дали да заявя моята позиция и сблъскване с проблема-интеграция на деца със СОП.Дъщеря ми е във втора група на ДГ.Миналата година имаха в групата дете със СОП.Така и не се разбра каква точно е диагнозата на детето.По лошо беше ,че и родителите не я знаеха.Не мога да ги съдя,защото както в последстивие се оказа,са се лутали от лекар на лекар без реално да им помогнат.Факт беше,че в ДГ липсваше всякаква медицинска документаци.Мед.сестра казваше по документи това дете е като всички други.Факт беше,че това дете не беше като другите.Няма да изпадам в подробности около случки разни,но най-обезпокояващото беше,че детето беше агресивно.По думи на учителката агресията му се отключвала когато някой от децата започне да плаче.Да ама как да накараш 30 три годишни деца да не плачат цял ден.Моята дъщеря също беше пострадала от него.Изпищяла и той се хвърлил върху нея.Думите на госпожата бяха стана за секунди.Беше я ухапал по челото,с доста сериозна рана.Мисля че си представяте каква сила трябва да се упражни ,за да се получи този белег.Друго дете беше блъснал върху ръба на масата.Ресурсен учител се изпращаше по 1 час два пъти седмично.Никакъв друг специалист не работеше с него.Тези и няколко други случки ни провокираха с няколко родители да търсим контакт с родителите.Наистина се оказа ,че самите те не знаят към кого да се обърнат.Майка от групата помогна с контакт за добър невролог и успяха да диагностицират проблема.След прегледа се оказа,че освен другите проблеми детето е и с нарушения в центъра на говора.Думите на лекаря са били,че ако потърсили по-рано помощ сега детето ще е много по-напреднало.Сега детето посещава детски център за работа за деца със СОП и два пъти седмично го водят в групата в ДГ за по-няколко часа при децата.Наистина програмата е направена само на хартия,реално по места няма подготвени кадри,ресурсните специалисти не достигат.Дори стигнах до там да звъня на зеленият телефон на министертвото на образованието,за да питам наистина ли 2 часа седмично според тях са достатъчни за работа с такова дете.Отговорът беше -ами толкова са.Интеграцията е наистина двустранен процес.Но  в една група с 30 деца,1 педагог и 1 лелка за две групи,аз мисля че няма как се получи среда,която да е комфортна за двете страни.Истина е ,че медала винаги има две страни.Сигурна съм ,че в повечето случай лиспата на знания,обратната информация и комуникацията между родители и педагози поражда голяма част от недоразуменията.Ако по места има повече квалифициран персонал нещата можеха и да са по-различни и тук вместо да се разменят "любезности",да се учим (защото мисля,че нашето поколение има нужда)наистина да бъдем толерантни.

Попаднах случайно на тази тема и.......
Анонимна, хора като теб ме отвращават.  Ти, дори нямаш смелостта, да се покажеш зад никнейма си, и да изразиш открито позицията си. Доста тясно скроена си. Продължавай да гледаш детето си, пазейки го от различните, създавайки му един илюзорен свят, където всичко е от хубаво по-хубаво и утре, когато отиде в училище...... познай какво ще стане. ДГ не е задължителна, но училището е. ДГ е оазис, в сравниние с училището. Там има деца с всякакви проблеми - от невъзпитани до агресивни. Не крии детето си от проблемните деца. Научи го да "вирее" сред тях. Научи го да ги приема такива, каквито са. И не забравяй, че никой не е застрахован.

Ами нормално е да не се покаже. Тук се плюе на кило срещу всяко инакво мнение, като често населението не се и опитва да вникне в същността на идеята.
Четете темата, цялата, тя не е срещу децата с проблеми. Тук се обсъжда проблемът с програмата, а такъв има и той е голям.

Ееее, хайде попрочети и размисли малко, преди да пишеш такива пожелателни възвишени работи,  че и болдвани, без въобще да разбереш за какво става въпрос... То твоят пост е израз на "тясна скроеност" май...

Много добре знам за какво става дума.

Значи, не смяташ, че тези деца трябва да бъдат затваряни, но в същото време пишеш : мисля, че те определено искат специално внимание и условия - подготвени учители, малки групи и постоянно наблюдение от психолог. Това означава, тези деца отново да бъдат отделени от "нормалните", т.е. те отново да са изолирани - отделна програма, отделни учители, отделно помещение..... За каква интеграция говориш изобщо? От всичко което си написала за твоята загриженост и желание да помогнеш, личи само лицемерието!!!
Това, което според мен трябва да бъде направено, е да се ограничи бройката деца в групите, да са не повече от 15 и да бъде повишена квалификацията на персонала. На този етап с тези огромни групи от 30 деца и демотивиран персонал, това уви, няма как да стане.

Ми да. За съжаление и ние в цялата тема досега стигаме до извода, че на този етап и при така съществуващите групи в градините програмата за интеграция е много трудно, а на места и направо невъзможно да се прилага...

Да де, именно безсмислието на разни програмки обсъждаме, не децата със СОП. И за програмата питаше авторката. Защото е родена саката /програмата/.

ами като знаеш, че не може да стане по този начин - защо плюеш по авторката, която точно същото като теб казва?!!
защо не прочетеш какъв може да бъде сумарният вреден ефект върху всички деца - и тези със СОП, и тези без СОП, от една недомислена и формално изпълнена "интеграция", която се свежда само до хвърляне на едно специално дете в градинската група и оправяйте се сами...

аман от прекалени светци и йезуити! мен пък ме отвращават такива като теб, Тонита.

Не съм нито светица, нито йезуит. НЕ СЪМ и от онези майки, които с охота съдействат на учителките за изхвърлянето на проблемните деца от детските заведения.
Да, огромните групи в ДГ са проблем не само за децата със СОП, но и за другите. Но, това не означава да натикаме "неудобните" в глуха линия. Защото, те просто НЯМАТ друга алтернатива на този етап.
Може коментарът ми да е засегнал някого, но поне бях искрена, за разлика от анонимната авторка, която се опита да ни убеди в това, колко я е грижа за тези дечица, а всъщност става дума за тази загриженост.....

Толкова от мен.

А на мен пък точно авторката на темата ми звучи най- откровено.

а тази загриженост да не би да е нещо греховна? значи, дайте да подложим 20 деца на стрес, защото някой не си е свършил работата, само и само интеграция да има?

абе я ми кажи ти напълно откровено - одобряваш ли описания начин на интеграция - да хвърлят едно дете със СОП и диагноза от психиатричния спектър в група от 25 деца и абсолютно неподготвен за работа със СОП учител, детето със сОП да е в стрес, да прави кризи, останалите деца също в стрес, учителката да се прави, че нищо не вижда? одобряваш ли такваз интеграция и за кого е полезна тя? интеграция на всяка цена, толерантност било това - каква и към кого? толерантността не се учи по този начин, както и не можеш да научиш детето си да плува, ако просто го хвърлиш в дълбокото и да се оправя само...
освен това, толерантността винаги има две страни. ама нещо едната куца, обикновено...

   

Отговарям ти, напълно откровено - това не е най-добрият начин, но на този етап това е ЕДИНСТВЕНИЯ шанс за интеграцията на тези деца. Къде отиват те, когато бъдат изхвърлени от ДГ? Има ли някаква алтернатива за тях? Няма. Питай родителите на деца със СОП, през какъв АД минават в усилията си да направят нещо в полза на детето си. Те са единствените на които им пука за проблемните деца.
Изразих ясно позицията си по този въпрос. Спирам да пиша по темата. Просто няма смисъл.