Споделете любимото си стихотворение за любовта

УНЕС

Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дато свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

Елисавета Багряна

Христо Фотев

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Жак Превер

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

 

ЛЮБОВ
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи пят разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш:"Остани".

Веселин Ханчев

------------------------------------------------
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
   
  Дамян Дамянов   
 

Ето го стихотворението в пълната му прелест.

ПРЪСТЕН

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Синеоката


Ей, ти, орис, мен орисана!

Майко моя, жалбо моя люта!

Как да кажа, как да бъда чута -

тъй било от бога писано.

Нямам ли сукна отрезани

и не съм ли млада, белолика?

Нямам ли снага на трепетлика,

тънки ризи, тежки везани?

Не мета ли ширни дворове

рано сутрин с китка на косите?

Песни ли не пея кръшно вити

по седенки и по сборове?

Що ми са очи черничеви,

тъмносвилени коси и вежди -

Той ги, майко, даже не поглежда.

Днеска го видях край чичови -

караше на паша стоката.

Беше му лицето восък бледно.

Ни ми проговори, ни погледна.

И разбрах тогава, аз, горкана:

той обича синеоката,

дато снощи другиму пристана.

                            Eлисавета Багряна

Добър ден, тъга!
Сбогом тъга!
Ти си вписана в линиите на тавана.
Ти си вписана в очите, които обичам.
Ти не си най-страшното бедствие,

 защото и у най-жалките устни

 оставяш усмивка.

Добър ден, тъга!
Любов на отзивчиви тела.
Всесилие на любовта,
чиято ласка възниква внезапно,

Любимото ми стихотворение на Пол Елюар

едно време ,като ученичка,ми беше един от любимите поети...наистина е много въздействащо...

Прекрасна тема. Просълзих се.

ПРОСЯК
Пред портите на храма бял,
чиито двори тъмен зид огражда
седеше просяк побелял
от глад страдание и жажда
''Хляб''-молеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше зловеща!
О,някой камък вместо хляб
подхвърли в празната му шепа...
Така и аз те молех отпреди
за обич чиста и голяма...
Така и ти възнагради
надеждата ми със измама.......

Михаил Лермонтов

Прекрасна тема, после ще ви чета  

Моето любимо :

Никола Вапцаров
Прощално
        На жена ми

Пнякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.


И още :

Стефан Цанев
Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде отначало
                           до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.

Ний може да имаме много жени,
но една ще бди
                     над живота ни:
тази, която ще ни каже : -Стани !-
ако клекнем, когато се целят в челото ни.

Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
                                  истински :
тази, която ни измени,
щом превърнем в пари и мечтите си.


Стефан Цанев
Созополска импресия

Созопол - град на Спасението.

Над тъмните покриви
като светло крило на птица
прелетява
предупреждението на фара.
Аз тръгвам към него
и спирам на брега,
прегърнал едно момиче.

- Обичаш ли ме, Тиро ?

Тиро е черна като нощта
и нощем
става невидима.
Едно невидимо тяло
се притиска до мене,
едни невидими устни
ме целуват
и един невидим глас
ми шепне:

- Послушай морето,
което вечно целува сушата,
без да и обещава нищо.
Научи езика му
и престани да ме питаш
дали те обичам.
Любовта не е обещание.
Обещанието е несигурност,
която ражда лъжа.
Недей ме пита,
не ми обещавай...

Над тъмните покриви
прелетява
светлото крило на фара.
До мене пулсира
невидимото мое момиче,
а под мене морето
целува сушата,
без да и обещава нищо...

Аз се уча на искреност
от твойто море,
Созопол -
град на Спасението.

Петя Дубарова
Посвещение

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моят страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел !
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.


... Стана много дълъг пост, но не мога да пропусна да спомена и "На Лора" Пейо Яворов, "Обич за обич" Евтим Евтимов, "Колко си хубава!..." Христо Фотев...

Дамян Дамянов

Среднощна молитва

Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този грях, така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което трепне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...

Събличай се и ми свети със вечност.


***

Ела до мен с милувката безкрайна
на нашите две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като заезда, умряла в изнемога
от сблъсъка с насрещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашата светлина тя да блести!
На нашето място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.

Дамян Дамянов

Вик

Бягай ! Бягай от мене! Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
Мойта лудост по теб угаси!
Тя е страшна! Безумна! Нелепа!
И тъй както в най-сладката жар
днес ни топли, тя утре на пепел
ще ни стори във своя пожар.
Казвам :"Бягай!", а всъщност протягам
две ръце :" Остани в моя ден!"...
Как от себе си сам да избягам ?
Ти си цялата, цялата в мен!

Мисля, че това е от "Любов облечена във дънки" на Недялко Йорданов.

        Л Ю Б О В

Сутрин слънцето изгрява
първо в твоите очи
и лицето ти разпръсва
рой усмихнати лъчи...

Влюбена съм непонятно,
както никога преди...
Но навярно не сънувам,
Божи дар за мен си ти...

Ти си музика в деня ми,
лунна светлина в нощта...
Бил си само във мечтите,
днес си всичко на Света...

И да те измести зная
на Земята няма кой,
теб неземен и прекрасен,
теб вълшебен...
                           сине мой!

...2008...

Пумукъл, прекрасно е това стиготворение! Ти ли си го писала?