Споделете любимото си стихотворение за любовта

Значи се чувстваме по един и същи начин.

Имам си една мечта  Да се омъжа за човека, когото обичам повече от всичко на света. Ако това се случи, извинете че повтарям горенаписаното, но това ще го напиша на поканите с много любов 



А казах ли ти днес, че те обичам?
Не ми се искаше да си вървиш,
а някой ден във свят различен
ти свойта обич с мен да споделиш?...

А казах ли ти днес, че тебе искам,
каквото и да струва обичта;
да можех да съм все до тебе близко,
да бъда част от твоята душа?

А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
че хората живеят само миг,
а нашият е бъдеще далечно -
ще бъде ехо от сега издаден вик...

А казах ли ти колко те обичам?...
Дано в сърцето ти това да е простимо -
пропуснах го, защото ми се вижда,
че с двете думи е неизразимо...

А казах ли ти днес, че тъй било решено:
и двамата да скитаме без цел,
преследвайки мечтите си, внушени
от някой, който слага ни предел?

А казах ли ти днес, че ще те чакам,
дори и да не знам къде и докога...
че пътят ти е връщане обратно,
а аз съм указателна стрелка?

А казах ли ти днес, че те обичам?
Дори да съм забравила, сама
ще ти го кажа пак, когато свърши всичко...
Обичам те! И утре, и сега....

Сърдечно благодаря, Шанел! Тук вече видях и баща й, и себе си дори. Което ми напомня, че скоро не съм й посвещавала стихче. Ако имаш и други подобни съкровища, ще се радвам да ги споделиш!

Много харесвам стихотворението на Стефан Цанев-Молитва към Анна.И всеки път,когато отида на гроба на баща си,се сещам за това стихотворение.На всичкото отгоре,аз съм Аня.Можете да предположите,как се чувствам.


МОЛИТВА КЪМ АННА

Стефан Цанев

Ела на гроба ми, мини със пръсти
по буквите на името ми върху кръста,
постой минута - две, мисли за своето начало
и ще възкръсна аз с душа и тяло,
ще бъда жив минута-две, а може ден -
докато мислиш ти за мен.

          

                  За твоето тихо идване ,
                  което все още в мен отеква като гръм.
                  За даденото и назад не взето
                  за прошката ,че с теб съм и не съм.
                  За туй , че бе на мое име кръстен
                  и твоят лош и твоят хубав час...
                  на малкият ти пръст на вместо пръстен
                  горещите си устни слагам аз....


"Пръстен"- В.Ханчев


ПП: Дано не съм объркала нещо ,че от години не съм го писала или казвала

Любимите ми стихове са на Дамян Дамянов


Обичам те…

Обичам те. Надявам се, ти – мене.
Но – вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време…
…И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен – просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа…
И ако някога се изтърва
„обичам те“ срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
„Обичам те“ е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас – безкрайносричната любов.

..............................................................

Обичам те и те целувам


Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие –
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.

.......................................................................

Остани тази нощ…


Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
Остани тази нощ! Като куче отвън
ще ни пази до утрото будният вятър…
Остани тази нощ!…Остани!…Остани!…
И прокарай ръка по лицето ми тъмно –
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!
А когато от наште целувки се съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата мощ –
и ще стане по-светла земята…

............................................................

Не си отивай…


Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас?
Ще викаш ти – гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: „Ела! Ела!“
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път…
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

......................................................

Другар

Надежда Захариева

Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.

ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Пърси Шели

Pour toi mon amour - Jacques Prevert


преводът:

За теб Любов моя

Отидох на пазара за птици
и купих птички,
за теб,
Любов моя.
Отидох на пазара за цветя
и купих цветя,
за теб,
 Любов моя.
Отидох на пазара за стара железария
и купих окови,
тежки окови.
за теб,
Любов моя.
Отидох на пазара за роби,
и те търсих,
но не те намерих,
Любов моя.

За Териса: Валентин Йорданов е млад поет, родом от Силистра. Това е личният му сайт
http://valentiniordanov.hit.bg/index.html

из Черни Невени

санскрит, автор неизвестен,
превод на английски Е.П. Мадърз,
превод на български Кръстан Дянков


Дори сега,
ако съзра под дрехата й
двата портокала с цвета на старо злато
лицето като звездна нощ, снагата, в огън изкована
Пронизана от острието, любовта що носи -
на младите години първата любов -
сърцето си в снега туптящо бих заровил...

Дори сега,
ако съзра в очите-лотоси онази немощ,
родена под сладостното бреме – младостта,
аз пак протегнал бих изстрадали ръце,
от устните й пак ще пия упояващото вино,
като пчела политнала на воля,
която се опива с мед на крехки лилии.

Дори сега,
ако съзра в очите чакащи безумна болка,
ланити, хлътнали и побледнели
от треската на нашата раздяла,
поднесъл бих аз любовта си със венец цветя,
нощта би станала любовник мургав
върху гърдите на деня глава обронил.

Дори сега,
в душата си, що повече не чака, аз съзирам
все образа изчезнал, все халките златни
звънтящи в допира до малките магнолиеви листи
и снежнобялата и мека кожа, по която
бях писал с устните си пламенни куплети,
каквито вече няма да запея...

Дори сега,
смъртта донася трепета на посивели мигли,
на тъмни и безжизнени очи,
скръбта на нейната снага, от морна радост повалена,
и за утеха малките цветчета дето тръпнеха,
под булото на нейните гърди,
а в мъката – устата, от целувки влажна.

Дори сега,
я чувам да мълви за слабостта си, най-достойна
най-силно да ме люби. Виждам хорицата дребни,
които за сребро продаваха робини по тържищата,
в талази затлъстяла плът очи да свиват,
но нея никой принц от градовете морски не откупи,
в студеното си ложе да я отведе.
О, моя малка
като празнична одежда до мен се долепи тогаз.

Дори сега,
обичам черните очи със ласка свилена,
ту в смях потънали,ту в скръб
клепачите, що сладка сянка хвърлят,
когато погледа и нежен засенят.
Обичам устните й с аромата сочен на цветя,
вълните на косата й, от дим по-мека,
смеха и, в който изумруди палаво блестят.

Дори сега,
те виждам - с леки пръсти галеше косата ми,
в една се бяха слели двете ни души
а споменът пламтящ говореше чрез тебе;
"О, виждала съм как луната щом се скрие,
робините на Рати се отдават на любов,
а после се отпускат най-безгрижно и заспиват
под тежките, от злато изковани Канделабри.”

Минута като нож

Пред тебе колко пряма бях?
Дори не ти отключих да ме видиш...
Разказвах факти, роних смях,
но оня миг за истина, той си отиде...
Коя ли истина от всичките накуп
безумно закъсняла днес да кажа?
Че искам време с теб, сега и тук?
Че искам за страха да се накажа?
Че можеше в минута като нож,
изострено болезнена и нежна,
да спра да мисля, че си луд и лош,
че можеше и да не умъртвя копнежа?
Че уловила в шепите порой звезди,
мечтаех си до теб да дишам будна,
че исках да прошепна "само ти",
а плачейки наум, убивах чудото?
Че с миналото цяло в своя сак
заминах си самотна, горда,чужда,
излъгала през сълзи някак си
душата си, че ти не си й нужен.

  Дъжд заваля, както се казва
  небето плаче през май-киха със сини светкавици-
  аз плача за Мая.
  Господи, толкова късо и толкова силно обичах,
  изгорях ли не зная,
  но нищо не чувствам, сега съм пустиня и
  плача за Мая...    Ст.Цанев
 

 Живея, без да мисля за света
 в ръката божия живея.
 Душата ти, без моята душа
 е пуста линия.    Г.Станков

 
От любви твоей загадочной
 как от боли, в крик кричу,
 Стала желтой и припадъчной,
 Еле ноги волочу.  А.Ахматова

ЖИВОТ ОТВЪД СТРАХОВЕТЕ

Безумно хубаво дете
огрява със усмивка дните
и във очите цял простор, небе
пронизва тялото, душата - всичко.

И във сърце тай една искра,
която умът не познава.
Разгори ли се бурно само миг тя
любов на цяла вселена дарява.

И нека научи ни това малко дете
как да огрява щастия дните ни.
И нека с любов се пропие всяко сърце,
да живеем отвъд страховете си.

И двете книги (за 6 лв. и за 15 лв.) ги има в наличност в Книгоманията в Mall of Sofia на "Стамболийски", днес ги видях. Невероятна е Маргарита Петкова.


А по основната тема - любимите ми любовни стихотворения са много. Едно от най-любимите е това:

Питка (препечен подарък за рожден ден)

Камелия Кондова

Все по-предпазливо белязвам нещата със име...
Нека не е любов, нека е... нещо по-важно.
Днес ми е есенен... прекрачва с тъга към зимата...
(Боли ме тъгата му - сякаш, че аз съм го раждала)
Днес се усмихва с небрежното ъгълче в устните.
Същото ъгълче, в което се скрива сърцето ми,
когато животът започне да дрънка изкуствено
за красотата на маса с пияни естети...
Нека не е любов, нека е нещо единствено -
дума, която пред никой не съм изричала...
Но са предатели думите - били са и шепот и писък...
С какво да му кажа, че наистина го обичам?!
Блъскам тестото с гнева на жени от фолклора.
С техните сенки набъбва и лунната пита.
Ще нахраня стомаси... ще пораснат стомасите в хора.
Пълна маса с човеци - и той ще ги види в очите ми...
Нека не е любов, нека е нещо брашняно...
бели пряспи от черната блуза откъртени...
Чак тогава единственото и неживяното
ще си намери думата. И ще се казва Безсмъртие.

За съжаление не помня ,нито автора нито заглавието.Четох ги в едно междучасие от книга на съученичка.Ще бъда благодарна някой ако се сети да каже автора.Цитирам по памет ,така че моля за извинение ако не е съвсем точно.
Ще ги поканя на масата за да не истине обедът готов
А те ще ме нахранят със любов
Ставаше дума за един човек,който гледа как двама млади влюбени вървят и той прави равносметка на своя живот как е изчезнала вече любовта в него.Ама и аз как обяснявам