Публикувана: 19 дек. 2009, 22:20 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2010, 10:44 ч.

Кога е редно да започнем да възпитаваме децата?

11 251
109
1

# 15 20 дек. 2009, 00:02 ч.

Мнения: 387

Цитат на: autumnsphere в сб, 19 дек 2009, 23:28

Ето това иска да попитам Додсън: какво правиш с едно несамостоятелно дете, което иска непрекъснато да е залепено до тебе? Дори и на пода да го оставиш, то започва да се катери по краката ти и дивана, за да дойде при теб и да ти изяде книгата, да пише на клавиатурата и да ти яде от устата. Според мен, при едно 10-месечно бебе, това е моментът, в който го оставяш да реве, за да разбере, че не може да има всичко. И то го разбира.

какво правя аз мога да кажа...играя си с нея...пред компютъра сядам когато тя спи, чета когато тя спи, общо взето всичко правя когато тя спи...когато е будна съм изцяло нейна...когато има нужда от мен, съм нейна...затова съм майка...така приемам аз нещата...детето няма с кой друг да си играе, няма на кой друг да покаже какво иска...и освен с рев не знам по какъв друг начин би могла да ми покаже, че иска или не иска нещо...

ще дам за пример обувките...моята слабост...харесвам си обувки, приготвям си половината заплата за един чифт обувки, които не се знае колко пъти ще обуя и отивам да си ги купя, но се оказва че няма моя номер...и какво правя...цял ден се ядосвам и хлипам...за едни обувки, без които МОГА...какво прави детето когато не му разрешим нещо или не му обърнем вниманието, което то иска...сърди се и почва да реве...кое е по-важно???обувките или детето...аз избирам детето си...

мога да дам за пример себе си...и аз получавах всичко и много се сърдех, ако не получех нещо...и след сърденето почти веднага го получавах...сега разбирам, че не съм била права, но точно това ме научи да се боря за всичко, което искам...и съм постигала всичко, кото съм искала...родителите ми винаги са били до мен, но съм доста самостоятелна, точно защото винаги когато са ми трябвали са били насреща...деца, които нямат към кого да се обърнат стават постоянно търсещи подкрепа и одобрение...така че за мен честно казано е по-добре като по-малка да е залепена за мен и когато и писне от мен да си стане самостоятелна...както постоянно искаше на ръце, така сега не иска да се гушка...иска да си лази и да не я закачам...
май мног обоъркан пост написах, но дано ме разберете...

# 16 20 дек. 2009, 00:04 ч.

София
Мнения: 1 262

Според мен възпитанието започва от първия ден на детето Peace

Просто методите на влияние и обяснение, нивото на строгост и евентуалните похвали/ наказания се променят според възрастта Peace

# 17 20 дек. 2009, 00:43 ч.

Мнения: 2 829

Доста широко е зададена темата... Иначе, да, мисля че още от бебе е нужно да се обяснява всичко на детето. Конкретно за откликването на плача и забавляването на бебето- аз винаги съм действала според инстинкта си, именно старала съм се да не оставям децата да плачат. Първия ми син беше от несамостоятелните, просто винаги у измислях нещо интересно да прави някъде близо около мен, ако не можех да го взема му обяснявах защо, успокоявах го. И сега е така- аз съм не отстъпвам, когато нещо му кажа че не може, но винаги го утешавам ако плаче. Т.е. казвам му че няма да му купя бонбони и когато той се разплаче клякам на неговото ниво, гушвам до, казвам му колко го обичам и му обяснявам защо няма да му купя бонбони.
На 6-9 месечно бебе вече може да се обяснят доста неща- например ако не си дава играчките и ги дърпа от ръцете на друго бебе- може да му се обясни че едната ще е за него, а другата за детето и да му се даде избор- правила съм го, работи.
Разбира се, когато например трябва да отида до тоалетната отивам, дори детето да плаче, но все пак му казвам защо. И пак да кажа че аз много си държа на личното удобство- т.е. измислям начини и децата да са доволни и на мен да ми е удобно. Например нося интересни играчки като отивам да пия кафе с приятелки. С едната ръка правя червей на големия ми син, а с дугата си сърбам капучиното Simple Smile

# 18 20 дек. 2009, 07:40 ч.

Мнения: 1 021

"Възпитава" е много широко понятие.
Аз също смятам, че едно 10 месечно бебе разбира достатъчно и ако не всичко, то голяма част от нещата, които му го говориш, по тона на гласа, по интонацията....Дъщеря ми разбира кога, брат и е направил нещо лошо, когато повиша аз тон и започва да вика и тя, обърната към брат си. Също смятам, че най трудната задача във възпитанието е да намериш точния подход за всяко дете, защото всяко дете е уникално и не може да се възпитава по един начин. При едно дете работят едни методи, при друго - други. На тази възраст 10м съм на мнение, че оставянето да плаче не е решение и възпитателен метод (поне за мен). Предпочитам ако нямам възможност да взема дъщеря ми и да си играя с нея, да престана за момент със заниманието си, за да измисля нещо друго интересно за нея, с което да се занимава пак самостоятелно и да довърша започнатото на спокойствие, отколкото аз да правя нещо, а тя да се дере до мен. При синът ми вече, който е на 5г. и разбира прекрасно всяка една отделна дума съм по-твърда. Когато обещая нещо го спазвам и никога не го лъжа, така знам, че и той ще е честен с мен (доказвал го е многократно, дори и когато по този начин признава грешки). Обещая ли нещо, ще направя и невъзможното да го има, но кажа ли "Не", значи "Не".

# 19 20 дек. 2009, 09:07 ч.

София
Мнения: 2 508

Цитат на: dessita_i в нд, 20 дек 2009, 07:40

При синът ми вече, който е на 5г. и разбира прекрасно всяка една отделна дума съм по-твърда. Когато обещая нещо го спазвам и никога не го лъжа, така знам, че и той ще е честен с мен (доказвал го е многократно, дори и когато по този начин признава грешки). Обещая ли нещо, ще направя и невъзможното да го има, но кажа ли "Не", значи "Не".

Супер. Дано и аз успея да удържа фронта така. И аз се опитвам да го забавлявам по всякакви начини, но на него много бързо всичко му доскучава. Така че 50% от времето той се жалва за нещо, не реве, но ми се кара. Друса се в кошарата като маймунка напук и вика.

Утре ще обезопася цялата къща и го пускам да лази навсякъде. Да видим тогава как ще стоят нещата.

# 20 20 дек. 2009, 09:35 ч.

Мнения: 40

И аз съм съгласна, че възпитанието започва от първия час. Трябва много търпение, упоритост и любов. Поне на мен, при тази възраст, на която сме. По моя син съдя, че бебетата са много хитри, те бързо забравят "наученото", ако видят нещо, което по им харесва.
Давам като пример, че моята майка още като се прибрахме и ми каза да го оставям да си заспива сам. Така и правех, не е плакал, лежеше си кротко и като му се доспи си заспиваше. Свекърва ми идва на гости два пъти. И двата пъти го вдигаше от креватчето, тъкмо преди да заспи. Тя си умира да разнася бебе и да го мачкоти. Резултата, след нейните визити беше едно мрънкащо бебче, което искаше да стои само на ръце, да заспи на ръце и да спи в ръце. Стъпих си на врата докато го отуча, два дена бях полудяла. Гледах, разбира се това да става без той да плаче, за да не се изнервя. Просто го оставях, галех го, целувах го, излизах за секунди и пак се връщах и така. Е, успях. Като забраних категорично, когато си лежи и се е заиграл сам и не мрънка да се вдига и да се разнася. Сега имам едно добро бебче, което си се заиграва самичко, заспива сам, макар това да отне по-дълъг период. Не мислете, че не си гушкам бебето, напротив, много се гушкаме и мачкотим. Но предпочита, като си играе да си срещу него, плаче ако го вземеш на ръце и колкото и да му се спи, не може да заспи в ръцете ти никога.
Процеса с възпитанието е непрекъснат. Всеки ден се той прави нещо ново и аз трябва да се нагодя.

# 21 20 дек. 2009, 10:15 ч.

София
Мнения: 216

Цитат на: TANI80 в нд, 20 дек 2009, 09:35

При нас беше същото, само че в ролята на свекърва ми обикновено са майка ми и бабата на мъжа ми, само като мрънне и трябва да го вземат, според мен, когато детето си играе и се забавлява само не е нужно да се взима постоянно на ръце, разбира се, че си играем заедно, гушкаме се, но мама си има време за мама, а Стани си има време за играчките, важното е да съм в стаята при него и да ме вижда, ако остане сам е доста недоволен...но всъщност темата е от кога започва възпитанието, ами според мен режим и т.н. се гради от раждането, но заспиването сам е част от режима, също важно е детето да взима добър пример от родителите, а целенасоченото възпитание идва по-късно, в момента, в който детето може да осъзнае какво значи "Не", а не само да се стряска от интонацията, с която е произнесено, като започне да разбира и защо е "не", при всички деца е различно, не може днес детето да е на година и 11 месеца и да няма "не" за него, а от утре всичко да е "не", защото сме започнали да го възпитаваме...

# 22 20 дек. 2009, 10:58 ч.

Мнения: 9 814

Възпитанието започва още от мига, в който се роди бебето /е, според други и още преди това, а според трети и преди зачеването Grinning

/.
За мен има разглезени бебета и малки деца от родители, които са се водели от подобни на Додсън теории.
Но всеки разбира по различен начин родителството, отношението към децата си и методите на възпитаие.
За едни бебето е разглезено, ако постоянно иска на ръце, други му казват привързано родителство.
Нека не се и бърка възпитава с дресира.
Имам позната, които така възпитаваше бебето си- рев до откат в леглото му, защото сега на нея й се чати.
Е, след няколко такива възпитателни урока, детето се научи само да се забавлява, доколкото може, и заспива, а майка му беше горда, че е положила основите на доброто възпитание и самостоятелност.

# 23 20 дек. 2009, 11:12 ч.

Мнения: 1 347

Според мен от само себе си се подразбира, че възпитанието започва от мига на раждане на детето (ако не и по-рано). И Додсън не е казал нищо по-различно от това. А това, че многото ласки и отговаряне на нуждите на детето, изразени чрез плач, средно докъм 2 г., не разглезва, е съвсем различно и лично аз съм склонна да се съглася и с това.

# 24 20 дек. 2009, 11:19 ч.

Мнения: 7 114

Нямам зор да приучвам дребната към самостоятелност. Понякога ми идва нагоре, но общуването с нея е важно и за двете ни.
Оставила съм тя да "води" и забелязвам, че приоритетните й са различни с порастването, както и според това с кой е.
С написаното от Десито и Лорини съм съвсем съгласна.

# 25 20 дек. 2009, 11:52 ч.

Мнения: 539

Ние сме свикнали възпитанието да започва едва ли не от самото раждане,но дали е правилно.....,не искаме ли понякога твърде много от децата си,какво остава да е тяхното удоволствие от детския живот ако всичко е свързано с неговото възпитание.Някъде бях чела,че японците започват възпитанието на децата си на седем годишна възраст,а до тогава им е разрешено всичко.Не съм съгласна и с техния метод,но и нашия не е много удачен.Трябва всичко да е много примерено,без излишна строгост,да го направим перфектното детенце newsm78

с много любов и търпение.

# 26 20 дек. 2009, 12:06 ч.

Мнения: 1 347

Май всеки разбира различни неща под "възпитание". Просто според мен възпитанието става по безброй начини; отношението ни към детето го възпитава, възпитаваме го с това, дали му говорим тихо или силно, топло или дистанцирано, дали го гушкаме често, възпитава го всичко, което вижда около себе си - играчките, цветовете, отношенията между мама и татко, влажният нос и меката козинка на кучето... Всичко се запечатва и оставя впечатление в детското му мозъче и душица; това за мен си е възпитание. Затова казвам, че започва от раждането. А другото "възпитание", налагането на дисциплина и моралистичните лекции - в повечето случаи може и напълно без тях, независимо от възрастта Simple Smile

С достатъчно търпение и разумно отношение, повечето деца сами се изграждат по начин, за който не можем и да си мечтаем да го постигнем целенасочено. bouquet

# 27 20 дек. 2009, 12:44 ч.

София
Мнения: 44 187

Възпитание и дисциплина са съвзсем отделни и различни неща Wink

А специално посочената книга според мен е много добра....

# 28 20 дек. 2009, 13:47 ч.

Мнения: 46 548

Когато се роди детето ни, не бях чела теорията му, но налучквайки стигнах до нея.
Да угаждаш за всичко е много относително - доверявала съм се на инстинктите й за храна, вода, сън. Ако поиска нещо, което би застрашило живота й, разбира се, че няма да го получи. Но да си реве в кревата, защото аз съм решила, че трябва да измия чиниите точно сега - не виждам смисъл.
Когато детето ви води, то се доверява на инстинктите си и в крайна сметка не иска нищо извън тях.
Когато ви е го направлявате, то губи представа, дават му храна - яде. Е, не е гладно, но няма начин.

А самостоятелността не се учи, заложено е дали ще я има или не, при нас я имаше в излишък, въпреки, че не се е отделяла от мен до 3 г., никога не е била привързана, нито ме е търсила.

За другите неща, Britt гое написала - личен пример, нищо повече не е необходимо.

# 29 20 дек. 2009, 14:19 ч.

Мнения: 2 447

Според мен се започва още от първия ден....

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Сън на бебе

Странен цвят на ако

Наддаване на бебето

Причина:

Причина: