Кога е редно да започнем да възпитаваме децата?

Според мен ( и майка ми) детето може да се разглези преди тази възраст в  определени случай. Конкретно - не трабва да му се дава да си играе с предмети, които са забранени и в по-голяма възраст може да му навредят, конкретен пример е запалка, кибрит. Моята свекърва често дава запалката си на 11 месечната ми дъщеря с извинението,че нищо не може да си направи сега. Твърдо съм против това, защото децата се научават (запомнят),че могат да си играят с този придмет.
Другото което майка ми скоро ме предупреди - да не й давам да си отваря шкафчета и да си вади разни неща, защото деца, на които това им е позволено вкъщи,  по късно го правят и в други домове.
Доверявам се на майка си,защото още от малка ме е научила на кое може и кое не е, и смятам да се възползвам от нейните съвети.
Определено и аз виждам вече доста негодувания и понякога "бърз рев" за нещо, което не може и затова ставам по-твърда в "Не-тата".
За протокола и аз съм чела Додсън, но смятам,че до 8-9 месечна възраст не може да се разглези - после ДА!

Aми...аз съм съгласна с г-н Додсън че толкова малко дете не може да се разглези.

Всъщност плачът е единственият начин бебето да покаже че иска нещо,защо трябва да се научава че не е това начина?Кой е тогава-не може да каже,не може да си поиска...

Точно как не знам,не помня и точно кога,но в един момент бебчетата осъзнават че са отделна част от мама.Все си мисля че няма как да научиш малко бебе да бъде самостоятелно,то само се научава .Бебетата са различни,някои могат да стоят самички,да се заиграват,да се занимават,докато други-не.И това е независимо от начина на възпитание.Визирам моите деца-баткото като бебе много плачеше,и беше все из ръцете ни,не заспиваше сам,не се занимаваше сам,до 3 годинки не си играеше сам .Сестра му е пълна противоположност-от както се е родила-тиха,кротка,където я оставя,там я намирам,няма да ревне,няма нищо,вечно ухилена,играе си сама,сама се забавлява,на моменти забравям че имам бебе ,пу-пу.

Доре,нали знаеш,че аз далеч не съм експерт по подобни въпроси,но също съм на мнение,че не трябва да се угажда прекалено.Угаждането е според мен до 8-9-10 месечна възраст..Аз забелязвам,че моите момчета вече започват да разбират доста неща.До преди месец си мислех,че когато направят беля няма смисъл да им се карам,защото не разбират.Обаче,откакто започнах да казвам "НЕ" или "спри",когато прекалят,те ме поглеждат и наистина спират.Мисля,че полека лека осъзнават кое може да правят и кое не.Старая се непрекъснато да им говоря и колкото и да ми е трудно да им се "скарам",когато трябва,аз го правя,защото знам,че на тази възраст децата забравят ако нещо не им се повтаря непрекъснато. Естествено нямам намерение да стигам до крайности и да им забранявам всичко или да им се карам за всичко,защото все пак са деца .Но мисля,че след година ще започна вече да им забранявам по-сериозно нещата,които не са редни.Тогава мисля,че повече ще разбират...

Наско също си играе сам в кошарата и дори заспива сам,дъвчейки възглавницата,защото още от самото начало него не го глезеха като Гошко.А Гошко пък от своя страна е станал толкова лигав,че в момента,в който му взема играчката или го погледна накриво,започва да мрънка и най-артистично го докарва и до плач.

Въпреки всичко,което казах обаче,не се заричам,че така ще действам.Характера на децата толкова се променя с времето,че най-вероятно ще преценявам на момента как да постъпвам.

А,Дорабела е казала точно нещата,които и аз мисля

Интересна и благодатна тема! Не знам от кога е редно да възпитаваме децата си,но всички сме чували за първите седем години,нали?
Едно обаче вече знам от опит, на третия ден след като се прибрахме в къщи с новороденото ни бебче и тя започна да ни върти на малкия си пръст  Всичко разбира като и се говори, по тона ми,изобщо не е глупава!СТрува ми се възпитанието започва с личния ни пример,взаимоотношенията и атмосферата в семейството,родителите създават малката личност от първия и ден извън корема на мама! Не бих оставила бебето ни да си прави каквото иска,та тя за един ден под грижите на някоя баба и ми свиква на ръце постоянно. Ако едно дете свикне на начин на поведение,който ние сме му разрешили,как да го отучим после,как да му обясним,че това вече не е правилно,като до скоро е било правилно? НЕ одобрявам идеята на Додсън,лично аз от сега говоря на малката,как задължението на децата е да си прибират играчките .

И аз смятам, че в книгата не е посочена точната възраст. Възпитанието започва от люлката, без да прекаляваме в строгостта си

И тя какво, прибира ли ги 

Спомням си как баща ми непрекъснато ме тероризираше да чистя, да мия паници, да подреждам - все неща, с които мразех да се занимавам. Исках да ме оставят на мира да си чета кротко книжки. Съседката ми пък беше от дете уредна домакиня, обаче и нейният баща вечно недоволен - не четяло детето, само шетало из къщи. Въпреки цялото преследване, от мен домакиня не стана - занимавам се с наука, а съседката ми също продължава да не чете особено, спортистка е.

Моята гледна точка е че трябва да се види какъв е характерът на детето, с какво има склонност да се занимава и според това да се действа. Дисциплинирането да не е в посока да ги правим наши копия и да изпълняват точно желанията ни.

По въпросът за прибирането на играчките, който така искрено ме развесели - никога не съм карала дъщеря ми да си подрежда нещата, винаги аз ги прибирам, но напоследък, като играем навън, когато свършим, тя сама си събира кофите и лопатите и си ги слага в една торбичка.

Подписвам се с две ръце под това мнение.
Чела съм Додсън. За мен това е една уникална книга, която ме научи да живея в мир със себе си и с детето си.
За възпитанието, разчитам на това да предам ценностите си на своето дете. Не забранявам нещо, само защото така съм решила, или в момента съм станала с лице към възглавницата. Единствените забранени неща са тези, които я застрашават. Ако направи нещо, което не трябва, обяснявам защо.
Следвам два основни принципа във възпитанието.
1. Не я карам да прави нищо, което не иска. Като започнем от яденето и завършим с подреждането на играчките и обличането. Подрежда си играчките ако иска и когато иска. Облича се както сметне за необходимо.
2. Спазвам си обещанията. Ако й кажа, че във вторник в 3 часа след обяд ще й купя предмета Х, задължително го купувам. В този случай, ако й кажа, че ще я накажа, тя е сигурна, че ще го направя.
Много трудно мога да кажа кога започнах да я "възпитавам". Смятам, че възпитанието на едно дете в ранната му бебешка и детска възраст идва от наблюдаване на действията и думите на родителите и копиране на поведението им. Затова, ако аз псувам напр., то и детето ще смята това за нормално и ще го прави.
Когато стана по-голяма и вече разбира всичко, което й се говори, се старая да обяснявам повече за това, кое е правилно и кое не.

Посочена е възрастта - пише, че детето няма нужда от дисциплина през първите два периода до 2 годинки.

Може би малко объркахме посоката. Аз не говоря за това как трябва да се възпитава детето, а кога. Т.е. моето дете още не разбира като му обясня защо нещо не бива, но разбира, че не бива.

Основният проблем при нас е, че той иска непрекъснато да му се обръща вниамание и да не му е скучно. Не съм сигурна това до каква степен е нормално и дали трябва да му се угажда във всеки един момент.

Това, което мен ме притеснява, е че аз съм отглеждана точно като детето на Алекс и това ми изигра много лоша шега. Защото съм свикнала да получавам всичко, което искам, да не върша нищо, което не искам и когато се оказа, че това е невъзможно в истинския живот, аз останах с пръст в уста.

Десито, за плача - имах предвид, че не може всеки път като каже "мяк", да го взимам на ръце, просто физически и дори и психически е невъзможно.

Ето това иска да попитам Додсън: какво правиш с едно несамостоятелно дете, което иска непрекъснато да е залепено до тебе? Дори и на пода да го оставиш, то започва да се катери по краката ти и дивана, за да дойде при теб и да ти изяде книгата, да пише на клавиатурата и да ти яде от устата. Според мен, при едно 10-месечно бебе, това е моментът, в който го оставяш да реве, за да разбере, че не може да има всичко. И то го разбира.


Да, Йойо е точно същият!

И особено ,когато гледаш две деца наведнъж и си сама от сутринта до вечерта,без грам помощ за каквото и да е от никой... Аз затова може би се научих да им казвам "не",когато е необходимо. Ако не го правех сега изобщо нямаше да имам възможност да седна пред компютъра,камо ли пък да пиша... или да правя куп други неща.Аз също искам да възпитавам децата си на самостоятелност.Засега успявам само с единия.Другия е в процес на обработка

естетвено, че възпитанието започва от самото раждане...с кърменето и храненето...културата на хранене също е вид възпитание...сядането на една маса с родителите, навика за споделянето...научаването на думички като бладгодаря, моля, заповядай става точно от най-ранна детска въраст със самото поговаряне...че и преди това...както може да научим едно дете да показва колко голямо ще порасне, така може да научим и на важните неща...всеки сам решава и преценява каква е границата...за мен е странно и неразбираемо това с точни граници...до 2г не може, след това ДА...до 40тия ден не може да му се режат ноктите, да замръква навън, да го виждат чужди хора и куп подобни глупости, след 40тия може всичко...до 6мес само ан кърма и изведнъж всичко може...някак си тези граници, които се налагат от лекари и лектори са ми малко неприемливи...всичко си зависи индивидуално от детето и родителя...ако детето е кротко не е нужно да му се налагат забрани, но ако е диво като моето определно трябва да знае кое може и кое не...успех на всички във възпитаването...пък дано и аз се справя, защото това е най-трудната част от отглежданеот на едно дете...

Смятъм, че колкото по-рано започнеш да говориш на бебо за всичко хубаво и важно в живота му, толкова по-добре за него. Искам да кажа, че е като ученето на стихотворение, колкото по-вече го рецитираш - по-добре го научаваш.

Съгласна съм,че не трябва да се угажда за всяко едно нещо на детето.
Но пък и прекаленото повтаряне на думичката "НЕ" по някакъв начин го стресира и това повлиява до някаква степен на психиката му в последствие.Чувала съм отстрани като наблюдател как майки или баби непрекъснато викат подир детето "Не!","Не прави това!","Не пипай там","Не може така да правиш".....и много други.


Относно Додсън и аз му имам книгата и съм я чела.Като цяло не ми допада неговата психология.Като конкретика мога да посоча факта,че според него няма значение от какво се храни детето-от гърда или от биберон.Нямало научни доказателства,че едното било по-полезно от другото Не мога да се съглася с това негово твърдение.От думите му не става съвсем ясно дали има предвид АМ или просто изцедена кърма,давана с помощта на шише,но и в двата случая естествено,че майчината гърда е незаменима и най-доброто средство за хранене и успокоение за малкото човече.

аз смятам че всяко дете е индивидуално, така и подхода към него трябва да е според темперамента, х-ра и т.н
чела съм Додсън, но според мен 2г е относителен период
примерно за малкия, който е ужасно палав и много обича да прави напук, да те гледа в очите, да ти се хили и да посяга към забраненото нещо-примерно ютията
за разлика от сестра си, която винаги е била послушна и никога не е правела бели-нарочно, ако се сещате какво имам впредвид
иначе за ужас на свеки и майка ми, аз също рядко забранявам неща-давам да се играе със всичко, което не може да ги нарани-примерно разни "скъпоценни" сервизи, книги, и т.
като дойдат бабите се почва едно-не пипай тук, не прави това, защо не е научен/а да си прибира играчките, защо му даваш да се вози с табуретката и куп още забрани и респективно децата ги отбягват
пък после казват че бабите и дядовците разглезвали децата, но у нас май се е обърнала плочата  
да отговоря на autumnsphere
предвид факта че забремянах когато дъщеря ми беше на 4м и ужасно ми се гадеше още 4м. може би извадих късмета че тя беше сравнително спокойно бебе
някак си самата тя схвана че мама не носи на ръце, но щом баща  й си дойдеше от работа веднага биваше имародерстван да я носи-и това от бебе на 6м
за разлика от майлкия Звяр, който вряскаше нон-стоп, пък и сега изисква много повече внимание и ужасно ме изморява, тъй като се стреми постоянно да му обръщам внимание
слава богу че вече се заиграват заедно, но при него Не-то отрано влезе в действие, иначе нямаше да мога да се оправя с двамата-тъй като ги гледах изцяло сама, без никаква помощ

Заинтригувахте ме с този Додсън. Ще взема и аз да прочета.

Мисля, обаче, че се бъркат понятията или има грешка в превода.
Възпитанието започва, някои ще кажат от корема на майката (все пак предаваме емоции на детето) или след раждането. До момента дисциплина не съм успяла да наложа, но детето попива абсолютно всичко. Например- слага ръка на устата  когато се прозява, реве, кашля  , когато види отворен буркан бърза да му сложи капачка, иска да яде с вилица  и нож.. Т.е. възпитанието започва от началото, но дисциплина може да се наложи след две години.

п.п. аз не  знам и каква е тая дисциплина дето ще успеем да я наложим като станат на по две години, нали тогава започва бебешкия пубертет?