(Тъжна) тема за размисъл.

Извинявай за любопитството, но къде живеш? Защото е странно, че не са ти направили кръвни излседвания още в началото.
По проблема на бременността - трябва да се обърнеш към клиника за коплицирана бременност. Вероятно е плода да не е заразен, но непременно трябва да се следи по-агресивно отколкото при неусложнена бременност.
Другият проблем е самата вирусна инфекция и ефекта и върху теб - потърси специалист - хепатолог, който ще те посъветва какво да правиш и какво да не правиш, а също ще проследи развитието на инфекцията и евентуалните промени в черния дроб. Пациенти с хепатит С задължително се проследяват хронично за да се установят на време евентуални усложнения.

ПП: единственото, за което бих се постарала наистина в един такъв случай, е да живея в страна, която осигурява условия за нормален живот на специалните хора!

Ех Деметра,колко си права. Аз точно това направих.

Краси, може и да ти прозвучи странно (почти скандално), но аз благородно ти завиждам и ти се възхищавам!. Мисля, че наистина трябва да си много специален човек, за да бъдеш избран да се грижиш за един специален малък човек. Бъди горда!   

Темата се разводни.

Demetra, това:
"благородно ти завиждам"
е цинично.
Сорри, ако си била искрена, но звучи не скандално, а налудничаво.

Мисля, че Деметра е имала друго впредвид, за да буде веднага обвинена...

 Мъничко оффф:   Често чета "майчетата отдалеко"....и извинете, че пописвам при вас. / Чета градовете и държавите ви, усмихвам се и пътувам виртуално и стискам шепичка България за вас. /

    Сърцето ми се свива... И в предишната подобна тема се включих / имаше линк по- горе/
    С риск да изглеждам циник и жесток човек ще кажа, че не бих износила увреден
плод съзнателно. Още преди да забременея говорихме серизно с мъжа ми , понеже сме в 40-те и двамата. / съпругът ми няма други деца, аз повече не мога/ Ако имаше малформации, нямаше да се замисля. Така е чесно и за детето, особено тук.  Минах си по реда със всички възможни изследвания... и съм наясно че гаранция - нъцки. Ако се беше родила увредена моята мома Найка : има 2 варианта / моля не ме съдете, а помислете/
   1. Ако е нещо , с коет о можем да се справим/ няма да изреждам диагнози/... да..Разбира се. Да не се повтарям, че  аз съм със Полиомиелит / не ми личи вече!!, но боли/ , а скъпия е с ДЦП/ Детска церебрална пареза/засегнати долни крайници.
    И двамата сме прекарали детството си и многото операции сред увредени / някои тежко/ деца.Като нас, прочее:-))) така , че знам със какво мога да се справя...
    Но, мили майчета и родителки...има диагнози, с които човек не се справя, освен ако няма собствена мед. клиника . / и тук няма да изреждам диагнози, че не е за преди лягане/  така , че да заявя окрито и честно ДА, аз ще се справя... не,  няма   с бебе, което има нужда от перманентни операции и то, ако ги издържи,  ще живеве годинка. В нашето семейство има  такъва случая и 2 на брой./ братовчеди и племеници/     Прочее и душата ми е богата,  и съм силен човек  / че съм и скромна , де:-))/
    НЯМА ДА СЕ справя  пък и никой не може.  Никой не се справя с това.. Просто правиш , каквото трябва и чакаш края. и не си на земята....
     изв..  развълнувах се. 

     помина ми..
     Колко до до " заведенията" в българско, занимаващи се с увредени деца..нямам думи.
    Но съм чувала , че в белите държави / без кавички!/ има частни заведения..медицински.  Родителите плащат солено, посещават си детето/ понякога и не особено често/ и вместо да му отделят сумите за обучение, отделят за фонда му, след смъртта им.  Детето расте в добра среда, с медицинско обслужване...има програми за интегриране в последствие и прочие, тук се спомена за това.
    Е, ни е сме на светлинни години от това. Прочее, не съм убедена дали няма частни клиники... би следвало вече да има.

     На мамите дето  си искат бебчетата, независимо на колко години са,, правете си изследванията  и точка. Не се психирайте от всякакви случаи.., Божа работа / ако и доколкото го има/  Полезен е форумът.. невероятнооо... но не  допускайте черни мисли, моляяя:-)
     Пожелавам приятна "работа" за бъдещи бебчета.. и ник`ви лоши мисли, еййй!
     

     

Както казах, съжалявам, но така звучи. Все едно искрено се е надявала  да има дете с проблеми, за да се изивси духовно, да бъде по-силна, по-специална.
Моля да ме извините пак, но на мен това ми звучи излишно високопарно. Ако говори някой за собственото си дете - единствено тогава ще повярвам на такива думи...Иначе си остава изказване на страничен наблюдател.

Както казах темата се разводни, защото е ясно, че всеки нормален човек ще даде цялата си обич и сила на родилото се детенце...каквото и да е то. Ако има и късмет да е в социална държава още по-добре. Ако ли не ...

Найка, така е. За това и го гледахме бебето. Знам, че не е 100 %, но сега поне знам, че сме направили възможното без да застрашаваме плода.  От тук на татък - каквото стане, Съдбата си знае.

И си мисля, че различието във мнението за аборта се дължи на различни разбирания за съчувствие.

Пак четох, първото което си написала, Сара. Просто се чудех, защо темата изби в посока родители, общества. И тогава забелязах горното. Според мен  си говорила с католик. За това ти е отговорил така. Не всички холандци са на това мнение. Едното семейство е, на жена износила дете със спина бифида, родила го и то умряло разбира се. След това не са си и помислили да карат без изследвания. Не искали да се повтори... А имаме и друго познато холандско семейсто, което пък се е отказало да има деца, защото има такива с увреждания и от двете страни в рода. За аборт не може да става въпрос, защото са каталоци. Така, че не е българска черта да се замисляме над тези въпроси. Характерно е и за общества, в които нещата може да се каже са сравнително уредени.

А колежката ти не виждам да имала шанс да направи каквото и да е с единствения ултразвук тук в 12 седмица. В 20 не винаги могат да видят много, камо ли в 12-та. Дори да е искала да прекъсне бременността, просто никакъв шанс с тази система. Няма какво да си говорим, че не е и до нея. Самите гинеколози в Холандия водят преговори със застрахователите, този преглед в 20-24 седмица да се прави на всички бремени. Защо ние да си затваряме очите. Просто на този етап много родители дори нямат шанса да вземат своето решение.

Абе признавам си, много ме разтрои и замисли тази тема ... във всичките й страни...

Е, айде сега, пък ти се разстройваш. Недей, моля те! Чувствам се виновна. А И АЗ ПРЕДУПРЕДИХ ДА НЕ СЕ РАЗСТРОЙВАТЕ ТИ И ДРУГАТА БРЕМЕННА ТУК!!! (за които поне знам, де).
Не мисля, че е католик, или поне не подчертано. Защото имам друга колежка, която си е определено набожна, всяка неделя на църква и т.н.
На мен и на двете ехота на 12 седмица огледаха всичко много внимателно, крачета, ръчички, сърчица и т.н. ако нямаше краче щеше да се види. А после като ходихме на 20-тата седмица (ние си платихме за втората бременност, а с първата бяхме в БГ по това време) също гледаха всичко. Поне външно всичко беше наред, както се и оказа, слава богу.
А ти не се притеснявай, всичко ще е наред.

7of9 , миличка.... добро и чувствително човече си ти.. направо ми иде да ти забраня / уффф, де да можех/ да четеш такива теми , бременна...


 Ще кажа нещо, което/ на никого не му пука, предполагам/  не посмях да кажа досега, за да не е антиреклама на форума// той си е чудесен!! и щото  се зарибиххх// ми спаси душевния мир.  За първи път влезнах тук покрай календара и то случайно... Зачетох се , настървено във всичко.. бях 19-та седмица бременна, 39-годишна, с проблеми от всякъде, преди амниоцинтезата в София. и полудях..     
      Чак , когато родих, и в новото жилище ми прекараха кабел, се върнах...Тук.
   Сега съжалявам, че не стоях във форума, през това време... ох как съжалявам.....Но съм наясно, че нямаше да мога да се оттърва от притеснения, за прочетени неща.
    Вече си тук, и оттърване няма от нас. Така , че споко... И не изчезвай...
    Ще вдигна чаша асеновградски Мавруд, за живо и здраво бебче!

Момичета, спокойно. То разстройването е многостранно и доста на често. По какви ли не въпроси и все свързано с бебето. ... мисля, че е  нормално за човек, на който това е първо дете. Така, че повредата си е в моя телевизор. Може дори , като се роди да имам и друго мнение по много от въпросите. Не знам. Но обещавам да си призная, ако има промяна.