Първите 2 часа след раждането

Ахам, точно така и моя милост. Това първия път, преди почти 10години, но в "Шейново". Там си полежах с торбичката пясък на корема, гледах в тавана и се чудех дали блиzките(и мъжът ми) са раzбрали някак, че съм родила и кога ли ще се сети някой да ме zакара в стая. Никой нищо не ми беше каzал, а аz нищо не zнаех. Мобилен телефон тогава не притежавах. Ей такива работи...
Второто нямах щастието да се ражда у наЗе, та zа него няма какво да пиша..

Обаче не мога да се съглася, че няма какво да се желае и че ".. ама какво толкова има, че гледам раждания и мен ме гледат, нали това е родилно..." . Или по-скоро, не мога да се съглася вече с това, може би преди да видя сама някои неща, бих се съгласила... Щото аz по принцип съм доста търпеливо магаре, и на болка, и на друго, та добре че не са всички като мен, че никога нищо нямаше да се промени май май...
Но видях колко е хубаво иначе. Мноооого хубаво, несравнимо... Та, момичета, определено има какво да се желае, и то много.
А точно zа битовите условия и отношението... е те там вече е страшно. Вярно, че може би ще кажете, битовите условия не са всичко. Да, ама са много важни, много. Отношението още повече.. Иzобщо, всичко, което те кара да се чувстваш човек, е важно.
Въпреки, че съм раждала в БГ преди десет години, наистина. Но като гледам и чета, доста неща не са се променили хич...
Да, съгласна съм, че има раzлични случаи, раzлични болници и раzлични раждания, всичко zависи от много неща, както и от самата раждаща..

Доколкото разбрах авторката се интересува какво се случва с майките 2 часа след раждането. Самото раждане като процес не се обсъжда, защо да го гледа?

Преди второто си раждане отидох на т.нар. ден на отворени врати (в същата болница, която бях вече раждала един път). Да е пудрено, да е напудрено, колко да е напудрено??? Може да се види предродилна зала - как са леглата, по колко са в общо отделение, колко персонал обгрижва майките... Може да се погледне в родилна зала: къде раждат майките естествено, къде е операционната. Къде оставят родилките след това...

Ако аз се интересувам да работя по някоя тема детайлно бих пила вода от извора. Особено ако е със заявка, че моята задача би променила нещо, бих поискала специална среща, на която да обсъдя повече неща. От форума може да е само първично събиране на информация или допълване на общата картина. (все пак трудно бих обиколила всички родилни домове в БГ) 

Аз раждах във Втора градкса в София.Там предродилната зала е с  2 легла.Веднага до нея е родилната,която доста голяма.Когато родих ми сложиха пълна упойка,за да ме закърпят  .Дойдох на себе си след около 3 4аса,но не помня къде се напирах.Акушерката стоеш над главата ми.После като се поосвестих ме заведоха в стаята.

Именно Интересува ме какво се случва в тези 2 часа и как се чувстват майките. Ако всички или болшинството са доволни от случващото се, няма смисъл да се прави каквото и да било. Четейки този форум обаче не оставам с такова впечатление....
Дните на отворените врати не казват нищо за процесите, а само за архитектурата на болницата...
Раждането не ме интересува - знам как се практикува в БГ.

Отново благодаря  на всички включили се с коментари.  
Може би е по-подходящо на базата на различните опити отразени тук да пусна една анкета и там ще се види по-добре от какво са доволни българките и как биха искали да са нещата тези 2 часа...

Двата часа след раждането лежиш или сама или с още някоя родилка в една стая - не в родилна зала, още си на системи, поне аз бях, трепериш все едно ти е студено (раждах лятото, но това е нормална реакция на организма), завиват те, идват да ти натискат корема за да проверяват контрахира ли ти матката, гледат колко кръв ти изтича, с 2 думи следят състоянието ти преди да те настанят в стаята. Пуснаха дори мъжа ми да ме види, но аз и не бях много на себе си.
Авторката, извинявам се че питам, но ти ще раждаш ли тук или просто разпитваш тип анкета?

мислех да поприключа с писането в темата, но аз разбрах въпроса наистина "архитектурно".

Оносно , това е съвсем друга тема и според мен е свързана с отношението на персонала, присъствието на близките и т.н.

Последно - какъв е въпроса? Имаш идея нещо да се прави, но в коя посока?

Абе, то и аз питах, питах авторката, ама на нея явно й е по-изгодно да не отговаря.

Имам идея нещо да се прави Нещата обаче вървят ръка за ръка - няма как мъжът ти и близките да са до теб, ако тези 2 часа ги прекарваш в родилна зала, особено ако същата е оборудвана с повече от едно родилни легла и се ползва интензивно.

Не случайно благодарих на всички включили се - мисля, че вече имам много добра представа как стоят нещата на практика "архитектурно" и "процесуално"

Ще обмисля анкетата.
 

Явно темата върви към своя край, щом авторката е доволна от информацията, която е събрала, но все пак ще споделя и аз - раждах във VIP залата в Шейново, бяхме заедно с таткото и тези 2 часа бяха най-прекрасният ми спомен! 2 часа само ние тримата и една усмихната акушерка, която хем ме наглеждаше, хем прибираше и оправяше. Знам, че това са изключенията, и за това си давам сметка колко е важно нещата да се променят, за да има повече майки с преживявания като моето:)

Първо раждане в чужбина-раждах сама.Първо бях настанена в самостоятелна стая,после ме свалиха в малка родилна зала,където родих.Веднага ме върнаха в стаята след като приключиха всички процедури след раждането.
Второ раждане в България-постоях малко в Предродилна с още 3 жени.Гадно си е,самата обстановка ,а и присъствието на другите родилки.Една жена я преглеждаха за разкритие,а се падаше перпендикулярно на моето легло и можех да видя всичко,ако не се бях обърнала.Много неприятно за всички.После си платих Вип зала и бях сама през целия родилен процес,както и след него.Преведоха ме в стаята около 2 часа след раждането.Не са ми слагали никакви торби на корема,нито са ме карали да правя нещо.Раждах с уговорен лекар.

Интересно защо на никой не му и хрумва, че не е бил с бебето си през тези 2 часа  Сякаш това се счита за съвсем нормално, а е точно най-голямата липса и най-ненормалното нещо след раждането.
Аз съм раждала в чужбина и сега не мога да си представя да родя, да ми покажат бебето и да го отнесат нанякъде, а аз да си стоя с торба пясък на корема, например. Но понеже явно "традицията" е такава никой не се и замисля по въпроса. 
Няма по-прекрасно нещо от това да си гушнеш бебчето точно в тези мигове  А и те не искат нищо друго освен топлината, прегръдката и гръдта на мама, с чиято утроба току що са се разделили. Пък ако и таткото е там още по добре!
Лошите битови условия, отношението на персонала и дори едно трудно раждане остават на заден план...

Аз бях до моето бебенце.

Въпреки,че раждах в типична българска родилна зала,чаках си двата часа в единия и край,но точно до термо-легълцето на моята бебка.

Лежах и я съзерцавах и не можех да откъсна поглед от нея .Исках толкова много и да я гушна,но явно това би било голяяяма стъпка за нашите болници.

Така че поне съм спокойна,че не сме се отделяли за минута от раждането и.

На мен ми дадоха бебето веднага.През цялото време, докато ме шиеха си го гушках, акушерката направи снимки, но след това предпочетох да се пооправя, защото ми беше малко замаяно, особено като всички си отидоха и останах сама в стаята.И честно казано през първите часове изобщо не можех да осъзная какво ми се случва.Това безметежно щастие и блаженство ме споходи много по-късно.В първите часове имах милион страхове.И когато ми я донесоха вече извън родилната зала, заплаках и не можех да спра.Още повече, че съм чакала този момент 10 години.

Факт е,че въпреки че родих извън България/Испания/,ми взеха бебето и ми го донесоха след 5-6 часа.Сега ,в България не само,че ми го взеха,а и не пожелаха да ми го дадат за през нощта,въпреки моето желание и неколкократните протести от моя страна.Родих нормално в 14.40,с бебето ми го донесоха в 11.00ч.на следвашия ден и то,след като аз ходих да се разправям отново.Искаха да ми докарат чак в 13.30-14.30.Бях полудяла от нерви на финала. За мне също не е нормално това,а и не виждам кому е нужно да се отделя бебето от майката??!!
Между другото повечето жени в България предпочитат децата да не стоят при тях след раждането,а да им ги носят само за хранене.

Раждах в МД София. В предродилното са няколко майки, но като дойде време те отвеждат на друго място.