Първите 2 часа след раждането

Първият и вторият път като раждах бях сама в зала,с третата  в едан зала бяхме 3 родилки едната роди малко преди мен,а другата след мен-малко е стресиращо.

Да разбирам ли, че човек става свидетел на още 1-2 раждания докато чака тези 2 часа да минат?

Най-вероятно става.
Аз като раждах,обаче бях сама...но това защото нямаше други родилки...

Ами ,понякога така се получава 

Не ти и трябва да разбираш
Когато раждах, влезнах в предродилно(голяма зала с много легла)
към 9 часа сутринта, а родих в 17часа...
Преди мен родиха около 20 жени, ако не и повече,
смятай какво съм чула и видяла
Имаше повръщащи, ревящи, викащи...
Не беше много приятно.
След раждането и аз лежах на носила
 в коридора около час и нещо

ами...в предпродилна имаше 5-6 легла.... в родилната си бях сама....после ме шиха половин час и после понеже беше доста пълно и нямаше място след като ме зашиха и т.н. ме оставиха 30-40 мин в коридора пред родилната..... после дойде мъжът ми и  ме заведоха при него  и след половин час ме настаниха в стая (пак поради липса на места в някаква срещу родилното), на сутринтта ме пренесоха вече в нормална стая (само че пак заради  претъпкването на болницата в отделение с раждали секцио)...и там си бях до края с още 4 мами.... 3 от тях същите от предродилното...

честно казано в предродилна и родилна нито съм чувала , нито виждала някой друг...просто нищо от заобикалящото ме не ме интересуваше....
след като родих, в онази стая....бях първата, после като вкарваха други раждали и отваряха вратаата срещу мен  лъсваше родилна....но честно тооолкова ми се спеше, че пак останах почти напълно глуха и сляпа за това, което ставаше там...просто умея да игнорирам добре, каквото ми е удобно... иначе си виждах дирктнто към магарето....а те често забравяха да затворят вратата по  половин час поне....и така цяла нощ....


но пък който нежелае - има вип стай, вип родилни, частни клиники ако щеш и т.н.

Аз раждах в Света София (Тина Киркова), там ако не си във Вип залата, те оставят в коридора, на количка.

Аз бях от късметлийките и в предродилно и в родилно бях сама и не станах свидетел на друго раждане.

Аз станах свидетел на няколко раждания и не беше много приятно, особено преди да ме сложат на мгарето   После другите 2 по-лесно ги преживях: видях, че съм оживяла и така.....
Получи се така, защото в този ден бяха се събрали доста родилки (16 за 1 ден!) и залата беше голяма. А и мен ме позабавиха още повече, защото стаята ми не беше исчистена и за  да не мръзна в коридора ме оставиха вътре в залата. Все пак такива случаи са по-скоро рядкост  

Според мен зависи къде в кои град, коя болница и как си решила да родиш.

Аз раждах в Майчин дом Варна - секцио. След секциото ме преместиха в реанимация, отделна голяма стая, чистичко, спокойно, с удобства и самостоятелна баня и WC /там всички стай са така/ и близо до бебчетата. През 5 мин идва някои/ лекаря, акушерките, дежурните на смяна лекари/ да те пита как си, да те наблюдава и да ти говори за бебчето и т.н. Не мисля, че в този родилен дом държат някои при раждащите...няма условия за подобна ситуация. След това на другия ден ме преместиха в друга стая с още една мама.  В общи линии така стояха нещата при мен. Ако имаш желание и искаш да си сама има си ВИП стай и там си ти и бебчето самичка. Но това важи вероятно за повечето частно родилни домове.


В държавните болници обаче нещата не стоят така- и тези "ВИП родилни отделения" дето си ги измислят няма нищо ВИП поне във Варненските. Това е мнение на майки дали същите пари като мен но не за същото спокойствие.

В коридора, с мобилния телефон. Глухо се чуваше какво става в родилна зала.

В предродилна бяхме 4, но мина без паника- никоя не е пискала.

Наистина щеше да е яко, ако видя как се ражда друго дете- от това не ме е страх. Обаче ме е страх от насекоми, дори от калинки...

ETA:  В ТК родилните зали са тип "аквариум", отделени със стъклени стени, с по един стол вътре.

  Аз бях с още 2 момичета в предродилна зала  ,едната роди преди мен. Бях сама в родилна зала , но предполагам би било странно още някой да вика до мен.След раждането прекарах 2 часа в родилна зала ,като нямаше раждания през това време.Сега като се замисля ,съм била късметлийка.

Там където раждах аз стаите си бяха единични ,и предродилна и родилна си бяха за по една родилка(слава богу).Просто имаше само по едно легло и в двете стаи.Според мен условията зависят от болницата ,в която е избрано да се ражда

Аз раждах по време на "бейби бум-а" в Шейново. Раждах във ВИП родилната, защото и таткото присъства. Е голям късмет си извадих! Отидох до родилната с другите майчета за да ми сложат упойка....това, което чух и видях за 3 минути беше стряскащо! Поне за мен! После си ме оставиха на магарето във ВИП-а заедно с таткото и бебето за 2 часа и се чувствах много добре така. После го оцених. При второто пак ще раждам във ВИП зала!  

В предродилната си бях самичка.Нямаше други раждащи в този ден.
А пък първите два часа след раждането ги изкарах в кридора,като
ми бяха включили и някаква система.

В предродилна бяхме четири, но аз там не се задържах дълго...после в родилното пак бяхме четири...всички родиха преди мен...всичко се чува, понеже се ражда на мааре не видях нищо...но след това поради липсата на стаи, лежах два дни в предродилно и се наслушах на доста раждания...
относно конкретния ти въпрос за първите два часа след раждането, прекарах и в коридора на родилното с телефона в ръка...нищо не ме интересуваше освен да се обадя на най-близките и да си гушна бебето...друото е минало покрай мен...

аз съм раждала в болница в Ню Йорк и там нещата стоят друго яче.Родилната зала по нищо не прилича на такава.Приветлива е някак,чувстваш се сигурна в нея,приятно ти е.Прекарваш в нея целият предродилен и родилен момент.Непосредствено след раждането,обаче те местят в още по-хубава самостоятелна стая.Раждането ми миена много добре.Доволна съм от абсолютно всичко.Сама бях в родилната зала,имам предвид без други родилки.Мъжа ми беше до мен неотлъчно през цялото раждане и през 3-дневния престой.До колкото знам тук в Бг дори да е позволено мъжа да присъства на раждането,то по време на престоя в болницата не се позволява да има придружител в стаята.

Може да остане, ако си във VIP апартамент, който е много скъп и трудно може да се уредиш(това важи за много болници, но не съм чула отзиви)!

Аз раждах много дълго и просто имах късмет, че този ден бяха решили да не раждат други!!!!!!!!!!! А що се отнася за 2-та часа след раждането в повечето болници си е практика да  държат в коридора, не поради липса на свободни места, а поради липса на специално място за следродилно наблюдение!!!!!!!

и при мене така  след родилна зала... това е лукс -в коридора срещу родилното.

... са в родилна зала. Първия път бях с телефона в ръка и съобщавах на света, че имам бебе. Какво ставаше на другата маса мина покрай мен. Втория път влязох в родилна зала точно в момент на раждане.  Нищо не видях, въпреки, че да си призная- надничах. 

Зависи къде ще раждаш аз бях в частна клиника и всичко беше наистина много хубаво.След като родих ме изместиха в хубава стая и беба си беше при мен.

Аз раждах в частна клиника - бях сама. Родилна зала имаше само една маса за раждане. След като родих стоях на нея час и нещо. Идваха акушерки да гледат колко кървя...и ми сменяха "памперса". После ме преместиха в самостоятелна стая.

Благодаря на всички за споделеното 
Интересуваше ме именно какво е положението в държавните и общински български болници. За частните е ясно, че нещата стоят по друг начин.

В предродилна бяхме 2 жени.После останах сама,а другата я върнаха в стаята,нямало да ражда тогава.В родилна бях сама,2 часа след като родих и ме шиха,ме оставиха на магарето в родилна.На прозореца на залата през цялото време чукаше една недоволная ромка,в родилни мъки  

В Перник в болницата предродилната има 2 легла, имах късмет и нямаше никой като влезнах да раждам. Имаше едно майче в родилното (където има 2 места за раждане), което беше родило преди да влезна аз и я изкараха преди да тръгна към родилното. Тъкмо ми почнаха болките и докараха друго мамче за запис на тоновете в предродилното, та тя ми погледа малко сеира на последните контракции.  но в крайна сметка си родих сама, само в присъствието на доктора и акушерката 
След това 2-та часа си ги изкарах в родилното на магарето, след което ме настаниха в стая с родилото мамче преди мен 

Аз раждах в Сливен заедно с още две мами, правехме си компания и в предродилна  голям купон беше. Давахме си кураж 
Аз родих първа 
Лежахме два часа с торби пясък на коремите и след това по стаите пак заедно, бебоците ги донесоха след 12 часа

Раждах в Св. София в София.
В предродилна зала бях напълно сама няколко часа. В родилната - също. След като родих, ме изкараха на носилка за около 1 час в коридора да лежа, ако стане нещо, да могат да реагират максимално бързо. През това време не виждах родилки, но чувах как раждат. Е, не се стресирах, защото вече бях родила, а и ме вълнуваше факта, че вече съм майка.
След това ме оставиха съвсем сама в някаква стая, да почивам, като 1-2 пъти влязоха да ме проверяват. Това беше, докато освободят легла.

Аз раждах в 1-ва АГ болница Св. София (Тина Киркова) в София.
Предродилната зала имаше три легла, освен мен имаше още едно момиче, но при него нещата вървяха толкова бавно, че цяла нощ си спа. Беше съвсем спокойно. Там бях докато започнаха напъните. После ме преместиха в родилна зала на магарето - там бях сама, а и не видях дали има още магарета, видя ми се малко помещение.
След като родих - 2 часа по часовник в коридора, които прекарах с телефон в ръка. Заради това, че бях в коридора поне близките ми успяха да ме зърнат, една санитарка закара леглото до вратата да се успокоят, че съм добре.
След това 1 нощ в стая срещу родилната зала, защото нямаше места - тогава не съм слушала момичетата, които раждат, но помагах на тези, които бяха вече в коридора.
Като чета разказите на момичетата, направо съм родила в уединение и комфорт 

И аз така. И ме поглеждаха чат-пат. След около 2 часа ме настаниха в стаята.

Първите часове след раждането прекарах пред Родилна зала,в коридора на една количка.Аз също раждах в „Св.София„

Така, така.
Аз раждах в бившата Окръжна болница в София. Родилното отделение е малко, малка е и вероятността да се засечеш с друга родилка в залата.
При първото ми раждане по време на тези два часа вкараха в родилна зала една ромка, а мен ме закараха в предродилна.
Втроият път последните 15-на минути от престоя ми една позната я проверяваха за разкритие.

Към авторката- не знам как е при раждането у дома, но при това в болница поне на мен не ми е пукало кой ражда около мен, кой го проверяват за разкритие и т.н. Все пак това е родилно отделение и там всички жени са отишли с една цел. Не намирам нищо чак толкова стресиращо, срамно, грозно или както искайте го наричайте да станете свидетели на раждането на нечие друго дете или някой да стане свидетел на раждането на вашето бебе.
Докато бях в предродилна зала течеше раждане /не виждах, само слушах/- разплаках се, когато чух първия плач на бебето, думите на лекарите "Честито майче, имаш си момиченце!", развълнуваната майка, която се обаждаше на съпруга си.
Какво толкова, нали раждането е най-есественото нещо на света.

Раждах сама, но след това в предзала имаше момичета, които щяха да раждат. Наистина е хаос.

Аз раждах със секцио ама знам че с нормалното раждане  не те оставят 2 часа под наблюдение нали си в болницата ако стане нещо акушерките са там.Пък и момичето с което бях в една стая тя роди нормално като роди влезе и се окъпа направо и се изкефих а аз лежах със системи на ръката.

А защо те интересува? Да не пишеш статия?

Съвсем не! Опитвам се да работя за подобряване на грижите за бременни, родилки и новородени А нямам личен опит с български родилни отделениея...

Първите два часа - в родилна зала с телефона и до мен една забавна циганка! Слава богу, не я гледах как ражда - тя мен гледаше! Превари ме жената!
Иначе тя беше с мен и в предродилна и крещеше сякаш я колят /не и беше пъво дете, а пето-шесто/! Но лекарите бяха страшни маитапчии и май повече се забавлявах с нея - отколкото да ме е било страх!

В предродилна зала бяхме две - аз и една ромка, която постъпи 15-20 минути след мен и роди също толкова преди мен - четвърто дете. Много тиха беше жената - поне по време на контракциите. След това, докато е раждала, хич не ми е било до това да я слушам дали вика или не.
В родилна зала бях сама, тя раждаше в съседно помещение.

Първото раждане, МД. Предродилна - 4 майки в стая, разделена от стъклена стена на 2 бокса с по две легла.
В родилна бях самичка или поне не съм забелязала никой друг (сюрията студенти, които очаровано гледаха раждането, ги забелязах вече след раждането на бебето, така че кой знае още какво съм пропуснала ). Следродилна няма - носилка в коридора.

Второ раждане - Окръжна. Предродилна са две легла в много тесен бокс. При раждането на дребната не съм лежала там, защото нямаше време и бях директно за родилна, но тъй като имах малко проблеми в началото на 9. месец и имаше опасения за предстоящо раждане, си прекарах почти денонощие там.

Родилна е непосредствено до нея и се чува, но не се вижда (леглата са завъртяни така, че не можеш да гледаш). Двата часа наблюдение след раждането си седиш в родилна на родилното легло (което е хипер неудобно!) и ако някой ражда по същото време, присъстваш, тъй като са две родилни легла едно до друго - при мен докараха една девойка, която още не беше готова за раждане, но понеже беше с доктор, той си я вкара директно в родилна да си седи да му е удобна.

Явно и аз съм била от късметлийките.В родилна зала бях сама-родих в 06.25 сутринта.Ве4е в след родилна зала бях с още една жена,която беше родила преди мен.Лошото беше,4е прекарахме нощта там тъй като нямаше свободни легла.

Раждах в самостоятелна зала, до тази в която бях аз беше и залата за секцио - готова да ме приеме, ако се наложи. След като ме зашиха, взеха бебчето и го отнесоха някъде за 2 часа, а мен веднага ме показаха /как звучи само/ на съпругът ми и нашите и ме заведоха в стаята, в която ме настаниха преди самото раждане. Там 2 часа бърборих по телефона, след което ми донесоха бебчо. нНе съм била свидетел на др. раждане, не са ме оставяли и в родилна зала нито миг повече от необходимото.
п.п. Раждах в частна клиника, не знам дали е стечение на обстоятелствата, че бях самичка в залата, или просто нямат такава практика. ...не знам дали имат и няколко родилни зали.

Аз раждах 2006 във ВМИ Пловдив , бях във Вип зала и нищо не съм чула нито видяла защото бях сама. Но преди раждането бях на запис на тонове 2-3 пъти в предродилна и тогава се наплаших, за това и поисках да раждам във Вип-а сама.

Aз поне не съм ставала свидетел на други раждания за тези 2 часа.

След раждането ме оставиха в коридора на една количка.
В предродилна зала, обаче, бяхме две раждащи. Другата беше по-напред с материала и много викаше, а аз се чудех защо. Малко по-късно разбрах, и аз си повиках.
После нея я преместиха в родилната зала, откъдето всичко се чува, но не се вижда.
Така, че, чух раждане.
После ни настаниха в една стая с тази мама.

Предвид последното изречение в твоя пост, ми изниква логичния въпрос, какво искаш да подобриш и промениш след като нямаш представа какво става всъщност в българските родилни отделения? Или с две думи за какво се бориш точно? И аз съм чула, че на затворниците им били тесни килиите, но в затвор не съм влизала.
И има разлика от родилно до родилно отделение- зависи от големината на болницата, дали е част от МБАЛ/УМБАЛ или специализирана акушеро-гинекологична болница, кое е населеното място...и не на последно място зависи от това кой ти разказва история си, дали е впечатлителен или "перде", дали издържа на болка или при убождане припада...

Да, така е.
Дори в една и съща болница понякога нещата протичат различно. Може тези първи два часа да си ги прекараш в родилно, може да те пренесат в следродилна зала.

Според мен в България има доста добри условия, сравнено с останалия свят. Е, може да не отговарят на нечии мокри нюейдж сънища за "раждащи богини". Ама все пак Приснодевата Света Богородица е прекарала тия заветни два часа не другаде, ами в обор...

Хич не са ни добри условията...нито битово, нито като начин на работа и протичане на раждането...има много какво да се оправя у нас....

но точно тези 2 часа....са ми били най-малката грижа.... някак не съм ги забелязала особено.

1во раждане, Правителствена болница.
Предродилна - сама, родилна зала - сама. След раждането лежане на носилка в коридора, за времето ще излъжа може би 1/2-1 час. След това в стая, сама за няколко часа. После си имах компания. Бяхме 2 майки в цялото отделение.
Родих в 9.20 сутринта. Щерката се роди 20 дена по-рано. Подържах я малко след раждането, след това ми я дадоха на обяд.

2ро раждане, бившата Тина Киркова.
Предродилна - сама, родилна зала - сама. След раждането лежане в интензивното на родилите секцио. (аз раждах нормално). Прехвърляне в родилно отделение. Полежах си в коридора докато се освободи място в стая. бяхме 4 майки в стая.
Родих в 4.20 сутринта. Бебето ми го дадоха за целувка. Роди се нодоносен, но ми го дадоха на обяд (8 часа след раждането).

Раждах в различни болници. И двата пъти бяхме по две едновременно в родилна зала. 

и при двете ми раждания бях сама в залата,но чувах в съседната как правят секцио и естесвено първият плач на бебето,но въобще не ми е пукало вече.

В предродилна зала бяхме общо 4 жени и родихме през час горе долу. Не си спомням вече какво съм видяла и чула. Гледах себе си и моите си грижи. После в родилна зала раждах сама. А първите 2 часа след раждането изкарах извън родилна зала в някаква стая до нея с торбата пясък върху корема. С мен имаше още една майка, която роди около час преди мен. Не съм ставала свидетел на ничие раждане, защото нямаше видимост даже и приглушено се чуваше какво става в родилна зала.  

И в България можеш да родиш в единична родилна зала, ако го направиш в частна болница. Същото важи и за времето след раждането. Там където раждах, нямаше други раждащи около мен - не бих понесла такова натоварване, стигаше ми моето собствено!

Аз също бях от късметлииките-сама в предродилно и родилно.Но защото по това времв нямаше други родилки

и аз така 

И двата пъти раждах с "компания", после със същите майчета бяхме настанени в една стая и станахме големи приятелки.

Намери начин да погледаш 2-3 дни раждания в родилно отделение в БГ държавна болница и ще си направиш преценката. Макар и съвсем бегло, но ще имаш представа що е то болнично раждане у нас.

По темата ти: и двата пъти си раждах сама. Първият път бяхме три жени в предродилна, другите родиха преди мен, но само слушах, без да виждам картинката. Вторият път бях във ВИП отделение, бях сама, а родилното легло беше супер удобно, много съм доволна!

Подкрепям казаното от Франческа Салиери:

В Тина Киркова родих преди 8 месеца и половина и изкарах близо 3 часа след раждането в коридора- там ме наблюдаваха и ми изтръпна д...то на една подлога, но беше вълнуващо-дават ти да говориш по телефона и освен това след мъките ти се струва супер кеф.

Бяхме 3, аз родих втора. Раждането беше свършило, вече ми бяха сложили упойката и бях много щастлива от всичко случващо се. Дадоха ми телефона и се започна... Между другото докато ме шиеха, нищо не усещах и се загледах за секунда в другото момиче. А акушерката ми хвърли един смразяващ поглед.

Когато родих, докторите ме сложиха на носилка с колелца, поставиха ми пясъци на корема и ме преместиха в една друга празна зала. Разбира се, че имаше още раждания, но аз не станах свидетел на нито едно. 

Що бе, гот е да има компания- оглеждаш и коментираш наум нощниците и джапанките (тая пък къде ги намери тия джапанки с огромни слънчогледи! Я, що съм с толкова къса нощница...абе да не е традиция да се ражда с пуснати коси? Аз защо се сплетох? Да не е на карък?).

А и да слушаш кой докъде е стигнал- хм, тя е със 7 сантиметра, не изглежда умряла от болка, явно и аз ще оцелея...

След това да се видите в коридора и да се поздравите с намигване- гот си е.

В ТК не са ми взимали телефона, даже докторът ме накара да набера мъжа си от родилна зала между две контракции. Е, док. говори вместо мен.

При първото раждане бях в предродилно с още една жена,която роди преди мен.Вратите на предродилното и родилното бяха отворени и се чуваше всичко.След 1 час ,уплашена до смърт,родих аз.Няма да забравя това никога.
Второто раждане беше планирано секцио в Селена-Пловдив.Съвсем друго нещо.Сам си в родилното с голям екип от специалисти.Много съм доволна.

Първият път в Шейново бях с още 2 момичета в предродилна, но родих преди тях. Там има само едни стъкла между двете зали и всичко се вижда, не мисля обаче, че някой е гледал, а и аз не съм викала та надявам се никого не съм стресирала След това стоях около час и половина в залата на количка и когато почна да ражда следващото момиче ме откараха в стаята. 2рия път беше във Вита и си стоях в стаята до последно, като после естествено си раждах сама. Стоях в залата около час с торбата с пясък на корема.

Аз първо стоях на някакви системи( три месеца преди термин) понеже бях с кръвоизлив в предродилна и да ви кажа,жал ми ставаше за момичетата.След това ме взеха в залата за секцио, и после ми се губи 2 часа,и се събудих в реанимация,там стоях с една ромка 16годишна с трето раждане  и така до сутруинта на другия ден.После бях с още две мами в стаята родили секцио и естествено.Място на действие Майчин дом София

бях сама и под пълна упойка

с кой точно останал свят сравняваш?

Раждах секцио ,първите 2 часа лежах сама в реанимацията с 2килограмова торба пясък на корема!

Ох, слава Богу, че все пак реших да родя с операция  Иначе в предродилна имаше една девойка, но преносваше и нямаше индикации за раждане.Представям си ако някоя охкаше как щях да изперкам още толкова.Достатъчно си ми беше моето притеснение 

В болницата, където раждах имаше предродилна зала за по един човек, в която те обработват  След пълно разкритие те водят също в самостоятелна родилна зала. Дотук добре. Обаче, във всеки един момент има поне 3-4 човека около теб и всички те ръчкат с въпроси вместо да те оставят да почиваш между контракциите. След това те преместват в друга стая. Ние платихме за самостоятелна стая, уж да сме си всички заедно, но не се получи много по план. Първите няколко часа девойката я държаха отделно и идваха да протестират, че мъжът ми ходил да я гледа  Едва след като ми позволиха да стана оттичах да си я взема.

При мен нещата стояха малко по различно,може би защото родих в частна клиника. От стаята лекарката ме извика в родилна зала,спукаха ми водите в родилен сектор,пред родилна зала.След това веднага отидох в родилна зала (която беше в съседната врата),там ме включиха система и около час и нещо си говорихме с лекарката,акушерката и анестезиолога,родих там,после ме зашиха и някъде час и половина прекарах в родилна зала. Бях сама,нямаше други родилки в залата,и залата е пригодена само за една родилка. В съседство беше залата за секцио.

Първият час след раждането прекарах в сладки приказки с лекаря и съпруга ми в стая, която се намира в съседство с родилната зала.Беше много рано да звъня по телефона на роднини и приятели.Лежах си в нормално легло.Никакви носилки в коридора и никакви пясъци върху корема.После със същото това легло ме закараха до стаята.Сервираха закуската и донесоха менюто да си избера какво искам за обяд и за вечеря.След като се набъбърборих по телефона, се изкъпах и ми донесоха бебчето.Показаха ми как да го кърмя и оттам насетне аз преценявах кое, кога и как.След като това може да се случи в частна болница ми е интересно каква е причината да не се случва и в държавните болници.Още повече, че като чета за сумите давани нерегламентирано, моето раждане си беше направо евтино.Все пак отидох само с чехли и четка за зъби.Всичко друго се подсигуряваше от болницата.

 
Тъкмо мислех да пиша как е било при мен, ама наистина в подобни теми идеята е всеки по-скоро да сподели (да му олекне), отколкото да прочете за другите детайлно. Та, като се интересуваш и нямаш опит - в Сф, предполагам и в други градове, има дни на отворени врати. Отиваш, разглеждаш, питаш. Така може би ще натрупаш по-обективни впечатления.
В МД в Сф след раждане се води, че 2 часа трябва жената да е в реанимация. Ако няма свободни стаи (както често се случва) остава в коридора между предродилна и родилна зала.

Личен опит тук едва ли ще добиеш. Ако наистина имаш някакви идеи, най-добре ще е да почнеш да посещаваш родилните отделения.

Ето как беше при мен - Да, след раждането и кърпенето останах да лежа 2 часа в родилната зала. Въобще не ми е било неприятно, нито пък приятно - всъщност това, къде точно лежа, въобще не ми правеше впечатление. Таткото беше влязъл в залата веднага след като дъщеря ни се роди, видя я, гушна я и остан при мен следващите часове.

То сега видях, че лю е писала преди мен - за дните на отворени врати, но все си мисля, че тогава може да е по- напудрено някак - и отношението и заведението.

Абе, то по-напудрено не знам дали ще е, но какви впечатления ще добие?
Няма да присъства на раждане. Само ще разгледа. 

И аз раждах второто си дете в същата болница, и то я избрах само защото само там се намери лекар, който да ми обещае по-"естествено" раждане от първото ми, и по-точно да ме оставят да си заемам пози, каквито са ми удобни по време на разкритието;да не ми скачат по корема, "помагайки" на бебето да излезе;да не ми включват окситоцин...и още куп мой изисквания, които обаче в крайна сметка не ми изпълниха на 100%. А си платихме доста солидна сума по тарифата на болницата...Както и да е, нещата бяха доста по-добре от първото ми раждане - има надежда Сега си бях в самостоятелна стая - пред-родилна, като вярно, имаше 3-4-5 души около мен, но те си гледаха телевизия и разправяха вицове, като ми позволяваха да си щъкам напред-назад почти през цялото време. Не ми обръщаха внимание, ако аз не го изискам. Вярно, че ми боднаха окситоцин, но пък като се почна една безконечна контракция, адски болезнена, се съгласиха да ми спрат системата, и само накрая, когато бях в родилна зала(пак е самостоятелна) , ми я пуснаха системата, при изгонването на бебето, за да съм имала по-продължителна контракция. Общо взето съм доволна, дадоха ми бебето да е денонощно при мен, вярно след скандал, но си беше при мен  Само не успях да избегна 2-та часа на бебка в т.н. аквариум, където беше на някакъв мониторинг...Дай Боже за следващото да се преборя да е от първата секунда с мен Останах доволна и от това, че не ме ръчкаха постоянно за разкритие, а ме питаха дали имам напъни, и като казах, че вече имам, тогава провериха, и наистина бях с пълно разкритие. Обстановката също ми се стори предразполагаща, уютно и спокойно ме беше, може би правех сравнение с предното раждане в МД...
Първото раждане ми беше в МД - с уговорка с доктор за доста пари, под масата разбира се. Ама първо дете, след един спонтанен аборт и тежка бременност, човек е навит на всичко, за да е спокоен за бебчето си....Та там в пред-родилна зала бяхме 10 момичета, не мога да ви опиша как ни бяха нагъчкали. Едната до мен беше с висок диоптър, крещеше истерично и ме стресираше. Имаше няколко циганки, които псуваха от болка, както само те си могат...никакви задръжки. А от другата ми страна беше едно момиче, беше без уговорка с лекар и без доп. плащане...и идват една група от почти 40 студента, аз  , имаше негри, араби, всякакви, явно чуждестранни студенти, и сега ще се учат да определят колко см. е разкритието...тръгват да ме бърникат, а доктора извиква, да не ме закачат, че съм била негова - разбирайте плащам си.... И те се прехвърлят на съседната кушетка. Милото момиче, на 7-мото замерване, припадна. Настана голяма суматоха и ги изведоха студентите от пред-родилна. Отношението на персонала беше ужасно - аз исках да повикам някой, че ми се виеше свят, и щях да изпадна от тясната кушетка, но нямаше кой да ме чуе, добре че един от студентите се смили и си съблече престилката, сложи ми я под главата, понеже нямаше възглавници...и също намокри носната си кърпа с вода, за да ми намокри устните. Да поясня, не ми разрешаваха дори да си намокря с вода устните, а аз раждах вече 10 часа.  Много съм му благодарна на момчето, мисля, че щях да колабирам иначе. И не разрешаваха да се разхождаш, преди 10-те см. След поредното бърникане, установиха пълно разкритие, и хайде в родилна зала, ужасно е да тичаш с активни напъни по студения, мизерен коридор. Добрах се някак до родилна зала, и понеже бяхме 10 момичета, които почти едновременно достигнахме 10-те см.,се получи малко като на конвеир. В родилна зала лежеше едно от момичетата. Роди пред мен бебето, и веднага я вдигнаха. Цялото магаре беше в кръв, а плацентата и беше в един леген, над който и аз трябваше да се кача. Не смениха нито лигнина, нито чаршафа. От стреса от толкова кръв, ми спряха контракциите, изгубиха тоновете на бебето, и доктора викна четирима студента, които едновременно ми скочиха на корема. Синът ми излезе с огромни хематоми на главата. А аз имах жестоки разкъсвания, като едвам ме зашиха, и после повече от година имах болки и дърпане от кръпките. Взеха ми бебето за два часа, в които лежах в следродилна зала с още 5 момичета. Но най-тъжното беше, че лекарят дойде след малко, аз се зарадвах, че ще ми обърне внимание, ще получа информация за бебето, а той просто си поиска парите, взе ги от роднините ми отвън и дори не ме попита как съм Впечатлението, което ми остави първото раждане е, че там персонала гледаше на мен, като на една ходеща пачка пари...
Но пак да кажа, смятам, че има надежда, че има доктори, които четат и се информират, и са готови да се разделят със закостенелите си разбирания от миналото, които са готови да те изслушат и да се опитат да вникнат в смисъла на исканията ти. Докторът, при когото раждах вторият път ме преглежда 1г.2м. след раждането, и като му казах, че още кърмя, той ме поощри    Аз се изненадах приятно 

Ахам, точно така и моя милост. Това първия път, преди почти 10години, но в "Шейново". Там си полежах с торбичката пясък на корема, гледах в тавана и се чудех дали блиzките(и мъжът ми) са раzбрали някак, че съм родила и кога ли ще се сети някой да ме zакара в стая. Никой нищо не ми беше каzал, а аz нищо не zнаех. Мобилен телефон тогава не притежавах. Ей такива работи...
Второто нямах щастието да се ражда у наЗе, та zа него няма какво да пиша..

Обаче не мога да се съглася, че няма какво да се желае и че ".. ама какво толкова има, че гледам раждания и мен ме гледат, нали това е родилно..." . Или по-скоро, не мога да се съглася вече с това, може би преди да видя сама някои неща, бих се съгласила... Щото аz по принцип съм доста търпеливо магаре, и на болка, и на друго, та добре че не са всички като мен, че никога нищо нямаше да се промени май май...
Но видях колко е хубаво иначе. Мноооого хубаво, несравнимо... Та, момичета, определено има какво да се желае, и то много.
А точно zа битовите условия и отношението... е те там вече е страшно. Вярно, че може би ще кажете, битовите условия не са всичко. Да, ама са много важни, много. Отношението още повече.. Иzобщо, всичко, което те кара да се чувстваш човек, е важно.
Въпреки, че съм раждала в БГ преди десет години, наистина. Но като гледам и чета, доста неща не са се променили хич...
Да, съгласна съм, че има раzлични случаи, раzлични болници и раzлични раждания, всичко zависи от много неща, както и от самата раждаща..

Доколкото разбрах авторката се интересува какво се случва с майките 2 часа след раждането. Самото раждане като процес не се обсъжда, защо да го гледа?

Преди второто си раждане отидох на т.нар. ден на отворени врати (в същата болница, която бях вече раждала един път). Да е пудрено, да е напудрено, колко да е напудрено??? Може да се види предродилна зала - как са леглата, по колко са в общо отделение, колко персонал обгрижва майките... Може да се погледне в родилна зала: къде раждат майките естествено, къде е операционната. Къде оставят родилките след това...

Ако аз се интересувам да работя по някоя тема детайлно бих пила вода от извора. Особено ако е със заявка, че моята задача би променила нещо, бих поискала специална среща, на която да обсъдя повече неща. От форума може да е само първично събиране на информация или допълване на общата картина. (все пак трудно бих обиколила всички родилни домове в БГ) 

Аз раждах във Втора градкса в София.Там предродилната зала е с  2 легла.Веднага до нея е родилната,която доста голяма.Когато родих ми сложиха пълна упойка,за да ме закърпят  .Дойдох на себе си след около 3 4аса,но не помня къде се напирах.Акушерката стоеш над главата ми.После като се поосвестих ме заведоха в стаята.

Именно Интересува ме какво се случва в тези 2 часа и как се чувстват майките. Ако всички или болшинството са доволни от случващото се, няма смисъл да се прави каквото и да било. Четейки този форум обаче не оставам с такова впечатление....
Дните на отворените врати не казват нищо за процесите, а само за архитектурата на болницата...
Раждането не ме интересува - знам как се практикува в БГ.

Отново благодаря  на всички включили се с коментари.  
Може би е по-подходящо на базата на различните опити отразени тук да пусна една анкета и там ще се види по-добре от какво са доволни българките и как биха искали да са нещата тези 2 часа...

Двата часа след раждането лежиш или сама или с още някоя родилка в една стая - не в родилна зала, още си на системи, поне аз бях, трепериш все едно ти е студено (раждах лятото, но това е нормална реакция на организма), завиват те, идват да ти натискат корема за да проверяват контрахира ли ти матката, гледат колко кръв ти изтича, с 2 думи следят състоянието ти преди да те настанят в стаята. Пуснаха дори мъжа ми да ме види, но аз и не бях много на себе си.
Авторката, извинявам се че питам, но ти ще раждаш ли тук или просто разпитваш тип анкета?

мислех да поприключа с писането в темата, но аз разбрах въпроса наистина "архитектурно".

Оносно , това е съвсем друга тема и според мен е свързана с отношението на персонала, присъствието на близките и т.н.

Последно - какъв е въпроса? Имаш идея нещо да се прави, но в коя посока?

Абе, то и аз питах, питах авторката, ама на нея явно й е по-изгодно да не отговаря.

Имам идея нещо да се прави Нещата обаче вървят ръка за ръка - няма как мъжът ти и близките да са до теб, ако тези 2 часа ги прекарваш в родилна зала, особено ако същата е оборудвана с повече от едно родилни легла и се ползва интензивно.

Не случайно благодарих на всички включили се - мисля, че вече имам много добра представа как стоят нещата на практика "архитектурно" и "процесуално"

Ще обмисля анкетата.
 

Явно темата върви към своя край, щом авторката е доволна от информацията, която е събрала, но все пак ще споделя и аз - раждах във VIP залата в Шейново, бяхме заедно с таткото и тези 2 часа бяха най-прекрасният ми спомен! 2 часа само ние тримата и една усмихната акушерка, която хем ме наглеждаше, хем прибираше и оправяше. Знам, че това са изключенията, и за това си давам сметка колко е важно нещата да се променят, за да има повече майки с преживявания като моето:)

Първо раждане в чужбина-раждах сама.Първо бях настанена в самостоятелна стая,после ме свалиха в малка родилна зала,където родих.Веднага ме върнаха в стаята след като приключиха всички процедури след раждането.
Второ раждане в България-постоях малко в Предродилна с още 3 жени.Гадно си е,самата обстановка ,а и присъствието на другите родилки.Една жена я преглеждаха за разкритие,а се падаше перпендикулярно на моето легло и можех да видя всичко,ако не се бях обърнала.Много неприятно за всички.После си платих Вип зала и бях сама през целия родилен процес,както и след него.Преведоха ме в стаята около 2 часа след раждането.Не са ми слагали никакви торби на корема,нито са ме карали да правя нещо.Раждах с уговорен лекар.

Интересно защо на никой не му и хрумва, че не е бил с бебето си през тези 2 часа  Сякаш това се счита за съвсем нормално, а е точно най-голямата липса и най-ненормалното нещо след раждането.
Аз съм раждала в чужбина и сега не мога да си представя да родя, да ми покажат бебето и да го отнесат нанякъде, а аз да си стоя с торба пясък на корема, например. Но понеже явно "традицията" е такава никой не се и замисля по въпроса. 
Няма по-прекрасно нещо от това да си гушнеш бебчето точно в тези мигове  А и те не искат нищо друго освен топлината, прегръдката и гръдта на мама, с чиято утроба току що са се разделили. Пък ако и таткото е там още по добре!
Лошите битови условия, отношението на персонала и дори едно трудно раждане остават на заден план...

Аз бях до моето бебенце.

Въпреки,че раждах в типична българска родилна зала,чаках си двата часа в единия и край,но точно до термо-легълцето на моята бебка.

Лежах и я съзерцавах и не можех да откъсна поглед от нея .Исках толкова много и да я гушна,но явно това би било голяяяма стъпка за нашите болници.

Така че поне съм спокойна,че не сме се отделяли за минута от раждането и.

На мен ми дадоха бебето веднага.През цялото време, докато ме шиеха си го гушках, акушерката направи снимки, но след това предпочетох да се пооправя, защото ми беше малко замаяно, особено като всички си отидоха и останах сама в стаята.И честно казано през първите часове изобщо не можех да осъзная какво ми се случва.Това безметежно щастие и блаженство ме споходи много по-късно.В първите часове имах милион страхове.И когато ми я донесоха вече извън родилната зала, заплаках и не можех да спра.Още повече, че съм чакала този момент 10 години.

Факт е,че въпреки че родих извън България/Испания/,ми взеха бебето и ми го донесоха след 5-6 часа.Сега ,в България не само,че ми го взеха,а и не пожелаха да ми го дадат за през нощта,въпреки моето желание и неколкократните протести от моя страна.Родих нормално в 14.40,с бебето ми го донесоха в 11.00ч.на следвашия ден и то,след като аз ходих да се разправям отново.Искаха да ми докарат чак в 13.30-14.30.Бях полудяла от нерви на финала. За мне също не е нормално това,а и не виждам кому е нужно да се отделя бебето от майката??!!
Между другото повечето жени в България предпочитат децата да не стоят при тях след раждането,а да им ги носят само за хранене.

Раждах в МД София. В предродилното са няколко майки, но като дойде време те отвеждат на друго място.

fata morgana, аз бях с бебето, каката и таткото през тези два часа след раждането.
Голямата ми дъщеря и съпруга ми влязоха в родилна зала веднага след като ме приведоха във вид удобен за гледане  
Бяхме четиримата, никой от персонала не ни е пречел, дори напротив.
Раждах в обикновена българска, държавна болница и двата пъти, но си избрах малко родилно отделение, където на ден се раждат не повече от 2-3 бебета.
Имах и уговорка с лекаря си, ако в момента след моето раждане има друга родилка в залата, четиримата да бъдем преместени в друга стая.

Аз имах късмет. И двете си деца родих през нощта и бях сама и в предродилна и в родилната зала. Стоях си 2 часа в родилната след раждането. Звънках по телефона, зяпах насам-натам. Честно казано ми беше скучно. След това ме преместиха в стая и донесеха бебо. Просто се случи, че и двата пъти бяха спокойни нощи. Нощта преди второто ми раждане са били 5-6 родилки и са раждали буквално през 10-20 минути.

Не искам бебето, не искам мъжа ми за повече от 5 мин (за да се убеди той, че съм добре).

Искам една бира или Ред Бул според настроението и достъп до Фейсбук.

Ако имам тия неща, не ми пука дали съм в коридора, на двора или сред масово раждащи.

Аз не съм раждала в България,а в Испания.В предродилна  и в родлна зала бях отделно от другите майки.Бебето си беше при мен от самото раждане.Докато мен ме шиеха,гледах как чистят и обличат бебетата.После го сложиха до мен на леглото и ме откараха в стаята.Не сме стояли 2 часа в родилна зала,след раждането.

И аз явно съм била от късметлийките.  
Бях сама и в предродилна и в родилна зала.  
Двата часа след раждане също си изкарах само с доктора и акушерката.