Отговори
# 45
  • Мнения: 1 788
Хм, не мисля, че е точно отживелица, а направо - безсмислица...
И в друга подобна тема съм го казвала - аз имам само една майка и само един баща...
Друг не мисля, че заслужава това обръщение...
Уважение не се показва само с думи и обръщения, а най-вече - с дела.

# 46
  • Мнения: 946
Пледи да се омъжа все си казвах "аз си имам една майка",но с течение на времето после взех и на свеки да викам майко,на моята мамо.Сестра ми никак не и вика на нейната кой как си реши според мен.

# 47
  • Мнения: 27
Обичам си свекито и й викам "майко" и на всички роднини както се обръща съпругът ми. Мисля, че е хубава традиция и че хората много се радват. Естествено всеки трябва да го прави както го чувства. Но да не се обръщате по никакъв начин е просто ужасно.

# 48
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Викам си й "майко". Мъжът ми по същия начин се обръща към моята майка. Не ми пречи и не ме интересува дали за някои е отживелица или не. Свекърва ми напълно си заслужава обръщението.

# 49
  • Мнения: 148
Отживелица е и според мен.Наричам я по име,даже няколко пъти ми намекна,че не й е приятно и държи да я наричам"мамо",но сърце юнашко не трае  Naughty и си остана Петя и до днес.Със съпруга ми явно са си говорили по въпроса,той ме попита кога ще започна да я наричам мама,но аз бях категорична.

# 50
  • София
  • Мнения: 726
Казвам й по име. Жената е много готина и съвременна.
Когато се заженихме я питах как иска да й казвам, че понякога стават големи драми за обръщението и тя ми каза, че аз си имам майка, тя майка никога няма да ми стане, та да продължим както дотогава - по име. Така и направихме.

# 51
  • Мнения: 196
Да отживелица е и никак не казвам на свекъра и на свекървата.Не можах да се пречупя ,а няма да мога .

# 52
  • Мнения: 576
Аз не се виждам много често с моите свекъри newsm44  и свекърва ми я наричам по име в редките случаи, в които ми се е налагало да привлека вниманието й. Свекър ми все още не се е налагало да го наричам някак, но и него смятам да наричам по име. Не харесвам тази традиция особено в условията на днешния живот, когато младото семейство не зависи и няма общо с родителските тела  Mr. Green И аз съм на принципа, че имам само 1 майка и колкото и да уважавам свекърва си ( представям си просто   Whistling ) няма как тя да заслужи тази титла. Уважение може да се покаже по много начини.

# 53
  • Мнения: 13
По име - Мари и Майкъл.

Последна редакция: пн, 09 ное 2009, 09:46 от Si_se_To

# 54
  • Мнения: 571
"Мaйко", "Тaтко" кaзaх сaмо веднъж-нa свaтбaтa преди 2 години от блaгодaрност Peace
Вярно в техния дом живеем и безкрaйно много ни помaгaт.Свекър ми е стрaшно мил с мен и ме нaричa "моятa дъщеричкa",но не го усещaм товa обръщение.Едно време тaкa е било прието и много хорa все още нaстоявaт дa се обръщaт по този нaчин към тях.
Моят мъж е с 7г по-мaлък от мaйкa ми и ест. и говори нa гaлено име.Мaмa е еднa и колкото и дa увaжaвaш някого не можеш дa го нaричaш по този нaчин според мен.Кaжa ли им мaмо,тaтко ще се усети,че е пресилено.То и aз не съм много прaвa понеже по никaкъв нaчин не ги нaричaм,дори по име.И в много случaй ми стaвa кофузно и неудобно когaто трябвa дa и кaжa примерно "...ми дa той бaщa му нa..../името нa мъжa ми/еди си кaкво.Тогaвa ми стaвa криво не толковa зa тях колкото,че не могa дa нaмеря думa зa себе си.По име пък не ми се струвa увaжително нямaк се.Те сa 35 и нaгоре години по големи.С 'лельо' и 'чичо' пaк не ми хaресвa.Бе сложно е.И те предполaгaм много криво се чувствaт.Свеки ми е кaзвaлa много пъти "...той бaщa ви...."Ми не ми е бaщa.СЛожнa рaботa

Последна редакция: пн, 09 ное 2009, 09:49 от *Мира*

# 55
  • Мнения: 53
Викам и лельо "еди си коя". Тя може да се каже, че сама си го избра това обръщение, защото преди това никак не и казвах.  На свекъра не му викам никак.
Това обаче не е някаква голяма трагедия за мен, защото ги виждам изключително рядко. За тях явно е било някакъв шок, че не съм си пречупила езика и да ги нарека така, обаче - те не заслужават добро отношение от мен, камо ли подобро обръщение.

# 56
  • Мнения: 852
В повечето случай минавам направо към въпроса.По име не мога да я викам и затова слагам едно "лельо" пред името."Майко" немога да й кажа по никакъв повод,не е лоша жената но не мога да си пречупя езика,пък е не я чувствам като майка.Според мен е отживелица това.

# 57
  • Мнения: 160
По име ,не бих могла да кажа МАМО на друга жена,човек има една майка.

# 58
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Не я мамосвам. Аз на моята майка не й казвам "мамо", та на друг човек ли?

Не го считам за отживелица. Просто не е моят начин да се обръщам към нея. В прекрасни отношения сме, разбираме се чудесно, даже смея да твърдя, че ако нещо стане, тя се обажда първо на мен, след това на дъщеря си, на мъжа ми пък може и хич да не каже. И въпреки това нито тя ми е "мамо", нито аз съм й "дъще".  Simple Smile /Като написах "дъще" и веднага се сетих за турски сериал./  Grinning

# 59
  • София
  • Мнения: 1 861
Смятам за отживелица не самото обръщение, а налагането му като задължение. Ако на човек си му идва отвътре, защо не? Аз моите ги наричам по име, тъй като свекър ми така пожела в самото начало, но след толкова години брак спокойно бих могла да кажа на свекърва ми "мамо". Заслужила го е жената и със същността си и с отношението си и наистина си я обичам като майка!

Общи условия

Активация на акаунт