- Публикувана: 7 ноем. 2009, 23:44 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2009, 13:52 ч.
смятате ли за отживелица обръщението "мамо" към свекървата.какво е вашето?
За мен моята свекърва не мога и не желая да наричам 'Мамо",имам си майка която е извоювала с годорст да я наричам така 
Въпреки ,че свекито винаги се обръща към мен с "майче",а не по име, и все пак аз не мога да откликна със същото,но не изпитвам чувство за вина,така го усещам и това е,това не означава ,че не я уважавам.
Въпреки ,че свекито винаги се обръща към мен с "майче",а не по име, и все пак аз не мога да откликна със същото,но не изпитвам чувство за вина,така го усещам и това е,това не означава ,че не я уважавам.
Интересно ми е колко майки ще има една жена с три брака например. Ами ако след разтрогването на първия срещне предишната си свекърва как ще трябва да се обърне към нея? Представянето също сигурно ще е интересно - "мамо, запознай се с новия ми мъж; мъжо - това е мама, но не твоята или моята, а бившата ми свекърва". Може би пък в тази ситуация е по-удачно на бившата свекърва вече да се говори на име, било каквото било с "мамо" или пък най-лесно по стар тъпанарски обичай - без обръщение...
А ако след разтрогването на втория брак жената вземе да срещне предишните си две свекърви да вървят по улицата подръка коя от тях ще бъде "мама"?
А ако след разтрогването на втория брак жената вземе да срещне предишните си две свекърви да вървят по улицата подръка коя от тях ще бъде "мама"?
Да, наистина, колко вероятно е две бивши свекърви на една и съща жена да вървят по улицата, че даже и подръка хванати...това се случва доста често, затова наистина тези "селяндурки", които наричат свекървите си "майко" трябва да спрат веднага. Ми така, я, утре се разведеш, след седмица се омъжиш отново, мине се не мине месец - хайде пак развод и после отново съпруг. В това толкова динамично ежедневие не може да се говори така на няква си там дето родила един от съпрузите ти.... Не знам кой селяндур и кой не, но в моя град поначало не срещам всеки ден познати по улиците - град голям, улици много. Слава Богу, че съм още мъничка и хич не ми се омъжва, но имам сериозен приятел от много време. Често ходя в тях и си общувам с родителите му, които си ми правят забележки и коментари, но всеки по-възрастен прави. Но ги уважавам - моята майка далеч не е идеална, но си я обичам и би ми било тъпо, ако приятелят ми се държи неуважително с нея...е същото е и при него - добра или лоша той си я обича и си държи на нея 
И за да е съвсем по темата, ако той ми стане съпруг уан дей на баща му с удоволствие бих му казала татко, а на майка му ще измисля нещо мило и почтително 
И за да е съвсем по темата, ако той ми стане съпруг уан дей на баща му с удоволствие бих му казала татко, а на майка му ще измисля нещо мило и почтително
Преди да встъпем в семейно жителство и да имаме дете с моя мъж бяхме гаджета доста време преди това.Свикнах да викам на родителите му чичо ..... и лельо.... И така си и остана.Не може човек извъднъж да си обърне езика и да ги нарече така както нарича собствените си родители.Не мисля, че някой ден ще им викам "мамо" и "татко"
Колкото и да си я обичам ''мамо'' предпочитам да казвам на собствената си майка 
